Снимка: Дневник

От текст на Теодор Славев за Дневник: 

Пламен Георгиев подаде оставка на 31 юли, а Народното събрание го освободи предсрочно от заеманата длъжност като председател на КПКОНПИ в същия ден без дебати, въпреки искането на опозицията да бъде изслушан в зала. Съгласно чл. 11, ал. 5 от закона Народното събрание трябва да избере нов председател в двумесечен срок, който изтича в края на септември. Разбира се, народните представители могат и да се оправдаят с чл. 45, ал. 4 от парламентарния правилник, в който се казва, че по време на ваканции сроковете спират да текат. Само че мандатът на Пламен Георгиев, както и неговото правоотношение, са създадени въз основа на антикорупционния закон, а не на парламентарния правилник. Дори и да се приеме подобно тълкувание, това означава, че КПКОНПИ трябва да има нов избран председател до края на октомври тази година.

Ревизираният проект на ПМС прави опит за отчитане на отправените критики и предложения в изпратените становища по първоначалния проект. Същевременно предложеният за обсъждане вариант повдига нови въпроси. Желанието за създаване на национален механизъм, независимо от формата му, отразява не само индиректната препоръка от страна на ЕК, но и сериозните намерения от българска страна наблюдението на прогреса на осъществяваните реформи да продължи, макар и под друга форма.

Понятия като "върховенство на правото", "справедлив процес", "презумпция за невиновност" в наши дни служат повече като политически лозунги, отколкото като основополагащи правни принципи... Демонизирането на опоненти е за предпочитане пред тяхното ангажиране, нападат се критиците вместо да се печелят… А концепцията за справедливост е обърната с главата надолу—тя има различно значение в зависимост от това дали си политически противник или съюзник. Това е част от предговора на книгата на Прийт Бхарара, бивш федерален прокурор на Южен окръг, Ню Йорк. Думите му звучат правдиво. Разбираеми са. Подобни заключения могат да се направят и за актуалните събития в България. Справедливостта и правосъдието у нас са поставени пред поредно изпитание, омаломощени и опърпани от битки и спречквания. И е все тая дали сраженията се случват в кални локви или лъскави кулоари.

Коментарите се отнасят за Проект на Методология за оценка на корупционния риск по чл. 13, ал. 2 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси, предложен за обсъждане в портала за обществени консултации strategy.bg на 28.06.2019 г.

Интервю на Биляна Гяурова с Мирела Веселинова за "Капитал"

Със закъснение от близо година и половина Министерският съвет прие правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество. Създаването на съвета беше предвидено с промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2016 г., които влязоха в сила от 1 януари 2018 г. Според тези промени съветът за развитие на гражданското общество отдавна трябваше да е факт. Те предвиждат, че до 3 месеца от влизането на закона в сила, т.е. до началото на април м. г., МС трябва да приеме правилника за конституирането и дейността му. Сред неговите функции е и създаването на правила и изготвяне на препоръки как да се разпределя държавното финансиране за неправителствените организации в страната, което за тази година трябваше да бъде в размер на 1 млн. лева. Тези пари трябваше да бъдат разпределени след създаването на съвета, което обаче доста се забави. По най-оптимистични прогнози той ще е готов в началото на следващата година - правилникът дава два месеца на администрацията на Министерския съвет да разработи уеб базирана електронна платформа за регистриране на НПО за участие в процедурата за избор на членове на съвета и чак тогава се пристъпва към провеждане на избора.
"Капитал" разговаря по темата с Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор на фондация "Български институт за правни инициативи" (БИПИ), която взе активно участие в работата по изготвянето на проекта и в общественото обсъждане.

На 30 юли 2019 г. съдийската колегия на ВСС проведе заседание, на което бе изслушана съдия Мирослава Тодорова във връзка с публикувани нейни лични данни от Инспектората към ВСС. Всъщност покана за изслушване бе отправена към главния инспектор Теодора Точкова, на която тя не се отзова поради ползване на отпуск. След обявяване на предложението от председателя на Върховния касационен съд, с 9 гласа "за" и 1 "против",  се пристъпи към изслушването на съдия Тодорова. С нейно съгласие препечатваме изказването ѝ със съответните акценти и поправки на текста, отразен в пълния стенографски протокол на ВСС. След изслушването съдийската колегия прие декларация, която някак се сгуши из прессъобщенията на Съвета покрай други събития. 

Снимка: Илияна Кирилова

В интервю за вестник СЕГА директорът на Български институт за правни инициативи коментира вече публикуваната концепция на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев: "Има неща, които доста сериозно противоречат на неговите публични изяви. В концепцията пише, че "активното сътрудничество със съсловните и неправителствени организации, медии и образователни институции е необходима основа за постигане на международните стандарти...". Отговорно мога да кажа, че това е в разрез с всичко, което до момента е обявявал в публичното пространство. Направи ми впечатление, че той говори за проблемите на прокуратурата, но в тяхното описание разбираме, че те са само външни проблеми за прокуратурата." Цялото интервю можете да прочетете тук

Следвайте ни