Текст на Теодор Славев
На 12 септември Европейският парламент одобри доклад на холандската евродепутатка Саржентини (Група на Залените/ Европейски свободен алианс), с което се даде ход на сложна и тромава процедура за отнемане правото на глас на Унгария в Съвета на ЕС, описана в чл. 7 (1) от ДЕС. Както вече се разбра, до тази безпрецедентна крайност няма да се стигне, тъй като Полша ще гласува против, за да върне услугата на Унгария, която вече блокира действието на чл. 7 при сходно искане от страна на Европейската комисия срещу Полша за нарушение на принципите, на които е основан Съюза, посочени в чл. 2 от ДЕС: „зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства.“
За изненада на привържениците на Българското Орбаново общесто и на конспирацията „Сорос“, темата за нарушаване правата на мигранти и бежанци представлява само 1/12 от доклада. Аргументите в доклада, с които се препоръчва на Съвета да разгледа случая са „явен риск за системно нарушение на принципите, на които е основан Съюза“ от Унгария и се отнасят до такива фундаментални стълбове на демократичното общество като: 1) функционираща конституционна система; 2) независимост на съдебната власт и институциите; 3) корупция и конфликт на интереси; 4) неприкосновеност на личния живот; 5) свобода на изразяване и свобода на сдружаване; 6) социални права и др.
Ако човек се вгледа малко по-внимателно в описаните на 26 страници данни и факти в доклада, ще открие неподправена прилика с България. За да сме честни, ако се замени Унгария с България, в 85 процента от случаите направените оценки и заключения ще са валидни и за нашата държава. С което си обясняваме и защо се пропука фасадната проевропейска и демократична маска на депутатите от ГЕРБ в ЕП. Те са наясно, че техниките на политическата атака срещу демокрацията, използвани от Орбан, се прилагат свободно и от Борисов. Най-вероятно, за разочарование на Корнелия Нинова, която се обяви за най-големият фен на Орбан в България.
Защо Унгария и България изглеждат като близнаци, според доклада?
Функциониране на конституционната система
В доклада се правят общи констатации за заплаха от нарушаване на принципа за разделение на властите и отслабване на националната система за взаимно възпиране на властите, в следствие на променената от 2012 г. унгарска Конституция. Особено внимание се обръща на променената процедура за избор на съдии в КС, която е покварена. Българският опит с избор на съдии в Конституционния съд е също печален. Нека си припомним скандалите с номинациите за КС при казусите „Марковска“ и „Гугушева“, когато парламентът с натиск се опита да инсталира в КС хора със спорни професионални и морални качества. До 12 ноември парламентът трябва да избере нов съдия в КС, като отново се очаква да имаме само една номинация, с което процедурата се лишава от състезание.
Независимост на съдебната власт и на институциите
Изключително е критичен докладът за Унгария по отношение на независимостта на съда и на институциите. Обърнато е внимание на политическото влияние при конструирането на органа, отговарящ за кариерното развитие и наказанията на магистратите. Да припомним, че в България половината от състава на ВСС се избира от парламента при процедура, която досега е протичала под етикета на политическата задкулисна сделка и поставянето на удобни кадри. Докладът посочва, че прокуратурата в Унгария не е достатъчно независима. Становище, което се съдържа във всеки доклад за България по Механизма за сътрудничество и проверка.
Саржентини посочва два случая, при които мандатите на унгарски независими органи са прекратявани предсрочно – председателят на унгарския орган за защита на личните данни и на председателят на Върховния съд на Унгария, който е спечелил и дело срещу Унгария в ЕСПЧ (Baka v. Hungary). В България е парламентарна традиция всяко ново мнозинство да се опита да промени законодателството, касаещо някоя институция, с което да иска смяна на ръководството й. Примерите са много: НЗОК, Сметна палата , КЕВР и мн. други.
Неприкосновеност на личния живот
Докладът изследва подробно, включително и чрез дела в Съда на ЕС и ЕСПЧ, нарушаването на правото на личен живот на унгарските граждани поради липса на достатъчно солидни правни гаранции срещу незаконно подслушване и следене. Тук дори можем да твърдим, че изпреварваме Унгария, само като си припомним безразборното прилагане на специални разузнавателни от бившата председателка на СГС, Владимира Янева – лична приятелка на бившия вътрешен министър и председател на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, за което тя беше осъдена. Редно е да споменем и скандала покрай Бюрото за контрол на СРС, при което председателят му каза от трибуната на Народното събрание, че има вмешателството в работата на органа, който трябва да следи за законното прилагане на СРС.
Свобода на изразяване и на сдружаване
Европейският парламент изслуша напоителни примери за атаки срещу гражданския сектор и медиите в Унгария от страна на държавата. Сред тях са стигматизация, забрани за финансиране и съществуване (особено на правозащитни организации, работещи по малцинствени и мигрантски въпроси), заклеймяване, цензура, държавен натиск върху медиите, включително и чрез собствеността им и финансирането им. Ако ви звучи познато - не сте се объркали. Българският граждански сектор от години е подлаган на груби атаки от хората на властта, а мнозинството на ГЕРБ се опита и да приложи унгарския сценарий със забраната на чуждестранно финансиране на НПО. За свободата на медиите пък свидетелстват докладите на международни организации, които ни нареждат до държави като Уганда..
Социални права
Изключително интересен е докладът в частта си по отношение на социалните права на унгарските граждани: „минималният размер на пенсиите за възраст е недостатъчен, минималният размер и време за получаване на помощ за безработица е неадекватен, минималният размер на инвалидната помощ е неадекватен (…) възнаграждението за социален асистент е ниско и няма равен достъп до социални услуги“ (стр. 20). Не знам какво трябва да кажат българските граждани, чиито размер на социални помощи е по-малък и от тези на унгарските.
Какво следва?
Докладът освен с препоръка Европейският парламент да изпрати на Съвета искане за разглеждане на случая с Унгария по чл. 7, настоява и за незабавно въвеждане на Механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основни права. Обвързването на подобен механизъм с финансирането от страна на ЕС вече бе многократно изкарвано в публичното пространство, но напоследък получи и политическа подкрепа от Германия. Най-вероятно подобен механизъм ще важи за следващата многогодишна финансова рамка, а може и да залегне при следваща ревизия на основните договори. Което означава, че България е заплашена от загуба на много европейски пари, които са жизнено важни за икономиката ни.
Политическите последици от решението на ЕП са непредвидими. Те могат да доведат до излизане на Орбан от ЕНП и обявяването на нова консервативна формация, която да има значителен електорален успех на изборите през пролетта на 2019 г. Възможно е да се доведе и до още по-голямо разделение в ЕС, на фона на Брекзит и управляващите националпопулисти в Италия. Във всеки случай решението на ЕС е израз на онези базисни колективни разбирания, върху които Съюзът успешно функционира. Както се казва в доклада: „Добрите приятели не се срамуват да си казват неприятната истина.“ Да се надяваме, че България може да чуе.
