Дневник: Христо Иванов: Фатално ще е, ако не разберем, че повече никога не можем да се приберем от "площада"

препечатка от dnevnik.bg

След оценките на политолози, социолози, икономисти и наблюдатели в анкетата на "Дневник" за 2013г., от началото на годината публикуваме техните прогнози какво ще се случи през тази година (може да ги намирате и в специалната тема "Прогнози 2014"). Днес публикуваме очакванията на юриста Христо Иванов, който е и програмен директор в Българския институт за правни инициативи (БИПИ):

Кое ще бъде фаталното през 2014 г.?

- Фатално ще бъде, ако продлъжим да се поддаваме на опростено персонифициране на системни фактори и проблеми. Образът на врага е ефективна политическа технология, особено ако този враг е конспиративен, т.е. по условие не подлежи на верификация. Разказите за Путиновата пета колона или ЦРУ, с които ни се обяснява всичко, традиционно се харчат добре, както и тези за "турците", "циганите", а напоследък и "незаконните чужденци". Нововъзникващият наратив за олигархията също носи риска да забравим, че хората и мрежите, които обсебват политическата и икономическата власт в страната, са възможни само заради слабите институции и неработещите закони. Върлуват в празнините, родени от ерозията на държавата. Докато ограничаваме влиянието на конкретните персони, които в момента се възползват от тези системни фактори, никога не бива да забравяме, че трайното решение изисква институционално строителство и установяване на действена законност. Ще бъде много жалко, ако допуснем въпросът за демафиотизацията да бъде заменен от темата за паметника на съветската армия.

Втори сериозен риск е изкушението да мислим, че простата замяна на настоящата с някаква неопределена нова конституция е средството за въпросното институционално строителство и установяване на върховенство на закона. Необходима е много конкретна и детайлно разработена програма за държавно строителство, която безспорно включва и конституционни изменения, но интегрирани в цялостен план заедно с други нормативни и практически мерки. Вместо такава програма приемането на нова конституция се превръща в безсъдържателно заклинание и политически фетиш.

Важно е да се съгласим по съдържанието на нужните мерки и да не позволим да ни изгубят още няколко години с формални упражнения и празни политически ритуали. Ето защо всеки, който призовава за "ВНС и нова конституция", трябва веднага да изброи конкретните промени, които предлага и защо.

Но най-фатално от всичко ще бъде, ако гражданите не разберат, че повече никога не можем да се приберем от "площада" – ако искаме нормална държава, това значи постоянен ангажимент за участие и контрол на управлението.

Ще видим ли нови лидери?

- Нормата на изхабяване на политическите лица само се ускорява, но това не е гаранция за качество. В обществения ни живот се е утвърдил траен модел на отрицателна селекция – твърде често на водещи позиции се оказват хора, които комбинират липсата на качества и професионализъм с корупционен модел на поведение и вкус към чалгата във всичките й проявления. Докато не намерим начин да освободим отделните социални сектори от този модел, простата смяна на лицата няма да гарантира подобрение на лидерския материал.

Надявам се, че докато извършваме необходимата смяна на обременените с греховете на прехода политици, ще проявим и имунитет към поредните "харизматици" и певци на масовите психози, кандидатстващи за мястото на г-дата Бойко Борисов и Волен Сидеров. Обществото ни тепърва има да изгражда своите модели на ефективно лидерство, но това ще стане в малки социални и професионални групи, преди да се прояви на национална сцена. Предстои ни да открием, че смисълът, каузите и идеите могат да бъдат много по-"секси" от манекените на политическия PR.

Каква е прогнозата ви за бъдещето на националистическите партии? Да очакваме ли засилване на вълната от ксенофобия?

- В голяма степен днешните националистически групи са продуцирани в лабораториите на задкулисни мрежи, чиито корени се губят в ДС. Те виреят в средата на опростени конспиративни исторически и геополитически разкази, които ни правят зависими от страх от другия и от заробващото самосъзнание на вечна жертва. Ако техните продуценти рискуват да засилят облъчването на обществото с такива послания, възможно е да видим известно увеличаване на националистическия електорат.

Добрата новина е, че в други социални сегменти става все по-видима тенденцията към изграждане на обществен имунитет към този тип политическа алхимия. Възниква рефлекс за организирано противодействие, без да се чака да стане най-лошото. Вероятно скоро ще се появят и първите политически сили, които извеждат като елемент на своята идентификация антинацистката позиция. Иронично, но и показателно, БСП явно няма да бъде сред тях.

Има ли опасност за демократичния ред? Очаквате ли радикализация на ситуацията в страната?

- Опасност има, но предпочитам да гледам на случващото се като на оформяне на обществени сили, които реално осъзнават ценността на демократичния ред и са готови да станат вътрешен национален гръбнак на този модел на държавно развитие.

Докога ще продължат протестите според вас? Какъв ще бъде прекият и какъв - косвеният резултат от тях?

- Протестът свърши, да живеят протестите. Самият протест беше мозайка от множество отделни протестни акции и активистки мрежи, които се оформяха в неговото горнило. Тази гражданска активизация, възникналите политически осъзнати мрежи, натрупаният граждански опит – всичко това е безценен капитал за развитието на автентично гражданско общество. И то няма да закъснее да се проявява отново и отново, стеснявайки периметъра за политическа безотговорност и задкулисно обсебване на институциите.

В някакъв смисъл това, че големият протест от лятото на 2013 не постигна целта си да получи оставката на г-н Орешарски, е позитивно по правилото на Петър I "за един бит давам двама небити". Сега гражданите не могат да не бъдат наясно, че имат сериозни предизвикателства, които ще изискват много труд и последователно усилие.

Има ли опасност страната да се откаже от евроатлантическата си ориентация?

- Изглежда ни предстои да "отворим" отново и да пре(до)говорим Евроатлантическите консенсуси от края на 90-те. Докато тогава това бяха мъгливи надежди за по-добър бит и спасяване от травмите на изолацията, днес ще трябва да осмислим ценностите на ЕС като свои през собствения си национален опит.

Какво предстои за ЕС и Черноморския регион след решението на Украйна?

- Доста неочаквано за самия себе си ЕС се оказа знаме на онази огромна човешка маса в центъра на Киев. Приятно е да се окаже, че някъде има хора, готови да мръзнат за нещо, срещу което собствените ти граждани бърчат нос. Но това предполага и сериозен ангажимент, който ЕС не е планирал да поема.

Това е повод за съюза да осъзнае, че дори и да не се интересува от Изтока, Изтокът се интересува от него и че или ще поеме своите отговорности към хората по площадите в Киев и София, или проказата, срещу която те сами нямат сили да се преборят, скоро ще избие на площад "Шуман" в Брюксел. И тук не става дума за включване в наддаването за Украина или за панаирджийско противопоставяне на "руската заплаха", което е толкова нужно на Путин, за да легитимира режима си у дома. Защото трайната мотивация за влизане в ЕС не е в търсенето кой ще ти плати сметката за газ или в опростените геополитически наративи, а в желанието за демократичен ред и гарантиране на гражданско достойнство.

От тази гледна точка ЕС трябва да осъзнае необходимостта да израсне от един невинаги искрен брак по сметка между вече развити и функциониращи държави в платформа, която да осигурява работещ институционален и законов ред на нови територии. Принципът на субсидиарността на нормите на ЕС върви с презумцията, че в страните членки има работещи институции, които да поемат своята част от отговорността. Източната фронтера, на която съюзът излиза днес, изисква институциите на ЕС да могат да поемат базова отговорност за налагането на правовия ред и охраната на демокрацията там, където няма работещи държави.

От гледна точка на старите членки това е федерализация, от гледна точка на периферията – изпълнение на обещанието за солидарно отстояване на определени ценности, което съюзът толкова обича да слага в преамбюлите на своите основни документи. Така например новосъздаваната институция на европейската прокуратура трябва да бъде много повече от необходимото за Германия, за да може да се справи поне донякъде с корупцията в България. А най-добре е централата й да бъде в София в знак на осъзнаване, че адекватността на тази структура ще се реши тук, а не в Брюксел.

Какво очаквате от предстоящия в началото на годината доклад на ЕК за вътрешен ред и правосъдие?

- Мониторинговият механизъм беше създаден, от една страна, в израз на осъзнаването, че при разширяването на изток ЕС има нужда от нов инструментариум, за да гарантира върховенството на закона. При прилагането му обаче надделява желанието на брюкселската бюрокрация да гледа на този инструмент като на нещо временно и да опитва постоянно да ограничава отговорността си за него.

Януарският доклад ще бъде последният преди изборите за нов Европарламент и би било добре да съдържа повече от поредния "пазарски списък" от технически констатации и дипломатични невнятности. Ключови страни членки вече дадоха ясен сигнал, че очакват от ЕК ясна квалификация на патологията, с която имаме работа в България, включително като заявиха, че в България има "олигархичен модел на управление". Би било добре да видим и една по-амбициозна програма от препоръки за институционални и нормативни реформи, съставена по начин, който да позволява ясно отчитане на своето изпълнение. Трябва връщане към шестмесечния ритъм на докладите. С това отиващата си комисия би поставила основата за следващия политически екип да разгърне и развие мониторинговия механизъм като постоянна част от своя инструментариум. Реалностите обаче винаги се оказват по-нееднозначни.

Коя е най-спешната промяна, от която се нуждае съдебната система за 2014 г.?

- Трябва да бъде ясно заявено, че централният въпрос на съдебната реформа е гарантирането на реалната независимост на съда. Също толкова спешен приоритет е пристъпването към решителна структурна реформа на прокуратурата в рамките на съдебната власт.

Първото изисква структурна реформа на ВСС, така че решенията за кариерното израстване и дисциплината на съдиите да бъдат вземани от мнозинство от съдии, избрани пряко от съдии.

На второ място, необходимо е да бъдат премахнати нормативните и практическите условия за съществуването на административна номенклатура в съдебната власт, като се ограничат правомощията на председателите на съдилища и се засили началото на съдийското самоуправление.

На трето, трябва да се гарантира, че изборите на ръководни длъжности, в които участват парламентът и президентът, ще се провеждат само при условията на прозрачност, задължителна проверка на нравствените и професионални качества на кандидатите и обществено участие.

По отношение на прокуратурата е необходимо сериозно преосмисляне на ролята на главния прокурор, включително ограничаване на този императорски 7-годишен мандат и засилване на гражданския контрол през парламента. Необходимо е да се въведат обективни и работещи механизми за оценка на качеството на работата на всеки прокурор и за носене на отговорност при системни провали по важни дела, както и на реални гаранции, че в кръга на лична преценка на всеки прокурор неговата независимост ще бъде гарантирана, включително по отношения на телефонни инструкции и натиск по линия на йерархията. 

Следвайте ни