препечатка от trud.bg:
- Г-н Иванов, Висшият съдебен съвет (ВСС) пак писа декларация, с която да защити независимостта на съдебната власт. Този път повод бяха обвиненията към прокуратурата заради акцията в костинбродската печатница. Не трябваше ли обаче да споменете и поименно хората, които ви предизвикаха да реагирате?
- Надявам се да нямаме никога повече поводи да излизаме с такива декларации. В ХХI век, в страна от ЕС, да комуникираме с декларации... Всички ставаме някак си леки в очите на хората.
Но декларацията беше неизбежна след случилото се в деня за размисъл и тежкото политическо говорене с висока глаголна температура. ВСС нямаше право да мълчи и имаше основания да говори. А и това не е първата ни декларация, когато има действия срещу съдебната система. Мисля, че спазихме добрия тон, но ясно трябва да бъде разбрано, че тонът ни е твърд и категоричен.
Решихме да не се споменават имена. Декларацията е укор, но в същността си не е толкова "против", колкото е "за" - за толерантност и възпитано говорене, за култура във взаимоотношенията между институциите. И най-вече за смирението. Такова хулно говорене създава усещане у хората, че всички са маскари, ерозира се доверието в системата. С което никак не искам да кажа, че сме безгрешни или че в магистратурата няма хора, чието място не е там. Но и не са малко колегите, които ясно помнят клетвата, която са дали.
- Пред съвета казахте, че Темида знае как и кога е насилвана.
- Така е. Магистратите, които са се сблъсквали в работата си с конфликтни дела, знаят, че не винаги са работили спокойно.
- Само с думи ли е насилвана Темида?
- Виждал съм притеснени колеги. Всеки сам преценява дали върху убеждението му като магистрат се оказва влияние. Давленията могат да са различни - корупционен натиск, натиск за професионално израстване. Насилникът може да е вън от системата, но може да бъде вътре в нея.
Външните насилници са не по-малко опасни от вътрешните. Особено когато първите удобно прехвърлят цялата отговорност върху съдебната система, надявайки се така да изкъпят политическата си съвест, забравяйки, че в огромен брой от случаите един съдебен спор е следствие на вече развили се патологични обществени отношения.
Колкото до вътрешните насилници, смятам, че ги има. За 21 години съм виждал достатъчно хора, които не се вписват в разбирането ми за магистрат. И ако попитате някого от тях дали се чувства насилник, бъдете сигурна, че отговорът ще бъде "не". И вероятно ще бъде искрен. Но как иначе да бъдат наречени имащите се за вечни ментори в съдебната система, как да наречем онези магистрати, чиято недостатъчна професионална подготовка и образованост се съчетава със забележително агресивна посредственост и кариеризъм.
- Как системата да действа срещу вътрешните?
- Въпрос на мъдрост на ВСС. Ако сме мъдри и ако искаме да спечелим уважението на колегите си, ние трябва да пресичаме проявите, които поставят в зависимост определени магистрати от кариерно израстване и т.н. Това също е форма на някакво насилване. Ще ви дам пример. В последните години не бяха провеждани конкурси. И има звена от системата, в които командированите колеги са 30%. Те са поставени в условията на несигурност - дали ще останат или не, кога ръководителите им ще ги откомандироват.
Сега провеждаме конкурси. И изработваме правила. Правилата спират насилниците. Ако ние пазим независимостта на съдебната власт, кой ще я пази от самите нас? Отговорът е правилата, които гарантират честна игра.
- Какви са вашите изводи от изтеклия запис на разговора в Банкя, в който се чува как вече бившият градски прокурор Николай Кокинов търси повишение чрез бившия премиер Бойко Борисов и обсъжда с обвиняемия Мирослав Найденов висящото му дело?
- С тези проблеми се занимаваше етичната комисия. Имаме и предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу бившия градски прокурор. Нямам право да вземам отношение.
- Къде са етичните граници - когато си на четири очи, може ли да забравиш, че си магистрат?
- Ние сме хора, не свещени крави. Но като магистрати би трябвало да имаме повече изисквания към себе си. Ограниченията са много, човек трябва да внимава. Кодексът за етично поведение поставя задължителни стандарти, които трябва да спазваме. Може би понякога не си даваме сметка колко е важно поведението ни. То е въпрос и на възпитание и култура.
- Трябва ли магистратът да се пази от общуване с политици?
- Не. Не сме аскети. Просто трябва да спазваме правилата на поведение.
- Наскоро неправителствена организация, която направи проверка във Върховния административен съд, стигна до извода, че компютърната програма за случайно разпределение на делата позволява манипулации, при това непроследими. А този софтуер се ползва от повечето съдилища.
- Сигурно системата може да бъде манипулирана, тя е софтуерен продукт. Тук вече опираме до правилата и моралните ценности на магистратите. Ако съм решил да бъде недобросъвестен, кой ще ми попречи? Създадем ли правилата, никой няма да се сърди, аршинът ще бъде еднакъв.
Ако се наложи, ще сменим и софтуера. А ако се докаже, че някой е манипулирал системата, той ще понесе отговорност. Така ще защитим и себе си, и магистратите.
- А как ще се справите с натовареността, с това, че някои магистрати изнемогват, а други стоят без работа?
- Това е много сериозен проблем, по който съветът работи. Трябва да подчертая усилията на колегите Калин Калпакчиев и Елка Атанасова.
Факт е, че някои колеги рахатуват с несложни и малко на брой дела, а други са толкова претрупани, че хората получават бавно, почти обезсмислено правосъдие. Създадохме и две работни групи, които изследват дейността на военните съдилища и прокуратури. Има места, където магистратите работят с натовареност 1,3-1,4 дела на месец. Случвало се е да се чудим как да атестираме колега, защото няма необходимия брой актове, по които да оценим работата му. Но съм оптимист, че това може да се поправи.
- Как? Военните съдилища са регламентирани в конституцията.
- Разбира се, това няма да стане с един замах. Трябва да намерим оптимален вариант, в който магистратите да работят, а не да бездействат. Не може да си получаваш заплатата и да работиш 2-3 пъти в седмицата.
- Вариант ли е да се направи крачка назад и на военните съдилища да се върнат делата срещу полицаи и военни?
- Да, един от вариантите е да се увеличи подсъдността им. За това е необходима законодателна промяна. Вторият вариант е да бъдат окрупнени.
- Да има един първоинстанционен и един апелативен военен съд, както са спецсъдилищата?
- Да кажем, че би могло да се разсъждава много сериозно в тази насока.
- А не трябва ли да се преразгледа изобщо съдебната карта и дали ВСС ще има воля за непопулярното решение да закрие т.нар. бутикови съдилища.
- Аз съм "за", приемам такава идея. Сериозно внимание заслужава и тезата, че правосъдието е социална дейност. Въпросът е за поддържането на съдебни структури при екзотична натовареност.
В момента има съд, в който единият колега е в отпуск по болест, а другото място е незаето. И се налага, за да работи съдът, да бъдат командировани магистрати от други места. Като цяло съдилища, които са на по 20 км едно от друго и обслужват райони с 8000-9000 души, могат да бъдат окрупнени. Какво ще реши съветът, ще видим тепърва.
- Всяко лято съветът казва - имаме пари до октомври и край. Тази година ще бъде ли така?
- И тази година ще бъде така. Имаме средства за заплатите за цялата година на заетата щатна численост. Няма средства за част от длъжностите, които предстои да бъдат заети с конкурс. Не са предвидени пари за изплащане на присъдените обезщетения по Закона за отговорността на държавата, а ние разплатихме около 3,6 млн. лв. за прокуратурата и имаме още над 2 млн. лв. неразплатени, които трупат лихви.
Помните, че ВСС обърна внимание на административните ръководители да не упражняват правомощията си за определяне на бонуси на магистратите. За м.г. от много години насам за първи път в системата коледни надбавки нямаше. В същото време в държавната администрация бонуси се раздават.
- Но пък продължихте много удобно да прилагате правилата от 2009 г. на стария съвет за собствените си възнаграждения, с които на практика увеличавате заплатите си с над 30% всеки месец.
- Така е. Аз също поставих въпроса правилата да бъдат преразгледани. Честно казано обаче, това е на границата на популизма. Становището на част от колегите е, че ВСС е одитиран много пъти и не са открити нарушения. Освен това наскоро и Конституционният съд се произнесе, че правилата не противоречат на закона.