I. Отделяне на самостоятелна тема „Електронно правосъдие“. Съществуват редица политически заявки за приоритетност на тази тема. В тази посока съществуват два основни документа: Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014-2020 и Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие“ 2014 г. – 2020 г. (включително и пътна карта към нея), а конкретни мерки в посока електронно правосъдие съществуват и в  Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и в Пътната карта за нейното изпълнение. Считаме, че включването на тема „Електронно правосъдие“ към Четвъртия план по ПОУ би довело до интегриран и кохерентен подход от страна на правителството, ще ограничи разнопосочни действия и ще спести средства. Това би моглo да се използва като платформа за селектиране и приоритизиране на тези мерки от заложените в горепосочените документи, които също се възприемат като приоритетни и се приемат от изпълнителната власт, съдебната власт, представители на бизнеса, неправителствените организации и гражданската общественост. Конкретно предлагаме:

1) Да се обособи тема „Електронно правосъдия“, а като действие по нея да залегне: Изготвяне на анализ за напредъка по въвеждането на изцяло електронно управление в сектор „Правосъдие“, който да съдържа и анализ на причините за проблемите с обявяването и изпълнението на обществени поръчки и други процедури за избор на изпълнители за осъществяване на мерки и дейности при въвеждането на електронно правосъдие с участието на изпълнителната власт, съдебната власт, неправителствения сектор, независими експерти.

2) Да се направи публична и отворена информацията от регистрите на магистрати, членуващи в непублични организации, регистъра на отводите и регистъра на фактическите съжителства на магистратите;

3) Да се преструктурират като отворени данни, съдържащата се информация в поддържаните от ВСС регистри: 1) Регистър на поощренията; 2) Регистър на командированите магистрати от съдилищата и 3) Регистър на командированите магистрати от прокуратурите.

4) Да се въведе секция „Видео архив“ на заседанията на Висшия съдебен съвет по колегии и на пленума

II. Предлагаме към тема „Отворени данни“ да се създаде ангажимент и мярка/мерки, които да направят публична и достъпна информацията от документи с изтекъл срок на класификация на секретността. От гледна точка на обществения и изследователския интерес преценката за това коя информация няма историческо, практическо или справочно значение следва да е публична (Вж. чл. 33, ал. 4, т.1 от ЗЗКИ). Предлагаме процесът да започне от Министерство на вътрешните работи и от Министерство на отбраната.

III. Да се създаде регулярно изследване на потребителската удовлетвореност от предоставяне на съдебни услуги в органите на съдебната власт, с участието на изпълнителната власт, ВСС и неправителствения сектор. Това ще позволи на мениджмънта на органите на съдебната власт да получат адекватна обратна гражданска връзка от ползвателите на съдебни услуги и да предприемат мерки в посока по-добро, почтено и отговорно управление, отчитащо гражданското мнение и с гражданско участие.

IV. Публикуване на всички решения на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни. Смятаме, че е повече от логично тази практика да бъде запазена съответно по отношение на всички актове, които издава Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Само така обществото ще има ясна представа за работата на комисията, механизмите чрез които се вземат решенията в нея и резултатът от тях. 

V. Да се създаде регистър на всички независими контролни, надзорни и регулаторни органи, които се избират от Народното събрание, с пълна информация за тяхната структура, правомощия, контакти, мандат и др.