Коментари относно: ПРОЕКТ на Методология за оценка на корупционния риск по чл. 13, ал. 2 от Наредбата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси, предложен за обсъждане в портала за обществени консултации strategy.bg на 28.06.2019 г.
1) В чл. 4, ал. 2 от Методологията е предвидено оценката на корупционния риск да се извършва най-малко веднъж на три години. Това е по-скоро неефективен подход. В чл. 2, ал. 3, където се предлага дефиниция на същата се сочи, че тя се изразява в периодично, а не спонтанно оценяване. При констатиран среден и особено висок корупционен риск, нова оценка трябва да бъде извършена в срок по-кратък от три години с оглед проследяване на постигнат или липсващ напредък. Отчитайки ниското институционално доверие и възприятията за нивата на корупция у нас, предлагаме оценка да се извършва ежегодно (Словенски пример) или в разумен срок в случай на констатиран среден или висок корупционен риск.
2) В чл. 6, ал. 1 са посочени коефициентите на тежест на индикаторите за оценка. В предложения формат индикатор "Нормативна и вътрешноведомствена уредба" е с коефициент на тежест 0.20. Условията, от които се определя индикатора – устройствен правилник/правилник за организация на дейността; вътрешни правила и процедури, длъжностни характеристики, са ключови за определянето на начина на работа и „характера“ на една организация. В този смисъл обръщаме внимание на факта, че коефициентът на тежест е значително по-нисък от тези на другите два индикатора, което може да наруши обективността на крайната оценка.
3) В чл. 6, т. 3, (ж) постъпили сигнали, публикации или репортажи в медиите за корупция и/или конфликт на интереси или незаконосъобразни действия/бездействия на служителите от структурното звено, следва да се обърне внимание и на вътрешната система и процедура, т.е. начина за обработка на сигнали: от кого биват първоначално разглеждани, на специален или на общ имейл адрес (което не е добра практика) се изпращат, в кутия или по друг начин. Тази бележка кореспондира и с предходния коментар относно коефициента на тежест на индикатор "Нормативна и вътрешноведомствена уредба". Следва да се обръща внимание и да се насърчава минимизирането на човешкия фактор в различни процедури и услуги като важно условие за отчитане степента на корупционен риск. Така и Въпрос 9 в част "Функции и правомощия" може да се разшири като се включи описание на онези административни услуги, които се предлагат по е-път, придружени с данни до каква степен гражданите и бизнеса използват тази възможност.
4) Съгласно чл.6, ал.1, т. 32 от ЗПКОНПИ председателите на общинските съвети и общинските съветници са лица, заемащи висши държавни длъжности. В производството по установяване на конфликт на интереси Комисията изисква и получава необходимата информация и документи за кметове и общински съветници от постоянна комисия на съответния общински съвет (чл. 72, ал. 2, т. 3 ЗПКОНПИ). В сила от 01.12.2019 г. лицата, за които със ЗПКОНПИ за първи път възниква задължение за деклариране (общински съветници), подават декларации в едномесечен срок от утвърждаването на образците на декларациите по чл. 35, ал. 1, т. 2 и т. 4.
От мотивите към проекта на Методология, която в чл. 4, ал. 1 предвижда, че оценка на корупционния риск се извършва и в местната администрация, макар и изброяващи сбор факти, не става ясно защо се предлага разпоредбите на Глава четвърта, Раздел II да не се прилагат за общинската администрация. В тази връзка отбелязваме и следната техническа неточност - заглавията в Методологията са както следва:
Глава четвърта АНТИКОРУПЦИОННИ ПЛАНОВЕ
Раздел I Антикорупционни планове
Раздел II Годишен отчет за изпълнение на антикорупционния план
Докато в § 1. от Допълнителните разпоредби и в самите мотиви пише: Разпоредбите на Глава четвърта, Раздел II "Антикорупционни планове и отчети" не се прилагат за общинската администрация.
С УВАЖЕНИЕ,
Български институт за правни инициативи
