Биляна Гяурова-Вегертседер пред DW-България: Така ли ще премахнем корупцията?

Препечатка от dw.de

"Можем да направим музей с антикорупционните органи, които не са проработили", казва българският министър на правосъдието. По всичко изглежда, че това ще важи и за новата антикорупционна стратегия на правителството.

"Съществуват сериозни пречки за ефективното разследване и наказателно преследване на корупцията", гласи диагнозата в последния доклад на Европейската комисия. Диагноза, която не се различава от всички предишни.

"Можем да направим музей с антикорупционните органи, които не са проработили", казва днешният български министър на правосъдието. И при най-добро желание не може да бъде приведен нито един факт, който да обори твърдението му.

Приетата от правителството антикорупционна стратегия посочва като свой водещ приоритет "противодействието на корупцията по високите етажи на властта". За това тя разчита на два нови антикорупционни органа: Единен орган за проверка на имуществото и конфликт на интереси на лицата, заемащи високи държавни длъжности, който да обединява функциите на досегашната Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, на БОРКОР и на част от Сметната палата, както и Специализирано звено "Антикорупция", създадено със споразумение между прокуратурата, МВР и ДАНС, което да разследва съмненията за корупция във властта под контрола на главния прокурор. Още преди правителството да приеме стратегията, бе обявено, че това звено е започнало работа.

Добри в стратегиите, слаби в изпълнението

Според директора на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер, основният дефицит на стратегията е липсата на какъвто и да е анализ на всички документи и органи, написани и създадени досега през годините. При положение, че такъв анализ липсва, как да сме сигурни, че с този пореден документ няма да се повтори същото, казва тя. Защо, например, БОРКОР не осъществи задълбочената аналитична дейност, за която бе предвиден и за която бяха инвестирани сериозни средства? Липсва и анализ за ефективността на специализираните прокуратура и съдилища, които бяха създадени въпреки критиките на професионалните среди. Българските институции са добри в изработването на стратегически документи и планове за действие, но това, което ни куца, е тяхното изпълнение, казва Гяурова-Вегертседер.

Според нея най-важният от всички посочени в стратегията приоритети е "създаването на среда на обществена нетърпимост към корупцията". За това обаче трябва най-напред да бъде върнат авторитетът на институциите в България, които през последните десетина години, по думите ѝ, са били подложени на тенденциозно обезличаване. Това, според експертката, е по-важно от създаването на нови институции. Практиката в САЩ и в европейските държави е не постоянно множене и роене на всякакви органи за борба срещу корупцията, а цялостно изграждане на една институционална и функционална рамка във всеки отделен орган за създаване именно на нетърпимост към корупцията.

Гяурова-Вегертседер се опасява, че създаването на новия Единен орган само ще увеличи бюрокрацията и ще намали ефективността. Според нея по-скоро би могло да се помисли за създаването на малки звена за интегритет в отделните институции от изпълнителната и от другите власти, което би довело до очистване на институциите и на системите отвътре.

Колкото до разследващото Специализирано звено, много важни са правилата, критериите, начинът, по който са подбрани хората в него, гаранциите за тяхната независимост примерно от указанията на горестоящите, както и какви индикатори за успех ще бъдат създадени. Гяурова-Вегертседер смята, че успехът на това звено е невъзможен без задължителна реформа в прокуратурата, защото сегашната ѝ изключителна централизация и абсолютна липса на отчетност създава усещане за безконтролност.

Иначе ще се повтори онова, от което обществото е толкова уморено - да се хвърлят в пространството документи с много силен пропаганден характер, които след като мине поредният доклад на ЕК или поредната проверка от европейските експерти, се състезават кой по-бързо да попадне в кошчето за боклук, казва Гяурова-Вегертседер.

Мъртвородена стратегия

Ролята на прокуратурата в стратегията е от ключово значение, казва на свой ред адвокат Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека.

Той смята, че и тази стратегия е мъртвородена, тъй като се отказва от най-силното си оръжие - единен нов антикорупционен орган, който да притежава и разследващи функции. Не е нужно човек да е юрист, казва той, за да е наясно, че не може да се води ефикасна битка срещу корупцията, ако специализираният орган, който трябва да води тази битка, не притежава правомощия да разследва корупционни престъпления, да извършва арести, обиски и така нататък.

Вместо това най-силно оръжие да бъде предоставено на този нов орган, на нови хора, за които се обещава, че ще бъдат подбрани по надежден начин, разследващата функция се подарява на прокуратурата, която по думите на Екемджиев е пределно дискредитирана и доказала своята институционална несъстоятелност. Главния прокурор пък експертът определя като "някаква институционална гротеска".

По отношение на единния орган Екимджиев изтъква наличието на вътрешен парадокс. Органът ще обединява съществуващи структури, за които се признава, че са недостатъчно ефикасни. От друга страна, вместо да бъде създадено нещо изцяло ново, се декларира, че ще се работи за укрепване на капацитета и подобряване на ефективността на същите тези структури. Като притчата за мъртвия Лазар, на когото Христос казва: "Лазаре, стани и ходи". Това няма как да стане, казва експертът.

Специализираното звено, "създадено и заработило в информационно затъмнение на базата на някакви междуинституционални уговорки между ръководствата на прокуратурата, МВР и ДАНС", адвокатът определя като институционален фантом. "Ние сме в ролята на някакви крепостни селяни, които трябва да се доверяват на добрата воля, на благородството на прокуратурата, вместо да се избере характерният за правовите държави и за демократичните общества подход, при който институциите се ръководят от писани и обнародвани правни норми. Институции, които се ръководят и в които се взимат решения чрез неписани правила, в рамките на уговорки, са характерни за затворените патриархални общества и за структури от типа на мафията", казва Екимджиев.

Като снежен човек под слънчевите лъчи

Експертът смята, че двете ключови за България стратегии - антикорупционната и за съдебна реформа - са концептуално и логически свързани, като свързващото звено е ролята на прокуратурата. В първоначалния вариант на стратегията за съдебна реформа се предвиждаше ограничаване на нейните правомощия, поставянето ѝ под обществен контрол, както и външна независима проверка на работата ѝ. Всичко това обаче е забравено. Нещо повече дори: в контекста на стратегията за съдебна реформа прокуратурата вече добива някакъв имунитет. А в антикорупционната стратегия на нея се възлагат надеждите да бъде острието в борбата срещу корупцията, посочва Екимджиев. Той припомня случаите с КТБ, с "убийците на Пеевски", с противоконституционната проверка срещу президента. Както и това, че когато ГЕРБ беше в опозиция, прокуратурата изведнъж се активира и образува поне две дела срещу лидера на партията, а после, когато ГЕРБ дойде на власт, и двете дела скоропостижно бяха прекратени. Тази прокуратура, доказала политически слугинаж, е най-неподходяща за борба срещу политическата корупция, казва Екимджиев.

И двете стратегии са като снежен човек под слънчевите лъчи - първо се смаляват, после загубват контури и добиват гротескна форма, а накрая от тях остава само локва, добавя експертът и отправя предупреждение към политиците от Реформаторския блок, които влязоха в правителството именно като гарант за реформи в тази сфера. "Дали не е по-достойно, докато е още време, да кажат: политическото мнозинство не ни позволява да изпълним дадените на избирателите и на привържениците обещания. И да се оттеглят. Противното означава допълнителни компромиси, провал на обещаните от тях реформи и едно политическо обезличаване и изхабяване", заключава Екимджиев.

Следвайте ни


  • Начало
    • В медиите
      • Биляна Гяурова-Вегертседер пред DW-България: Така ли ще премахнем корупцията?