Разговор със съдия Жозе Матош, председател на Европейската съдийска асоциация - слънчевата светлина е най-добрият дезинфектант.

интервюто е първоначално публикувано в Judicialprofiles.bg и рубриката "Човекът под тогата":

- Добър вечер, съдия Матош! Бихте ли се представил на нашите читатели.

- Добър вечер! Казвам се Жозе Матош, съдия съм от 1989 година. Тогава бях на 24 години. В Португалия съдебните назначения зависят от критерии, основани на качествата. За да започнеш работа като съдия, преминаваш редица изпити – писмени, устни, интервюта. След изпитите имах едногодишно обучение в Лисабон, последваха още 2 години като младши съдия. Общо след 3 години обучение, започнах да правораздавам в малък град в северна Португалия. От 2012 г. съм апелативен съдия в Порто, вторият по големина град в Португалия след Лисабон. От октомври 2016 г. съм президент на Европейската съдийска асоциация, която включва 44 държави и вицепрезидент на Международната съдийска асоциация. Последната обединява съдийските сдружения на световно ниво.


- Как спечелихте доверието на професионалната общност?

- Чрез личния глас на всеки съдия. При нас вотът е персонален, гласуваш за Жозе Матош или някой друг... За да встъпиш и да спечелиш такъв избор, трябва да си добре познат в организацията. Това означава, че си спечелил доверието на колегите си като кандидат. Защото всеки, който гласува, си казва ще гласувам за него, понеже има интересно решение на този проблем... или поради друга конкретна причина. На такава длъжност със сигурност има повече отдаденост, отколкото амбиция и разбира се, много усилие. Тази работа не се прави заради някого, а заради институцията. Нашата цел е да служим на институцията, която представляваме и да направим нещо за независимостта и интегритета на системата. Не става въпрос за това да бъдеш президент или вицепрезидент, а за работата която вършим. В крайна сметка, това е моето свободно време и доброволен труд. Натовареността ми не се е променила.


- Говорейки за назначения и лидерство в съдебната система, какви са ключовите критерии за вас? В България, ако Висшият съдебен съвет произведе и едно противоречиво или скандално назначение, това рефлектира върху образа на цялата система и навярно обезкуражава и самите съдии.

- Това е много добър въпрос право в сърцето на съдебната система! Качеството на системата се определя от процедурите по назначаване. Ако имате надеждна процедура, ще имате най-добрите съдии на най-добрите места. Ако системата на назначения не е надеждна, липсва отчетност или се изгражда не на база качества на кандидатите, а по някакви други критерии, това в крайна сметка води до лоша съдебна система. Назначенията са крайъгълният камък на правосъдието. Интересно е, че задавате този въпрос, понеже по мое мнение, в много европейски държави има проблем именно със системата на назначения. В тази връзка има конкретни препоръки за това от Консултативния съвет на европейските съдии, които кореспондират с най-добрите стандарти. Такива трябва да са стандартите за всяка държава – критерии, основани на качествата на кандидатите, състезателност, прозрачност и отчетност на процедурата. За мен няма проблем в конкурсите да участват и външни професионалисти, изтъкнати адвокати, юристи. Отворен съм към това, за върховни съдии например, да се кандидатират именно такива професионалисти, за което имаме примери в Европа и САЩ. Аз нямам проблем с това. Най-важното е не кой, а как го избираш. Става въпрос за процедура, за отчетност, прозрачност, за критерии, основани на качествата. Това е ключовата дума качества, а не потайности. Ако постигнете всичко това, накрая имате по-добра и надеждна съдебна система.


- Какво е впечатлението ви за българската съдебна система и сегашната ситуация в нашата държава?

- Не мога да отговоря на този въпрос субективно или ирационално, трябва да погледнем историческите предпоставки. По мое мнение, вие сте по-добри отколкото мислите. И говорейки само и единствено за съдебната система, мисля че имате много силна и отдадена асоциация, много силни професионалисти и, ако трябва да бъда честен, мисля че трябва да сте по-позитивни. Промяната е пътека и отнема време. И младите поколения са много нужни в този процес, защото промяната никога няма да се случи със стария манталитет или стил. Решението е винаги едно поколение напред.


- Как виждате ролята на неправителствените организации в този процес?

- Можем да загубим повече от тяхната пасивност, отколкото от активността им. Те са съвестта на обществото. Те трябва да са шумни. Ние, като съдии, дължим отчетност на обществото, на онези, на които служим. Когато говоря за прозрачност, често цитирам една фраза на американски съдия от 20-те години на миналия век: слънчевата светлина е най-добрият дезинфектант.


- Във вашата презентация споменахте редица примери от Латинска Америка. Можете ли да ни разкажете повече за тези държави?

- Аз например съм роден в Бразилия и познавам много добре тамошната реалност, както Мексико или Централна Америка, те са доста сходни. Характерно за тези държави е голямото социално неравенство, пропастта между много богати и много бедни хора. Затова там сме свидетели на толкова престъпност и напрежения в обществото. Другата страна на въпроса е начинът, по който живеят хората, те са винаги на челни места в класациите по щастие, имат богат език на тялото, в който се чувстват комфортно, по-отворени са към живота. Животът там е по-наситен, в Европа сме някак меланхолични.


- Мислите ли, че съдиите могат да бъдат модели на подражание в днешното съвремие?

- Не харесвам идеята за модел на подражание. Важно е да има към кого да погледнеш като добър пример. За мен, реалната промяна настъпва чрез образование. Например, корупцията. Корупцията е въпрос от огромно значение за Европейската съдийска асоциация. Количеството пари, което корупцията отнема на обществото, е огромно. В Европа това се равнява на благосъстоянието на малка държава. В съдебната система е важно да знаеш, че твоята къща е чиста. Когато работих по този въпрос в Съвета на Европа, разговарях с предишната министърка на правосъдието в Италия. Тя ми каза: „Когато аз бях министър, започнах образователна програма в началните училища. Обяснихме на 6 и 7-годишните деца, че ако не си плащаме данъците, училището няма да има пари за нова дъска”. Наистина е много трудна промяната на манталитета, но всъщност става дума за малките неща, не за световна промяна. Вижте, за да имате корумпиран съдия – вие трябва да имате някой, който прокарва предложението – например адвокат. Ние трябва да се фокусираме и върху това – обучение на млади адвокати. Корупцията е много добро поле за изследване, за да разберем как работи обществото.

Навярно сте чували за индийския икономист и философ Амартя Сен и неговата книга „Идеята за справедливост”. Това, което той казва е, че думата справедливост е твърде силна, твърде трудна. Не се опитвайте да дефинирате справедливостта, защото винаги ще гледате към нещо толкова абстрактно и далечно, което никога няма да достигнете. Вместо това говорете за несправедливост. Всеки, дори малкото дете, усеща кога едно нещо е несправедливо. Ако като малък станете свидетел на несправедлива постъпка, вие ще я помните цял живот. Несправедливостта е осезаема, можеш да я усетиш по кожата си. Вместо все да говорим за справедливостта така или иначе, нека да започнем да се борим с несправедливостта. Нека да действаме различно. Вярвам, че гражданското общество, неправителствените организации и най-вече младите хора са решението, ако изобщо има такова. 

Следвайте ни


  • Начало
    • В медиите
      • Разговор със съдия Жозе Матош, председател на Европейската съдийска асоциация - слънчевата светлина е най-добрият дезинфектант.