Новини и медийно присъствие

„Виждали сме много по-крайни форми на протест в България и в други държави. За мен блокадите дори изглеждат симпатично. Това не е ограничаване на правото на движение. Това е ограничаване на по-комфортно преминаване през центъра с автомобил. Не мисля, че барикадите ще бъдат вдигнати. Може обаче да има ескалация между двете страни”, е мнението на Славев.

Протестите са най-силното хапче срещу една опиянена и самозабравила се власт. Един от непосредствените и най-явни резултатите е, че протестът ясно построи барикадите – от коя страна застават в момента различни групи и хора е показателно. Той задължава тези, които утре ще влязат в парламента, да не извършат предателство чрез безпринципни коалиции, защото всички знаем, че властта е най-силният опиат. 

Директорът на БИПИ участва в предаването „Студио Хъ“ на телевизия „7/8“. Тя коментира писмото на 8 неправителствени организации, изпратено до европейските институции във връзка със заплахите за върховенството на правото, свободата на медиите и свързаните скандалите през изминалите дни. Според нея България се доближава до Полша и Унгария по отношение на върховенството на правото.

Д-р Теодор Славев беше гост в предаването „Студио Хъ“ на телевизия „7/8“.

„Много се говори за овладяна или превзета държава, но това е овладяване става и чрез регулаторите“. Той коментира безпрецедентните отворени 6 процедури за избор на колективни или еднолични органи от Народното събрание. „Ние разбираме за името на някой, назначен в регулаторите, само при скандал.“

Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ

"Фактът, че Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет, не посмя да допусне, че ВСС или Етичната комисия към прокурорската колегия може да се сезира, вече показва проблем". Това каза пред БНР Биляна Гяурова, директор на Българския институт за правни инициативи, във връзка с декларации от адвокатски колегии за оставката на главния прокурор Иван Гешев. 

Биляна Гяурова-Вегертседер в Дарик Радио

По-голямата част от делата, които се гледат в Специализирания съд и прокуратура, са по мерки за неотклонение. Нуждата от създаването на тези институции не беше породена от обществени отношения, а по политически цели. Доколкото знам тази седмица в почивен ден ще заседава Специализирания съд, което е необяснимо, предвид че той не е толкова натоварен. За мен обяснението е, че наближават избори, сподели тя.

Биляна Гяурова-Вегертседер в предаването "Студио Хъ" на ТВ 7/8

Във връзка с неприетия жребий от министъра на правосъдието, с който БИПИ бе определен за член на Гражданския съвет към Съвета за сътрудничество и координация, Биляна Гяурова – Вегертседер участва в предаването “Студио Хъ“ на ТВ 7/8.

„Бяхме изтеглени на случаен принцип. Знаем, че министър Кирилов е радетел на случайното разпределение. Буквално няколко часа по-късно видяхме в медиите прессъобщение, в което се казва, че министърът не приема избора. Това е много странна формулировка. Какво означава, че не го приема?“, каза директорът на БИПИ.

г-жа Биляна Гяурова, директор на БИПИ, и г-н Цветан Цветков, председател на Сметната палата 

Председателят на Сметната палата Цветан Цветков и директорът на Фондация „Български институт за правни инициативи“ Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер в качеството си на партньор за България по проект „Ефективна борба с корупцията“, финансиран от Държавния департамент на САЩ, подписаха днес споразумение за сътрудничество за засилване на независимостта и ефективността на финансовия контрол на политическите партии, като целта е превенция на нeпозволено финансиране чрез подобряване на одитните техники и процедури.

Теодор Славев в "Студио Хъ"

„За тези от нас, които следим отблизо процесите, не е изненада, че мониторингът не отпадна. Този, който не се е произнесъл за отпадането на механизма – това е Съветът, където държавите-членки не могат да постигнат съгласие. Според мен ЕК вдигна ръце от България.“, коментира той.

Според Славев, през есента се очаква да излязат докладите по новия механизъм за демокрация, върховенство на правото и фундаментални права. Той ще е обвързан с достъпа до европейските пари.

Интервю на Силвия Великова с Биляна Гяурова в предаването „Преди всички“ на Българското национално радио

„У нас обикновено избори, важни за държавата, се провеждат, когато са намерени правилните хора, а не в срокове. Изборът на инспекторите трябва да се проведе по ново разпределение и това вероятно е затруднило политическите договорки“.

Според Гяурова трябва да се повдигне важен въпрос - дали инспекторатът, който има важни правомощия, трябва да бъде избиран от най-политическия орган на държавата.

Интервю на Силвия Великова с Биляна Гяурова в предаването „12+3“

Директорът на БИПИ коментира и още първите 100 дни от мандата на новия главен прокурор: "Публичност, публичност и пак публичност. Това са трите думи, с които могат да бъдат определени първите 100 дни от работата на главния прокурор". 

По думите на Гяурова главният прокурор се е разходил по целия спектър на социалния, икономическия, политическия и културния живот:

Същевременно недоволството сред хората расте, разликата в доходите става все по-видима и като резултат от това, агресията и насилието стават все по-сериозен проблем и обхващат всички прослойки на обществото. Най-вероятно всеки си задава въпроса – защо и какво ни докара до това незавидно състояние?

Отговорът е едновременно прост и не толкова. Простата формулировка е – липсата или за да не сме съвсем песимистични, много ниското ниво на върховенство на правото у нас.

Победителят, Станислав Запрянов, Н.Пр. Беа тен Тъшер и Биляна Гяурова-Вегертседер

На 26 февруари, 2020 г. Н. Пр. Беа тен Тъшер, посланик на Кралство Нидерландия в България, награди победителите в конкурса за студентско есе, съвместна инициатива на посолството и БИПИ за втора поредна година.

Темата тази година беше: ,,Правни ценности и етични измерения в технологичното развитие на XXI век." Вижте есетата на финалистите...

„Получаваме лош сигнал към нас и към магистратите, защото в парламента наблюдаваме тенденция на нарушаване на мандатите и на забавяне. Това е демонстрация, че трябва да се търси изпреварваща лоялност от тези институции, за да се осъществи този избор. Единственото логично обяснение е наложилата се практика да се търси някаква политическа договорка. Явно такава договорка все още не е намерена, което е лош сигнал за такъв важен орган като инспектората“. Това коментира пред БНР Биляна Гяурова, изпълнителен директор на Българския институт за правни инициативи.

БИПИ предлага 2-месечен платен стаж с гъвкаво работно време и заетост от 4 часа дневно. Стажът е подходящ за студенти по право и студенти по обществени науки, със завършен поне I курс на обучение.


Екипът на БИПИ се състои от професионалисти, които имат значителен опит в неправителствения сектор. Стажът е подходящ за развитие на аналитичните и комуникационните умения. При успешно завършване на стажа ще бъде издадена препоръка.

Интервю на Силвия Великова с Теодор Славев за предаването „12+3“ по БНР

Славев коментира в предаването "12+3" по "Хоризонт", че има основание по чл. 175, ал. 5 от Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет да разгледа случая и би могло да се твърди, че има основания Иван Гешев да бъде отстранен, защото има незаконни действия на прокуратурата, но точно прокуратурата пък би трябвало да каже, че тези действия са незаконни. Според него това отново отвежда казуса  до стария казус - "кой може да разследва главния прокурор".  

Български институт за правни инициативи бе определен, чрез жребий, за член на Съвета по приалгане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, съгласно Постановление на Министерски съвет №3 от 2016 г. 

На 30 ноември приключи срокът за изпращане на есета в конкурса "Правни ценности и етични измерения в технологичното развитие на XXI век." Български институт за правни инициативи благодари на всички студенти по право, които откликнаха на това предизвикателство и изпратиха своите разработки! Процесът на оценяване на есетата тепърва предстои. Разбрахме, че някои участници са имали технически трудности при изпращането на своите есета. Уважаеми участници, в случай че сте изпратили Вашето есе в указания срок (до 23:55 ч. на 30.11.2019) и не сте получили имейл за потвърждение от наша страна, моля НЕЗАБАВНО да се свържете с нас на телефон 02/980 80 84.

Източник снимка: Capital.bg

От анализ на политолога Теодор Славев: Поставянето на Иван Гешев на позицията главен прокурор и изборът на Сотир Цацаров за ръководител на КПКОНПИ много напомнят на руския модел на споделяне на властта. В България като че ли се очертава особен тип политически режим на тандемокрация. Тя не трябва да се бърка с изграждането на нова номенклатура и трудоустрояването на народните „богатства“ и „радости“ в правоприлагащите органи. Залогът е много по-голям: Цацаров да поеме Върховния касационен съд след 2022 г., а в тандем с Гешев да управлява прокуратурата –  цикълът ще е затворен.

Интервю на Биляна Гяурова-Вегертседер за в-к "Сега"

Президентът не е обвързан със срокове. Той обаче даде заявка, че ще действа спрямо правомощията предоставени му от Конституцията и че това ще бъде в „обозрим срок“. При отказа да назначи видяхме, че този обозрим срок беше около две седмици. Възможно е да се очаква подобна реакция и в момента. На теория обаче, той може да бави подписването на указа колкото иска. Случилото се в Словакия, където моделът е подобен е показателно /там президентът бави подписа си повече от 2 години и така довежда нещата до нов избор/. Трябва да е наясно обаче, че с всеки изминал ден натискът върху него ще се увеличава.  

Интервю на Силвия Великова с Теодор Славев за предаването ''Преди всички'' по Българското национално радио 

Цялостното впечатление от вчера е за провален дебат във ВСС. Това каза пред БНР Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи относно преизбирането от ВСС на Иван Гешев за главен прокурор. 

„На моменти се стигаше до грозни изказвания, внушения, подмятания, инсинуации, които идваха от председателстващия, от министъра на правосъдието, който в случая е един церемониалмайстор на това заседание, той няма право на мнение. В изказвания той, на ръба на обидата, посочваше кой е прав, кой не е прав, дали ще дава въобще думата, което е абсолютно недопустимо“, коментира той в предаването „Преди всички“.

Джон Тунхайм 

В периода 12-16 ноември американският съдия Джон Тунхайм (John R. Tunheim) ще бъде на посещание в България по покана на Българския институт за правни инициативи. 

Той ще се срещне с представители на магистратската общност и ще изнесе лекции пред магистрати, студенти и обучаващи се в НИП. Обсъжданите теми варират от правна етика, процедурна справедливост до съвременни аспекти в криминалното право. 

През лятото на 2019 агенция за маркетингови и социологически проучвания и анализи "Глобал Метрикс", по поръчка на Български институт за правни инициативи, проведе изследване на тема: "Нагласи на магистратите към създаване на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на ВАС." Изследването обхвана 612 магистрати от цялата страна. 

Български институт за правни инициативи с подкрепата на Посолство на Кралство Нидерландия в България за втора поредна година организира конкурс за студентски есета. Тазгодишната тема на конкурса е: "Правни ценности и етични измерения в технологичното развитие на XXI век". Прочетете повече за условията за участие и изискванията към есетата в пълния текст на новината. Очакваме вашите разработки! 

  Цветомир Тодоров

Анализ на Цветомир Тодоров, БИПИ: Без да твърдим, че България е средновековна или феодална държава, не може да не забележим, че процедурата за избор на главен прокурор у нас всеки път напомня на изключителни моменти от историята на Средновековна Европа. И няма как да е иначе, когато българският главен обвинител, по силата на своите правомощия, действително притежава властта  да създава или сваля "династии" или ако предпочетем да осъвременим речника си – да сваля или толерира политико-икономически групировки.

Теодор Славев в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria

"Въпросите, свързани с процедурата за нов главен прокурор, не бяха организирани и конспиративни. НПО-та, представители на академичните среди и медии се обърнаха със своите запитвания и становища към кандидата. Те касаеха функцията на прокуратурата, структурата, както и информация, свързана с отчетността на главния прокурор и независимото разследване към него", уточни гостът.

Вижте цялото интервю...

Снимка: Дарик радио

В студиото на Дарик радио директорът на Български институт за правни инициативи събеседва с Пролет Велкова и Иванка Иванова (Институт "Отворено общество") по актуални въпроси на върховенството на правото, сред които отпадането на мониторинга по механизма за сътрудничество и проверка, и избора на следващ главен прокурор. "Сериозно се свива пространството за гражданското общество", отбеляза Гяурова-Вегертседер. Целият разговор чуйте тук.

Теодор Славев за БНР

„Рискът, който е пред нас - с падането на механизма и избора на Гешев, е да се бетонира въобще разговорът за това какво не работи и какво трябва да се променя. Такава необходимост има, изпитват го и самите магистрати, не само обществото“. Това заяви пред БНР Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.

Анализ на Теодор Славев: На 24 октомври пленумът на Висшия съдебен съвет ще изслуша единствения кандидат за главен прокурор. Потвърждаването на Иван Гешев за водач на прокуратурата лежи на съвестта на 17 членове на ВСС – толкова са необходими, за да се изпълни законовото изискване. Процедурата обаче не приключва с това, защото т.нар. "трима големи" в съдебната власт се назначават с указ на президента. Радев има няколко възможни варианта за действие, но какъв ход ще избере зависи както от законовите му правомощия (и ограничения), така и от волята му да бъде държавник, а не конюнктурен политик. Ако президентът има намерение да надскочи дребната полемика и иска да остане в историята като държавник, той може да го направи като предизвика политическия разговор за недовършената съдебна реформа и ролята на прокуратурата.

"От началото на номинацията на Иван Гешев за поста главен прокурор, той буквално се къпе в институционална любов, която идва както от страна на прокуратурата, така и от страна на изпълнителната власт, което само по себе си е доста притеснително." Това заяви пред БНР директорът на Български институт за правни инициативи, след като прокурорската колегия във ВСС даде зелена светлина на Гешев за продължаване към следващ етап. Тя поясни, че до 16 октомври неправителствени организации, академични институции и професионални организации могат да отправят въпроси към кандидата за главен прокурор. Цялото интервю чуйте тук

Интервю на Биляна Гяурова с Мирела Веселинова за "Капитал"

Със закъснение от близо година и половина Министерският съвет прие правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество. Създаването на съвета беше предвидено с промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2016 г., които влязоха в сила от 1 януари 2018 г. Според тези промени съветът за развитие на гражданското общество отдавна трябваше да е факт. Те предвиждат, че до 3 месеца от влизането на закона в сила, т.е. до началото на април м. г., МС трябва да приеме правилника за конституирането и дейността му. Сред неговите функции е и създаването на правила и изготвяне на препоръки как да се разпределя държавното финансиране за неправителствените организации в страната, което за тази година трябваше да бъде в размер на 1 млн. лева. Тези пари трябваше да бъдат разпределени след създаването на съвета, което обаче доста се забави. По най-оптимистични прогнози той ще е готов в началото на следващата година - правилникът дава два месеца на администрацията на Министерския съвет да разработи уеб базирана електронна платформа за регистриране на НПО за участие в процедурата за избор на членове на съвета и чак тогава се пристъпва към провеждане на избора.
"Капитал" разговаря по темата с Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор на фондация "Български институт за правни инициативи" (БИПИ), която взе активно участие в работата по изготвянето на проекта и в общественото обсъждане.

На 30 юли 2019 г. съдийската колегия на ВСС проведе заседание, на което бе изслушана съдия Мирослава Тодорова във връзка с публикувани нейни лични данни от Инспектората към ВСС. Всъщност покана за изслушване бе отправена към главния инспектор Теодора Точкова, на която тя не се отзова поради ползване на отпуск. След обявяване на предложението от председателя на Върховния касационен съд, с 9 гласа "за" и 1 "против",  се пристъпи към изслушването на съдия Тодорова. С нейно съгласие препечатваме изказването ѝ със съответните акценти и поправки на текста, отразен в пълния стенографски протокол на ВСС. След изслушването съдийската колегия прие декларация, която някак се сгуши из прессъобщенията на Съвета покрай други събития. 

Снимка: Илияна Кирилова

В интервю за вестник СЕГА директорът на Български институт за правни инициативи коментира вече публикуваната концепция на единствения кандидат за главен прокурор Иван Гешев: "Има неща, които доста сериозно противоречат на неговите публични изяви. В концепцията пише, че "активното сътрудничество със съсловните и неправителствени организации, медии и образователни институции е необходима основа за постигане на международните стандарти...". Отговорно мога да кажа, че това е в разрез с всичко, което до момента е обявявал в публичното пространство. Направи ми впечатление, че той говори за проблемите на прокуратурата, но в тяхното описание разбираме, че те са само външни проблеми за прокуратурата." Цялото интервю можете да прочетете тук

Биляна Гяурова: Концепцията на Гешев е с много силен популистки елемент

"Актуалната процедура за избор на главен прокурор се радва на безпрецедентен интерес. Дори вчера в метрото по екраните вървяха части от концепцията на кандидата за главен прокурор. Цялата държава е застанала зад господин Гешев. Затова се замислям дали пък прокуратурата да не излезе от съдебната власт и да заработи в по-тясно сътрудничество с изпълнителната власт, след като получава такава безапелационна подкрепа", коментира директора на БИПИ, Биляна Гяурова-Вегертседер. Цялото интервю чуйте в звуковия файл в страницата на БНР.  

Преди и Сега

Струва си човек да поглежда към миналото. Може да си вземе поука, да разбере как е било някога или да узнае, че не всичко се променя. Сравнителният преглед между минало и настояще, преди и сега, е и полезен инструмент за развитие на обща култура. По-долу, без да претендираме за изчерпателност, споделяме любопитни извадки от Закона за прокуратурата на Народна република България (обн. 1952, изм. 1956), съпоставени с актуални конституционни текстове и такива от устройствения закон на съдебната власт. Сравнителният преглед вижте тук.

Български институт за правни инициативи е партньор за България по международния проект „Ефективна борба срещу корупцията“ (“Effective Combat Against Corruption. Supporting Stakeholders in Implementing Anti-Corruption Standards”). Проектът се осъществява от Международната фондация за електорални системи (International Foundation for Electoral Systems/ IFES) и Института в Прага за Централна и Източна Европа (Prague CEELI Institute). Проектът е с финансиране от Държавния департамент на САЩ (DoJ/ INL) и освен в България се изпълнява още в Румъния и Черна гора.

Член на екипа на проекта е д-р Магнус Оман /Magnus Ohman/, който е директор на регионалния офис на IFES (най-голямата международна организация в света, занимаваща се с избори и избирателни системи) в Прага и е старши съветник по партийно финансиране. Занимава се с темата от 1990 г. Притежава докторска степен от университета в Упсала, Швеция. Има множество публикации по темата за финансирането на политическите партии.

В светлината на скорошните събития, свързани с финансирането на партиите, разговряхме с д-р Оман. 

Биляна Гяурова в предаването "Кой говори" на Дарик радио

Самите текстове, предоставени на присъстващите по време на представянето на предложенията за законодателни промени, свързани с тримата големите, стана непосредствено преди дискусията, която изключва същностен дебат. В самите предложения за промени в НПК, в преходните и заключителните разпоредби, се съдържат предложения за промени в Закона за съдебната власт. От гледна точка на законодателната техника това е неправилно. Това каза Биляна Гяурова в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио. 

Консултациите при президента Румен Радев за нов главен прокурор са навременни с оглед на законовите срокове за избора на Обвинител №1. Това заяви пред БНР Теодор Славев. "От години настояваме, за да може членовете на прокурорската колегия да формират своите номинации, те трябва да го правят на нещо, а не на принципа "ти си го избра" или с пиене на кафе по универсални магазини. Начинът, по който това се случва, е анализ на състояние на органа – той трябва задължително да включва проблемите, постигнатото до момента, да се опира на вече изработения функционален анализ на прокуратурата, на доклада на европейските прокурори и на заключенията от Механизма за сътрудничество и оценка," подчерта той. Интервюто чуйте на страницата на БНР

„Безнаказаност и политическа слепота доведе до ситуацията, в която се намираме в момента.“ Това каза директорът на БИПИ в предаването „Кой говори?“ на Дарик Радио с водещ Пролет Велкова.

Биляна Гяурова коментира актуалната тема за корупционните скандали през последните седмици. Законът, който създаде Антикорупционната комисия се пропуква. „Ако имахме силни институции, контролни механизми и взаимно възпиране на властите нямаше да имаме това потъване. Хората проявяват много висока степен на нетърпимост, защото това ги връща 50 години назад. На практика, в антикорупционния закон са обединени още пет закона – получихме гигантска конфигурация, с различни функции, които не могат да работят заедно. Антикорупционната комисия беше избрана от най-политизираният орган. Зле скроеното законодателство води до тази ситуация.“, каза тя.

От Български институт за правни инициативи сме удовлетворени, че в страната се постига устойчива съдебна практика, отнасяща се към публичността на декларациите на висшите държавни служители. От друга страна, съдопроизводството отнема значително време, а забавянето на предоставянето на информация за потенциален конфликт на интереси към кандидати, които ще бъдат избрани да управлява милиарди бюджетни средства, в определена степен обезсмисля получаването. Не на последно място, сме озадачени, че въпреки политическите заявки за публичност и прозрачност на държавното управление, администрацията продължава не само да не спазва закона, но и да не разбира смисъла на достъпа до информация и за необходимостта от почтеност, публичност и прозрачност.

Биляна Гяурова в интервю за БНР

В предложенията личи опит да се превърне антикорупционната комисия „във втори ДАНС“, каза Гяурова в предаването „12+3“ по „Хоризонт“. Притеснителен е стремежът за унифициране на върха на Антикорупционната комисия, ДАНС и Националното бюро за специални разузнавателни средства:

„Тези три органа не трябва да бъдат унифицирани. Напротив, трябва да имат различни правомощия, взаимно да се допълват и взаимно да се възпират, а не да се унифицират и да се превръщат в една машина, която да преследва неудобните и да защитава удобните или силните на деня“.

Всички институции трябва да имат участие в избора на ръководството на Антикорупционната комисия, „защото само по този начин ще бъде заявена волята от всички страни на държавното управление за реално справяне с корупцията“, убедена е тя.

Теодор Славев

„Или не разбират какъв е смисълът на подобно изслушване, или нямат желание да се занимават, или имат някакви други съображения. Това мое впечатление се потвърждава и от изслушването на кандидатите за ЦИК. В процедурата за ЦИК не бяха зададени същностни въпроси. Това е идеята на такова изслушване – да има обсъждане, разговор, експертна оценка за състоянието. Ако не бяха кандидатите и въпросите на НПО – едва ли щеше да има какъвто и да е дебат“, коментира Славев в интервю за предаването „Преди всички“ за Българското национално радио в интервю на Веселина Миланова и Силвия Великова

Биляна Гяурова и Питър ван Флит с участнички в конкурса

БИПИ публикува есетата на отличените участници в конкурса за есе „Кога изчезна етиката в правото?“. Той бе обявен като съвместан инициатива между Българския институт за правни инициативи и Посолство на Кралство Нидерландия в България.

Авторите на отличените работи получиха парични награди и правна литература. Може да прочетете творбите, които направиха впечатление на авторитетното жури тук... 

Теодор Славев в сутрешния блок на ТВ Европа

Заменете този текст с ва

Ниската оценка за прокуратурата трябва да притеснява всички – обществото, представителите на съдебната власт, изпълнителната и законодателната власт.

Около 60% от гражданите виждат акциите на прокуратурата като кампании и спорадични, а 50% мислят, че имат вмешателство. Назад във времето сме се нагледали на показни акции, но дълготрайни успехи в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Това каза Теодор Славев от БИПИ в сутрешния блок на ТВ Европа. Вижте цялото интервю ...

Биляна Гяурова-Вегертседер и Теодор Славев по време на пресконференцията

На 06.03.2019 г. БИПИ проведе пресконференция на тема "Какъв главен прокурор искат гражданите".

По време на събитието бяха представени данни от национално представително изследване за оценка работата на главния прокурор и очакванията към следващия. Представи се и инфографиката със стъпките на процедурата за избор на следващ главен прокурор.

Изследването е проведено сред 1090 пълнолетни български граждани в периода 5 – 20 февруари. Теренната реализация по събиране на данни е проведена от социологическата агенция "Глобал Метрикс" по поръчка на БИПИ. Вижте данните тук...

Биляна Гурова в Дарик Радио

Директорът на БИПИ, Биляна Гяурова-Вегертседер, участва в предаването „Кой говори?“ по Дарик Радио с водещ Пролет Велкова. Те коментираха течащата процедура за избор на първия Главен европейски прокурор.

Европейската прокуратура ще разследва злоупотреби с европейските фондове и престъпления, свързани с данъчни измами, както и корупционни престъпления, извършвани от длъжностни лица от системата на Европейския съюз.

Теодор Славев за Българското национално радио

„Мандатността в упражняването на публичната власт, заедно с провеждането на честни избори, е сред фундаменталните критерии, които определят една държава като демократична. В България, надявам се, не е установен диктаторски режим или режим на наследяване на властта, че да оставяме хора да управляват или регулират цели сектори. Законите трябва да се спазват, независимо от политическата конюнктура. В случая ако не се предприеме спазване на процедурата, се рискува най-малкото да се хвърли съмнение върху основанията за легитимност на ЦИК. В определен смисъл хората в ЦИК стават заложници на депутатските прищевки. От друга страна тези действия на парламента, грубото погазване на закона, дават отблъскващ сигнал към обществеността и по този начин се детронира доверието в институциите“, изказа мнение Славев в предаването „Преди всички“.

Теодор Славев в предаването Q&A на телевизия Bulgaria on Air

В предаването Q&A на телевизия Bulgaria on Air Теодор Славев определи избора на нов Главен прокуро като променлива, която може да промени политическата конфигурация. "Очаквам активизиране на прокуратурата във връзка с предстоящите избори", каза той в разговор с водещата Клара Маринова. 

Теодор Славев дискутира още политическата ситуация в страната, работата и проблемите на институциите и други актуални въпроси. Вижте цялото интервю...

След изключително успешни проведени две стажантски програми, БИПИ има удоволствие да обяви, че ще реализира поредна стажантска програма.

Какво предлагаме?

БИПИ предлага 2-месечен платен стаж с гъвкаво работно време и заетост от 4 часа дневно. Стажът е подходящ за студенти по право и студенти по обществени науки, със завършен поне I курс на обучение.

Теодор Славев в коментар за БНР за избора на главен прокурор през 2019 г.

„Не трябва да се позволява при избора на следващ главен прокурор да има политическо вмешателство, макар че то сигурно ще присъства – ще има или политическа битка, или политически пазарлък за личността. Не трябва да се позволява някой или група от хора да си има личен главен прокурор“. Това коментира пред БНР Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.

По думите му политическата обвързаност на избора е заложена в начина, по който се конструира Висшият съдебен съвет, защото половината от състава му се избира от Народното събрание. Според него това трябва да се реформира и да се намали парламентарната квота.

Петър Керелов и Калина Найденова, стажанти във втората стажантска програма на БИПИ

На 15 декември приключи успешно стажът на Калина Найденова, студент I курс в НБУ, и на Петър Керелов, студент V курс в СУ "Св. Климент Охридски" в БИПИ.

В продължение на два месеца, двамата студенти по право, имаха възможност да се запознаят с нашата работа, да се включат в различни инициативи и проекти и да разберат повече за неправителствения сектор. 

Благодарим им за работата и им пожелаваме успех!

Вижте техните впечатления от прекарното в БИПИ време.

КОНКУРС ЗА ЕСЕ

Фондация Български институт за правни инициативи съвместно с посолството на Кралство Нидерландия в България организират конкурс за студентски есета на тема: „КОГА ИЗЧЕЗНА ЕТИКАТА В ПРАВОТО?“

Вижте условията за участие, крайния срок и наградния фонд...

Теодор Славев в "Бизнес старт". Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

"Крупна търговия с гражданство е невъзможна без политически чадър, ако изнесените факти са верни. Но ние наблюдаваме една активизация на българската прокуратура при политически събития. И това е устойчива практика у нас на действие на прокуратура и на разследващи органи, може да се търси връзка,  но ние няма как да знаем със сигурност и просто наслагваме събития, които се случва паралелно". Това каза Теодор Славев, Български институт за правни инициативи, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов по повод концентрацията на напрежение в общественото пространство след протестите на майките на деца с увреждания и активизацията на прокурорските действия.

Prof. dr. Leny de Groot- van Leeuwen от Юридическия факултет на Университета Радбауд, Ниймеген, Холандия

В седмицата между 8 и 13 октомври, професор д-р Лени Де Хроот-ван Леуен / Prof. dr. Leny de Groot- van Leeuwen /от Юридическия факултет на Университета Радбауд, Ниймеген, Холандия ще гостува в България по покана на Българския институт за правни инициативи и с финансовата подкрепа на Посолството на Кралство Нидерландия в България.

Проф. Де Хроот ще изнесе лекции пред студенти по право от Нов български университет и Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ на тема „Етика за юристи - от етичните дилеми до теорията“. съответно на 10 и 11 октомври. Холандският гост също така ще изнесе лекция пред курсисти от Националния институт на правосъдието. По време на посещението си в България проф. Де Хроот ще се срещне и с представители на институции, както и със Съюза на съдиите в България.

Биляна Гяурова-Вегертседер по време на церемонията по случай Деня на правото да знам

В Деня на правото да знам, БИПИ бе удостоен с Грамота за организация, използвала най-активно правата си за достъп до информация.
Грамотата е за усилията ни за повече прозрачност при публичните назначения от парламента и в съдебната власт. Конкретен повод са и спечелени дела срещу кмета на Столична община и директора на АСП. От Програма Достъп до Информация/Access to Information Programme също така, посочиха и работата ни да съберем информация от 19 държавни институци за гражданската активност при подаването на сигнали за корупция. 

Биляна Гяурова-Вегертседер

Процедурата за номинации на конституционни съдии има анемично разписани правила с кратки срокове за изслушване и обсъждане на кандидатурите. Това заяви Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи в предаването "12+3". В коментара си тя посочи, че традиционно се предлагат толкова кандидати, колкото позиции има, но е възможно сега "да има изненада и да се получи конкуренция, тоест не състезание само с един кон".

И този парламент за пореден път не осветлява информация за това как точно съдия Красимир Влахов е станал кандидат на парламентарното мнозинство, а тази липса на прозрачност повдига въпросителни, смята Биляна Гяурова:

Теодор Славев в сутрешния блок на Нова телевизия

„За мен това „решение” е неадекватно поради три причини. За първи път чувам, че решение на правителство няма правна стойност. Това може би е някаква правна иновация. Второ, то е неадекватно, защото няма мотиви. На практика има една политическа поръчка да се измислят мотиви, които да оправдаят позицията на правителството. На трето място е неадекватно, защото е преждевременно. Орбан каза, че започва действия по обжалване на решението, което може да отнеме много време”, коментира Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи в сутрешния блок на Нова телевизия. 

БИПИ предлага 2-месечен платен стаж с гъвкаво работно време и заетост от 4 часа дневно. Стажът е подходящ за студенти по право и студенти по обществени науки, със завършен поне I курс на обучение.

Кандидатствай до 30 септември на office@bili-bg.org. Ще те информираме за статуса на твоята кандидатура до 04 октомври. Интервютата с одобрените кандидати ще се състоят до 8 октомври.

Теодор Славев в студиото на Bloomberg TV Bulgaria

85% от критиките, отправени към Унгария в доклада на Европейския парламент (ЕП), са валидни и в България. Това каза Теодор Славев, Български институт за правни инициативи, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

"Основните критики към Унгария са насочени към влиянието на другите власти върху съдебната власт и независимостта на институциите. В някои случаи може да се види, че политическата практика в България дори надвишава проблемите, посочени в доклада за Унгария", допълни той.

Директорът на БИПИ заяви в ефира на БНР, че не ѝ е било известно да е било направено някакво изследване или по-сериозен анализ на това какво налага необходимостта точно сега в тези 11 населени места да бъдат закрити тези прокуратури. В три от единайсетте населени места, чиято прокуратура ще бъде закрита, местната общественост се вдига на протест. Тя определи като "суперпроблемно" приемането на решението за закриването на 11-те прокуратури с единодушие от Висшия съдебен съвет: "И един такъв сериозен въпрос като прекрояването на съдебната карта може да мине тихомълком. Често пъти съдът и прокуратурата всъщност представляват единствените стълбове на държавността в тези малки градове, където е закрита болница, училище, полицейски участък и т.н."

снимка: Конституционен съд

"Процедурите по избор на съдии в Конституционния съд са протичали със скандали и с политически договорки. За нас като общество е важно дали ще имаме избор, основан на борба за политически услуги и манталитет за вярност на кандидатите, или обективен избор, основан на професионалните качества, постижения и морал на юристите". Това отбеляза в предаването "Преди всички" Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. Аудио тук.

Пленумът на ВСС Снимка: Велко Ангелов, Капитал

Статия на Биляна Гяурова-Вегертседер за в-к Капитал:

Защо съветът толерира атаки срещу съдии - дали защото не успява да се справи или защото не иска

[...] Съветът просто си "купува" време и се кани да изготви поредния документ като обяснение защо не реагира на кристално ясни ситуации, при които съдии биват обругавани заради решения, без да се сочат аргументи по същество.

Биляна Гяурова-Вегертседер

265 сигнала за корупция от граждани са получили 19 институции през 2016 г. Това каза в предаването "12+3" Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи. Екип от експерти в различни сфери разгледа темата за борбата с корупцията през гражданската активност при подаване на сигнали за корупция. Проучването, което е за 2016 г., се базира на данни от 19 институции. "Единствено от НАП не получихме отговор... 6 от тези 18 институции изобщо не са получавали сигнали, свързани с корупция."

Екип от експерти в различни сфери реши да погледне по нов начин на темата "борба с корупцията", фокусирайки се в конкретна област: гражданската активност при подаване на сигнали за корупция. Проучването включва данни от 19 институции за получавани сигнали за корупция и по какъв начин се случва това (например на хартиен носител, по телефон или по електронен път). Данните са събрани по реда на Закона за достъп до обществена информация и се отнасят за 2016 г. 18 от 19 институции предоставят по същество отговор по ЗДОИ.

С решение на Върховния административен съд по жалба на БИПИ срещу Кмета на столична община получихме декларациите за конфликт на интереси на Юлия Ненкова, която беше заместник-кмет, а сега е председател на Комисията за защита на конкуренцията. 

Утвърждава се постоянна съдебна практика, чрез която декларациите за конфликт на интереси се определят като обществена информация. Макар и продължително във времето, съдебното производство показва, че има смисъл неправителствените организации и всеки гражданин да търсят правата си, свързани с достъп до обществена информация по съдебен ред. Този механизъм на правовата държава е един от начините да се накарат институциите да вършат работата си – законно, прозрачно, отговорно и в служба на гражданите.

Етиката стана задължителна дисциплина в Юридическите факултети след скандала „Уотъргейт“, разказва професор Сюзън Карл в интервю на Цветомир Тодоров

Проф. Сюзън Карл беше в България за участие в кръгла маса, организирана от Българския институт за правни инициативи, по повод изследването „Значението на фундаменталните дисциплини в юридическото образование. Ценностни измерения в юридическото образование“, което предстои да бъде публикувано. То се извършва с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“.

Интервюто, посветено на тенденциите в юридическото образование и бъдещето на правните професии, беше предоставено специално на „Лекс“. Публикуваме го с незначителни съкращения.

В рамките на своята визита в България, съдия Калабрезе гостува в БНР, където разказа за работата си и мисията на общностния съд Ред Хук. Той гостува в страната по проект "Мрежа на американските съдии за България", подкрепен от фондация "Америка за България". Той обясни какъв е ефектът от общностния съд:"Към 2013 г., когато съдът работеше вече 13 години, ние бяхме установили един подход, който знаехме, че работи, но през 2017 г., направиха две проучвания от Националния институт за правосъдието на САЩ и Националния център за щатските съдилища, от които разбрахме, че разрешаваме споровете по по-ефективен начин. В значителна степен намаляваме използването на лишаването от свобода като наказание, а навярно знаете, че САЩ имат доста тъжната репутация на държавата, която изпраща най-много от своите престъпници в затвора. Има престъпления, за които извършителят задължително трябва да отиде в затвора, но има и такива, за които не е задължително. Освен всичко останало, лишаването на човек от свобода е и много скъпо, а когато човек излезе от затвора, отново извършва престъпление и пак попада там. Ние намалихме значително броя на делата, по които налагаме такова наказание." Интервюто чуйте тук.

Цветомир Тодоров в студиото на Телевизия "Европа"

Цветомир Тодоров, експерт от Български институт за правни инициативи, гостува в сутрешния блок на Телевизия "Европа". Той дискутира с водещия дали е необходим ли е закон за личния фалит, как би облекчил „вечните длъжници” и няма ли да се родят нови кредитни милионери? 

Източник: Global Metrics

На 27.03.2018 г. в Дома на Европа се проведе конференция на тема "Фалитът на физически лица в Република България - възможности и перспективи". Конференцията бе организирана в сътрудничество между Омбудсмана на Република България Мая Манолова и Български институт за правни инициативи. С това събитие бе поставено началото на професионален и безпристрастен дебат върху нормативните перспективи на личния фалит в България. Елизабет С. Стонг, съдия в Съда по несъстоятелността в Бруклин, Ню Йорк, представи американския опит по темата. Бяха оповестени и резултатите от първото национално представително социологическо изследване по въпросите на личния фалит, проведено от социологическа агенция Глобал Метрикс, които можете да видите тук: презентация и резюме на резултатите.

На 19 март съдия Евгени Георгиев изпрати писмо до ВСС с копие до БИПИ и АКФ относно въпроси, зададени по време на изслушването му за председател на СГС (13 март) от Боян Новански, член на ВСС от парламентарната квота.  Въпросите са свързани с имущественото състояние на съдия Георгиев, който пише: "Въпроси за имущественото ми състояние бяха зададени и от двете неправителствени организации, които копирам в писмото."  БИПИ подчертава, че въпросите, които са зададени от името на института, касаят единствено  професионалната дейност на съдията и визията му за развитие на СГС. Въпросите на БИПИ могат да бъдат видяни тук. Съдия Георгиев пише още: "Поради липсата на необходимата ми информация, не успях да отговоря на въпросите на господин Новански при изслушването ми пред ВСС. Затова, а и, за да разсея всякакви съмнения относно притежаваните от мен акции, моля пояснението ми да бъде качено на интернет страницата на ВСС, както и по възможност на страниците на двете неправителствени организации, задали ми въпроси." БИПИ се отнася с уважение към молбата на съдия Георгиев и публикува изпратените от него документи на своята интернет страница.

Наближава изслушването на кандидатите Николай Николов и Пламен Георгиев, предложени съответно от БСП и ГЕРБ в парламентарната Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. По процедура НПО могат да представят становища и да задават въпроси на кандидатите. Въпросите са важен инструмент за гражданско участие в процедурите, както и възможност за номинираните да се представят и защитят своите качества пред обществото. Не на последно място, в доклада по МСП на ЕК от ноември 2017 г. също бе отбелязано, че назначаването на ръководството на новата институция в рамките на открита и прозрачна процедура ще бъде ключово, за да се ползва тя с широко доверие във всички слоеве на обществото, както и сред държавните служители. Можете да видите въпросите на БИПИ тук

Теодор Славев

За предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи припомни принципа "кадрите определят всичко" при назначенията от миналото и допълни: Народното събрание само нарушава правила, които е създало и нарушава преходни и заключителни разпоредби. Последния такъв избор беше при избора на Висш съдебен съвет. Тук възникват съмнения дали не се търси някакъв политически мотив, защото тези процедури изникват тайно, скришно. НС няма никаква протактивна роля да популяризира тези свои правомощия по назначаване. Това е нещо, на което сме свикнали. За съжаление обаче, е неприемливо от обществена гледна точка новата Антикорупционна комисия, толкова провъзгласена от правителството като инструмент, който ще пребори корупцията по високите етажи, да започне с толкова ниско обществено доверие именно поради процедурите и това усещане за предрешеност!

Очаква се сегашният председател на КОНПИ Пламен Георгиев да оглави и новата комисия за противодействие на корупцията КПКОНПИ. В края на тази седмица изтича срокът за номинациите.

Снимка: Дневник

До средата на март Народното събрание (в противоречие със законовите срокове) ще
избере председател на комисията, който ще има един месец, за да предложи на депутатите
своя екип. По стара парламентарна традиция не следва да се очаква, че Георгиев ще предложи
повече от четирима членове на комисията, тоест няма да има никакво състезание, а най-
вероятно НС отново ще действа като гумен печат за решения, вземани извън пленарната зала. От обществена гледна точка е неприемливо тази комисия да стартира с ниско
обществено доверие. Това обаче би било неизбежно, ако Народното събрание и парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика не проявят проактивност и не създадат минимални условия за състезателност и прозрачност при процедурата – нещо, за което от неправителствения сектор настояват отдавна. 

Биляна Гяурова-Вегертседер

От интервю за Българското национално радио на Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи:

Този орган беше създаден с изключително високи очаквания. В първите години на своята работа Инспекторатът получаваше доста позитивни оценки в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Полека лека обаче може да се каже, че неговата дейност се изроди по някакъв начин и първоначалните добри намерения катастрофираха в едно лошо изпълнение или по скоро едно умишлено неизпълнение. Не може да се даде еднозначна оценка. Намеренията, с които той беше създаден бяха изключително позитивни и търсещи баланс между силите, но в последствие като че ли работата на Инспектората се превърна по скоро в някаква инквизиция по отношение на магистратите, а не в търсения коректив на тяхната работа.

Снимка: Боряна Христова, БИПИ

Фабиан Щайнхауер (1970) е хабилитиран преподавател по публично право, медийно право, теория и философия на правото в университетите в Базел, Швейцария и Гийсен, Германия. Следва право и история на изкуството във Wuppertal и Frankfurt am Main. През 2000 г. защитава докторат по историята на изкуството, а през 2006 г. по право. Дисертацията му по право изследва юридическите норми и дискусии относно личния образ (Bildregeln: Studien zum juristischen Bilderstreit. München 2009) и е удостоена с наградата Walter Kolb на град Франкфурт. Автор е на множество монографии и статии. Фабиан бе лектор в дискусията, посветена значението на фундаменталните дисциплини в юридическото образование, която се проведе на 24 януари. С проф. д-р. Щайнхауер разговаря Неда Грозева:

снимка: Боряна Христова

Проф. Сюзън Карл от Американския университет във Вашингтон изнесе лекция на тема "Професионалната етика като елемент от юридическото образование: поглед към минало, настояще и бъдеще". Проф. Карл е гост на БИПИ по повод представянето на изследване "Значението на фундаменталните дисциплини в юридическото образование – ценностни измерения в юридическото образование", където също ще изнесе лекция. Сюзън Карл направи преглед на преподаването на правна етика от въвеждането му в учебната програма в САЩ до днес. Тя обобщи шест метода за преподаване на правна етика: всеобхватния метод на Дебора Роуди, доктринален, интердисциплинарен (философия, история, теория), учене чрез казуси, хипотетични сценарии (what if..) и симулации (ролеви игри). Тя спомена още, че юридическият пазар е преналесен, което мотивира някои преподаватели да се насочат към преподаване на умения, които юристите могат да прилагат в други сфери, например лидерство. 

Visiting Foreign Judicial Fellows Program дава възможност на чуждестранни съдии, съдебни служители и учени да правят проучвания в Центъра в сферата на правосъдието в САЩ. Федералният съдебен център получи множество кандидатури от български магистрати. Одобреният кандидат се казва Анатоли Бобоков (1984), наказателен съдия в Районен съд Бургас. Темата на неговото изследване е "The Clarity of Judicial Acts and the Communication Strategy of Judicial Authorities with the Media and Society". Пожелаваме на съдия Бобоков успешен и продуктивен престой в САЩ.

president.bg

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като го оспорва по принцип и в неговата цялост. Аргументирайки подробно своите мотиви, президентът обобщава: "Очакванията на българското общество са за бързи и ефективни резултати в борбата с корупцията. Най-силното доказателство за успеха на усилията в борбата с корупцията ще се изразява в това престъпленията да бъдат разкривани своевременно и по отношение на извършителите да се осъществява ефективно наказателно преследване." 

Теодор Славев

2017 г. беше динамична и изборна година за системата на съдебната власт. Това каза в интервю за предаването "Преди всички" Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. Славев припомни за изборите на членове на Висшия съдебен съвет от магистратската квота и от квотата на Народното събрание. Той коментира също началото на новия мандат на  Висшия съдебен съвет и изборът на председател на Върховния административен съд.
В разговора със Силвия Великова се обсъдиха още и мониторинговия механизъм за България, както и проблемите, които изпитва Европейският съюз с някои страни-членки по отношение на върховенството на правото. Като ключово събитие за съдебната власт за 2018 г. Теодор Славев определи мегаделото за КТБ.

Неда Грозева бе гост в "Кой говори" по Darik radio, където с Пролет Велкова, водещ на предаването и Иван Брегов от Института за пазарна икономика, обсъди антикорупционния законопроект. Той се гласува на второ четене в Парламента. Тя разказа реалната история на един разобличител (whistleblower) на неправомерни практики в Италия и коментира особености на закона. Засегнати бяха структурата и формирането на ръководството на органа, дългият мандат (6 години), липсата на защита на лицата, които биха подали сигнал по смисъла на закона, използването и прилагането на специални разузнавателни средства. Тя наблегна, че трябва да се отличат мерките по превенция и предотвратяване на корупцията от антикорупционната борба по същество, която се случва в рамките на наказателното производство: "Това са две страни на една и съща монета, но те не са взаимнозаменяеми". Целият разговор в аудиото чуйте тук

Теодор Славев

Проблемът с кадруването в съдебната власт е значителен, тъй като по много процедури сме свидетели на състезание с един кон. Това каза в предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" на Българското национално радио Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. По повод номинацията на Борислав Сарафов за директор на Националната следствена служба той коментира: "Той е човек с много дълга кариера в системата на съдебната власт, той е бил и следовател. Съдейки по концепцията му, той казва, че би се допитал до окръжните прокурори за мнението им за работата на следователи. Повдига любопитство защо не би попитал и самите следователи, които работят по места, какво им е мнението за прокурорите." 

Теодор Славев

Да решиш да променяш Конституцията, за да направиш ревизия на българския преход е българска политическа иновация. Въвеждането на ретроактивни мерки в Конституцията е опасен прецедент. Тази промяна няма да доведе до никакви конкретни резултати.“ Това коментира в предаването Q&A на Bulgaria on Air, Теодор Славев.

На 11 декември от 12:00 часа в в клуб "Перото" в НДК БХК ще отбележи Световния ден на правата на човека (10 декември) като връчи годишните си награди "Човек на годината". Първите отличия са връчени на 10 декември 2008 г. на официална церемония в Народния театър "Иван Вазов". Наградите "Човек на годината" нямат финансово или материално изражение. Целта им е повече хора да научат за доблестни правозащитни каузи. Подробна информация и архив на събитията можете да откриете на официалната страница на събитието

Биляна Гяурова-Вегертседер

Парадоксално е, че през 2010 г. – 2011 г., когато се приеха промените за създаване на специализираните съдилища, с аргумента, че това са очакванията на обществото.Седем години по-късно се използва същата „дъвка“ за обществените очаквания. Политиците не разчитат правилно обществените очаквания, това са политическите очаквания на конюнктурата.“ Това каза Биляна Гяурова-Вегертседер в предването „Кой говори“ на Радио Дарик. 

Теодор Славев в предаването "Директно" на Bulgaria on Air

Докладът изчерпа своята сила, възможности и иснтрументариум да довежда до успешни стъпки, реформи и действия. В първите три години от Механизма имаше възможност за налагане на санкции, на този етап не се предвиждат такива.“ Това каза Теодор Славев, който гостува в предаването на „Директно“ на Димитър Абрашев по телевизия Bulgaria on Air

Той припомни, че в доклада на ЕК за Румъния са посочени 4 от 12 показателя, по които съседката ни има напредък. А България, според него, е изпълнила само един - избирането на новия ВСС на принципа един магистрат - един глас. Славев смята още, че вероятно от 2019 г. ще има нова форма, под която не само България и Румъния ще бъдат проверявани.

"Бъдещ общоевропейски механизъм за върховенство на правото може да има по-негативни ефекти за България", сподели в интервю за сайта Правен свят директорът на Български институт за правни инициативи, г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер. "Решението дали България все още да бъде обект на наблюдение по механизма, или не, е политическо. Факт е, обаче, че поредица от социологически изследвания отчитат високо доверие на българското общество към механизма", добави още тя. С цялото интервю можете да се запознаете тук:

Източник: The American Law Institute

По покана на Български институт за правни инициативи в България пристигна съдия Елизабет Стонг от Съда по несъстоятелността на Източен окръг Ню Йорк. Посещението е част от проекта „Мрежа на американските съдии за България“, изпълняван с подкрепата на фондация Америка за България. По време на посещението си съдия Стонг ще се срещне със свои колеги магистрати, омбудсмана и адвокати, с които ще обсъди въпроси в областта на несъстоятеността, медиацията и др. 

Директорът на БИПИ коментира в предаването "Преди всички" по БНР, че новият състав на ВСС е изправен пред предизвикателство и трябва сериозно да се замисли дали иска да приеме наследството на предишния или да започне "на чисто" своята работа. Биляна Гяурова коментира изборната процедура за председател на Върховния административен съд, който, на практика, контролира актовете на изпълнителната власт. Цялото интервю можете да чуете в интернет страницата на БНР

По данни на Световната банка над 1 трилион щатски долара годишно се превъртат под формата на подкупи в световен мащаб. Иначе казано, глобалната цена на корупцията се равнява на повече от 5% от световния БВП. Подкупът е навярно най-популярната корупционна практика в България и света. Когато чуем думата корупция, първото нещо, което ни хрумва, е "подкуп", "рушвет", "алъш-вериш" с властта. Подкупът е като тангото, за него са нужни двама. През 2011 г. Британският институт за стандартизация разработва система за управление за борба с подкупите на национално ниво BS 10500, за да отговори на тамошните законови изисквания и интересите на бизнеса...

Биляна Гяурова-Вегертседер в интервю за предаването ,,Хайд парк" на BiT.

"Нека върнем лентата в началото. Следим развитието на процедурите по избор още от 42 НС на хората във висшия ешалон във властта. Има някакво подобрение в процедурите; в момента имаме нещо, което наподобява процедура. Голямата разлика е, че докато процедурата осигурява някаква публичност, нещо, което се преескпонира от политиците, тя не гарантира прозрачност. Това всъщност видяхме и при избора на 11 членове от парламентарната квота на Висшия съдебен съвет - няма никаква прозрачност в цялата процедура." Това каза Биляна Гяурова в интервю на Полина Паунова за BiT.

Теодор Славев коментира в предаването„Преди всички“ на БНР назначенията в Народното събрание

"Напоследък имах възможността да чуя различни политически лица да обясняват, че процедурите са публични. Товя е вярно дотолкова, доколкото ние можем да ги наблюдаваме и имаме достъп до информация за самите процедури, но те не са прозрачни, защото публичност е, когато виждаш нещо, а прозрачността е, когато знаеш какво се случва. Когато за ключови органи се предлагат точно определен брой кандидати и когато няма автентично състезание, не можем да говорим за нищо друго, освен за окопаване във властта и политическа договореност." Каза Теодор Славев в интервю за БНР на Веселина Миланов. Той допълни, че НС назначава хора, които отговарят за огромни бюджетни средства и ако обществеността не е убедена в това, че те могат да удържат на натиска и са най-добрите професионалисти, което може да се докаже единсвено в едно състезание, то доверието в институциите ще продължава да бъде толкова ниско.

Снимка: ВСС

По покана на съпредседателите на Гражданския съвет към ВСС  (ГС), директорът на БИПИ, Биляна Гяурова-Вегертседер, посети последното заседание на ГС в рамите на този ВСС, което се проведе на 18 септември. Тя предостави на вниманието на членовете на съвета обобщени отговорите на номинирани за членове на ВСС относно питанията на БИПИ за дейността на ГС и работата с неправителствени организации като цяло. Това показа колко е важно да се поддържа добронамерен, професионален и активен диалог между неправителствения сектор и съдебната власт. Следващото заседание на ГС ще бъде на 27 октомври 2017 г.

Теодор Славев в предаването "Преди всички" на Българското национално радио

Ситуацията с избора на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота много прилича на онзи момент в началото на цирковото представление, когато прожекторите са насочени към манежа и е осветена само една малка част от случващото се, а всичко друго на сцената е в мъгла и така публиката не вижда какво се случва... така че ние единствено бихме могли да предполагаме възможни сценарии. 

Това, което се случва до момента - имахме изслушване на 7-и септември, което беше проформа и то беше изключително критикувано от неправителствените организации, поради факта, че нямаше дебати, не бяха зададени въпросите на неправителствените организации.  

След това на 11-и септември Комисията по правни въпроси внесе доклада от изслушването, където имаше констатация, че всички 18 кандидати притежават необходимите качества да бъдат избрани. Парламентарната практика показва, че когато комисия внесе подобен доклад решенията по него ще бъдат взети същата седмица - това обаче не се случи.

Теодор Славев в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria

"Битката за овладяване на Върховния административен съд е битка за поддържане или прекратяване на модела на корупционни зависимости." Това каза Теодор Славев от Български институт за правни инициативи в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Иван Нончев. Беше обсъдена и темата за антикорупционната политика.

На 11 септември ВСС гласува за председател на Върховния административен съд (ВАС). Пленумът приема решението за избор с мнозинство от поне 17 гласа при явно гласуване. БИПИ отправи 7 въпроса и към двамата кандидати - същите са публикувани на интернет страницата на съвета. Сред питанията са "Смятате ли, че е необходима реформа в съдебната карта на административните съдилища?" и "Подкрепяте ли като постоянна практика решаването на кадровите проблеми в системата да става чрез командироването на съдии?". Всички въпроси могат да бъдат видяни на този линк. Миналата седмица кандидатите бяха изслушани от пленума на ВАС - присъствалите тогава са били едва 61 души. 

На 7 септември от 9:00 часа ще се състои изслушването на номинираните за членове на ВСС от парламентарната квота в Комисията по правни въпроси в Народното събрание. Номинирани са общо 18 души – 11 за съдийската колегия (от тях 6 ще бъдат избрани) и 7 (от тях 5 ще бъдат избрани) за прокурорската. БИПИ, ползвайки методологията на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, на база общественодостъпната информация, състави публични представяния на кандидатите. Изберете "Още", за да се запознаете с представянията.

Биляна Гяурова-Вегертседер за Bloomberg България

"Мотивите, с които депутатите излязоха, са смехотворни. Те твърдят, че така ще се гарантира по-висока независимост на съдебната власт, което не е вярно. С оглед да бъде по-добре изпълнена Оперативна програма "Добро управление", което е европейското финансиране, беше решено да бъдат отделени средства директно за професионалните организации."

Според Директора на БИПИ Народното събрание бърза, за да гарантира кариерните бонуси на настоящите членове на ВСС. Със Закона за изменение и допълнение на Закона на съдебната власт ще бъде забранен Съюза на юристите в България, организация с над 100 годишна история. Тя припомни, че Националният институт на правосъдието е създаден като неправителствена организация с чуждестранно финансиране. 

"Хората, избрани от професионалната квота на ВСС, дават надежда, че най-малко ще има обективен и аргументиран диалог в следващия състав на ВСС, който да бъде изчистен от махленското и обидно ниво, до което беше сведена дискусията в сегашния."

Това каза директорът на Българския институт за правни инициативи, Биляна Гяурова-Вегертседер, в интервю със Силвия Великова за предаването "Преди всички" на Българското национално радио.

Тя коментира и дискусията, която се организира днес, с избрани от професионалната квота и номинирани от Народното събрание за членове на ВСС, експерти, неправителствени организации: "Гражданският сектор не е злонамерен, ние не хапем, имаме реални въпроси". 

Наскоро стана известно, че Светла Петкова, един от най-фамозните членове в сегашния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтичащ мандат, е била одобрена за съдебен заседател в Софийския градски съд. Новината не е скандална, а по-скоро любопитна. Решението на Петкова да стане заседател е оригинален прецедент в българската съдебна история – едва ли има друг случай, в който върховен съдия да става съдебен заседател. ...този случай за пореден път поставя въпроса за реалния смисъл и роля на съдебните заседатели в българското правораздаване.

Биляна Гяурова разговаря със Силвия Великова по повод издигането на кандидатури за членове на ВСС от квотата на Народното събрание. "Това, което може да се каже до момента са 3 неща. Първото, което вече споменах, не е прозрачен процесът на номиниране. Имаше в началото един призив от страна на ГЕРБ да се представят, да се включат други юридически среди, но някак той остана без последващи действия. Тази проактивност, за която ние и други колеги говорихме, остана само в рамките на едно интервю дадено от господин Данаил Кирилов" Чуйте целия разговор в сайта на БНР

На 27 май се проведе първото Общо събрание на прокурорите, на което бяха изслушани 12-те кандидати за изборни членове на ВСС. От всички 1 505 избиратели с право на глас, 1 377 прокурори са заявили, че ще гласуват по електронен път въпреки, че електронното (дистанционно) гласуване е предвидено като изключение в закона. На 10 май БИПИ представи своите въпроси на номинираните. Ден преди първото общо събрание на прокурорите, ето кандидатите (в сиво), предоставили отговори на нашите въпроси в писмен преди събранието. В началото на изслушванията бяха отправени устно още веднъж нашите въпроси към всички кандидати. Ще публикуваме периодично и получените писмени отговори от номинираните от квотата на съдиите:

Очевидна ли е връзката между законността и това кои са членовете на върховния кадрови орган на съдебната власт? Кои са рисковете в системата за електронно гласуване, за какво е тествана и за какво не? Можете да научите от сутрешния разговор между Биляна Гяурова, журналистите Росен Босев, Галина Гиргинова и съдия Емил Дечев относно изборите за членове на ВСС в страницата на Дарик Радио.

Директорът на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер гостува на BulgariaOnAir в студиото на Димитър Абрашев, където коментира предстоящия избор на членове на ВСС от парламентарната квота. В разговора участваше и председателя на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, който разясни предприетите до момента действия в Народното събрание. Според госпожа Гяурова е необходимо още осъществяването на широка и постоянна кампания за правните образование и култура в България. Гостите обсъдиха и т.нар. законова поправка "Наглите". Целият разговор може да проследите тук.

"През 2017 г. най-важният от тези избори ще е на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. С последните промени на Конституцията парламентът ще трябва да избере с мнозинство от две трети 11 юристи. Най-вероятно това ще се случи по модел с основен критерий квотното разпределение на местата по политически групи, без оглед на личните качества на кандидатите както се случи с избора на инспектори в ИВСС през февруари миналата година. Част от имената на потенциалните кандидати за ВСС - правителството на съдебната власт, както го наричат, вече се прехвърлят на листчета сред народните представители." Вижте целия анализ на Теодор Славев за Дневник: 

Съотношение жени:мъже при номинираните за съдийска колегия на ВСС.

Съдебната 2017 е различна от съдебната 2012. Предстоят избори за членове на ВСС, в които няма да гласуват делегати както бе преди. Дори на някои да им се иска и сега  да бъде така, всеки магистрат сам ще подкрепя своите представители. Системата има реален шанс да се изчисти отвътре и да произведе нова управленческа генерация. Това зависи от решението на всеки един магистрат, без значение дали е административен ръководител или не. Дали и доколко това ще се случи, е в ръцете на 4 186 професионалисти. Съгласно обявените списъци от ВСС това са 2 237 съдии, 1 505 прокурори и 444 следователи.

Пред БНР тази сутрин директорът на БИПИ заяви, че според IT специалисти не може 100% да се гарантира, че системата за електронно гласуване не може да се компрометира и съответно, че не може да бъде манипулиран вотът на магистратите. Цялото интервю със Силвия Великова можете да чуете в звуковия файл в страницата на БНР


Снимка: Дарик

"Твърдим, че живеем в демократично общество, докато обитаваме някакъв странен тип тоталитарна демокрация". Това е част от коментара на директора на БИПИ, която днес гостува в предаването на Дарик радио "Кой говори?". Основна тема бе срещата между собственика на "Овергаз" Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров. Цялото интервю чуйте тук.

Политическите и юридически възли в правосъдната система в България и ЕС, както и проекта за създаване на общоевропейска прокуратура, която да разследва измами, свързани със структурните фондове на ЕС, подкрепиха 16 държави, включително и България, коментира Биляна Гяурова-Вегертседер, в предаването "Клуб Инвестор" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. "Бих призовала всички магистрати да присъстват на общите събрания за избор на ВСС и да гласуват с хартиена бюлетина." Гледайте цялото интервю тук.

На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

Когато говорим с оптимизъм за реформата в съдебната власт в България на първо място трябва да си дадем сметка, че тя е неизбежна. Вероятно подобно твърдение изглежда неправдоподобно в настоящия момент за мнозина, и особено за всички онези, които години наред успешно са ангажирани с нейното възпрепятстване. Това че някой все още не си дава сметка за неизбежността на промяната, не означава, че такава няма да има. Най-малкото, защото без реални промени в правосъдието, обществото ни просто няма да оцелее. Кризата в съдебната система отдавна се е вляла във всеобщата обществена криза у нас, като е катализирала трудно обратими процеси на обществена деградация и граждански нихилизъм. Прочетете целия анализ ТУК.

Източник на изображението: Европейска комисия

Докладът на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка от януари 2017 г. не донесе със себе си изненади в изводите и препоръките. Възможно е донякъде това да се дължи на факта, че вече 10 години се констатират едни и същи институционални и процедурни дефицити и липса на смислени резултати в наблюдаваните области. Какви са препоръките и как българската страна ги изпълнява?

Тази сутрин г-жа Гяурова-Вегертседер гостува в BulgariaOnAir в студиото на Лора Инджова, където коментира вчерашната визита на Лаура Кьовеши. Главният прокурор на румънската антикорупционна служба разказа за организационния модел, назначенията и работата на DNA, акцентирайки че обществената подкрепа е ключова за борбата с корупцията в една държава. Целият разговор можете да проследите тук.

Адвокат Мария Шаркова разговаря с Биляна Гяурова-Вегертседер за алтернативните способи за разрешаване на спорове. Разговорът им е насочен към това как, при вече възникнали спорове, включително такива за допусната медицинска грешка, могат да се използват възможностите за тяхното алтернативно разрешаване.

В предаването "Кой говори?" на Дарик радио директорът на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер заедно с Иванка Иванова, директор на правната програма на Институт "Отворено общество", коментира препоръките в доклада на ЕК от 25 януари. Биляна отбеляза, че на моменти българските политици сякаш живеят в алтернативна действителност и, че прекалената дипломатичност в докладите дава възможност за разнопосочни и алтернативни тълкувания, в зависимост от актуалната обстановка. Целият разговор можете да чуете в страницата на Дарик радио

Снимка БГНЕС

На 19 декември 2016 г. БИПИ организира дискусия, посветена на конституционните промени, в която участие взе и проф. д-р Пенчо Пенев. Публикуваме пълното му изказване в текст и аудио. "Крайният извод – началото на съдебната реформа се състоя и на конституционно, и на законово ниво. Поне 80% от това начало за мен е успешно, и това не е никак малко. Опозицията срещу реформата продължава, затова трябва да продължат усилията за нейното продължаване."

"От процедурна гледна точка има развитие, което включва и самата възможност да се задават въпроси – както от НПО, така и от висши училища и професионални сдружения в съдебната система. Това е възможност системата да се отваря отвътре навън и съдиите да проговорят." Така Неда Грозева от БИПИ коментира процедурата по избор на председател на Специализирания наказателен съд (СНС) в предаването "Преди всички" по Българското национално радио.

От анализ на Теодор Славев за Дневник: 

2017 г. ще е година, в която обществото ни ще трябва да се справи с огромни предизвикателства.

Преди обаче да можем да плуваме редом до останалите в новия световен хаос, ще трябва да подредим собствените си институции. Опасността да бъдем изхвърлени от процесите в ЕС на фона на все по-силна политическа интеграция в сърцето на Европа и Еврозоната за сметка на периферията е голяма. 2016 г. беше тежка, но 2017 г. крие далеч по-взривоопасен за България момент – да пропусне възможността да се измъкне от задушаващата прегръдка на корупцията.

Индиректно докладът на европейските прокурори повдига много важния въпрос за мястото на прокуратурата. Въпрос, който през последните 25 години с различна динамика беше обсъждан или избягван в публичното пространство. Това мнение изрази в предаването "Преди всички" Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи.

Следвайте ни