Курт Д. Енгелхард става федерален съдия през 2001 г. във Федералния окръжен съд на Източен окръг Луизиана, номиниран от президента Джорд Буш. Завършва право през 1985 г. Работи като съдебен помощник на федерален апелативен съдия в продължение на две години. След това се занимава с частна адвокатска практика до номинацията си.
За четвърта поредна година съдия Енгелхард приема български стажанти в своя офис в съда, намиращ се в Ню Орлиънс, Луизиана. Стажантите се подбират след участие в стажантската програма на Софийски районен съд. Съдия Енгелхард любезно прие поканата на БИПИ да отговори на няколко въпроса за правото като гост в рубриката "Човекът под тогата" на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.
Източник изображение: http://www.laed.uscourts.gov/200th/main.php
Съдия Енгелхард, Вие вероятно сте единственият съдия от САЩ, който участва в програма, в рамките на която стажанти от България посещават Щатите и имат възможността да наблюдават американското право в действие във Вашия съд. Как решихте да се включите в това начинание?
Включих се в програмата за български стажанти чрез една от другите съдии в моя съд, съдия Сара Ванс. Преди известно време г-н Евгени Георгиев е бил стажант при съдия Ванс. Сега той е съдия в София. Съдия Ванс ме представи на съдия Георгиев, който стартира програмата. Досега съм имал четирима стажанти от България и за мен бе удоволствие всеки от тях да работи при мен.
Кои са основополагащите правила и принципи, които искате страните да спазват във Вашата съдебна зала?
Основополагащите правила и принципи, с които страните трябва да се съобразяват в моята зала, а и във всяка друга, включват (1) да се отнасят с уважение към процеса на правораздаване, което следва да се извършва от съда по достоен начин; (2) да разбират, че повечето съдии обичайно се стараят да разберат и приложат правото безпристрастно и да разберат позицията на всяка страна в спора; и (3) да знаят, че нашата правосъдна система, макар и не безгрешна, е добре устроена, така че да доведе до постигането в крайна сметка на справедливи резултати. Страните трябва да бъдат уверени, че делата им се разглеждат професионално и че всички въвлечени работят старателно за постигане на справедлив резултат, дори и той да не е този, който страната търси.
Кои, по Ваше мнение, са най-важните и ценни черти, които всеки адвокат трябва да притежава?
Сред многото други, трите най-важни и ценни качества за адвокатите, явяващи се пред мен, са (1) честност и почтеност в отношенията с представителя на насрещната страна и съда във всеки един момент; (2) да бъдат напълно подготвени, като познават приложимото право по казуса, както и да боравят добре с всички относими факти, които имат отношение към казуса; и (3) да са ориентирани към решението, когато търсят справедливост за клиентите си. Въпреки че нашата система е основана на спора, законните несъгласия не следва да предполагат лични нападки, враждебно поведение и непрофесионално държание. Освен това задължението на адвоката усърдно да представлява клиента си изисква упорита работа, отдаденост и широка подготовка, и съдът очаква също толкова много.
Процедура по назначаване срещу процедура по избор на съдии. Как ще коментирате това?
В Съединените щати имаме както назначени съдии (всички федерални съдии по чл. 3[1] и някои щатски съдии), така и избрани съдии (в някои щатски съдилища, включително в щата Луизиана). Има предимства и недостатъци за всяка от двете процедури. Предоставяйки на обществото да избира съдии, му се дава възможност за обратна връзка, като това е и израз на доверието у конкретни лица, че могат да заемат такава важна длъжност като съдийската. Това позволява на имащите право на глас граждани да обмислят качествата на различните кандидати и да отдадат предпочитание на онези, които смятат за най-заслужили съдийска позиция, което насърчава доверието на обществото в личността, заемаща длъжността съдия. В допълнение, изборите позволяват на обществото да отстрани съдии, за които избирателите вярват, че не са успели да изпълнят клетвата си.
Назначените съдии обаче трябва първо да покрият определени входни критерии и след това обикновено преминават през щателна проверка на биографията , както и да имат доверието на различни длъжностни лица, които са по-запознати със специфичната работа на съдиите и с необходимите качества за извършването й (в противовес на избирателите, повечето от които може да нямат никаква подготовка, образование или опит с правната система). Най-важната полза от назначаването на съдии е, че един съдия не трябва да се страхува от отмъщение за произнасяне на непопулярно, но правилно решение, доколкото няма да бъде отзован заради правилно, но непопулярно произнасяне. Така независимостта на съдебната власт е защитена, когато съдиите могат да вземат дискусионни решения.
Някои щати възприемат комбинация: съдиите първоначално се назначават на длъжност, но след това трябва да се подложат на гласуване за одобрение, при което обществото има възможност да отхвърли определен назначен съдия или да запази личност, първоначално назначена на длъжността. Накратко, има ползи и недостатъци и при двете системи.
Знаем, че хората, предложени за федерални съдии, преминават през много щателен процес на проверки. Можете ли да опишете процеса и да споделите своето мнение за него?
Смятам, че процесът по назначаване на федерални съдии съгласно чл. 3 от Конституцията на Съединените щати е честен и достатъчно щателен, но не трябва да бъде политизиран от онези, които имат роля в назначаването. Процесът почти винаги води до това, че квалифицирани личности биват назначени на съдийски длъжности на федерално ниво.
Съгласно чл. 3 от Конституцията на Съединените щати президентът има правомощието да назначава федерални съдии, които служат „по време на добро поведение” (пожизнено, освен при основателна причина за отстраняване)[2] и без намаляване на възнаграждението за периода на службата им. Имената на лицата, считани подходящи за федерална съдийска служба, обикновено се предоставят чрез сенаторите на Съединените щати или представителите в Конгреса на съответния щат. Сенаторите и представителите в Конгреса са най-запознати с качествата на тези кандидати сред членовете на местните юридически общности. След определянето на тези кандидати персоналът на президента ги приоритизира и интервюира, задавайки многобройни въпроси. След това се прави пространна проверка на биографията от ФБР и кандидатът трябва да попълни обемни въпросници с много въпроси относно множество лични и професионални теми. Ако се приеме, че кандидатът е годен в това отношение, той/тя бива номиниран от президента за конкретна свободна длъжност във федералната съдебна власт.
Всички номинирани по чл. 3 след това трябва да бъдат одобрени от мнозинството в Сената на Съединените щати. Всеки кандидат се изисква да се яви пред Съдебната комисия в Сената, където отговаря на каквито и въпроси да бъдат зададени. Често сенаторите искат от кандидатите да попълнят дори още повече документи и/или въпросници, за да съдействат при оценката на кандидата. Ако се приеме, че кандидатът е одобрен от Съдебната комисия към Сената на Щатите, неговата номинация след това трябва да бъде одобрена чрез гласуване от целия Сенат.
Това е щателен процес на проверка, но постига целита си, стига политически въпроси да не бъдат намесени от която и да било страна в опит да бъде победен някой кандидат.
Съдиите в България са набедени за причината за постоянно провалящата се съдебна реформа. Какво, от Вашата гледна точка, е нивото на обществено доверие в съдебната власт във Вашия щат?
Смятам, че нивото на обществено доверие в съдебната власт в Луизиана е високо, макар да сме имали някои случаи на отстраняване от длъжност на съдии. Обществото има високо очакване, че съдиите ще изпълняват съдийските си отговорност честно и безпристрастно и ще работят старателно по делата си. В най-голяма степен съдиите в този щат се радват на високо обществено доверие. Някой може да помисли, че няколко съдии, които са били отстранени от длъжност в крайно шумни полемики, могат да разклатят доверието на обществото. Докато това може и да е така в някои кръгове, то също показва, че очакванията към заемащите съдийски длъжности са високи и че нашата система е устроена така, че да регулира съдийската служба, за да идентифицира малцината, които не успяват да се държат съответно на очакванията на обществото, и навреме отстранява тези личности от подобни позиции, основание на доверие.
Ако можете да дадете един съвет на българските съдии, какъв би бил той?
Онзи най-важен съвет, който бих дал на българските съдии, е да уважават съдийската професия. С това имам предвид, че един съдия трябва да се държи, както на работа, така и извън нея, по начин, който поражда доверието на обществото. Да служиш като съдия е огромна обществена отговорност. Съдията трябва да ръководи изпълнена с достойнство съдебна зала – такава, че обществото да оцени значимостта на работата на съда. Съдиите трябва да бъдат точни, да демонстрират добро съдийско поведение (без емоционални или невъздържани прояви), да познават делата си толкова добре, колкото и адвокатите, и винаги да се опитват да бъдат справедливи и безпристрастни, така че никой да не може да постави под въпрос правилността на съдебното решение. Извън съда съдиите трябва да бъдат внимателни и да избягват компрометиращи ситуации, неуместни асоциации с непочтени (или криминални) субекти и винаги да демонстрират благоразумие, така че гражданите да могат да гледат на тях с уважение и увереност. Най-голямото уважение, което един съдия може да получи за своята работа, е винаги да действа независимо от адвокатите, страните и общественото мнение, докато правилно прилага правото към фактите така, както ги намира. С други думи, за да покажат истински респект към длъжността, съдиите трябва да постъпват правилно, независимо от последиците. Бъдете сигурни, че независимо какво решение взема съдията, някои ще са несъгласни и дори ядосани. Въпреки това съдията трябва винаги да чувства, че внимателно е обмислил позициите на всички страни, проучил е правото и приложил това право към фактите, за да стигне до правилния резултат. Никоя правосъдна система не струва нищо без съдии, които могат независимо да разрешават спорове по този начин.
[1] От Конституцията на САЩ, бел. прев.
[2] (бел. БИПИ) Съдиите по чл. 3 от Конституцията на САЩ заемат длъжността пожизнено, без да могат да бъдат освободени, освен при подаване на оставка или пенсиониране по собствено желание, или при отстраняване след гласуване от Конгреса (импийчмънт).