Публикуваме интервю на Димитър Абрашев за БТА.
Необходимо е съдебната реформа в България да се развива с по бързи темпове, за да може нашата страна да се определи като държава, в която действа върховенството на правото. В противен случай губещи ще бъдем всички ние, заяви в интервю за БТА Биляна Гяурова-Вегертседер - директор на Българския институт за правни инициативи.
Днес организацията представя поредното издание на Индекса за съдебна реформа - изследване за напредъка на страната ни в областта на правосъдието за последните няколко години.
Осъществяването на реформа в дълбочина в съдебната власт е задача, която не може да бъде изпълнена в рамките на 8 или 10 години. Тя изисква постъпателни и обединени усилия от всички посоки и от всички власти, а през последните 23 години това е едно от най-големите предизвикателства пред страната ни, коментира експертът. Същевременно правосъдната система е изключително консервативна, има силно желание за запазване на статуквото и дори малки промени се възприемат трудно, посочи тя. За постигането на устойчиви промени в положителен аспект е необходимо не само деклариране на усилията, но и реално инвестиране в промяна на процедури, критерии и отношение, които да доведат и до промяна в нагласите, заяви Биляна Гяурова-Вегертседер. Според нея сериозна слабост е непоследователността в работата на институциите, заети с администрирането на съдебната власт. Човек остава с впечатлението, че след всяка смяна се започва наново, коментира експертът. По думите й все още има сериозни дефицити в процедурите, по които се избират членове на ВСС и ръководители в съдебната система. Биляна Гяурова-Вегертседер отбеляза, че не се полагат усилия да бъдат съхранени и задълбочени добрите практики. Тази непоследователност създава усещането за несериозно и повърхностно отношение към прокарване на реформите и това рефлектира не само върху вътрешните, но и върху външните партньори.
Следва цялото интервю:
Въпрос: Индексът за съдебна реформа показва, че в последните шест години съдебната реформа няма особено придвижване напред. Защо се случва така, въпреки декларираните усилия в тази посока?
Отговор: Осъществяването на реформа в дълбочина в съдебната власт е задача, която не може да бъде изпълнена в рамките на 8 или 10 години. Тя изисква постъпателни и обединени усилия от всички посоки и от всички власти, а през последните 23 години това е едно от най-големите предизвикателства пред страната ни.
Същевременно правосъдната система е изключително консервативна, има силно желание за запазване на статуквото и дори малки промени се възприемат трудно. Обхватът на последното издание на Индекса покрива първите 6 години от пълноправното членство на България в ЕС - период на много сериозни институционални и законодателни промени. Реалното осъществяване на тези промени се сблъска от една страна - с умората от реформирането в предприсъединителния период, и от друга страна - с вътрешното усещане, че пълноправното членство в ЕС като с магическа пръчка решава и изчиства всички проблеми. Усещане, което както виждаме, се оказва напълно погрешно. Нестабилната политическа обстановка и липсата на предвидимост в страната също оказват своето влияние и върху реформирането на съдебната власт. За постигането на устойчиви промени в положителен аспект е необходимо не само деклариране на усилията, но и реално инвестиране в промяна на процедури, критерии и отношение, които да доведат и до промяна в нагласите.
Въпрос: Кои са слабостите, които не позволяват това да се случи и можете ли да посочите конкретни личности, които носят пряка вина за това?
Отговор: Целта на Индекса не е да посочва с пръст кой не си е свършил работата и кой е виновен, а по-скоро да маркира дали по някои от 30-те фактора е отчетен прогрес и къде има още да се работи. В тази връзка са отчетени и конкретните слабости, които не са били преодолени от 2006 г. досега. Традиционно това е изпълнението и приложението на законовата рамка. Както споменах и по-горе за отчитания период бяха направени много сериозни законодателни промени. Ще спомена само, че беше приет нов Закон за съдебната власт. Приложението им обаче, като че ли не беше изпълнено със съдържанието, което обществото, а и магистратите очакваха, и това доведе до допълнителна демотивация и фрустрация от застоя.
Сериозна слабост е и непоследователността в работата на институциите заети с администрирането на съдебната власт. Човек остава с впечатлението, че след всяка смяна на състава се започва наново, без опит да бъдат съхранени и задълбочени добрите практики от предходния състав.
Тази непоследователност създава усещането за несериозно и повърхностно отношение към прокарване на реформите и това рефлектира не само върху вътрешните, но и върху външните партньори.
Въпрос: Кои са най-критичните области, в които трябва да се положат най-много усилия?
Отговор: Не бих използвала определението най-критични, а по-скоро области, които се нуждаят от още по-сериозно реформиране и подобрение. Ключов момент от успешното провеждане на реформата в съдебната власт е начинът, по който се избират и назначават юристите, които носят отговорността за работата и администрирането й. В тази връзка продължават да се наблюдават сериозни дефицити в процедурите за избор и назначаване на административни ръководители, а също и на членове на ВСС. Миналата година беше направен опит за "отваряне" на процедурите, но той не бе проведен докрай. Мисля, че всички виждаме резултатите от тази работа на парче. И за
съжаление моделът се възпроизвежда по цялата система, а това действа много демотивиращо за редовите магистрати, които имат оправдани очаквания за развитие и предвидимост. Тук усилията трябва да бъдат най-сериозни като не изключвам възможността да се работи за още по-детайлно разписване на процедурите в закона, а защо не и в Конституцията.
Пряко свързани с тези са и процедурите по атестиране на магистратите. Необходимо е пълно преосмисляне на значението на т. нар. атестационни формуляри и създаването на критерии, които да позволяват качествена оценка на работата на магистратите, елемент, който ще промени напълно формалното към момента отношение към тези формуляри и ще преодолее широко разпространената практика на "copy-paste". Проблемна област продължава да бъде и случайното разпределение на делата. Замислено като ключова антикорупционна мярка, то трябва да бъде уредено по начин, който да сведе до абсолютен минимум възможностите за манипулация. От сериозна реконструкция се нуждае и институтът на съдебните заседатели, който от години е някакси неглижиран, въпреки че представлява реалното участие на гражданите в правораздавателния процес.
Въпрос: А кои са органите на съдебната власт, които най-много спъват съдебната реформа?
Отговор: В съдебната власт нещата са като скачени съдове. Ако един от тях не работи, започва да буксува и цялата система. В този смисъл класации и квалификации в абсолютна форма не могат да дадат обективна представа за функционирането на системата. Спънките в съдебната реформа идват по-скоро от липсата на предвидимост, на координация и на последователност. Към това трябва да прибавим и нестабилна законова рамка и неефективно приложение на законодателството.
Въпрос: На кого поставяте ниска и на кого слаба оценка за работата?
Отговор: В процеса на реформиране няма отличници и слабаци и мисля, че подобно отношение е погрешно и контрапродуктивно. Има обаче огромна нужда от координиране и синхронизиране на желанието, експертизата и усилията на магистрати, институции, граждански сектор и медии, за да може успешното осъществяване на реформата да не остане само записано в поредната стратегия и план за действие, а да бъде видяно и усетено от цялото общество. И е добре този процес да се развие с по-бързи темпове отколкото до момента, за да може България наистина да се определи като държава, в която действа върховенството на правото. В противен случай губещи ще бъдем всички ние. /ДБА/
