публикуваме препечатка от legalworld.bg:
Идеите и правилата на Конституцията са много важни, но не по-малко важни са хората, които осъществяват в живота тия принципи. Що се отнася до органите на съдебната власт, основният проблем не са правилата, по-важното е какви хора се излъчват. Това послание направи председателят на Върховния касационен съд (ВКС) проф. Лазар Груев в интервю за предаването "Неделя 150" на БНР по повод 135-годишнината от годишнината от първата българска конституция на 16 април т.г.
На въпрос за проблемите, които създава сега действащата конституция конкретно в съдебната власт и ВСС, Лазар Груев отговори:
"Сега действащата българска конституция, по отношение на Висшия съдебен съвет (ВСС) е в много силна степен уникална в Европа. Особеното у нас е, че, по конституционна идея, на полето на ВСС се пресичат всички власти. Президентът назначава тримата големи, Народното събрание излъчва половината от членовете, съдебната власт на общи събрания излъчва другата половина, министърът на правосъдието председателства ВСС, без да има право на глас. Като че ли идеята на Конституцията е, тези власти да се срещнат там в посока на взаимодействие, с оглед особеното място на съдебната власт. В този смисъл правилата и идеите са добри. Но аз винаги съм казвал, че демокрацията има най-малко два компонента – освен правилата, които са общоважащи за всички и трябва да се спазват, тя е и състояние на духа на тези, които осъществяват в живота тия правила, т. е. проблем на хората, на личностите, на тяхната подготовка. Непрекъснато да говорим, че писаните правила и конституцията пречат – не винаги е точно."
По актуалния проблем, поставен от Съюза на съдиите в България за належащо разделяне на ВСС на две квоти – съдийска и прокурорска, проф. Груев отговори:
"Поначало, това е европейският модел. Действително отделни са съветите за съдии, за прокурори и останалата част на съдебната власт . Но трябва да кажем също така – да , това е действащият модел, когато участниците във ВСС са действащи магистрати, т.е. моделът преди 2007 г. у нас - те идват от съдилищата, прокуратурата, заседават във ВСС и след това се връщат. Сегашният модел на ВСС, който е постоянно действащ, включва участници, от които нито един не е действащ магистрат, освен тримата големи. Самият Конституционен съд (КС) каза преди време, че това е висшият административен орган на управление, тези хора са напуснали органите на съдебната власт, някои от тях са получили обезщетенията си даже при напускането си. Те всъщност би трябвало по идея не да бъдат представители на съдии, прокурори и следователи, а органът, който управлва съдебната власт."
В този контекст стои и нерешеният въпрос към коя квота би следвало да принадлежат например адвокатите и представителите на академичната общност във ВСС, като даде пример с Георги Гатев и проф. Анелия Мингова от предишния ВСС. В сегашния ВСС също има адвокати.
Проблемът, който поставя Съюзът на съдиите е напълно резонен, по него трябва да се проведе сериозна дискусия, която да отговори на тези въпроси от една страна и от друга, той поставя по-големия проблем - дали сега действащият модел на постоянен ВСС е най-удачният. Дали не се къса връзката с органите на съдебната власт. Дали тези хора, отивайки в съвета за пет години, не се откъсват от реалните проблеми.
В тази връзка може би трябва да се обсъди и испанският модел, където съдебният съвет има две квоти – една част от членовете са постоянно действащи, а другата част са действащи магистрати, които вземат участие само в пленарните заседания. Но така или иначе основният проблем не в правилата, а в това какви хора се излъчват във ВСС.
На въпрос за призивите за създаване на нова българска конституция проф. Груев заяви, че преди всичко трябва да има яснота какво точно ще се цели и очаква от новата конституция. Добрите юристи професионалсти от техническа гледна точка са като шивачите – ще скроят конституция, каквато поръчате, даде пример проф. Груев.
"Техническият въпрос за съставянето на конституцията е по-лесната страна. Пo-трудната е да определим какво искаме всъщност. Не бива идеята за дискусия по повод на нова конституция или промяна в действащата, да служи само на определени групи, партии или личности с оглед конюнктурния интерес. В този смисъл създаването на една нова конституция трябва да бъде предшествано от сериозни дебати и народът да каже какво иска, къде се намираме и т.н. Иначе всичко ще остане в основата на политическото говорене преди избори.
Проф Груев смята, че вече е дошло времето, когато реално трябва да се обсъжда въпросът докога ще продължи мониторингът от страна на Европейската комисия, защото едва ли някои си спомня първоначално зададените критерии и хоризонти.При всички положения европейският поглед отвън изигра своята роля.