Публикуван във вестник Труд.
Колко трябва да знаят гражданите за даден съдия, прокурор или следовател и колко активни трябва да бъдат, когато предстои избор на магистрат за ръководител на съд или прокуратура? На този въпрос се опитват да отговорят експертите от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) с проекта си за прозрачни съдебни назначения.
Специалистите на организацията изготвят публични представяния или профили на съдии, прокурори и следователи извън тяхната кадрова справка и атестация. В тях се включват освен делата и мнението на магистрата за проблемите в съдебната власт и реформата.
Двеста профила на магистрати от цялата страна, настоящи или бивши кандидати за ръководители в различни звена от съдебната система, са изготвили до момента експерти от Българския институт за правни инициативи (БИПИ). Проектът стартира през 2011 г., а идеята е да се даде възможност на гражданите да видят хората, които се избират на лидерски позиции в съдебната система извън сухата им кадрова справка. Също и да се покаже наличието на адекватни процедури за номиниране, публично изслушване и представяне на кандидатите във Висшия съдебен съвет, за да бъде избран най-добрият за поста.
В публичното представяне се съдържа информация за професионалната дейност на магистрата, кариерното му израстване, стаж, постъпили, насрочени и свършени дела, владеене на чужди езици, участие в професионални организации. Тоест моментна снимка на досегашната му кариера.
"Представянето е начин хората да разберат, че за ръководители в съдебната система се избират безспорни професионалисти и личности, а не са плод на задкулисни договорки. Защото дефицит за обществото в България са достойните примери за подражание. Нашата идея е чрез представянето на магистратите като хора с авторитет, конкретна власт и независимост те да могат да бъдат припознати като модели за подражание", казва Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи.
За изготвянето на профилите първоначално е използвана практиката в англосаксонската система. Подобен модел се прилага и в някои скандинавски държави. Вече има интерес от други балкански страни, които искат да се научат как да изготвят профили и на своите магистрати.
За целта експертите на БИПИ разчитат както на доброволното участие на кандидатите за ръководни постове, така и на сътрудничеството на институцията, която ги избира - Висшият съдебен съвет. За съдържанието на профилите се използва информация от публични източници, включително регистри, декларации, заключения, документи и други данни, изготвени от държавни органи, както и на предоставени от самите кандидати. При нужда се събират данни и по реда на Закона за достъп до обществена информация. Kато допълващи сведения се използва информация от медии с ясни автори и проверимо съдържание.
Данните в информацията са съобразени с изискванията на Закона за защита за личните данни.
"Профилите" на магистратите всъщност обобщават налична информация, която е разпръсната в отделни и несвързани източници. Всеки гражданин, който се интересува, може да се запознае с профилите на кандидатите за съдии, прокурори и следователи, без да е нужно да ги издирва във фейсбук, а като влезе направо в сайта на БИПИ.
Ето как изглежда например профилът на Соня Найденова, председателстващ ВСС. Тя е родена в Асеновград, омъжена, завършила е с отличен успех право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Като източник на информация се посочва интернет страницата на Народното събрание. Става ясно, че Найденова владее отлично английски език, а руски - на добро ниво. Следват данни за кариерното й израстване като съдия и допълнителни квалификации, които са за ролята на гражданското правораздаване в новата система на обществените поръчки в Българя, актуалните проблеми на трудовото право в ЕС, Германия и България и др. Като източник за професионалната реализация е посочен атестационният формуляр и от годишните отчетни доклади.
След приключване на процедурата за съответната ръководна длъжност на кандидатите се изпраща анкета за оценка на работата по публичното им представяне.
"Идеята за профил се възприема положително, като 90% от попълнилите анкетата ни връщат позитивна информация, което е окуражително за нас. Преди избора на членовете на ВСС през 2012 г. например ние поканихме кандидатите, за да направим предварително изслушване в реално време. Явиха се 11 от 25-те кандидати, дискусията се предаваше онлайн. Нашият проект е силен механизъм за преборване на корупцията в съдебната власт, неслучайно в януарския доклад на групата GRECO към Европейската комисия бе включен като добра практика за борба с корупцията", обяснява Гяурова-Вегертседер.
Методологията, която БИПИ използва, дава възможност профилите да бъдат допълвани, осъвременявани и разширявани.
Предстои да се въведе нов елемент, който да допълва представянето на кандидата. Това ще са въпросници, които колегите на кандидатите анонимно да попълнят и да изразят мнението си за тях. Въпросникът ще се използва само на доброволен принцип, и то ако има съгласие от самите кандидати.
"По принцип гилдията е консервативна, но ние се надяваме, че магистратите ще харесат инициативата. Тя им дава възможност да изразят мнението си за това кого припознават за лидер, а ще е и силен индикатор за ВСС да бъде внимателен при избора, както и пречка срещу хора, които имат своите зависимости или са непочтени. Желанието ни е наистина да активираме редовите съдии да изразяват мнението си в процеса на избор на техни ръководители. Неслучайно една от критиките на Европейската комисия е, че кариерното израстване се случва капсулирано", казва още шефката на БИПИ.
