- Миналата седмица, премиерът Бойко Борисов направи заявка за конституционни промени в частта за съдебната власт. Той беше подкрепен и от министрите на правосъдието и на вътрешните работи - Христо Иванов и Румяна Бъчварова. Като бивш конституционен съдия как гледате на тези предложения, проф. Пенев?
- Заявените промени в конституцията са необходими. Моделът на съдебната власт в България трябва да бъде довършен с реформиране на ръководството на системата в лицето на Висшия съдебен съвет и начина на вземане на кадровите решения.
- Тоест подкрепяте подялбата на ВСС на съдийска и прокурорска квота?
- Да, защото разделянето на ВСС на две колегии цели преди всичко да диференцира упражняването на кадровата компетентност. Съдийската колегия ще решава въпросите за назначаване, повишаване и освобождаване от длъжност, както и назначенията на ръководителите на съдилищата. А прокуратурата ще решава същите въпроси, но само за прокурорите.
Същевременно 25-членният ВСС като орган се запазва и пленарният му състав ще решава всички важни общи въпроси за бюджета, независимостта и квалификацията на кадрите.
- Не съществува ли опасност двете отделни колегии да се самозатворят и да останат извън контрола на обществото?
- Според мен такава опасност не съществува. Чрез разделянето на ВСС на две колегии се постига най-важния резултат: назначаването, повишаването и дисциплинарната отговорност на съдиите да не зависят от прокурорите. И обратното. Сега съществуващото положение е ненормално и създава условия за недопустими въздействия. Най-после всяка от колегиите ще поеме своята самостоятелна отговорност за кадровите и организационните решения, които ще се вземат. Така и обществото ще е наясно кой, как и какво решава.
А именно - за да няма опасност от самозатваряне в съдебната колегия, ще има петима външни членове, които ще се избират от Народното събрание, а в прокурорската колегия те ще са шестима. Така съдиите ще избират сами шестима съдии, а прокурорите и следователите - четирима прокурори плюс един следовател.
- Защо съдиите ще избират повече свои представители в съвета от прокурорите?
- Европейските стандарти, приети от Народното събрание с одобрението на съдебната стратегия, изискват в съдийската колегия да има повече от половината съдии, избрани от съдии. Именно затова съотношението в съдийската квота ще е двама членове по право - председателите на двата върховни съда (ВКС и ВАС), шест, избрани от Общото събрание на съдиите, и пет, излъчени от Народното събрание.
А при прокуратурата извънсъдебната квота е шест.
- В анонса за предстоящите конституционни промени бе направена заявка и за намаляване на мандата на ВСС от пет на "три-четири" години. Бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки нарече това предложение "сбъркана идея", защото ще засегне независимостта на членовете на ВСС.
Не е ли редно наистина мандатът на ВСС да е по-голям или равен на този на парламента, който е четиригодишен?
- Опасността от намаляването на мандата на ВСС силно се преувеличава и съществува само теоретично.
- Защо?
- Конституцията не позволява Народното събрание да отзовава членове на ВСС, а основанията за прекратяването на мандата им са изчерпателно посочени в нея. Намаляването на мандата има за цел да мотивира най-активните и професионално подготвени съдии, прокурори и следователи да се включват в състава на ВСС. Петгодишният срок на ВСС сега е отчайващо голям. За пет години един добър магистрат може да израсне с едно, дори с две нива нагоре в професионалната стълбица и да стане върховен съдия или прокурор. За него петте годин са загубено кариерно време. Затова краткият мандат цели да мотивира за участие най-добрите, а след като дадат своя принос, да се завърнат в системата.
Обратно, сегашният петгодишен мандат стимулира създаването на бюрократична прослойка в магистратурата, а това е вредно.
- Противоречиви са коментарите и за намерението главният прокурор да се отчита лично един път годишно пред парламента. Има ли вероятност по този начин да бъде въведен парламентарен контрол над прокуратурата в нарушение на независимостта на отделните власти?
- Зависи какво се влага в термина "отчита се". И сега в съответствие с член 84, точка 16 от конституцията главният прокурор внася в парламента доклад за работата на прокуратурата. Този доклад е за сведение, той може да бъде разглеждан от НС, без коментар по конкретни правни казуси.
Но ако докладът на главния прокурор бъде използван за реализация на някакъв вид политическа отговорност, това ще е проблемно. Не е трудно в подобна идея да се види първа крачка за преподчиняване на прокуратурата на законодателната власт. Това категорично ще наруши установения с конституцията баланс на властите.
- Но все пак не е ли редно да има механизми за търсене на отговорност от главния прокурор и шефовете на върховните съдилища при нарушения на основния закон, например?
- Може да се въведе процедура по импийчмънт, но не директно от Народното събрание, защото през 2007 г. подобно разрешение на въпроса Конституционният съд обяви за противоконституционно. Възможното решение трябва да се търси чрез отстраняването им от Конституционния съд, подобно на президента. Разбира се, само в случаите на тежки нарушения на конституцията.
- Доста критики се чуха за обявеното намерение да отпадне тайното гласуване при вземане на някои решения от ВСС.
- Аз лично споделям идеята тайното гласуване по кадрови въпроси да отпадне. Разбирам академичните възражения, че по такива въпроси е по-подходящ тайният вот.
Именно с тайно гласуване обаче се покриха множество съмнителни решения както по кадрови въпроси, така и по въпроси на дисциплинарната отговорност.
Нека всеки член на ВСС да застава с името си и с позиция пред колегите си и обществото "за" или "против" дадено решение. За да не се изостря спорът обаче, предлагам текстът от конституцията, който е въвел тайното гласуване, да отпадне. А самият начин на гласуване да се реши в Закона за съдебната власт, тоест да не се създава конституционна котва.
- Бившият конституционен съдия Георги Марков обяви, че за предложените промени в конституцията трябва да се свика Велико народно събрание. Той се мотивира с решение № 3 на Конституционния съд от 2003 г., което изисквало това, за да не се нарушава балансът между властите. Нужно ли е ВНС за предложените промени?
- По този въпрос съм изписал много страници. Затова се уморих да обяснявам позицията си, че предложените конституционни изменения няма да бъдат отменени от КС като противоречащи на решение №3 от 2003 г. Това е така, защото само крайното решение (диспозитивът) на въпросния акт има задължителен характер. Много колеги придават безусловно задължителна сила на мотивите към него и казват: "Това не може, защото е отречено в мотивите."
Не е така. Мотивите само поясняват крайния извод, но те могат да търпят корекции и уточнения, стига да не се засяга крайното решение. А какво казва диспозитивът. Първо, че "формата на държавно управление е свързана с предоставените компетенции на основните конституционно установени органи, тяхната структура и мандат". Това са Народното събрание, Министерският съвет, президентът и съдебната власт.
Второ, той казва, че ще има промяна във формата на държавно управление, когато тези компетенции, структура или мандат бъдат отменени, отнети или прехвърлени на друг орган и с това се наруши принципът на разделение на властите и правовата държава. Такова нарушение би било придаването на кадрови функции на министъра или преместване на прокуратурата към изпълнителната власт.
Нищо подобно в случая не се предлага. Става дума само за структурни и организационни промени вътре в съдебната власт.
Не знам защо винаги се пропуска едно друго решение на Конституционния съд - № 8 от 2005 г. (със съдия-докладчик проф. Лазар Груев - б.р.), което много добре дефинира условията, при които може да се извършват промени в сферата на съдебната власт. В това решение бе казано, че промени в конституцията в рамките на съдебната власт, които са насочени към преструктуриране и оптимизиране на нейните органи, не представляват промени в държавното управление и могат да бъдат извършени от Обикновено народно събрание, ако с тях не се нарушават балансът на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.
- Тоест подялбата на ВСС и останалите промени водят към оптимизация, без да засягат баланса между властите и могат да се извършат от сегашното Народно събрание?
Да, разбира се, стига да се постигне нужното политическо съгласие.
Кой е Пенчо Пенев?
Проф. Пенчо Пенев е роден на 7 юли 1947 година. Завършва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Два пъти е министър на правосъдието (1990, 1990-1991) и министър на вътрешните работи (1990) на България. Член на ВСС и съдия в Конституционния съд (1991-1997) и директор на Националния институт за правосъдие.
Автор на много книги и научни трудове. В последната си книга "Съдебната власт в България 1989-2014 г." изпреварва с решения някои от сегашните проблеми на конституционната реформа.
Проф. Пенев е носител на ордена "Св. св. Кирил и Методи" с огърлие.