Източник: Капитал. Автор: Росен Босев
"В бъдеще при атестирането и повишаването в длъжност е необходимо да се демонстрира способността на системата да отразява правилно разликите в професионалните постижения и да отчита в пълна степен спазването на етичните норми"
Цитатът е от миналогодишния мониторингов доклад на ЕК за напредъка на България в съдебната реформа. Ако се върнем до 2008 г., ще видим, че темата за оценяването на магистратската работа присъства като тънка червена линия в докладите на комисията.
То е приемано за непрозрачно и небазирано на "обективни критерии, основани на заслуги", а за правилата за атестиране е казано, че те "не се използват за обективно отразяване на разликите в професионалните постижения".
И още: "слабостите на системата за атестиране се отразяват и върху процедурите за повишаване в длъжност и водят до често обжалване пред съда на решенията за повишение."
Експертите на ЕК дори цитират самите членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), които казват, че при "проведеното през 2011 г. атестиране 98% от магистратите са получили оценка "много добър".
Темата за подобряване процеса на атестиране присъстваше в концепциите на всички кандидати за членове на ВСС. Някои от тях маркираха, че "трябва да се променят правилата и основно крайъгълният й камък – атестирането, като подробно се разпишат и изпълнят със съдържание показателите за оценка" (Галя Карагьозова), други (Димитър Узунов) посочиха именно слабостите на "обективно цялостно оценяване на дейността на всеки магистрат при атестиране" като причина за "липсата на формулирана цялостна концепция на ВСС за кадрово израстване на магистратите". Други (Магдалена Лазарова) директно казаха, че действащата система за оценка на качеството на магистратите не работи: "Самата процедура на атестирането е загубила смисъл и не позволява открояването на качествените професионалисти от посредствените магистрати". А някои (Незабравка Стоева) посочиха липсата на обективни критерии за атестирането на магистратите като основна причина за тяхната демотивираност. Соня Найденова, която днес e представляваща ВСС, дори изрази становище, че трябва да "се подредят по друг начин приоритетите на критериите за атестиране на магистратите" и т.н., и т.н.
Една година, след като този състав на ВСС беше конституиран, се налага въпросът - промени ли се системата на атестиране, която членовете на съвета критикуваха пред колегите си, за да ги убедят, че са достойни да бъдат избрани от тях като съдебни кадровици? Позволяват ли критериите за оценка и практиката на съвета по прилагането им препоръчаното от ЕК отсяване на добрите от лошите съдии и прокурори, а след това - на степенуването на способностите на добрите? И не на последно място – имат ли доверие магистратите, че системата за атестиране наистина оценява техните професионални качества, а не връзките им? Уви, не съвсем...
Действително – ВСС разреди концентрацията на магистрати-отличници. Ако няма обаче промяна в практиката и в нагласата за честна и професионална проверка на качествата и репутацията на съдиите и прокурорите, това разреждане ще е също толкова порочно, а дори и повече - на външен вид ще изглежда прогрес, който по същество ще е точно обратното.
Произволно ощетени могат да бъдат съдиите и прокурорите, които не са близки на силните хора в съвета. Същевременно външната привидност на диференциация много по-трудно може да бъде разобличавана и това ще е вреда от ново поколение (задкулисието не е инфантилно, то се учи).
Ако прегледаме изготвените атестации на сайта на ВСС, трудно можем да открием някаква индивидуалност в оценените съдии, прокурори и следователи. Клишетата се открояват особено силно в становищата на административните ръководители, които преповтарят едни и същи словосъчетания: "задълбочени правни познания", "умение да анализира правнорелевантните факти", "отнася се с подчертана прецизност и отговорност", "спазва безупречно графика на съдебните заседания", "има допълнителни квалификации" и т.н. Методът "copy-paste" обаче изиграва лоша шега – случва се да бъде подписана атестация, която до средата говори за един съдия, а после – за магистрат със съвсем друга фамилия (явно едно от имената е останало от друга бланка или пък е направен несполучлив опит да бъде променено само името на атестирания във вече готова атестация за друг магистрат).
Но отвъд унифицираната фасада, в която е загубена всяка човешка индивидуалност, има десетки примери, които показват двойни стандарти – уж всичко е наред, а накрая някои магистрати изведнъж получават по-високи крайни оценки от други, без да става ясно на какво се дължи това...
Дори и с лупа да търсите критични бележки или анализ на недостатъци в работата, едва ли ще откриете. И ако очаквате от атестациите да установите кои са силните и слабите страни на атестирания съдия, ще останете разочаровани. Всички съдии имат еднакви силни страни, а слабостите им се броят на пръст. Защо се получава така? Методиката за атестиране ли е неадекватна или някъде другаде се пропуква моделът?
Проблемът никога не може да е само в модела
Действащата методика, по която става атестирането, в общи линии съответства на Минималните стандарти за оценяване на професионалното представяне на съдиите, приета в доклада 2012-2013 на Европейската мрежа на съдебните съвети.
България е възприела формалната система за оценяване на професионалното представяне на магистратите. За разлика от Великобритания и скандинавските държави като Норвегия, Швеция и Холандия, в България са възприети бюрократични процедури на атестиране въз основа на строги критерии и показатели, заложени в предварително изработени формуляри, а оценяването става на няколко нива.
В окръжните и апелативните съдилища и прокуратури, както и в двете върховни съдилища и Върховната касационна прокуратура, има формирани т.нар. Помощни атестационни комисии. В тях влизат магистрати, които се избират на случаен принцип. Те правят оценка на работата на съдиите или прокурорите от по-долната инстанция. На местно ниво има и т.нар. Етични комисии, които трябва да дадат своята оценка, която също влиза в атестацията. С работата си тези помощни атестационни комисии подпомагат т.нар. Централна комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи във ВСС.
Както многократно Съюзът на съдиите е алармирал, една от причините атестациите да са формални е, че съдиите и прокурорите от помощните комисии са действащи магистрати, които имат работа по дела в същото време и атестирането на колегите им идва в повече. А атестирането изисква посещаване на съдебни заседания, четене на делата на проверявания. Другата причина е, че комисиите са местни и обичайно изхождат от принципа "да не се развалят отношенията в колектива".
Представляващият ВСС – Соня Найденова, обръща внимание на същия факт – че комисиите по места, които правят първоначалната атестация, се формират на случаен принцип и участващите в тях магистрати трябва да изпълнят ангажиментите си наред със съдийската и прокурорската си работа: "Самата аз съм била в такива комисии и знам колко време отнема тази дейност." Тя подкрепя идеята атестирането да се прави от постоянен орган, в който да бъдат командировани магистрати, занимаващи се само и единствено с оценяване: "За целта е необходима законодателна промяна, а сега сме принудени да работим със закона такъв, какъвто е."
Как работи атестацията на практика?
Структурата на атестацията е такава, че в нея има общи и специални критерии, количествени и качествени показатели. Как обаче се попълват тези графи? Ако вземем например оценките на класираните съдии от последния конкурс за повишаване във Върховния касационен съд през 2013 г., ще видим, че практиката на местните помощни атестационни комисии е "асорти". Те или въобще не попълват част от графите (за пример вземаме атестациите на съдиите, работещи в апелативния район на София) или, както обърнахме внимание по-горе, вписват в тях общи констатации, като "ясни разбираеми мотиви", "прецизен правен език", "добра езикова култура и грамотност", "задълбочени правни познания", "спазва процесуалните норми" и т.н., каквито изрази открихме в изобилие в атестациите на съдиите, които кандидатстваха за ВКС тази година.
Дори и да приемем, че формулярът изначално предполага повече обобщения, отколкото конкретни примери, липсата на критични бележки повдига въпроса дали "гарван гарвану око не вади" и атестиращите не смеят да критикуват атестираните. В същото време международните стандарти изрично изискват при оценката на магистратската работа да се използват различни източници на надеждна информация и да се създаде достатъчно документация по отношение на всеки оценяван съдия, за да се осигури наличието на "проверимо независим, отворен, справедлив и прозрачен процес". Още повече - констатациите от оценяването трябва да бъдат проверими и основани на конкретни източници. Например, когато се констатира, че съдията има "ясни и разбираеми мотиви" трябва да са посочени конкретните съдебни актове, които са довели атестиращият до този извод и да се даде конкретен пример за това как съдията е успял да убеди четящия защо е стигнал до един или друг извод.
През последната година ВСС разнообрази оценките на магистратите, като дори има и десетина случая на съдии, на които е отказано повишаване в ранг. Общото между тях обаче не е задълбочена оценка на работата, а почти винаги - формални причини: не е изтекъл срокът от предходно повишаване в ранг; не е проведена необходимата периодична атестация и тя предстои; няма оценка от атестацията "много добра".
Комисиите по места на практика автоматично отказват да повишават, когато има отрицателно становище на административния ръководител или препоръки от ИВСС, направени след проверка на съответния магистрат (които проверки, както знаем, могат да бъдат изключително формални или пък некомпетентни). Впоследствие дебатите във ВСС са по-скоро анемични, а решенията често показват двойни стандарти.
Наскоро съдията от Върховния административен съд Александър Еленков коментира в особено мнение по дело, образувано от шуменски съдия, който обжалва отказа на ВСС да му даде по-висок ранг, че при сегашната система за атестиране ВСС просто няма право да откаже този вид повишаване на магистрат, след като самият орган му е дал най-добра атестация и така е приел отлично изпълнение на службата.
Достоверна или избирателно подбрана информация
В графата "Достоверна информация" на атестационния формуляр стандартно е позоваването на проверените дела (между 10-15 дела обикновено) и на становището на етичната комисия към съответния съд. Очевидно е, че това не могат да са адекватните източници на информация за констатациите по значителна част от количествените и качествените индикатори (например за критериите: резултати от проверки на ИВСС, натовареност, поощрения и наказания и др.). При по-задълбочена проверка и сравнение с други документи във ВСС става ясно, че част от констатациите са дори неверни.
Ако отново вземем за пример атестациите на съдиите, класирани за ВКС на последния конкурс през 2013 г ,и справките в становищата на етичната комисия на ВСС за жалбите и сигналите в Инспектората на ВСС, забелязваме драстични разминавания. Несъответствията обаче не могат да се дължат на изминалото време между изготвянето на атестацията и съответната справка. Например, атестациите на съдиите Светлин Михайлов и Геника Михайлова (и двамата кандидатствали за привлекателната Търговска колегия на ВКС) са изготвени през юни 2013 г, но в тях не са отразени никакви данните за жалби и сигнали в Инспектората на ВСС. Съгласно справките на етичната комисия на ВСС обаче срещу Светлин Михайлов има 14 сигнала в ИВСС, а срещу Геника Михайлова – 7 сигнала в ИВСС. Тези факти са напълно игнорирани в повечето атестации и вместо тях местната атестационна комисия е взела предвид не индивидуалните проверки на инспектората срещу конкретния съдия, а ревизията на цялото отделение.
Прави впечатление, че в нито един формуляр не са отчетени резултатите от проверките на структурата, която се занимава с корупция на магистрати – Инспекторатът на Върховна касационна прокуратура, когато такива са правени. Разбираме това от факта, че в атестацията на проверявания от ВКП съдия Светлин Михайлов, въобще липсват данни това някога да се е случвало. На заседанието в понеделник, на което той обжалва отказът да бъде повишен, Михайлов предостави справка от главния секретар на ВСС, че срещу него не е имало образувани дисциплинарни производства. На същото заседание стана ясно, че срещу него е имало четири сигнала във ИВКП, но те са завършили със становище, че той не е извършил дисциплинарно наришение.
В същото време в атестацията на друг кандидат - съдия Костадинка Недкова, информация за резултатите от индивидуална проверка на ИВСС по сигнал срещу нея е включена. И тук идва въпросът – защо Комисията по атестирането на ВСС, която дава крайната оценка на магистратите с посочени от етичните комисии проверки на ИВСС, не е поискала информация за тях. И щом толкова повърхностна е работата с източниците на информация по този критерий, можем ли да очакваме да е по-задълбочена и по останалите?
В атестацията на Роман Василев се натъкваме на граничеща с абсурда ситуация. От нея разбираме, че за четиригодишен период (2007-2011 г.) той не е участвал в съдебни заседания, написал е един обвинителен акт, а три производства, които е наблюдавал, са били прекратени от съда. За този период той няма нито един отменен или потвърден акт поради простата причина, че не е имало какво да му бъде проверено от горните прокуратури. Това не е пречило на тогавашния му административен ръководител – Николай Кокинов да запише, че актовете (каквито не съществуват) на Роман Василев са мотивирани "разбираемо и обосновано." И още - въпреки че зам.-градският прокурор има 1 внесен обвинителен акт, в оценката се говори в множествено число - "внесените обвинителни актове се отличават с голям обем, прецизност при словесната квалификация на деянията и точност при цифровата такава."
По-надолу в атестацията абсурдът става пълен, защото е записано, че високата оценка е резултат на "проверка на изготвените прокурорски актове по досъдебните производства (постановления за спиране и прекратяване, обвинителни актове и споразуменията." Последното е пълна измислица - прокурор Василев няма издадени нито постановления, нито споразумения. На практика излиза, че дейността по атестиране е провалена чрез саботаж – в оценката на магистратските качества на любимия на всеки главен прокурор зам.-шеф на СГП няма нищо вярно. Излиза, че няма значение какви са му качествата, защото се знае, че други неща са от значение за кариерата му – чухме ги от разговора на бившия премиер Бойко Борисов с Николай Кокинов в Банкя.
Едва ли е необходимо изобщо да се защитава, че прокурорите трябва да бъдат преценявани по резултатите от работата им. Един пример – на две инстанции съдът казва на прокуратурата, че е сътворила негоден обвинителен акт по делото срещу бившия директор на "Булгартабак" Христо Лачев. Разследването е наблюдавано не от кой да е, а от бившият зам.-градски и впоследствие апелативен прокурор на София Ангел Илиев, който подаде оставка по настояване на Сотир Цацаров след скандала с (не)случайното разпределение на делото САПАРД. На практика той има отлична атестация, но плодът от работата му е некадърно обвинение.
Възражение на атестирания съдия и повишаване на оценката
За да разсее съмненията, че бълва отличници на конвейер, председателят на комисията по атестирането към ВСС Милка Итова дава пример с факта, че почти всяка седмица заседанията на съвета започват с дълго изслушване на магистрати, които имат възражения по атестацията си.
Дали обаче съветът третира еднакво тези възражения? В конкурса за ВКС Светлин Михайлов възразява срещу точките в неговата атестация, които според съдията са неоснователно занижени, въпреки че е получил крайна оценка, която съответства на "изключително изпълнение на работата".
Той получава атестацията си на 18 юни, а още на следващия ден подава възражение. И забележете – ВСС веднага създава необходимата организация и бившият председател на Софийски градски съд е изслушан само ден по-късно – на 20 юни. Съветът уважава възражението на съдия Михайлов и възлага изготвянето на нова комплексна оценка. Новата оценка е готова само пет дни по-късно, когато успехът на Михайлов е "повишен" с общо три точки за "правни познания и умения за прилагането им", "умение за анализ на правнорелевантните факти" и "умения за водене на съдебно заседание".
Възражението е прието и така Светлин Михайлов се е доближил съвсем до максимално високата оценка. Така ВСС казва на всички – и на гражданите (в това число - подателите на сигналите срещу Михайлов) и останалите съдии, че така изглежда съдията-еталон.
Да припомним – през лятото на 2009 г., когато след серия скандали, Светлин Михайлов се кандидатира за втори председателски мандат на СГС, председателят на ВАС Константин Пенчев каза: "Първият мандат на Михайлов беше провал, а втори би бил катастрофа за съдебната система". Тогава излиза, че атестирането е недостоверно. Няма как да повярваме, че е такова само в случаите с Роман Василев и Светлин Михайлов. Самият Михайлов коментира по делото, с което обжалва уволнението си, че срещу него никога не е имало дисциплинарни производства, а проверките са прекратени.
Етиката, етиката...
Въпреки че оценката за нравствените качества и репутацията трябва да е задължителна част от атестацията, на практика се вижда, че ВСС не извършва никаква обективна проверка. Откриваме отново метода на copy-paste-ването на становища на съответните етични комисии от всеки съд и прокуратура. Няма каквато и да е било конкретна информация с човешко лице и изначално е изключен въпросът за общественото доверие към магистрата – не намерихме нито една атестация на магистрат, в която да са поставени под съмнение нравствените качества или моралния му авторитет в обществото.
За илюстрация служат вече употребените примери – цяла България чу и видя зам.-градският прокурор Роман Василев да нарича бившия министър на отбраната Николай Цонев абсолютен престъпник и да разпорежда унизителния му арест пред обективите на камерите. Поведение, което предизвика взрив на възмущение у хората, но самият Василев беше наказан от ВСС съвсем леко. Мислите, че позорната проява се е отразила на нравствената му оценка? Не, напротив. Въпреки че в атестацията на Роман Василев е записано, че той е бил наказан, като е посочено решението на ВСС, по-надолу е отбелязано, че той "спазва правилата на професионалната етика, за което свидетелства липсата на наказания за периода на атестиране" и съответно на зам.-градския прокурор е даден максималният брой точки за това.
Наглостта на оценяващите стига по-далеч, защото те записват, че "с цялото си поведение като заместник на административния ръководител на СГП и като магистрат, атестираният активно спомага за издигане на авторитета както на прокуратурата, така и на съдебната власт като цяло." На практика документът удостоверява не просто нещо, което не е вярно, а се опитва да подмени изцяло критерия за благоприличие.
Атестацията на Светлин Михайлов също е показателна за тоталното разминаване между обществената оценка за даден магистрат (повече за човека, който преди седем години се намери с прякор на вседеход може да видите тук) и това, което е записано за него. Членовете на ВСС не се сетиха да обсъдят нито силно негативните думи на Константин Пенчев, нито проверките на прокуратурата и инспектората.
Въобще не пролича и да им хрумва, че за да преминат към гласуването на Михайлов, трябва да свалят всяко съмнение от репутацията му. Защото никоя методика не може да замъгли здравия разум дотолкова, че да се забрави – съдии с толкова силно оспорвана почтеност, чийто образ не е изчистен, няма как да станат върховни съдии. Истината е, че Светлин Михайлов все пак получи своето "повишение" след скандалния си период в СГС и от няколко години е командирован от председателя на САС Веселин Пенгезов като апелативен съдия и гледа търговски дела като втора инстанция, която според закона често е и последната.
ВСС: проблемът – по места
Председателят на комисията по атестирането във ВСС Милка Итова коментира пред "Капитал", че голяма част от разминаванията при атестирането се дължат на различната практика на помощните атестационни комисии по места: "В Пловдив, Варна и Благоевград много прецизно се попълват формулярите, докато на други места това не е така. Откакто дойдохме, се опитваме да накараме помощните атестационни комисии да си вършат добре работата," коментира тя и добавя, че комисията й като цяло е в постоянна комуникация с магистратите в търсене на най-добрия модел. Тя дава пример, че в момента се обсъжда нов вариант на формуляра, който гарантира по-прецизно събиране на информацията: "В същото време обаче някои магистрати коментираха, че той е прекалено сложен. И питат – до кога ще го усложнявате? Трябва да намерим баланса."
Негодната дейност на ВСС по оценяване на качествата на конкретните магистрати не може да бъде определена като инцидентен неуспех. Тази дейност на съдебните кадровици е тяхната основна задача по конституция и от нея зависи облика на цялата съдебна власт. За да я свършат качествено, се изисква само да искат (и да могат). Един пример от нашата традиция, а не от докладите на ЕК - от юбилейния сборник, издаден преди Първата световна война – "60 години българско правосъдие, 1978 – 1941", разбираме, че в рамките на дисциплинарните производства на съдии тогава е имало значение не само дали са събрани достатъчно доказателства за вината на магистрата, но и дали той е "изгубил пред обществото онова доверие, уважение и авторитет, които се изискват за длъжността му".
Старите съдебни кадровици са били наясно защо това е важно - "Достойството на съдебната власт зависи от достойнствата на съдиите и прокурорите. Затова на първата съдийска служба трябва да бъдат назначени лица, достойни, притежаващи всички човешки и съдийски добродетели, а на вакантните по-горни съдийски и прокурорски места – ония съдии и прокурори, които, освен че имат изискуемият служебен ценз, са се проявили със своето трудолюбие, способност и знания. Само тогава ще има авторитетно и издигнато качествено правосъдие, което да изпълнява деликатната мисия, която му е предопределена."
*"Съдията е целият в делото" е казвал бившият председател на Върховния и Конституционния съд Румен Янков. Той е оценявал съдиите, като сам е избирал и чел от корица до корица делата им.