Висшият съдебен съвет (ВСС) трябва да се произнесе по искането на министъра на правосъдието Надежда Йорданова да отстрани главния прокурор Иван Гешев, защото поведението му не отговаря на изискванията за заемане на длъжността главен прокурор и уронва престижа на съдебната власт по смисъла на конституцията. Йорданова посочва, че действия и бездействия на Гешев "демонстрират конюнктурно разбиране и прилагане на принципа за разделение на властите и независимост на съдебната власт, поставят под съмнение безпристрастността и почтеността на съдебната власт, създават в обществото впечатление за отсъствие на воля за обективно разследване на деяния, които са пряко свързани с личността на главния прокурор". Съветът прие такива правила, че на практика спаси главния прокурор от пълна проверка. Той самият нарече искането "правно нищо" и "свободни съчинения".
Как се прави преценката, когато казусът е в полето на етиката - "Дневник" публикува мнения на експерти.
Биляна Гяурова-Вегертседер
Говорим за огледална процедура, което означава, че "действия, които накърняват престижа на съдебната власт", трябва да бъде обратното на "способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт", каквото е едно от завишените законови изисквания към кандидатите за трите топ позиции в съдебната власт. Във Вътрешните си правила за извършване на проверки Инспекторатът на ВСС е обяснил какво разбира под накърняване, а именно "поведение [], което е в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие и компрометиращо честта на съдията, прокурора или следователя в професията и обществото", като е казал и какво би следвало да се установи.
В допълнение Кодексът за етично поведение на българските магистрати включва сред основните етични принципи независимост, безпристрастност, вежливост, толерантност, почтеност, прозрачност, благоприличие и др. Там има и отделна част за административните ръководители, какъвто по същество се явява и главният прокурор, а и той многократно го повтаря в последно време. Стандартите към тях са завишени, като е посочено, че те не трябва да се поддават на натиск и внушения "от всякакъв характер" и трябва да са гаранти за утвърждаване независимостта на магистратите при вземането на решения, а също и при спазване принципа на случайното разпределение на преписките и делата. За главния прокурор това може да означава разграничаване от политически процеси и влияния; обраност в публичното говорене и медийните изяви. В тази връзка изрази като "и циганите правят така" или че в последните 5 години в България не е имало правораздаване са определено накърняващи престижа на съдебната власт точно защото излизат от устата на главния прокурор.
Дали има, или няма накърняване на престижа на съдебната власт би могло да се съди и по общественото доверие към работата на прокуратурата, а откакто сегашният главен прокурор е начело на тази институция, то не се е повишило особено, дори напротив. В крайна сметка накърняването на престижа на една от трите власти би следвало да се търси в цялостното поведение и действия на органа, който я олицетворява (в случая в главния прокурор), и как той влияе върху нейното възприемане от обществото.