Участие на БИПИ в дискусия "Достъпно и ефективно правосъдие чрез изработване на нова съдебна картa"

В началото на 2021 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) прие нов модел за оптимизиране на съдилищата у нас. Екипът на БИПИ беше поканен да участва в дискусията, организирана от Министерството на Правосъдието на тема: "Достъпно и ефективно правосъдие чрез изработване на нова съдебна карта".

Можете да чуете изказването на Биляна Гяурова-Вегертседер (1:29:10 - 1:36:10) ТУК.

Стенограма:

Една от основните цели на представения Mодел 4 е изравняване на натовареността. Разговорът за съдебната карта започва отвътре навън, като не може ВСС и съдебната система да се опитват да разрешават проблема за натовареността си през съдебната карта. Bи трябвали да се случи обратното – при всички останали институции, които имат отношение към съдебната карта и към работата на съдиите във всички съдилища. Eто защо бях много изненадана, че основната цел на проекта за съдебната карта е да се регулира натовареността. В предишния си състав, ВСС хвърли изключително сериозен труд за изготвяне на специален алгоритъм за измерване на натовареността, който по редица причини, включително и политически, не сработи достатъчно добре.

Много е важно какво ще се случи и как ще се организира работата на Националния институт на правосъдието (НИП) ако се върви по този модел. Там се казва, че „ще се върне 6-месечният курс на обучение на младши-съдиите и след това ще има само 6-месечен стаж.” Помним, че първоначалният курс на обучение в НИП беше 6 месеца, но това че не могат да бъдат преодоляни дефицитите на юридическото образование, този курс беше повишен на девет месеца. Към момента, смея да твърдя, тези девет месеца са относително добър срок за подготовка на младшите съдии. Освен това, след като положат  изпит, знаем че те имат двугодишен стаж като младши-съдии, в който работят със съдиите наставници. Какво правим със съдиите наставници, които менторстват младши-съдиите, ако този стаж бъде съкратен на шест месеца? Нашата образователна система е такава, че можеш да станеш съдия веднага след като завършиш университет. Това менторство е изключително важно, включително за формиране на съдията като характер, като поведение в зала и за натрупване на житейски опит в рамките на тези две години.

Другото, което за мен беше много голяма изненада, беше, че самият проект за съдебната карта и представеният Mодел 4 не следва някаква логика за финансова оптимизация на процесите в съдебната система, поради което не знам защо не е включено Министерството на финансите или някаква подобна институция, която има отношение към бюджета на съдебната система. Според мен оптимизирането на съдебната карта трябва да бъде направено, именно за да се спестят и пари. Говорейки за съдебната система, това е една система, която предоставя услуга свързана с правораздаване. И понеже това е скъпа услуга, тъй като е висококачествена, е много важно тези процеси да бъдат оптимизирани включително и по отношение на финансовото изражение.

На трето място, в повечето държави, в които са въведени успешни модели на съдебната карта, водещият критерии и водещата цел е била да се види оптималното съотношение между съдия и съдебен служител. Това е водещето, за да се постигне балансиран подход между съдията, съдебните служители и съдебната администрация, която ще подпомага съдията. Ако се постигне оптимално съотношение, това автоматично ще доведе до намаляване на натовареността. В нашата съдебна система, съдиите като че ли нямат толкова доверие на съдебните служители, колкото в другите държави.

На последно място, в Западния свят, не само в прецедентното право, но и в държавите с континентални правни системи, все повече се говори за т.нар. community courts, които са общности съдилища, които предоставят един по-разширен брой услуги, извън чисто правораздавателната дейност. Това е една много интересна концепция, защото тя е насочена именно към гражданите, към представителите на уязвими групи, които не могат да си позволят да платят да отидат да се регистрират в Бюрото по труда като безработни, или да намерят средства да отидат до hub-а, който ще бъде т.нар. общностен съд. Затова апелирам да се помилси и в тази посока и дали не трябва да се гледа повече да се запазят максимално районните съдилища и да се търси ограничаване на броя на окръжните, включително и на апелативните съдилища, за да може да се разработи тази концепция за съд, който е близо до гражданите и до хората и може да предоставя една по-широка палитра от  услуги.

Благодаря!

Следвайте ни