Статия на Христо Иванов, програмен директор на Български институт за правни инициативи, публикувана в mediapool.bg: 

Предизвикването на масова паника е сред най-старите основания за изключение от свободата на словото. През 1919 г. знаменитият съдия Оливър Уендъл Хоумс в своите мотиви по Schenck v. United States пише, че "дори най-засилената защита на свободата на словото няма защити човек, който заблуждаващо извика "пожар" в салона на препълнен театър". Съдия Хоумс обаче едва ли си е представял ситуация, в която целият политически живот в една държава е превърнат в заблуждаващ театър, заплашен от съвсем реален пожар заради безотговорността на играещата в него трупа, нито пък, че с наказателно преследване могат да бъдат заплашени точно тези, които предупреждават за реалното състояние на нещата.

Предлаганите от БНБ изменения в Наказателния кодекс, в настоящата си широка редакция, влизат в противоречие с такива фундаментални ценности като свободата на търсенето и разпространяването на информация, свободата на медиите и изразяване на мнение (включително в Интернет), които са закрепени както в Конституцията на Република България, така и във Европейската конвенция за правата на човека. Практиката на съда в Страсбург, която очертава ограничителни изключения от тези права, не може да подкрепи криминализация с подобен размах.

По принцип, наказателното преследване е инструмент със строго ограничена ефективност и той изисква много добре работещи институции. И към момента в НК има достатъчно текстове, които биха дали на едни адекватни полиция, прокуратура и ДАНС предостатъчно възможности да се справят със подобна ситуация. Проблемът, следователно не е, че в НК няма достатъчно текстове, а че нямаме работещи институции.

В този смисъл, предлаганите изменения са интересни не толкова като законодателен нонсенс, а като израз на институционално безсилие и безпътица.

Лесно е да се забележат няколко парадокса в това действие:

В общественото пространство стана известен един предходен случай, в който БНБ упражни наличните си правомощия да ограничава публикации за банки – опитът да сплаши "Бивол” за публикуване на грами от Уикилийкс. Докато се разгаряше настоящата криза, Централната банка остана пасивна. На този фон, желанието за подобно засилване на репресивните възможности повдига най-малкото въпроса доколко можем да очакваме те да бъдат използвани по предназначение.

Желанието за практическо табуиране на отразяването на състоянието на банките, очевидно, би произвело точно обратен на търсения ефект. Ако основният ресурс на банките е доверието в тях, забраната да ги споменаваме всъщност ще минира общественото мнение с огромен заряд недоверие, защото нищо не е толкова страшно, като един практически засекретен финансов сектор, от който зависи животът на всички...

С тази криминализация БНБ иска да засили правомощията на прокуратурата, която се оказа сред основните причинители на настоящата банкова криза. Ние никога няма да разберем дали това стана защото прокуратурата изпълни поредица от олигархични поръчки или поради обикновена институционална несъстоятелност – по простата причина, че отговор на тези въпроси може да даде само самата независима от никого прокуратура.

Така или иначе – да се дават още туби бензин на подпалвача на предишния пожар е най-малкото странна идея.

В корените на тези парадокси обаче има един фундаментален проблем. При положение, че макроикономическите показатели на страната ни са хвалени като много добри, епидемията от недоверие към държавните институции и медиите се оказа достатъчно голяма да заплаши финансовата стабилност на държавата. Реалността е, че делегитимацията на основни държавни органи и компоненти на демократичния ред е стигнала нива на бедствена заплаха за националната сигурност и личната сигурност на всеки един от нас. Огромното недоверие към прокуратурата и упорния отказ на поредица от главни прокурори дори да отворят дума за някакви реформи в нея, все повече я превръща в плашило, а не в успокояващ фактор.

Медиите бяха оставени да се превръщат в "бухалки” толкова дълго, че днес БНБ се опитва изобщо да им забрани да имат нещо общо с банковата система. Основни регулатори като БНБ, КФН, КЗК бяха превърнати в тих пристан за калинки, които знаят кога да си затварят очите и кога – да натискат неудобни на властимащите и днес, когато трябва да спасяват положението – никой не им вярва за нищо, въпреки масовата автохипноза на която сме се отдали всички: "аз вярвам в банките!”. И, разбира се, политиците ни – дори когато най-сетне се спазариха за избори, те и дума не отварят за промяна на това състояние на нещата...

И още една бележка – навлизаме в епоха на партизански информационни войни. В малка страна, със слаби институции и медии и в близост до спонсори да информационната война като Русия, това става видимо особено бързо.

Съществуването на информирано обществено мнение и националната сигурност ще бъдат под все по-голяма заплаха от различни пропагандни машини и машинации. При липсата на адекватни институции, единствената противоотрова е гражданите да развият засилен имунитет към манипулации и двойно укрепен здрав разум.....