В медиите

Съотношение жени:мъже при номинираните за съдийска колегия на ВСС.

Съдебната 2017 е различна от съдебната 2012. Предстоят избори за членове на ВСС, в които няма да гласуват делегати както бе преди. Дори на някои да им се иска и сега  да бъде така, всеки магистрат сам ще подкрепя своите представители. Системата има реален шанс да се изчисти отвътре и да произведе нова управленческа генерация. Това зависи от решението на всеки един магистрат, без значение дали е административен ръководител или не. Дали и доколко това ще се случи, е в ръцете на 4 186 професионалисти. Съгласно обявените списъци от ВСС това са 2 237 съдии, 1 505 прокурори и 444 следователи.

Пред БНР тази сутрин директорът на БИПИ заяви, че според IT специалисти не може 100% да се гарантира, че системата за електронно гласуване не може да се компрометира и съответно, че не може да бъде манипулиран вотът на магистратите. Цялото интервю със Силвия Великова можете да чуете в звуковия файл в страницата на БНР


Снимка: Дарик

"Твърдим, че живеем в демократично общество, докато обитаваме някакъв странен тип тоталитарна демокрация". Това е част от коментара на директора на БИПИ, която днес гостува в предаването на Дарик радио "Кой говори?". Основна тема бе срещата между собственика на "Овергаз" Сашо Дончев и главния прокурор Сотир Цацаров. Цялото интервю чуйте тук.

Политическите и юридически възли в правосъдната система в България и ЕС, както и проекта за създаване на общоевропейска прокуратура, която да разследва измами, свързани със структурните фондове на ЕС, подкрепиха 16 държави, включително и България, коментира Биляна Гяурова-Вегертседер, в предаването "Клуб Инвестор" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. "Бих призовала всички магистрати да присъстват на общите събрания за избор на ВСС и да гласуват с хартиена бюлетина." Гледайте цялото интервю тук.

На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

Когато говорим с оптимизъм за реформата в съдебната власт в България на първо място трябва да си дадем сметка, че тя е неизбежна. Вероятно подобно твърдение изглежда неправдоподобно в настоящия момент за мнозина, и особено за всички онези, които години наред успешно са ангажирани с нейното възпрепятстване. Това че някой все още не си дава сметка за неизбежността на промяната, не означава, че такава няма да има. Най-малкото, защото без реални промени в правосъдието, обществото ни просто няма да оцелее. Кризата в съдебната система отдавна се е вляла във всеобщата обществена криза у нас, като е катализирала трудно обратими процеси на обществена деградация и граждански нихилизъм. Прочетете целия анализ ТУК.

Източник на изображението: Европейска комисия

Докладът на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка от януари 2017 г. не донесе със себе си изненади в изводите и препоръките. Възможно е донякъде това да се дължи на факта, че вече 10 години се констатират едни и същи институционални и процедурни дефицити и липса на смислени резултати в наблюдаваните области. Какви са препоръките и как българската страна ги изпълнява?

Тази сутрин г-жа Гяурова-Вегертседер гостува в BulgariaOnAir в студиото на Лора Инджова, където коментира вчерашната визита на Лаура Кьовеши. Главният прокурор на румънската антикорупционна служба разказа за организационния модел, назначенията и работата на DNA, акцентирайки че обществената подкрепа е ключова за борбата с корупцията в една държава. Целият разговор можете да проследите тук.

Адвокат Мария Шаркова разговаря с Биляна Гяурова-Вегертседер за алтернативните способи за разрешаване на спорове. Разговорът им е насочен към това как, при вече възникнали спорове, включително такива за допусната медицинска грешка, могат да се използват възможностите за тяхното алтернативно разрешаване.

В предаването "Кой говори?" на Дарик радио директорът на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер заедно с Иванка Иванова, директор на правната програма на Институт "Отворено общество", коментира препоръките в доклада на ЕК от 25 януари. Биляна отбеляза, че на моменти българските политици сякаш живеят в алтернативна действителност и, че прекалената дипломатичност в докладите дава възможност за разнопосочни и алтернативни тълкувания, в зависимост от актуалната обстановка. Целият разговор можете да чуете в страницата на Дарик радио

Снимка БГНЕС

На 19 декември 2016 г. БИПИ организира дискусия, посветена на конституционните промени, в която участие взе и проф. д-р Пенчо Пенев. Публикуваме пълното му изказване в текст и аудио. "Крайният извод – началото на съдебната реформа се състоя и на конституционно, и на законово ниво. Поне 80% от това начало за мен е успешно, и това не е никак малко. Опозицията срещу реформата продължава, затова трябва да продължат усилията за нейното продължаване."

"От процедурна гледна точка има развитие, което включва и самата възможност да се задават въпроси – както от НПО, така и от висши училища и професионални сдружения в съдебната система. Това е възможност системата да се отваря отвътре навън и съдиите да проговорят." Така Неда Грозева от БИПИ коментира процедурата по избор на председател на Специализирания наказателен съд (СНС) в предаването "Преди всички" по Българското национално радио.

От анализ на Теодор Славев за Дневник: 

2017 г. ще е година, в която обществото ни ще трябва да се справи с огромни предизвикателства.

Преди обаче да можем да плуваме редом до останалите в новия световен хаос, ще трябва да подредим собствените си институции. Опасността да бъдем изхвърлени от процесите в ЕС на фона на все по-силна политическа интеграция в сърцето на Европа и Еврозоната за сметка на периферията е голяма. 2016 г. беше тежка, но 2017 г. крие далеч по-взривоопасен за България момент – да пропусне възможността да се измъкне от задушаващата прегръдка на корупцията.

Индиректно докладът на европейските прокурори повдига много важния въпрос за мястото на прокуратурата. Въпрос, който през последните 25 години с различна динамика беше обсъждан или избягван в публичното пространство. Това мнение изрази в предаването "Преди всички" Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи.

Коментар на Неда Грозева за Dnevnik.bg на тема корупция, антикорупционни политики и скорошния опит на Индия в това отношение: "Борбата с корупцията не трябва да е борба. Борбата с корупцията трябва да е нашата нова реалност. Ако се фокусираме в силата на главния прокурор, всъщност ние се фокусираме в собственото си безсилие. Ако пришиваме един "антикорупционен" закон за конкретен министър, той ще се загуби заедно с него. Хронично корумпираното съзнание не подлежи на промяна. Младите умове обаче, да. Те заслужават да направят своя избор – в каква държава да живеят, на кого да служат, какъв бизнес да управляват.

На 19.12.2016 (понеделник) Български институт за правни инициативи и Съюзът на съдиите в България организират дискусия "Една година след промените в Конституцията - какво се случи и какво още е необходимо". Дискусията ще се проведе в Grand Hotel Sofia, зала Триадица от 15:00 ч. Презентации ще направят проф. д-рПенчо Пенев – депутат във ВНС, конституционен съдия, бивш Министър на правосъдието и бивш директор на Националния институт на правосъдието, Соня Найденова – съдия, член на Висшия съдебен съвет и бивш представляващ, и Екатерина Михайлова – преподавател. След това ще има време за изказвания от страна на представители на съдебната власт, законодателната и изпълнителните власти, на неправителствения сектор.

Два дни преди балотажа Борисов аргументира оставката си с народната мисъл: "И без петел ще съмне". В логическата му конструкция има две грешки: първо, че той е петелът, и второ, че в България ще съмне без петел. Резултатите от президентските избори посочиха, че обществото ни е тръгнало да се събужда. И търси петел, който да открои този факт. Резултатите от президентските избори ще вкарат БСП в учебниците по политология. Това е единствената партия от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), правоприемник на еквивалентните комунистически партии в пространството на СССР, която не само че още е на политическата сцена, но очевидно е достатъчно жизнена, за да може да печели избори. Oще в Dnevnik.bg.

"Опити на прокуратурата да покаже някаква активност, включително на гърба на съда да замаже своята некомпетентност и политическа зависимост" - така Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Български институт за правни инициативи, коментира зачестилите разпити на министри пред БНТ. "Ситуацията е странна - съдебната власт да бъде коректив на политическата класа," отбеляза Гяурова. 

На 8 ноември 2016 г. бе представен проектът „Правосъдно табло” (Justicebox), чиято цел е да създаде и развие прототип на уеб-базирана система за визуализация на информация относно нуждите на българските граждани в областта на правосъдието.

Биляна Гяурова-Вегертседер пред Дарик: Спекулациите за отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка целят да се измести фокусът от проверката в прокуратурата. Директорът на БИПИ в интервю за предаването "Кой говори?" на Дарик Радио.

Неда Грозева взе участие в деветoто издание на Black Sea NGO Forum, който тази година бе посветен на изграждането на стратегическа рамка за сътрудничество на граждански организации в Черноморския регион. Форумът се проведе във Варна между 31 октомври и 2 ноември. В събитието се включиха 130 участници от България, Армения, Азербайджан, Беларус, Белгия, Грузия, Гърция, Македония, Молдова, Румъния, Турция, Украйна. Грозева участва в работна група, посветена на обмяната на опит и утвърждаването на антикорупционни практики на регионално ниво.

Политологът Славев подчерта, че ако не се наложи да сформира служебни кабинети, най-важните решения, които ще вземе са подписването на указите за нов председател на ВАС и нов главен прокурор. "Проблемът е, че ако преди години се говореше, че всяка партия си има обръч от фирми, в момента фирмите си имат обръчи от партии. И ако поне на ниво партии има някаква публичност - там където се срещат политическия и икономическия интерес няма публичност, ние всъщност изобщо не знаем какво се случва." Цялото интервю чуйте тук.

"Следващият президент ще подпише указите за назначаване на следващия главен прокурор и на следващия председател на Върховния административен съд. И преди да си сложи подписа, той или тя трябва много сериозно да прецени дали изборът от Висшия съдебен съвет отговаря на стандартите за публичност, прозрачност, професионални и личностни качества.", коментира Теодор Славев за Dnevnik.bg

На 27.09. се проведе Alpha Ω Academy of Social Entrepreneurship. Alpha Ω обедини над 50 участници от България, Словакия и Чехия. Събитието бе уважено от посланика на Южна Африка в България Н.П. Ванеса Калвърт, представители на Министерството на труда и социалната политика и Министерство на външните работи. Академията бе открита от Сали Берхорст, зам. ръководител на Политико-икономическата секция в Посолството на САЩ в София. „И за лекторите, и за участниците бе изключително преживяване да научат за предприемаческия живот в Чили, Зимбабве, Южна Африка и Мароко. Alpha Ω е уникална инициатива за България”, коментира координаторът на проекта Неда Грозева.

Днес се проведе заключително събитие по проект "Regulation (EU) 1215/2012: What It Offers and How it Works?". Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи, представи основните дейности по проекта. В партньорство с българския Национален институт на правосъдието и румънския Национален институт на магистратурата бяха проведени обучения и разработен анализ на приложението на регламента в двете държави.

Днес приключи гласуването за съдебната реформа, най-ключовият момент в която беше съдийското самоуправление. Това заяви Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) по Bloomberg TV Bulgaria. В „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков тя говори за приетите през последните два дни текстове от Закона за съдебната власт.

БИПИ продължава да настоява за провеждане на публични, отчетни, конкурентни и честни процедури по избор на лица, заемащи висши държавни длъжности. Политологът Теодор Славев разяснява защо Народното събрание само опорочава поверените му избори, както и рисковете пред предстоящия такъв на нов председател на Комисията за финансов надзор.

Съсловните организации на магистратите са неправителствени организации и съществуват като такива в обществена полза и при тях няма нищо потайно, скрито или подмолно, каквато роля им се приписва. Това не са профсъюзи, които се борят с политиката на Висшия съдебен съвет, а представят мнението на магистратите по важни въпроси, поясни за БНР директорът на Българския институт за правни инициативи.

Политологът в екипа на Български институт за правни инициативи Теодор Славев коментира предстоящия избор на ново ръководство на Комисията по финансов надзор: "Няма как за пет дни нито да се направи задълбочено проучване нито за състоянието на органа, нито за подходящи кандидати. Хората отделят повече време, за да си изберат хладилник или телевизор, ние тук назначаваме хора, които да отговарят за милиарди."

Начинът, по който е изграден и функционира моделът на прокуратурата, процесът на планиране на заданията, начинът, по който се прокарва наказателната политика на страната през прокуратурата, нейната отчетност, оценката на работата на всеки един отделен прокурор, начинът, по който той израства в кариерата - това са сериозните проблеми на прокуратурата според директора на БИПИ в интервю за БНР със Силвия Великова.

Коментар на политолога и изследовател в БИПИ Теодор Славев в Capital.bg за парламентарните назначения в 42 и 43 Народно събрание. Съществуват няколко механизма, които ако се прилагат, биха били силен инструмент за противодействие на овладяване на институциите. Естествено, при липса на добро желание и готовност за назначения по правилата, те могат да бъдат заобиколени, но със сигурност ще поизпотят народните представители.

Тази сутрин Теодор Славев гостува в ефира на BloombergTV, където с народния представител Петър Славов, коментира предстоящия избор на нов състав на Комисията за защита на конкуренцията и развитието на парламентарни назначения в България. Славев подчерта, че и най-добрите процедурни правила могат да бъдат заобиколени, ако няма желание и политически стремеж за реално състезание в рамките на една процедура. Бавно, стъпка по стъпка, но Народното събрание трябва да започне да прави назначения, които отговарят на европейски и международни стандарти, заключи експертът. 

Първо, никой не е чул политическата или правна логика за стартиране на процедурата в този момент. Това оставя пространство за интерпретации, че Народното събрание бърза заради предстоящите избори на ръководства на обществените медии. Второ, съкратените срокове за приемане на процедурата погазват всякакви, дори минимални стандарти за прозрачност, публичност и отговорност при тези назначения.

"За първи път много ясно пролича, че Механизмът се променя и оценките за България и Румъния са толкова различни, а ножицата между тях се разтваря не в полза на България.", каза директора на БИПИ пред БНР и добави:  "информацията, която се подава от съд, прокуратура и министерство е изключително разнопосочна. Статистиката, която те подават за едно и също нещо, е изключително различна. Как тогава не само ние, но и експертите, които идват да правят наблюденията, могат да си направят реален извод за ситуацията в България? Това създава негативно усещане за нашите външни партньори". Цялото интервю е достъпно на Bnr.bg

Теодор Славев, изследовател в Български институт за правни инициативи, с анализ на правомощията на парламента, свързани с назначенията на висши държавни длъжности.   Народното събрание по конституция и закон избира ръководствата на еднолични или колективни държавни органи. Общо 32 броя.  Назначенията са сред най-любимите занимания на депутатите. Чрез тях те могат да индуцират политическо влияние, да капитализират участието си в политиката и да си осигурят канал за достъп до политически и икономически ресурс, ако се наложи да излязат от парламента. Прочетете целия анализ тук.

"Не ще и съмнение -  публичността е публично налична.  При все това, публичност не означава прозрачност.  Публичността е подръчно средство на прозрачността.  Публичността не гарантира изначална достоверност на едно твърдение. Публичността разгласява, прозрачността избистря.  Едва когато процесите на вземане на решения, мотивите и основанията зад тях са прозрачни, можем не само да видим какво има от другата страна  -  тогава можем да я разберем."

Прочетете статията на Боряна Христова в Webcafe.bg, юрист в Български институт за правни инициативи, която надлежно разяснява задълженията и мястото на съдебните заседатели в първоинстанционния наказателен процес: "Знаете ли, че има случаи, в които държавата делегира на нас част от своите правомощия? Това се случва именно в съдебната власт, в чиято безпристрастност обикновено се усъмняваме.  Има един начин да се уверим, че системата работи, като бъдем активни граждани и решаваме казуси в съдебната зала, без да ни е необходимо юридическо образование.   Да бъдем съдебни заседатели."

 
 

Директорът на Българския институт за правни инициативи, Биляна Гяурова-Вегертседер каза за предаването "Преди всички" на програма Хоризонт: "Това е един хубав доклад, защото е обективно-критичен, защото е различен. За първи път Брюксел излиза от абстрактния си бюрократичен език и посочва много конкретни дефицити в осъществяването на съдебната реформа."

Коментар на Биляна Гяурова-Вегертседер за Dnevnik.bg: "Има един особен момент в мониторинговите доклади на Европейската комисия до Съвета на ЕС и до Европейския парламент. Те са неизменна част от договора, който правителството на България е подписало. Логично, основен адресат на доклада е правителството. Въпреки че самият механизъм се разви през времето, голяма част от констатациите и критиките в него се запазват през всички тези години почти непроменени."

Директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер заяви пред БНР: "Оказва се, че в България нямаме разделение на законодателна, съдебна и изпълнителна власт - всичко е абсолютно размито и няма никакви граници, а преминаването от власт към власт се извършва с една напълно безотговорна лекота, която е плашеща."

 

Анализ на Теодор Славев, изследовател в Български институт за правни инициативи,  в който авторът разглежда притеснителни тенденции за налагане на авторитарни модели на управление в Бъглария: "В  три обществени подсистеми авторитаризмът е вече наложен – икономика, правосъдие и медии.  Пресечната точка на властовата амалгама при тях е олигархичният модел на управление, в който се намираме." Aнализът е публикуван в Dnevnik.bg.

Директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер каза за БНР: "По отношение на „Яневагейт“ ние се оказахме в една библейска ситуация - търговците са в храма. Трябва да намерим някакъв начин те да бъдат изгонени, но за съжаление нямаме почти никакви механизми, които да ни позволяват това да бъде осъществено.

Усещам, както в управляващото мнозинство, така и в опозицията, която е абсолютно безмълвна по този казус, някакъв страх и опит случилото се в съдебната система и ВСС да бъде максимално омаловажено."

Aнализ на Биляна Гяурова-Вегертседер върху предстоящия избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет в Dnevnik.bg:  "Защо овладяването на Инспектората е толкова важна задача?Инспекторатът беше замислен като чистач (в добрия смисъл на думата) на съдебната система.  Неслучайно неговото създаване беше уредено с промени в Конституцията – да покаже колко е ключово и нужно наличието на орган, който да бъде обективен коректив на системата: бидейки вътре, да й показва отвън как тя може да се подобри и да заработи по-ефективно."

Коментар на Неда Грозева по повод предстоящия избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС), публикуван в Capital.bg. Междувременно, срокът за издигане на номинации от народните представители е 10 ноември. Защо е важно да има повече Pro в процедурите по назначаване прочетете тук.

В своя коментар Цветомир Тодоров, юрист и координатор на проект "Съдебните заседатели - активни граждани за реално участие в правосъдието" в БИПИ, разглежда основни проблеми на института. Защо не работи моделът на симбиоза между местна и съдебна власт, който трябва да осигурява гражданското участие в първоинстанционното наказателно производство, прочетете в статията.

Представители на Венецианската комисия пристигат у нас за дискусия по предстоящото гласуване на конституционните промени. Експертите на българския Институт за правни инициативи ще се срещнат с тях.

"От това посещение очаквам за пореден път, доколкото е възможно категорично, да посочат, че предложените промени в Конституцията са крачка напред", каза в предаването "Преди всички" директорът на Института за правни инициативи Биляна Гяурова.

Какво показва третият индекс за реформа в прокуратурата и за какво най-често се страхуват да говорят обвинителите? Натискът или свободата на решенията? Възможността да израстваш в кариерата или независима преценка? Разговор с директора на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер в "Темида" по България Он Ер.

Не мисля, че корупцията може да бъде "лекувана" със създаването на подобни органи, на практика, дори действайки превантивно, те все пак действат постфактум. Корупцията се бори с обучение, възпитание и залагане на редица политически, социални и обществени фактори, които могат да преобърнат натрупвани с години начини на мислене.  Това каза за предаването „12+3“ Биляна Гяурова, директор на Българския институт за правни инициативи.

"Смятам, че прокуратурата трябва да бъде отворена към взаимодействие с неправителствения сектор, което всъщност е показател за нейния опит за демократизация и реформиране", коментира директорът на Български институт за правни инициативи Биляна Гяурова пред Силвия Великова в предаването "Преди всички" на БНР.

Днес Български институт за правни инициативи представя третия поред Индекс на реформата в прокуратурата (ИРП). Представянето ще се състои в сградата на Съюза на юристите в България от 14:00 ч.

 


Според Цветомир Тодоров заложените промени в Конституцията са консенсусни, а не радикални.  Промените в основния закон ще бъдат приети на първо четене преди лятната ваканция на депутатите, смята експертът от Български институт за правни инициативи.  Виж видео.

 

 

 

Разговорът за промените в Конституцията като че ли залитна в една популистка посока. Изведнъж стана много модно да се говори за промените в основния закон. Това "наводняване" на медийното пространство с подобен тип говорене омаловажава факта, че за първи път от 13 години се постига политическо съгласие за конституционно закрепване на изменения в структурата на ВСС.  Това каза в интервю за БТА Биляна Гяурова-Вегертседер - директор на Българския институт за правни инициативи.

"Ние сме демократична държава и е важно да има коректив както на управляващите в изпълнителната, законодателната власт, така и на хората в съдебната власт. Във всички развити демокрации  присъствието на неправителствения сектор и активното му участие във всички процеси в страната се възприема като позитив.", Биляна Гяурова.

Директорът на Института за правни инициативи посочи, че освен предложенията на ГЕРБ за намаляване на мандата на членовете на ВСС и разделянето му на две квоти – съдийска и прокурорска ще трябва да се помисли и за приравняване на условията за квотата на парламента с тази на магистратите.

Парламентарната квота не може да е равна с магистратската. Още повече, че тя няма изискване за прокурори, съдии и следователи, каквото има за магистратската. Така парламента може да си избере 11 прокурори и ще има техен превес.

 

 

Основният дефицит на стратегията е липсата на какъвто и да е анализ на всички документи и органи, написани и създадени досега през годините. При положение, че такъв анализ липсва, как да сме сигурни, че с този пореден документ няма да се повтори същото, казва тя. Защо, например, БОРКОР не осъществи задълбочената аналитична дейност, за която бе предвиден и за която бяха инвестирани сериозни средства? Липсва и анализ за ефективността на специализираните прокуратура и съдилища, които бяха създадени въпреки критиките на професионалните среди. Българските институции са добри в изработването на стратегически документи и планове за действие, но това, което ни куца, е тяхното изпълнение, казва Гяурова-Вегертседер.

"Аз мисля, че не само финансов, но и политически, икономически и всякакъв рекет се осъществява върху съдебната власт. Видяхме през годините, че всяко едно правителство се опитва да я постави на колене и да я обязди. Особено от 2009-а година насам много ярко се виждат тези опити." 

 

Реформа и специална нормативна уредба за съдебните заседатели, поискаха магистрати и адвокати. Сега няма етични и професионални правила, нито ясни критерии за избора на съдебни заседатели, което пречи да се гарантира представителност на обществото.

Българският институт за правни инициативи започва пилотно проучване, което да изработи конкретни идеи за законови промени.

 

Цветомир Тодоров от Инситута за правни инициативи, който организира конференция "Съдебните заседатели - активни граждани за реално участие в правосъдието" представи целите на форума  в студиото на "Хоризонт до обед": Целта на нашия проект е да направим съдебните заседали  работещи. Често те са фигуранти. Обществеността не е запозната с фигурата на съдебния заседател. Те работят само в наказателни дела. Реално те имат същите права като  професионалния съдия. Могат да решат  всички въпроси, това са непрофесионални съдии. Има парадокс в реформите в съдебната система. За всичко има противоборство, докато при съдебните заседатели  са единодушни, че институтът не работи.

В сутрешния блок на телевизия Bulgaria on Air Биляна Вегертседер коментира избора на председател на ВКС, който извършиха вчера членовете на ВСС в рамките на почти десетчасова процедура. "Бих окачествила вчерашната процедура като скандална.", коментира директорът на БИПИ. 

Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Институт за правни инициативи, подчерта, че в поредния доклад за правосъдието и вътрешните работи има много сериозна критика към Висшия съдебен съвет.

Единственото положително нещо, което е казано за Висшия съдебен съвет, е свързано с усилията да се създаде норма за натовареност. Всички други ключови дейност от неговата работа като дисциплинарните процедури са доста критикувани. На практика, това което докладът казва е, че ВСС не успява да приоретизира проблемите в съдебната система и това го прави безсилен да ги реши и той не иска да ги реши.

Председателят на ВКС е всъщност "най-големият" в съдебната власт, защото той ръководи най-висшата и последна инстанция, чиито решения са окончателни, а тълкувателните ѝ решения налагат стандартите в правораздаването и могат да определят политиката на съдилищата по един или друг тип дела. Политика, разбира се в смисъла на определяне на правила и процедури, а не в тясното разбиране на понятието.

Затова не е без значение кой ще бъде избран и е изключително важно личността да е безспорен професионалист; лице, което познава отвътре и в детайли работата на съда; лице, което обединява гилдията; лице, което респектира със знания, идеи и почтеност.


В предаването Темида по Bulgaria On Air Биляна Гяурова-Вегертседер коментира изследването на БИПИ  
"Нагласи на прокурорите за реформи в прокуратурата и наказателното производство".  В рамките на проекта бяха проведени  450 анкети с прокурори в цялата страна и дълбочинни интервюта със съдии,  прокурори, следователи и разследващи полицаи. "В прокурата все още няма натрупанa критична маса, която да започне реформата отвътре. Фактът, че се разчита на един външен инструмент, какъвто е Механизмът за сътрудничество и проверка, означава че вътре в системата няма нужното желание или то не е достигнало тази точка на кипене, за да започне системата да се самопречиства отвътре.", коментира г-жа Гяурова-Вегертседер.  Вижте видео тук. 

 

Съдебната реформа трябва да се осъществи паралелно и с кардинална промяна на дейността на МВР.

"Кучето е заровено в МВР".
Така коментира приетата в сряда от Министерския съвет стратегия за съдебна реформа директорът на Българския институт за правни инициативи Биляна Гяурова-Вегертседер в предаването "Денят он ер" с водещ Ивайло Лаков.

По думите й стратегията е документ, който задава рамката.Оттук нататък е задача на депутатите да набележат най-добрите законови форми, чрез които стратегията да се реализира. За първи път стратегията за съдебна реформа задава какво трябва да се промени в дългосрочен план.

 

"Дори започвам да си мисля, че този проблем технически е на софтуера, но извън техниката той стои в самия начин на управление и манталитет, който се е развил в съдебната власт през годините. Не трябва да имаме случайни съдии и случайни прокурори. Тогава нуждата от случайно разпределение на делата ще отпадне от само себе си.", Биляна Гяурова-Вегертседер, директор Фондация БИПИ. 

В Административен съд – Смолян утре, 4-ти декември ще се проведе среща-дискусия между представители на Висшия съдебен съвет, Националния център на щатските съдилища, Българския институт за правни инициативи и съдии от района на Окръжен съд – Смолян, Районен съд – Смолян и Административен съд – Смолян. Темата на срещата е "Способи за оценка на натовареността на съдиите – постижения и тенденции" ("Methods of workload evaluation of judges – current achievements and trends").

Колко трябва да знаят гражданите за даден съдия, прокурор или следовател и колко активни трябва да бъдат, когато предстои избор на магистрат за ръководител на съд или прокуратура? На този въпрос се опитват да отговорят експертите от Българския институт за правни инициативи с проекта си за прозрачни съдебни назначения.

В предаването "12+3" Биляна Гяурова от Института обясни какви са предложенията им: "Тази година в новото НС това, което предлагаме, е една съвсем детайлизирана процедура, която да даде максимална прозрачност и обективност на начина, по който, поне ние от гражданското общество, си представяме, че трябва да се случват такива важни избори за държавата." 

Анализ на Биляна Гяурова-Вегертседер от Български институт за правни инициативи в dnevnik.bg по повод "Визия 2020": "Защо мисля, че Визията е добър документ? Защото ми звучи реалистично, конкретно и изпълнимо, не лесно изпълнимо, но все пак изпълнимо. Защото успях да разбера основни проблеми за сектор, който е много далечен за голяма част от обществото и защото показва ясна пътека, по която България трябва да върви, пътека, на която съвсем съзнателно е стъпила преди години. Атаките срещу Визията само доказват, че в нея има сериозна доза истина и може би точно това вся такова смущение и паника. Крайно време е да започнем да преодоляваме стари комплекси и да се научим да приемаме позиции изразени по един компетентен, балансиран и интелигентен начин, да работим за тяхното осъществяване, а не за тяхното сатанизиране."

Биляна Гяурова-Вегертседер пред Bulgaria on Air, говори за това какво представлява възстановителното правосъдие. Какви са предимствата за правосъдната система, жертвите на престъпленията и извършителите?

Христо Иванов – програмен директор на Българския институт за правни инициативи в интервю за предаването "Това е България" на Радио "Фокус": "На първо място, процедурата е натоварена с огромни очаквания, защото както още в своя доклад от януари месец тази година Европейската комисия констатира, тя дава надежди за едно ново начало в реформата в съдебната система, която от доста години дефакто е спряла."

Биляна Гяурова-Вегертседер в интервю пред Силвия Великова дискутира темата за предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд. Във вторник и посланикът на САЩ у нас Марси Рийс, ни напомни, че е много важно процедурите при съдебните назначения да са прозрачни, да се оценят етичните качества на кандидатите и тяхната ангажираност към реформата в съдебната система.

Интервю с Христо Иванов, от Български институт за правни инициативи, публикувано във въпреки.com
„Либералната демокрация е едно безкрайно приложение на принципа: не всички яйца в една кошница или, както в играта на карти – един цепи, друг раздава, за да не може никога целият властови процес да е в едни ръце – до безкрай се цепи, цепи, цепи. И трите власти са само началото. В една утвърдена демокрация има безкрайни подразделения в рамките на йерархичните нива на една и съща система. Така възниква една цяла периферия от независими контролни регулаторни органи и култура на голямо внимание какви хора се назначават там и по какъв начин става това. Всъщност, това е интимният момент на оплождане на държавата с един или друг начин на употреба на властта. Дали тази власт ще бъде подчинена на обществения интерес, и на елементарна почтеност и професионализъм или ще бъде подчинена на задкулисието на мафиотските интереси. Тънкият момент, в който това се определя са назначенията – човекът с тефтерчето ли ще отиде там или човек, който е доказал, че има гръбнак и характер и може да заеме някаква позиция?  Този въпрос е централен за цялата консумация на властта в България… Затова не може да имаме повече назначения като на Пеевски в ДАНС за 45 минути.  Нито като на Цацаров, без да бъдат дадени ясни отговорите на всички въпроси към него и неговите връзки”. Според него и колегите му на нас ни трябва „Борд по назначенията.”

 

Статия на Христо Иванов, програмен директор на Български институт за правни инициативи, публикувана в dnevnik.bg: "Големият въпрос на промяната е, не просто как да реформираме управлението днес, а как да започнем да градим работеща държава. Има ли сред нас достатъчно граждани, готови да започнат този разговор и да намерят формата, в която да станат гръбнак на един дългосрочен обществен консенсус за последователен nation-building.
Но при всички положения депеевизацията би била едно добро начало!"

Статия на Христо Иванов, публикувана в mediapool.bg: "По принцип, наказателното преследване е инструмент със строго ограничена ефективност и той изисква много добре работещи институции. И към момента в НК има достатъчно текстове, които биха дали на едни адекватни полиция, прокуратура и ДАНС предостатъчно възможности да се справят със подобна ситуация."

"Безспорно трябва да се вземат мерки, за да не се повтаря ситуацията. Тези мерки обаче не изискват нови текстове в Наказателния кодекс. Това е опит да се реагира на едно поле, което няма как там да се произведе ефективно действие." Това заяви в предаването "12+3 Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи относно случващото се в банковата сфера от последните дни.

 

Изборът на нов главен съдебен инспектор се очаква около 20 юни. Депутатите ще избират между наказателния съдия Вера Чочкова и административния съдия Теодора Точкова. Съдиите бяха изслушани от Правната парламентарна комисия. 

Европейската комисия ще проследи отблизо избора на председател на Върховния касационен съд (ВКС). Това се казва в писмо на генералния секретар на ЕК Катрин Дей до изпълнителния директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ) Биляна Гяурова-Вегертседер.

"Колкото до ролята на правителството - влияние може да се оказва и чрез бездействие. Като игнорира призивите за разделяне на ВСС, управлението става мълчалив помагач за установяването на новата кризисна ситуация в съдебната власт: нейното все по-пълно подчиняване на главния прокурор в противоречие с духа на конституцията. Като игнорира призивите за разделяне на ВСС, управлението става мълчалив помагач за установяването на новата кризисна ситуация в съдебната власт."


Статия в Капитал на Биляна Гяурова-Вегертседер за новия проект на Български институт за правни инициативи "Инициатива за прозрачни парламентарни назначения": "Същността на проекта се състои в провеждането на активно наблюдение над изборите, осъществявани от НС, и изработването на минимален набор от стандарти, които да бъдат прилагани към всички парламентарни процедури за избор на лидерските позиции в държавата."

Снимка: Явор Николов

В интервю за БНР Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи нарече "неконструктивно" вчерашното изказване на правосъдния министър, че съдиите се занимават с политика. Изказването на Зинаида Златанова беше провокирано от неуспешния опит на Съюза на съдиите в България да излъчи своя кандидатура за главен съдебен инспектор.

Над Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) като че тегне прокоба и съставът му не може да бъде подновен нормално от 2011 г. насам. Първо бяха проблемите с изборите на нови инспектори, после в края на 2012 г. парламентът се препъна още на старта на процедурата за нов главен инспектор и дълго не направи нов опит, с което доведе ИВСС до границата на нелегитимността, за да стигнем през миналия месец до неуспеха с кандидатурата на Веселина Тенева.

снимка: Правен свят

16 номинации за Юрист на годината за 2013 г. направиха съдебните репортери и журналистите от правния ресор от централните медии в конкурса на "Правен свят". Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи е номиниран за изключително активната позиция по ключови въпроси на правосъдната реформа, за това, че се наложи се като една от най-влиятелните фигури от неправителствения сектор. Неговата дейност през 2013 година, както и дейността на организацията, която представлява, направи особено актуален въпросът за случайното разпределение на делата в съдебната система. Благодарение на положените усилия и проверките на БИПИ, темата намери място в доклада на Европейската комисия, аргументират се още журналистите.

Пет неправителствени организации изпратиха писмо до ВСС във връзка с отменената процедура за избор на главен съдебен инспектор. Те искат разследване на съдия Веселина Тенева. Биляна Гяурова – Вегертседер, председател на Управителния съвет на Българския институт за правни инициативи, коментира в "Преди всички"

В приложението за България към доклада на ЕС за борбата с корупцията намери място и една добра практика. Тя касае ролята на НПО за повишаването на прозрачността и отчетността в съдебната система и е именно Инициатива за прозрачни съдебни назначения на БИПИ.

Христо Иванов

След като неправителствени организации повдигнаха редица въпроси относно процедурата и в мониторинговия си доклад Европейската комисия прозрачно намекна, че задкулисната сделка личи чак в Брюксел, парламентарните сили набързо свалиха от сцена тази зле-скроена постановка с помощта на една позната "пощенска кутия".

Позиция на програмния директор на Български институт за правни инициативи Христо Иванов по повод изтичането на една година от мандата на настоящия главен прокурор в статия за в. Дневник.

Прогнозата на програмния директор на Български институт за правни инициативи Христо Иванов за 2014 г.  В обществения ни живот се е утвърдил траен модел на отрицателна селекция – твърде често на водещи позиции се оказват хора, които комбинират липсата на качества и професионализъм с корупционен модел на поведение и вкус към чалгата във всичките й проявления...

В момента тези два месеца са напълно обезсмислени, тъй като сме изправени пред ситуация, в която ние няма какво да обсъждаме, а имаме една кандидатура, която е наложена и вече беше по някакъв начин дискутирана в медиите, заяви Биляна Гяурова в предаването "Преди всички".



"Дневник"
направи отново анкета сред политолози, социолози, икономисти и наблюдатели за тенденциите, скандалите, изненадите, уроците на 2013 г. Прочетете оценката на юриста Христо Иванов, който е програмен директор на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Щастливи сме да отбележим, че рубриката "Човекът под тогата" реализира пета поредна публикация. В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло.

Биляна Гяурова в предаването Преди всички: По отношение на Евгени Диков, който е предложение за директор на НСлС, Гяурова заяви: "Правили сме профил, а в момента подготвяме обновяване на профила и се надяваме, както и предишният път, г-н Диков да съдейства с представянето на информация. С интерес ще наблюдаваме как ще се развие самата процедура, след като миналата година ВСС прие специални правила за протичането на самата процедура." 

Необходимо е съдебната реформа в България да се развива с по-бързи темпове, за да може нашата страна да се определи като държава, в която действа върховенството на правото. В противен случай губещи ще бъдем всички ние, заяви в интервю за БТА Биляна Гяурова-Вегертседер - директор на Българския институт за правни инициативи.

Излиза, че държавата, в лицето на прокуратурата, има интерес да бави процеса срещу бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, заяви в "Преди всички" Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи. 

Като че ли безвъзвратно е загубен шансът на Конституционния съд да внесе яснота по въпроса продължава ли Делян Пеевски да е депутат, след като на 14-и юни беше избран за председател на ДАНС: "Конституционният съд трябваше да произнесе едно ясно решение, при една ясна процедура, която да не оставя никакво съмнение. Това не се случва. Каквото и да се случи, шансът на КС да внесе поне някаква яснота на края на този казус, като че ли безвъзвратно е загубена. Недоверието в КС е заложено в самите процедури, по които се назначават и конституционните съдии. 

Висшият съдебен съвет (ВСС) във всичките му издания е писал своята история през скандали. Предишните му членове се разписаха с останалите без отговор афери "Красьо Черния" и "Белите покривки". И в двата случая ставаше дума за задкулисно кадруване в системата. Новият състав пое по този утъпкан път и опорочи със скандални процедурни правила своя най-важен избор - този на главен прокурор.

Биляна Вегертседер в предаването Темида (18.8.2013) на телевизия OnAir коментира последните промени в закона за ДАНС, начинът на провеждане на назначения на висши държавни длъжности в страната и какво всъщност е необходимо да се промени в тези процедури.  Дали прозрачността, която се демонстрира, означава и прозрачност на избора?

БИПИ подема нова посока в реализацията на Инициативата за прозрачни съдебни назначения - "Човекът под тогата" е поредица от тематични интервюта със съдии, чиято цел е не толкова да споделят служебна информация или данни за практиката на съдията, а да представят неговата личност и чисто човешка същност. 

Съдебната власт има нужда от позитивно отношение. Показване на добрите примери, които са реални, но остават скрити зад системната критика и очевидно недобре свършената работа.

Биляна Вегертседер коментира избора на Владимир Писанчев и преминалата процедура в НС: "Всъщност липсваше процедура и това е един умален модел на това, което се случва в цялата страна, задкулисие, непoтизъм и предварителни тайни уговорки са норма, а не са изключение. На тази институция й е дадено надвластие и това ни връща към далечни мракобесни години, които мислехме, че сме забравили."

Вижте видео от предаването "Лице в лице" с участието на омбудсмана на Република България Константин Пенчев, Биляна Гяурова-Вегертседер и Антоанета Цонева, председател на УС на Институт за развитие на публичната среда. 

С решение от днес (10.07.2013 г.) Върховният административен съд отмени отказа на МВР по заявление за достъп до обществена информация на Български институт за правни инициативи.

"Но аз вярвам, че България има много по-голям потенциал, от това, което страната постига в момента. Това усещане е една от големите емоционални стихии на протеста - преживяването, че ни е хубаво да сме едно и то тук, в България, а не на "Терминал 1" или Терминал 2". Просто трябва да намерим начин да активираме трайно този потенциал."
 

След всички въпросителни около избора на Делян Пеевски за председател на Държавната агенция за национална сигурност бихме искали да обърнем внимание на още едно важно обстоятелство около неговия избор.

"Това е шокираща и брутално логична кулминация на дългогодишната подмяна на публичната политика с олигархични договорки, на институциите със сенчести мрежи, на върховенството на закона със дерибейство. Това е преврат чрез ескалираща банализация на мафиотизирането..."

Интервю на представителя на Центъра за правата на човека на Американската асоциация на юристите Уилям Майер за правното предаване „Темида”. Майер разговаря с Димитър Абрашев за принципите на независимостта на съдебната власт, начините за елиминиране на двойните стандарти в правосъдието и защитата на човешките права:

Вижте четирите части на пресконференцията "Заплахи за независимостта на съдебната власт в България. Казусът на съдия Мирослава Тодорова" от 15 май 2013, на която бяха оповестени официалните заключения на Американска асоциация на юристите Център за правата на човека (АBA CENTER FOR HUMAN RIGHTS) от нейния представител юриста Уилям Майер.  Участие взимат още директорът на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер, правозащитникът Йонко Грозев, Стефан Попов - изпълнителен директор на РискМонитор:

Събитието ще се проведе днес, 15 май от 14:00 часа в Пресклуб София Прес. Г-н Уилям Майер, юрист от Американската асоциация на юристите Център за правата на човека, ще представи официалното становище на асоциацията по въпросите за възможността за политическа намеса при взимане на решенията на Висшия съдебен съвет.

Вижте целият видеозапис от състоялата се конференция на 26 април, в която Христо Иванов представя доклада и отговаря на редица въпроси, свързани със случайното разпределение на дела в българските съдилища:

На пресконференция днес БИПИ представи своя доклад, съдържащ констатации и изводи от проверките на случайното разпределение на делата във Върховен административен, Върховен касационен и Софийски градски съд. 

Въпреки всичко днес бе извършена проверка на случайното разпределение на делата в Софийския градски съд (СГС), макар и не във формата, предвиден от Висшия съдебен съвет (ВСС). Тя бе извършена от представители на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Съдебната реформа е ренационализация на държавността от различните модели на корупционно управление и може лесно и изчерпателно да бъде обяснена с възстановяването на истинската независимост на съда. Независимостта не означава безотговорност, а тъкмо обратното – най-висока отговорност на съда да реши всяко дело съобразно закона и доказателствата без вмешателство на други фактори. Колкото по-просветен и почтен е съдът, толкова по-високо осъзната е неговата отговорност.

Възможността обществата да направят крачка напред в натрупването на демократичен опит зависи от способността им да формират споделено разбиране за досегашното си състояние. С други думи, развитието на обществото, изглежда, че става не по пътя на точното полагане на следващия етап, колкото е въпрос на осъзнаване на това, което трябва да остане в миналото, въпрос на натрупване на консенсуси от вида „никога повече”.

Директорът на Българския институт за правни инициативи г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер в разказ и равносметка за осъществяването на най-иновативния проект в практиката на Института - Инициативата за прозрачни съдебни назначения.

Следвайте ни