На вниманието на

Министерски съвет

Относно: проект на нов Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация

С Т А Н О В И Щ Е

Обща бележка:

Изработването и приемането на етични кодекси за поведение на заетите в публичната администрация кореспондира на основния демократичен принцип за добро управление[1]. Той  се реализира чрез държавната администрация, която трябва да бъде обективна, вдъхваща доверие, прозрачна и предвидима.

Същевременно трябва да се прави разлика между етични норми и правила, нарушението на които, обикновено не се наказва, и правила и задължения, свързани с дисциплината и поведението на работното място, които могат да доведат до дисциплинарни процедури и съответните санкции. Обикновено природата на етичните норми е такава, която възпитава, съветва, вдъхновява и мотивира, а не такава, която наказва и дисциплинира. Дисциплинарна процедура и наказание следва да има тогава, когато нарушението на етичните норми на поведение стане грубо и системно.

Принципно в България тази разлика не се прави, поради което и към момента проектът на Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация предвижда обвързване с дисциплинарно наказващия орган. Изработването, приемането и прилагането на такъв вид акт трябва да бъде насочено към защита на служителите в държавната администрация /в конкретния случай/, а не към преследване и наказване. Не следва кодексът за поведение да се превръща в наказателен кодекс.

Наличието на такива кодекси залага на няколко водещи принципа:

-        Задължително начално и последващо обучение по принципите и нормите, заложени в съответния кодекс като за препоръчително се смята обучение, което не е дистанционно. Спецификата на материята изисква директен контакт с хора с опит в сферата и възможност за максимална интерактивна комуникация;

-        Обновяване на самия кодекс през определен интервал от време. Динамиката на съвременните обществени отношения е висока и свързана с появата и развитието на нови средства за комуникация и общуване, които изискват нови правила за поведение;

-        Наличието на контролен /но не непременно наказващ/ орган, който следи както за спазването на кодекса, така и за нуждата от неговото обновяване. Това може да бъде нарочна етична или друга комисия, която може да се занимава с тези задачи, структурирана на принципа на саморегулацията.

Конкретни бележки:

1.      Да се актуализира номерацията на главите, тъй като е добавена нова глава, но е запазена старата номерация.

2.      По чл. 2, т. 2 относно определението за лоялност – да се върне определението от предишните проекти на кодекса, а именно „лоялност – поведение, насочено към утвърждаване и подобряване на авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към  институцията, както и въздържане от необоснована публична критика на същата“. Съкратеното определение, предложено в настоящия проект, може да бъде тълкувано в много различни посоки, а определението от предпоследния проект задава рамката, в която влиза принципът „лоялност“ в контекста на работата и поведението на служител в държавна администрация.

3.      По чл. 3, ал. 1 не става ясно защо са посочени само т. 3-8. Принципи като „публичност и прозрачност“ и „колегиалност и учтивост“ би следвало да се отнасят и към отношенията с гражданите, юридическите лица и други организации.

4.      По чл. 6, ал. 3 посоченото „очевидни правонарушения“. В българската правна материя няма такова словосъчетание, както и няма дефиниция за такова. Законът, в частност ГПК, борави с понятието „очевидна неправилност“. За него също няма дадена легална дефиниция, но значението му може да бъде изведено от практиката на ВКС. В този смисъл, да се помисли замяната на съществуващия в момента текст, с този, който вече се употребява в правното пространство.  

5.      Отпадане на чл. 10. Спазването на установеното работно време е част от длъжностната характеристика и не следва да има място в кодекс за поведение. Освен това, то изрично е залегнало като задължение в Закона за държавния служител.

6.      В чл. 22 текстът следва да бъде – „Служителите в държавната администрация не могат да бъдат санкционирани поради факта, че са докладвали за случай на нарушение на настоящия Кодекс“.

7.      По чл. 24 – На първо място следва да се върне формулировката от предишния вариант, а именно, че „прекият ръководител следи за съответствието на поведението на служителите …“. В сегашната формулировка се казва, че той „осъществява контрол“. Това е в противоречие с чл. 15, ал. 1 където е посочено, че при наличието на противоречие, което служителите не могат да разрешат директно, те могат да потърсят „съдействието на ръководителите си“. Такова съдействие трудно ще бъде потърсено знаейки, че те осъществяват контрол.

8.      Да се предвиди междинно стъпало /напр.посочената в общите бележки комисия/, към което служителите да се обръщат преди прекия ръководител и преди дисциплинарно наказващия орган.

9.      Да се отбележи, че кодексът за поведение се отнася и до заетите на непълно работно време.

10.   Продължаваме да сме на мнение, че от чл. 2 трябва да отпадне т. 1 законност поради причини посочени в становището ни от 22.03.2019 г. В допълнение, това е заложено в чл. 4 от Закона за държавния служител.

     01.10.2019 г.                                                               

Биляна Гяурова-Вегертседер

                                                                                        Директор, БИПИ

[1] Вж. напр. чл. 41 от Харта на основните права на Европейския съюз и Цел 16 от Целите за устойчиво развитие на ООН 2030