публикуваме препечатка от legalworld.bg с автор Ралица Христова:
Членът на Висшия съдебен съвет (ВСС) Камен Ситнилски е подал жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург заради образуваното срещу него дисциплинарно производство във ВСС и нарушенията в тази процедура.
В жалбата му, изготвена от адвокатите Михаил Екимджиев, Катина Бончева и Гинка Черничерска, се изтъква нарушение на три текста от Конвенцията за защита правата на човека и основни свободи (КЗПЧОС) - нарушена презумция за невиновност в рамките на дисциплинарното производство (чл.6§2), нарушено право на личен живот (чл. 8) и липса на ефикасни вътрешноправни средства за защита (чл. 13 във връзка с чл. 8).
Основните акценти в жалбата са няколко – дисциплинарното производство срещу Ситнилски е образувано на база само и единствено данни от СРС; членове на съвета предварително са го обявили за виновен, с което е нарушена презумцията за невиновност; заради четиримесечното размотаване на Народното събрание при създаването на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), Националното бюро за контрол върху използването на СРС и ресорната парламентарна комисия, Ситнилски е нямал възможност за ефективна защита. Жалбата вече е депозирана в Съда в Страсбург.
През лятото на миналата година първоначално в един електронен сайт бяха публикувани стенограми от разговори на Камен Ситнилски с негови колеги прокурори, проведени година по-рано по времето на кампанията за избор на членове на ВСС от лятото на 2012 г., в които се обсъжда предстоящия избор на членове от прокурорската квота. По този повод ВСС започна проверка за нарушение на Етичния кодекс във връзка с данни за недопустимо лобиране в рамките на прокуратурата, в хода на която главният прокурор Сотир Цацаров прати писмо до съвета с потвърждение, че изнесените факти са от законно приложени СРС. Двама от членовете на съвета – Ясен Тодоров и Галя Георгиева минаха през проверка от спецслужбите и получиха допуск до класифицирана информация. На тях им бе предоставен достъп до оперативните дела, за да прочетат СРС и да се уверят, че изнесените разговори в медиите са автентични.
Накрая ВСС сметна, че Ситнилски, като заместник-главен прокурор в периода на изборите, е оказал натиск на подчинените си да го подкрепят за член на съвета и през лятото на 2013 г. петима членове на ВСС – двамата с допуск до секретни данни Ясен Тодоров и Галя Георгиева, както и Каролина Неделчева, Даниела Костова и Димитър Узунов, внасят предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу колегата си. В него те описват изнесените в медиите СРС, добавят, че Георгиева и Тодоров са се уверили с автентичността им, като са чели оперативните дела и добавят:
Цитираните разговори създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непочтеност, неправилност на поведението на магистрата, което накърнява неговата независимост, благоприличие и почтеност. Възприятията на хората са реалност, поради което създаденото основателно впечатление за неподходящо и недостойно поведение на магистрата има същото значение, както и действително осъщественото такова поведение...
Особено укоримо е, че в качеството си на заместник-главен прокурор Камен Ситнилски е търсил съдействие за кариерното си израстване от магистрати, срещу които има висящо досъдебно производство (Емил Христов) и висящо дисциплинарно производство (Иван Ванчев, като същият дори е бил временно отстранен от длъжност). Това засилва и усещането за наличие на определени зависимости и за евентуално бъдещо покровителстване на тези магистрати."
ВСС избра дисциплинарен състав и за най-голяма изненада в него попадна и Галя Георгиева, която по-късно бе избрана както за докладчик, така и за председател на състава. Дисциплинарното производство все още не е приключило.
Междувременно, в началото на август 2013 г., Камен Ситнилски праща сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, в който настоява Галя Георгиева и Ясен Тодоров да бъдат разследвани за извършено от тях престъпление по чл. 145а от НК – за използване на информация, събрана със СРС, извън целите на наказателното производство. Ситнилски настоява още да се извърши и проверка кой от прокуратурата е разрешил достъп до оперативните дела на двамата членове на съвета.
До момента той не е получил отговор на молбата си, макар през октомври да изпраща още една до главния прокурор, в която настоява да му бъде казано какво се прави по сигнала му.
Междувременно "Правен свят" научи, че е наложен своеобразен мораториум върху даването на информация конкретно по тази проверка. През октомври от Софийската районна прокуратура ни отговориха, че ДАНС извършва проверка по сигнала на Ситнилски, която трябва да приключи за два месеца. През декември говорителят на СРП Петър Белчев отказа да отговори на всякакви въпроси по този сигнал, дори и на елементарния – дали ДАНС са готови с проверката. Решението за забраната било на наблюдаващия прокурор и касаело единствено проверката по този сигнал.
Ситнилски изпраща сигнали и до парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъп до данните по Закона за електронните съобщения, както и до Държавна комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). От първата отговор няма. Но от ДКСИ му казват, че Тодоров и Георгиева имат валидни допуски, като "ръководителят на организационната единица, в случая председателят на ВСС", е определил лицата, които да получат такъв. Отговорът е странен, защото ВСС няма председател, няма и ръководител. Има председателстващ – министърът на правосъдието, има и представляващ – Соня Найденова. Но нито един от двамата не е ръководил на съвета.
Междувременно – на 26 септември ВСС отстрани от длъжност член на ВСС Камен Ситнилски.
В жалбата до Съда в Страсбург адвокатите на Камен Ситнилски изтъкват: Несъмнено дисциплинарно производство срещу магистрат и член на ВСС, образувано по инициатива на членове на ВСС, с твърдения за действия, създаващи впечатление за неуместност и непочтеност в поведението на жалбоподателя, засяга неговата лична сфера и попада в материалния обхват на чл.8 от КЗПЧОС. В подкрепа на тезата ни е и медийната разгласа на данните от СРС, послужили като основание за дисциплинарно производство срещу г-н Ситнилски.
Те посочват един изключително важен аргумент – дисциплинарното производство срещу Ситнилски е образувано само на база информация от СРС. "По този начин е заобиколена забраната, съдържаща се в Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), информацията, събрана с такива средства, да не се използва за други цели освен за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления и за защита на националната сигурност", мотивират се адвокатите.
"Налице е откровен правен и етичен парадокс. Прокуратурата, която е "господар на досъдебното производство", в нарушение на НПК и ЗСРС, не може или не иска да опази данните от подслушването на телефонните разговори на жалбоподателя. Когато в резултат на контролираното изпускане на класифицирана информация, тези данни стават публично достояние, ВСС използва медийните публикации, базирани изцяло на същата класифицирана информация, за да образува дисциплинарно производство срещу жалбоподателя", пишат още защитниците.
Според тях доказателство за липсата на ефикасни вътрешноправни средства за защита срещу тези нарушения на правото на личен живот на Ситнилски е и липсата на отговор на писмото му до парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на СРС и достъпа до данни по закона за електронните съобщения.
"В подкрепа на оплакването е и специфичният институционален и правен вакуум по отношение на контрола за използването на СРС", казват адвокатите и добавят, че, заради изменения в Закона за СРС, към момента на подаване на жалбата тази комисия вече не е съществувала. С поправките в закона е предвидено на нейно място създаването на ДАТО, Бюрото за контрол на СРС и постоянна парламентарна комисия.
Въпреки законовите изисквания това да стане в много кратки срокове, повече от 4 месеца Народното събрание се размотаваше и не формираше новите органи. Националното бюро бе създадено с два месеца закъснение и практически още не функционира, ангажирано с организационна дейност.
Случаят "Ситнилски" се отличава с това, че представлява еманация на системен за българското правозащитен проблем – липсата на надежден контрол и злоупотребата от страна на властите със СРС, каза за "Правен свят" адвокат Михаил Екимджиев. "От тази гледна точка казусът "Ситнилски" е откровено парадоксален. Прокуратурата, която по закон трябва да бди информацията, събрана чрез СРС, да се използва само за нуждите на наказателния процес и за защита на националната сигурност, контролирано изпуска такава информация за разговори между г-н Ситнилски и негови колеги и близки. Тази информация, незнайно как, се появява в един сайт. Главният прокурор използва публикацията, за да сезира ВСС с това. И главният прокурор, и ВСС заобикалят забраната да се използва информация, събрана чрез СРС, за дисциплинарни производства срещу магистрати. Макар от гледна точка на българската политическа и правна култура това да е обичаен способ за разчистване на сметки чрез силата на институциите. Този тарикатлък е абсолютно несъвместим с генералния приницип за защита от произвол, върху който са базирани всички основни права и свободи, защитени от КЗПЧОС. Откровената злоупотреба със СРС в случая показва и че държавата не е изпълнила своите задължения, произтичащи от решението на Страсбург по делото на Асоциация за европейска интеграция и права на човека за ефективен контрол върху използването на СРС и събраната чрез тях информация", добави защитникът.
Презумцията за невиновност пък е нарушена с твърдения на членове на съвета по казуса "Ситнилски" в самото предложение за образуване на дисциплинарно производство. "Особено укоримо е, че в качеството си на заместник главен прокурор Камен Ситнилски е търсил съдействие за кариерното си израстване от магистрати, срещу които има висящо досъдебно производство (Емил Христов) и висящо дисциплинарно производство (Иван Ванчев, като същият дори е бил временно отстранен от длъжност). Това засилва и усещането за наличие на определени зависимости и за евентуално бъдещо покровителстване на тези магистрати", се казва в предложението на петимата от ВСС.
"Съдържанието, характерът и тонът на изявленията, направени от членовете на ВСС и вносители на предложението, съчетано с медийната разгласа на изводи и оценки, базирани на контролирано представена класифицирана информация, събрана чрез СРС, неизбежно формират в обществеността убеждение във виновността на жалбоподателя. Ето защо, би следвало да се приеме, че и в настоящия казус, правото на жалбоподателя по чл.6 §2 от ЕК е нарушено", твърдят в жалбата адвокатите.
Тук те дават за пример и няколко дела, които вече са били разгледани от Съда в Страсбург и по които има осъдителни решения за нарушение именно на чл.6§2 от КЗПЧОС. Едно от тях е "Гуцанов срещу България", където Съдът в Страсбург призна нарушение на презумцията заради изказванията на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и на съдия от Варна.
Другото цитирано дело е "Петьо Петков срещу България". Страната ни бе осъдена заради изказване на бившия районен прокурор на София Славчо Кържев, който бе казал, че никой магистрат не може да го убеди, че Петьо Петков е невинен.
Адвокат Екимджиев добави, че това е поредната жалба срещу България в Страсбург, подадена от магистрат във връзка с водено срещу него дисциплинарно производство.
"Съдът в Страсбург е сезиран поне с още двайсетина сходни жалби, в които са развити оплаквания за несправедлив съдебен процес (чл. 6 от КЗПЧОС) в контекста на различни дисциплинарни процедури срещу магистрати. Сред тях доминират матгистратите, наказани от предишния ВСС по абсолютно непоследователен и безпринципен начин. Без претенция за изчерпателност, повтарящите се принципни проблеми са свързани със закритостта на процедуратата пред ВСС, който доскоро не изслушваше предложените за дисциплинарно наказание магистрати, както и със зависимостта от ВСС на ВАС, който разглежда жалбите на дисциплинарно наказаните от съвета магистрати", коментира адвокат Екимджиев.
Той поясни, че на този етап оплакванията на г-н Ситнилски са концентрирани само върху злоупотребата със СРС, водеща до нарушаване на правото му на личен живот и неприкосновеност на кореспонденцията, защитено от чл.8 на КЗПЧОС и върху липсата на ефикасни вътрешноправни средства за защита от това нарушение (чл. 13), както и за нарушена презумпция за невиновност във връзка с воденото дисциплинарно производство (чл.6§2). Ако в тази процедура бъде наложено дисциплинарно наказание и то бъде потвърдено от ВАС, неизбежно би се стигнало да системния правозащитен проблем, а именно зависимостта на ВАС от ВСС – кариерна, финансова и т.н., каза още адвокат Екимджиев.