Биляна Гяурова-Вегертсегер: Медиацията може успешно да "излекува" нарушената връзка между спорещите страни

публикуваме препечатка от блога на адв. Мария Шаркова mariasharkova.com

Вчера с адвокат Хаави Морейм разговаряхме за управлението на конфликти в лечебните заведения и как те влияят върху пациентската безопасност. Обсъдихме защо конфликтите създават условия за фрагментиране на медицинската помощ, как това се отразява на нейното качество и води до допускане на медицински грешки. Д-р Морейм ни разясни различните подходи, които, ако бъдат използвани пълноценно, могат да послужат за превенция на медицинските грешки.

Днес с Биляна Гяурова-Вегертседер ще разговаряме за алтернативните способи за разрешаване на спорове. Разговорът ни е насочен към това как, при вече възникнали спорове, включително такива за допусната медицинска грешка, може да използваме възможностите за алтернативното им разрешаване.

Биляна е завършила право в ЮФ на СУ „Климент Охридски“. Работи като главен юрист към Американска асоциация на юристите и нейната програма за Централна и Източна Европа. Там за първи път се запознава с процедурата по медиация и другите способи за алтернативно разрешаване на спорове. Участвала е в разработването, изпълнението и управлението на множество проекти свързани с въвеждането на медиацията в България, реформата в юридическото образование, създаването на стандарти и процедури за независима и предвидима съдебна власт.  Биляна е медиатор и обучител по медиация. Участвала е в множество обучения на юристи и неюристи в страната и в чужбина. Като стипендиант на International Fellowship Programme Биляна е била част от екипа на Академията по европейско право в Триер, Германия. Член е на УС на Националната асоциация на медиаторите. Към настоящия момент Биляна е директор на Фондация „Български институт за правни инициативи“ /БИПИ/. 

Медиацията не е екзотика и аз много бих желала да разкажем повече за нейните предимства. Много често спорещите страни смятат, че това е някаква извънсъдебна форма на пазарлък, безсмислена процедура, в рамките на която страните взаимно ще се убеждават кой е прав и кой не е. А всъщност медиацията съвсем не е това. Биляна Гяурова-Вегертсегер разказва повече:

“Медиацията най-общо казано е процес, при който се подобрява комуникацията между страните. Често, когато между двама души или между човек и учреждение или между група от хора възникне конфликт, основната причина за това е нарушеното общуване. Получава се ситуация на „загубени в превода” – хората си говорят, но не се чуват и това задълбочава конфликта. Процедурата по медиация се опитва да поправи този проблем като дава възможност на страните сами да поемат отговорност за спора си и сами да намерят най-правилния път за неговото разрешаване. Медиацията е доброволна – никой не може да бъде заставен да участва против волята си; тя има поверителен характер, което дава спокойствие на страните и увереността, че споделената информация няма да стане публично достояние. Тя е гъвкава и ако се проведе в рамките на вече образувано дело, давността спира да тече докато трае процедурата по медиация. Може би най-важното й предимство е, че тя е насочена към бъдещето. Изследвайки същината на конфликта между страните, тя го Разрешава /а не Решава/ по начин, който заздравя за в бъдеще отношенията им. Медиаторът не налага решение, а работи заедно със страните, за да могат те да го намерят и това е тяхната справедливост.”

Съществува цял спектър от алтернативни способи

“Медиацията не е единствената алтернатива на съдебната зала. Съществува цял спектър от алтернативни способи /АС/, които предоставят различни възможности за постигане на споразумение между спорещите. Нашата правна система познава арбитража, воденето на преговори и посредничеството /още помирение/. В държавите където водещ е съдебния прецедент съществуват още т.нар. мини-процес, ранна неутрална оценка, преговори за уреждане на правила, частно отсъждане и др. Много често се прилага и комбинацията между арбитраж и медиация, т.е. ако медиацията не успее се отива на арбитраж и обратното. Целта е да се положат в максимална степен усилия за постигане на споразумение между страните извън съдебната зала.”

Медиацията и другите способи НЕ са алтернативно правосъдие, а алтернатива на традиционното правосъдие.

“Съдебният процес се разглежда като последната възможна алтернатива. Важно е да се обърне внимание на това, че медиацията и другите способи НЕ са алтернативно правосъдие, а алтернатива на традиционното правосъдие. Възможността за съдебно отсъждане винаги съществува и може да бъде използвана. Много съществена мотивация за използването на медиацията, освен изброените по-горе предимства, е и нейната бързина и достъпност – тя е много по-евтина от съдебния процес. Това важи с особена сила за САЩ, които са известни с това, че правораздаването там е скъпо, но с всяка изминала година гражданските дела се увеличават. Така например за 2015 година са били образувани 48 милиона нови граждански дела. Цената на един граждански процес варира между 43 и 122 хиляди долара като тя е най-висока при делата за лекарска небрежност. Парите похарчени за съдебни разноски и адвокатски хонорари възлизат на колосалната сума от 4.8 трилиона долара! При тази статистика е повече от ясно, че САЩ са и държавата, в която алтернативните способи за разрешаване на спорове са с най-високо приложение. И наистина – 95% от всички заведени граждански искове никога не стигат до съдебната зала. Това означава, че 45 600 000 граждански спора се разрешават чрез използане на целия спектър от алтернативни методи. Ето защо още през 2004 г. проф. Томас Стипанович в своя студия посветена на увеличаването и значението на алтернативните способи за разрешаване на спорове говори за „залязващия съдебен процес”.

“В държавите от ЕС използването на АС и по-специално на медиация постепенно се увеличава. За това спомагат и редицата правни механизми създадени на ниво ЕС, най-важните от които са Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси, Директива 2013/11/ЕС за алтернативно решаване на потребителски спорове и Регламент (ЕС) № 524/2013 относно онлайн решаване на потребителски спорове.  За съжаление ЕС не поддържа обща количествена статистика за делата разрешени чрез АС. Последната подобна информация е от 2008 г. когато броят на разрешените чрез АС спорове и бил 503 000 [1]. Най-актуалното по този въпрос може да се намери в т.нар. Правосъдно табло, което оценява ефикасността, качеството и независимостта на съдебните системи на държавите-членки на ЕС. В него е показано популяризирането и стимулите създавани от държавите-членки за използване на АС и в частност медиация[2] .”

“Независимо от статистиката, безспорно е, че медиацията е процес, който може успешно да се използва в редица видове спорове. От споменатото по-горе ясно се вижда, че нейното приложение е предимно в сферата на гражданските конфликти/спорове. Не случайно и най-важните правни инструменти в рамките на ЕС са именно в областта гражданските спорове и в частност – търговски и такива между потребители. Аргументите, които подкрепят това са, че: 1/ гражданските спорове са в количествено отношение много повече от наказателните; 2/ свързани са с ежедневния търговски, бизнес и граждански оборот; 3/ дълбочината на конфликта е такава, че позволява по-безпроблемна работа за неговото разрешаване и 4/ шансовете за възстановяване на комуникацията и взаимоотношенията между страните са много по-високи.

Безспорно е, че когато има конфликти свързани с нашето здраве или това на наши близки, емоциите са интензивни и многообразни.

 Все повече медиацията си пробива път и в сферата на здравеопазването. Причината за това е, че в рамките на процедурата по медиация, за разлика от съдебния процес, се работи с емоциите на страните. Безспорно е, че когато има конфликти свързани с нашето здраве или това на наши близки, емоциите са интензивни и многообразни. Нещо повече, при такъв вид спорове става въпрос и за сигурността на пациента и избягването на евентуални лекарски грешки или противоречиви събития свързани най-вече с поставянето на първоначалната диагноза. Допълнителни ползи за използването на медиация в здравеопазването са поверителността на процедурата и личното участие – в конкретния случай това на пациента и хора от неговото/нейното семейство и на лекуващия лекар. В рамките на една съдебна процедура това е невъзможно, а при медиацията самата обстановка и участието на трето неутрално лице /медиатора/ създават необходимата спокойна атмосфера, в която могат да бъдат обсъдени конфликтните въпроси. Често именно в хода на медиацията пациент и близки могат за първи път да научат какво точно се е случило и да разберат сложността и несигурността на медицинската грижа. Освен това, пациентите и техните близки имат очакване за едно съвсем човешко отношение, а това означава и извинение за грешката или противоречивото тълкуване на симптоми. Лекарите също имат желание да се извинят, но не го правят от страх, че извинението може да се изтълкува като признаване на грешката /в негативния смисъл на този израз/. Специалните умения, с които боравят медиаторите позволяват изграждането на среда, в която се подкрепя позитивното споделяне, емоциите се вентилират и се работи в посока разрешаване на проблема по начин, който да удовлетворява и двете страни. И най-важното – гледа се напред. В сферата на здравеопазването, а и в други обществени и бизнес сфери, където се работи с много хора и има комплексни нива на вземане на решение, е необходимо да се отдели специално внимание на разработването/дизайна на цялостна система за разрешаване на спорове. Подобни системи обикновено са разделени на три основни процеса – превенция, управление и разрешаване.

Изисква се изключително добра подготовка на медиаторите

“За създаването на такива системи и за предоставяне на висококачествена услуга в рамките на медиацията, е необходимо хората, които се занимават с нея да са изключително добре подготвени. В България имаме сравнително добра уредба за обучение на медиатори. Съгласно Наредба на Министерство на правосъдието обучението се състои от минимум 60 часа, включва теоретична и практическа част, като последната трябва да е минимум половината от учебните часове. След приключване на обучението се полага изпит, чиито съдържание се определя от организацията, която предоставя обучението. След това, обученото лице получава сертификат за преминатото обучение и ако иска да практикува като медиатор трябва да се впише в Единния регистър на медиаторите в страната. Той се поддържа от Министерство на правосъдието и е публично достъпен на неговата страница в интернет[3]. Освен този регистър МП поддържа такъв и на организациите, които имат право да предоставят обучение по медиация. Наредбата предвижда медиаторите да могат допълнително и периодично да усъвършенстват знанията и уменията си – чрез обучение по специализирана медиация в рамките на 30 учебни часа. Тук е мястото да се помисли над предоставяне на специализирано обучение за медиация по проблеми свързани със здравеопазването и да се изгради мрежа от такива медиатори, които да подпомагат болничните заведения при възникването на конфликти много преди да се стигне до съда.”

Най-важно е участниците в медиацията да могат спокойно да обсъдят проблема, да говорят, да се чуват

“Въпрос на изследвания, социална и законодателна преценка е дали използването на медиация трябва да бъде превърнато в задължителна стъпка по пътя към решаването на даден проблем. Нека не забравяме, че водещ принцип в процеса на медиация е доброволността. Именно силата на доброволността е тази, която движи страните от началото до края на медиацията. Дали тя ще приключи със споразумение или не, това е без значение. Важното е участващите в процеса да са могли спокойно да обсъдят съществуващия проблем, да говорят и да се чуват, а разрешаването му е само един добър финал. Често пъти подобрената комуникация между страните в резултат на медиацията, им отваря вратите за по-лесно разрешаване на конфликта извън рамките на процедурата по медиация. В този смисъл, една задължителна медиация би могла да произведе обратния ефект – страните да се настроят негативно и да злоупотребят с нейното прилагане, само, защото тя е процес наложен им против тяхната воля. Наистина е необходимо много внимателно да се помисли и да се преценят всички обстоятелства /социални, икономически, поведенчески и др./ преди да се пристъпи към задължаване.

Нужна е много разяснителна работа и активно участие на всички институции

Едновременно с това е нужна и много разяснителна работа, която да разкрие обективните предимства на процеса, за да стане той предпочитан метод за разрешаване на спорове – било то между потребители или в сферата на здравеопазването. Много е важно в тази работа да вземат участие и всички институции на национално и местно ниво, които активно да се включат в подобна кампания. Специално по отношение на болничната и доболнична помощ могат да се включат Министерство на здравеопазването, отделни болници, а също е медицинските факултети, където на бъдещите лекари да се преподава медиация и новите пространства, които тя отваря в общуването между лекар и пациент. По този начин още от самото начало ще започне да се създава едно ново отношение към взаимоотношенията между лекуван и лекуващ, което в дългосрочен план със сигурност ще доведе до по-малко лекарски грешки, по-позитивна атмосфера в болничните заведения и повече разбиране за отговорността и рисковете на лекарската професия. Останалите позитиви – по-малко съдебни дела, по-малко разходи за тях и по-малко пари изплащани като обезщетения, ще бъдат само естествена последица на творческия подход, който медиацията предлага и който именно може успешно да „излекува“ нарушената връзка между спорещите страни.

[1] Вж. Стр. 48 на http://ec.europa.eu/consumers/archive/redress_cons/adr_study.pdf

[2] Вж. Стр. 31 на http://ec.europa.eu/justice/effective-justice/files/justice_scoreboard_2016_en.pdf

[3] http://mediator.mjs.bg/

Следвайте ни


  • Начало
    • В медиите
      • Биляна Гяурова-Вегертсегер: Медиацията може успешно да "излекува" нарушената връзка между спорещите страни