За честта на ВКС и за страха на ВСС

препечатка от dnevnik.bg

На 29.01.2015 г. предстои да се извърши може би най-важният избор в съдебната власт, този за председател на Върховния касационен съд.

Защо това е ключов избор и защо е толкова важно да се говори и пише за него?

На първо място, председателят на ВКС е една от трите фигури в съдебната власт, която има най-дългият мандат – 7 години (другите двама са председателят на Върховния административен съд и главният прокурор). Това е мандат, който надхвърля този на един парламент и едно правителство.


- За 7 години управление могат да бъдат променени и осъществени много неща, могат да бъдат прокарани политики и стандарти, които да станат устойчиви;

- за 7 години с поведението и примера си председателят на ВКС може да наложи модел, който да започне изчистването отвътре на системата, връщането на самочувствието на съдиите и престижа на професията. Всичко зависи от това как ще гласуват членовете на ВСС и дали ще могат да надскочат тесногръдието си и тясно-персоналните си зависимости.


На второ място, лицето, което ще бъде избрано, става един от т.нар. "трима големи" в съдебната власт и член по право на Висшия съдебен съвет. Тук професионалният жаргон обаче малко изкривява.

Председателят на ВКС е всъщност "най-големият" в съдебната власт, защото той ръководи най-висшата и последна инстанция, чиито решения са окончателни, а тълкувателните ѝ решения налагат стандартите в правораздаването и могат да определят политиката на съдилищата по един или друг тип дела. Политика, разбира се в смисъла на определяне на правила и процедури, а не в тясното разбиране на понятието.

Затова не е без значение кой ще бъде избран и е изключително важно личността да е безспорен професионалист; лице, което познава отвътре и в детайли работата на съда; лице, което обединява гилдията; лице, което респектира със знания, идеи и почтеност.


На трето място, ВКС е една от институциите, които могат да сезират Конституционния съд. Това е изключително сериозно правомощие предоставено още само на Министерския съвет, президента, 1/5 от народните представители, Върховния административен съд и главния прокурор. Това правомощие означава, че съдиите от ВКС могат да поискат от Конституционния съд да даде задължително тълкуване на текстове от Конституцията или да се произнесе за установяване на противоконституционност по определен закон или други актове на Народното събрание.

Всичко това ни показва, че ВКС стои на върха на съдебната власт и неговият председател може съвсем реално да влияе върху обществените отношения в страната.  Ефективното демократично управление предполага наличието на коригиращи механизми вътре в самите власти и между властите. Съдебната власт е именно този коригиращ механизъм, който може да предотврати злоупотребата с власт и да възстанови справедливостта. За това залогът е толкова висок – или ще се направи решителна крачка към промяна, или и върховната инстанция ще "падне" в битката за окончателното овладяване на системата.

Изборът за председател на ВКС се провежда за втори път. Първият опит, през септември 2014г., не доведе до резултат, защото се блъсна в стената от страх, зависимости и обвързаности сред членовете на ВСС и това им попречи да съберат нужните 17 гласа, за да излъчат председател на ВКС.

Настоящият състав на ВСС е вторият поред, който работи като колективен постоянно действащ орган след приетите през 2007 г. промени в ЗСВ. За съжаление, и този състав на ВСС се превърна в еманация на всичко, което държи страната ни на последно място в ЕС във всякакви класации.

Непотизъм, конфликт на интереси, безпардонно заобикаляне на правила и промяна на процедури

изключително прозрачни и плоски обяснения за негласуване или прегласуване на кандидати. Това са само някои от белезите на този ВСС, които силно напомнят за годините на социалистическата шуробаджанащина, от която 25 години все правим опити да се откъснем.

Като резултат вместо да осигурява независимостта на съдебната власт, Висшият съдебен съвет усърдно работи за персоналното попълване на лидерските позиции в съдебната власт със зависими магистрати. И за съжаление, това се отразява негативно на болшинството съдии и прокурори, които в повечет случаи работят при висока натовареност, недобри условия и сред презрително обществено отношение.

В дъното на всичко това  стои страхът да се изправиш и да гласуваш обективно, а не както ти е спуснато от някоя партийна централа или от друго място, за да се изпълни със съдържание словосъчетанието "независима съдебна власт"; страхът да се надскочи елементарният частен интерес и да се мисли в перспектива и с убеденост, че действията сега са инвестиция в бъдещото отношение към съдебната власт.

Най-притеснително обаче е откровеното нежелание за еманципация от модела "Кой" и неистово желание за крепене на статукво, което работи в защита на интересите на едно организирано малцинство за сметка на мнозинството. И всичко това облечено в полираните фрази на нищоговоренето: политически нападки, натиск, укрепване на държавността.

А нещата могат да бъдат съвсем прости. Необходимо е единствено да се спазват Конституцията и законите на страната.

На 29 януари ВСС има редкия шанс да го направи. Не симулативно, а реално! И по този начин да се превърне от лош модел в пример.

Следвайте ни