Водещ: Кандидати за председател на Върховния касационен съд ще са двама от заместниците на настоящия ръководител - Лазар Груев. Това са съдиите Таня Райковска, която е председател на търговската колегия и Павлина Панова, която ръководи наказателните съдии. За Панова съобщи още миналата седмица Груев, който и ще я подкрепи, а за номинацията на Райковска съобщава столичен всекидневник, позовавайки се на членове на Висшия съдебен съвет, които ще я издигнат. Според изданието Райковска най-вероятно ще бъде подкрепена от главния прокурор Сотир Цацаров. Тази седмица в две поредни заседания кадровиците на Темида ще могат да внесат кандидатурите. Избран ще бъде този, който получи подкрепата на 17 от членовете. Изборът е насрочен за 25 септември. Темата ще коментираме с Христо Иванов – програмен директор на Българския институт за правни инициативи. Какво прави впечатление до тук процедурата за избор на нов председател, господин Иванов?
Христо Иванов: На първо място, процедурата е натоварена с огромни очаквания, защото както още в своя доклад от януари месец тази година Европейската комисия констатира, тя дава надежди за едно ново начало в реформата в съдебната система, която от доста години дефакто е спряла. И Висшия съдебен съвет, и тримата големи не провеждат сериозна реформа, така че изборът на един от така наречените "трима големи", тоест председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор е надежда да бъде избран един припознат от професионалната общност лидер с безспорни професионални и нравствени качества, който да даде ново начало. Така че, това огромно очакване съществува. То не само съществува от гледна точка на Европейската комисия, ами и от гледна точка и на професионалната общност. На второ място, много е важно да се отбележи, че Висшият съдебен съвет очевидно не разбира това и не може да влезе в тон с това очакване и това не е случайно, защото той наистина не е един Висш съдебен съвет на реформата. На първо място, започна този сюжет с избора от едно искане за правилата, по които ще бъдат проведени тези избори да бъдат подобрени, така че техни недостатъци, които вече бяха породени в практиката, да бъдат отстранени. Без сериозна аргументация Висшия съдебен съвет отказа да направи това нещо. На следващо място е много важно след като имаме една активизация на самите съдии от ВКС, които след като Висшия съдебен съвет отказа да приеме подробно описание на качествата, на които трябва да отговаря и компетентите, които трябва да притежава кандидата или както беше наречено "профил на кандидата". Една много голяма група от тях - повече от половината от състава на ВКС застана зад такъв профил и го обяви заедно с искане кандидатурите, които ще бъдат издигнати да бъдат изслушани пред самата колегия, тоест върховните съдии да могат да поставят въпроси и да чуват отговори от кандидата. Тази активизация на съдиите е безпрецедентна. Никога до сега не се е случвало толкова активно участие да изявят те в тази процедура и това е от една страна огромна надежда, за това че те заставайки в една активна роля в този процес ще прелеят своя авторитет на процедурата а това е нещо, от което тя има много нужда, защото Висшия съдебен съвет е много силно делегитимиран орган и е същевременно голяма отговорност за самия Висш съдебен съвет, защото той трябва да намери начин максимално адекватно да реагира на факта, че колегията на ВКС показа едно активно участие.
Водещ: И какъв избор да очаква обществото в такъв случай? Не описвате добра предварителна картина.
Христо Иванов: Картината не е добра и това не би трябвало да изненадва никого. Пак казвам, от години в България съдебна реформа не се провежда. Игра се един безкраен бюрократичен пинг-понг с Европейската комисия. Едно надлъгване, едно изчакване и обществото и Европейската комисия да се изтощи. Така че, ситуацията фундаментално не е розова. Тук виждаме конкретна, една ситуация в която ВКС се опитва по някакъв начин да подкрепят и докарат нещата до някакъв разумен край. За съжаление, виждаме и белези и за някакво разделение между тях. Виждате две от заместник-председателките на колегите влизат в надпреварата. Надявам се да успеем като общество и като правна професия за самите съдии това нещо да бъде една конкуренция на идеи и качества и да не доведе до разделение. Бих искал да кажа, че намирам идеята главния прокурор да застане зад едната от кандидатурите за проява на доста лош вкус. По принцип, откакто господин Цацаров беше избран, има доста сериозни причини да се наблюдава една много сериозна негова доминация върху Висшия съдебен съвет и това създава много проблемна ситуация, защото на практика означава, че главният прокурор подчинява на себе си главния кадрови орган на съда. Намесата на главния прокурор в процедурата за избор на председател на ВКС е проява на изключително лош вкус.
Водещ: Прекратеният натиск на изпълнителната власт върху съдиите бе отчетен като първи и най-важен успех на екипа на вицепремиера и правосъден министър в оставка – Зинаида Златанова. Достатъчно ли е това и въобще какво се случи и какво не в съдебната власт по време на управлението на кабинета "Орешарски"?
Христо Иванов: Случи се единствено това, че директният изричен словесен натиск беше прекратен поради липсата Цветан Цветанов в кабинета. Други важни събития там не можем да отчетем. Очевидно това беше един кабинет, който управляваше в една много различна ситуация. Съдебната реформа изобщо не беше с неговите приоритети нито имаше особен капацитет за това, така че единствено с това изречение мисли да мине, но е много важно да си даваме сметка, че липсата на преки словесни нападки, каквито виждахме по времето на господин Цветанов съвсем не е единствената форма на натиск. В този смисъл, кой знае какво подобрение няма. Господин Цветанов колкото оказваше натиск, толкова и се разкриваше и се саморазобличаваше в този начин на оказване на натиск, така че това далече не беше ефективен подход. Да ви кажа честно и в този смисъл връщането към по-мълчаливи и по-дискретни форми съвсем не е кой знае какво постижение. Докато ние не видим в българската политическа класа ясното заявяване на факта, че трябва да се прекратят всякакви форми на влияние в съдебната система, докато не видим едно разбиране, че прокуратурата и съдът трябва да започнат да имат собствено управление, макар и в рамките на съдебната власт, но то да бъде сепарирано, тоест да бъдат отделени съдийският съдебен съвет и прокурорският съдебен съвет не можем да говорим за реформа.
Водещ: Същевременно в устен доклад на работната група по Механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия има основно критики към дейността Висшия съдебен съвет, прокуратурата, правоохранителните институции както и Министерството на правосъдието и парламента. Случва ли се въобще нещо по тези критики? Вашите наблюдения какви са?
Христо Иванов: Не, не се случва. Отношението към тези критики е като към един неприятен дъжд, който трябва да изтърпим да ни капе във врата и да продължим по стария начин. За съжаление, съдържателна съдебна реформа в България отсъства от години и очевидно наближавайки изборите можем да констатираме, че нито една от големите партии не счита това за свой приоритет и изобщо не смята да заяви сериозни виждания по този въпрос като същевременно всяка анкета на българските граждани за това какви са техните проблеми неизменно в първите пет вади проблема с липсата на правосъдие и проблемите с наличието на огромна корупция. Тоест, докато от страна на гражданите това е един огромен проблем и се осъзнава и се търси решение на този проблем, политическата класа отказва да влезе в този разговор. Възможността този, който е в силна позиция да влияе на съдебната власт пък осигурява имунитет срещу проблеми с наказателното правосъдие.
Водещ: Да ви помоля в края на нашия разговор за едно добро пожелание. Добрите неща, които следващото редовно избрано от НС правителство може и трябва да свърши?
Христо Иванов: Да започне да мисли за това как направи реформата в съдебната система, да започне да мисли за структурните проблеми, които стоят в дъното на всички останали проблеми, да се формира реална политическа воля и да даде на българското общество необходимата реформа, така че най-накрая ние да можем да се надяваме на правосъдие. Нищо по-хубаво не мога да си представя.
Димитър ДРАГАНОВ
