препечатка от legalworld.bg:
Председателите на окръжните съдилища в цялата страна трябва да изготвят специални правила, с които да се предотвратят опитите на някои страни в гражданския процес да си избират съдии.
Тази препоръка отправи Висшият съдебен съвет след анализ на случаите на подаване на множество еднотипни искови молби с цел да се заобиколи законовото изискване за случайно разпределение на делата.
Комисията за конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората е изискала от всичките 28 председатели на окръжни съдилища информация за броя на установените през изминалата година случаи на подаване на много еднотипни искови молби с цел да се заобиколи случайния принцип и делото да се падне на конкретен съдия.
В 22 от съдилищата не били констатирани такива случаи на множество еднотипни молби, а в Софийския окръжен съд през 2013 г. е нямало образувани дела по такива молби.
В пет съдилища, обаче, са установени общо 48 такива случая. Това са Окръжен съд-Бургас (20 броя), Окръжен съд-Варна (16 броя), Окръжен съд-Разград (10 броя) и по едно дело в окръжните съдилища в Хасково и Перник.
Анализът на комисията, базиран само на подадената от заинтересованите съдилища информация, е установил, че подаването на идентичните искови молби не е било с цел да се заобиколи случайното разпределение, а на други основания – заради неотстраняване на нередностите в тях, други били по дела за несъстоятелност, където различни кредитори подавали молби на един и същ длъжник и с идентичен предмет. След образуване на делата, исковите молби са били присъединени към първоначалната. В трети случаи пък, при установяване на еднотипни искови молби след проверка на редовността съдът прекратява производствата или защото вече има решение по спора.
При събирането на информацията, обаче, комисията на ВСС констатирала, че повечето административни ръководители не са създали някакви специални правила, за да се избегне подаването на еднотипни искови молби за заобикаляне на случайното разпределение. Но, от друга страна, самите съдии докладчици при служебната проверка съпоставяли данните от постъпващите при тях молби с информацията в деловодните системи и така засичали нередностите.
Отбелязано е в анализа, че в Окръжен съд-Благоевград са утвърдени вътрешни правила за случайно разпределение на делата, в които има отделен раздел "разпределение на граждански дела" с правила за по-лесно засичане на еднотипните искови молби.
В СГС пък имало вътрешни заповеди, според които, при подадени искови молби с един и същ предмет и страни, се образува дело по исковата молба с най-малък входящ номер, а останалите идентични молби заедно с вече образуваното дело се докладва на заместник-председателя на СГС за приложение на чл. 126, ал. 1 от ГПК, според който: "Когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда."
От Инспектората към ВСС пък са заявили, че през 2013 г. не са постъпвали сигнали за заобикаляне на чл. 9 от ЗСВ – за случайното разпределение на делата чрез подаване на множество идентични искови молби.
Все пак, реши ВСС, заради разпространеното в обществото схващане, че това е практика в съдилищата за заобикаляне на случайното разпределение, то следва да се препоръча на административните ръководители да изготвят специални правила. Освен това се указва на Инспектората към ВСС при извършване на плановите си проверки, приоритет да бъде и проверка на спазването на чл. 9 от ЗСВ.
Проблемът със заобикалянето на случайното разпределение на делата чрез подаването на идентични искови молби от един молител придоби публичност след проверка на Инспектората към ВСС в Софийския градски съд през 2011 г.
Тогава съдебните ревизори изследваха работата на скандално известната съдийка Мария Георгиева, след като бяха получили редица сигнали. ИВСС откри множество сериозни нарушения на работата ѝ като граждански съдия. Съдебните ревизори дори изтъкнаха, че в някои от случаите действията на Мария Георгиева създават сериозни съмнения за умишлено заобикаляне на случайното разпределение на дела. Съдийката разглеждала множество еднотипни молби, подавани от един и същи молител, а това, според инспекторите, създава впечатление, че се цели достигане до определен съдия.
ВСС уволни Мария Георгиева. Върховният административен съд, обаче, върна преписката на съвета с мотив, че в гласуването не трябва да участват онези члевове на ВСС, които към момента на извършване на проверката на работата на Георгиева през 2011 г. са били инспектори.
Но все пак ВАС прие, че съдия Мария Георгиева е извършила сериозни нарушения. В мотивите си върховните съдии написаха: "Извършени от съдия Мария Георгиева в качеството й на едноличен, независим и безпристрастен съд, са не само процесуално недопустими, а представляват и нелегитимно превишаване и превратно упражняване на съдебната правораздавателна власт". ВАС изтъква още, че не трябва да бъде отминато с мълчание същественото обстоятелство, че събраните в дисциплинарното производство данни по граждански дела "недвусмислено сочат на съществуващ в системата порок – недопустимата, но очевидно реално съществуваща възможност (категорично не само при съдия Мария Георгиева) чрез множество идентични искови молби, в т.ч. и молби за обезпечение на бъдещ иск, да бъде "избран точния съдия" по делото и то не непременно защото с него съответната страна в правния спор е уговорила преследвания от нея резултат по делото, а защото този съдия, чрез показания от него в други съдебни актове начин на тълкуване и прилагане на закона, е предпочитания от страната съдия по правния спор".
През април 2014 г. ВСС за втори път уволни съдия Мария Георгиева.