Биляна Гяурова-Вегертседер: Разговорът за промените в Конституцията като че ли залитна в една популистка посока

Разговорът за промените в Конституцията като че ли залитна в една популистка посока. Изведнъж стана много модно да се говори за промените в основния закон. Това "наводняване" на медийното пространство с подобен тип говорене омаловажава факта, че за първи път от 13 години се постига политическо съгласие за конституционно закрепване на изменения в структурата на ВСС.  Това каза в интервю за БТА Биляна Гяурова-Вегертседер - директор на Българския институт за правни инициативи.

Най-важното  обаче, е на преден план да започнат да се изтъкват положителните примери в съдебната власт и простата истина, че правилата трябва да се спазват, отбеляза Биляна Гяурова-Вегертседер.
По думите й промените в Конституцията трябваше да бъдат отдавна направени, но тяхна слабост е, че са еднопосочни. Има публичен консенсус, че сериозната реформа трябва да се обърне към прокуратурата и виждаме, че представените миналата промени в Закона за съдебната власт дават сериозни заявки в тази посока.
Колкото до кадровите проблеми в съдебната система - необходимо е разговорът за кадрите в съдебната система да стане позитивен, а не негативен, защото положителните примери са много повече, но остават скрити за публичното око, допълни експертът.
            

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: От няколко години започнахте Инициативата за прозрачни съдебни назначения /ИПСН/. Какви изводи направихте досега?
Отговор: Проектът се стреми да промени нагласата на магистрати и общество към начина, по който биват избирани хората на лидерските позиции в публичната сфера, в конкретния случай, в съдебната власт. До момента сме изготвили повече от 200 публични представяния на магистрати и основният извод е, че нагласи се променят трудно.
В началото, когато стартирахме проекта, бяхме обвинени, че разпространяваме доноси за кандидатите. А информацията, която ние подреждаме и правим публично достъпна, е само от проверени държавни органи и институции, както и такава, предоставена от самия кандидат.
В България сме свикнали да робуваме на стереотипи и да се носим по плоскостта на най-малкото съпротивление. Това в много висока степен важи за съдебната власт. Традиционно неглижирана преди започването на прехода, след него, тя изведнъж се озова в центъра на събитията и стана обект на какви ли не реформи. Подобна рязка промяна предизвиква съпротива, особено когато желанието за поддържане на статуквото е силно. Инициативата за прозрачни съдебни назначения е насочена и към това - да спомогне за промяна на статуквото и да наложи стандарти на прозрачност, обективност и предвидимост по отношение на процедурата.

Въпрос: Промени ли се по някакъв начин самата процедура и във ВСС, станаха ли номинациите и кандидатурите като персони по-ясни?
Отговор: За последните 2-3 години ВСС направи опит за промяна и Българския институт за правни инициативи активно участва в този процес. Въз основа на опита ни от Инициативата за прозрачни съдебни назначения сме правили редица предложения за подобряване на Правилата за избор на административни ръководители и декларациите, които кандидатите трябва да представят. Голяма част от тях бяха приети, но за извършването на качествена промяна е нужно много повече. Ние се опитваме да представим кандидатите не само като професионалисти, но и като личности, които могат да бъдат модели за подражание в населеното място, където правораздават.
Поддържаме постоянна връзка с тях докато изготвяме публичното им представяне; изпращаме им специални анкети, в които въпросите излизат извън работното ежедневие. Към настоящия момент това убягва на ВСС. Наблюдаваме едно прекалено взиране в количеството за сметка на качеството. Необходимо е събеседванията с кандидатите да бъдат повече по същество и в дълбочина, а не само по повърхността на статистика и годишни отчети. Не виждам пречка и ВСС да бъде проактивен в целия процес, а не само да преписва едни и същи становища, понякога дори забравяйки да промени имената на кандидатите. Подобно отношение е обидно и по никакъв начин не мотивира магистратите.

Въпрос: Ако се върнем назад във времето, какво най-често се скриваше?
Отговор: Може би не толкова скриваше, а по-скоро премълчаваше. Имам предвид основно въпроси, свързани с конфликти на интереси. Няма развит рефлекс за моментално реагиране при подобни ситуации. Сигурно се сещате за случая с избора на сестрата на един от членовете на ВСС за заместник-председател на окръжен съд, и този член на ВСС не сметна за необходимо да декларира факта на роднинство. Да не говорим и за пресния пример отпреди няколко дена с дете на член на ВСС. Кому е нужно това? В една демократична държава е въпрос на принцип, възпитание и уважение към избирателя, ако си овластен под някаква форма, да бъдеш максимално прозрачен и да се отчиташ.
А какво се получава при нас? Овластяването се приема за даденост, с която се злоупотребява по най-нехигиеничен начин. За съжаление сегашният състав на ВСС е най-яркият пример за подобни злоупотреби.
Що се отнася до кандидатите за административните постове в съдебната власт, с тях ние в повечето случаи имаме много добра комуникация. Те ни изпращат допълнителна информация, понякога дори и след приключване на избора. Т.е. от тяхна страна има желание процесът да бъде максимално осветлен.
   
Въпрос: Отскоро започнахте инициатива за своеобразен нов модел наблюдение на ВСС. Вероятно част от гилдията ще ви обвини, че вече е твърде късно за тези действия по отношение на този състав на съвета. Какво ще отговорите?
Отговор: Никога не е късно да се обективира дадено поведение и да се предоставя информация на обществеността. Никога не е късно да се покаже кой стои зад колективната маска на висшия административен орган на съдебната власт и взема решенията. Няма какво да се залъгваме, че правната култура в страната ни е на много ниско ниво. Една от задачите на "ВСС в действие" е и образователна - да видят хората кои са членовете на ВСС, колко са активни и по какъв начин, кога отсъстват, как защитават позициите си. Това е и една своеобразна форма на индиректна отчетност. Тъй като те самите не намират за необходимо да се отчитат под каквато и да било форма - чрез "ВСС в действие", ние правим опит да ги отчетем.

Въпрос: Предложенията за промяна в Конституцията вече са направени. Очаквано акцентът пада върху тоталната промяна на ВСС. Мислите ли, че това наистина ще промени системата?
Отговор: Разговорът за промените в Конституцията като че ли залитна в една популистка посока. Изведнъж стана много модно да се говори за промените в Конституцията. Това "наводняване" на медийното пространство с подобен тип говорене омаловажава факта, че за първи път от 13 години (първият разговор за промени в Конституцията свързани с ВСС датира от 2002 г.) се постига политическо съгласие за конституционно закрепване на изменения в структурата на ВСС.
Безспорно е, че тези промени трябваше да бъдат отдавна направени, но тяхна слабост е, че са еднопосочни. Има публичен консенсус, че сериозната реформа трябва да се обърне към прокуратурата и виждаме, че представените миналата седмица изменения в Закона за съдебната власт дават сериозни заявки в тази посока.
Разбира се, политическата конюнктура в момента е доста шарена и сложна, и намирането на пресечната точка за промяна в полето на прокуратурата, е предизвикателство. Въпреки това си мисля, че предложенията за промяна в Конституцията трябваше да включват повече идеи за прокуратурата, освен разделянето на ВСС на две колегии. Към момента тя е засегната номинално с възможността "Народното събрание да изслушва и приема и други доклади на Главния прокурор за прилагането на закона, осъществяването на наказателната политика и резултатите от противодействието на престъпността".
Сам по себе си този текст не означава нищо, не задължава с нищо и не е обвързан с никакви последствия. Базов демократичен принцип е "власт, власт възпира". При сегашната структура и организация на съдебната власт, няма кой да възпре прокуратурата. Това е много притеснително.

Въпрос: Виждате ли личностите, за които говореше Моника Маковей - смели, независими и готови да рискуват, в съдебната ни система или трябва да дойдат хора, външни за системата?
Отговор: Виждам тези хора всеки ден - това са със сигурност повече от половината магистрати в България. Съдии и прокурори, които са независими по убеждение, а не само по закон. Съдии и прокурори, които не мислят, че рискуват, защото си вършат работата, а следвайки закона и вътрешното си убеждение. Те имат нужда от подкрепата на цялото общество и на медиите, които от години негодуват срещу съдебната система.
Необходимо е разговорът за кадрите в съдебната система да стане позитивен, а не негативен, защото положителните примери са много повече, но остават скрити за публичното око. Външни за системата хора е добре да влязат точно в органите, които я администрират и контролират. Има много международни примери, където в подобни органи участват включително и неюристи и хора, които имат авторитет сред обществото.
Не съм сигурна, че на този етап в България подобна концепция ще бъде правилно разбрана, защото ценностната ни система е много изкривена, но съм убедена, че подобни идеи трябва се обсъждат и тестват. Най-важното, обаче, е на преден план да започнат да се изтъкват положителните примери в съдебната власт и простата истина, че правилата трябва да се спазват.

Димитър Абрашев, БТА

 

Следвайте ни


  • Начало
    • В медиите
      • Биляна Гяурова-Вегертседер: Разговорът за промените в Конституцията като че ли залитна в една популистка посока