През лятото на 2019 агенция за маркетингови и социологически проучвания и анализи "Глобал Метрикс", по поръчка на Български институт за правни инициативи, проведе изследване на тема: "Нагласи на магистратите към създаване на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на ВАС." Изследването обхвана 612 магистрати от цялата страна. 

Анализ на Цветомир Тодоров, БИПИ: Без да твърдим, че България е средновековна или феодална държава, не може да не забележим, че процедурата за избор на главен прокурор у нас всеки път напомня на изключителни моменти от историята на Средновековна Европа. И няма как да е иначе, когато българският главен обвинител, по силата на своите правомощия, действително притежава властта  да създава или сваля "династии" или ако предпочетем да осъвременим речника си – да сваля или толерира политико-икономически групировки.

"Въпросите, свързани с процедурата за нов главен прокурор, не бяха организирани и конспиративни. НПО-та, представители на академичните среди и медии се обърнаха със своите запитвания и становища към кандидата. Те касаеха функцията на прокуратурата, структурата, както и информация, свързана с отчетността на главния прокурор и независимото разследване към него", уточни гостът.

Вижте цялото интервю...

„Рискът, който е пред нас - с падането на механизма и избора на Гешев, е да се бетонира въобще разговорът за това какво не работи и какво трябва да се променя. Такава необходимост има, изпитват го и самите магистрати, не само обществото“. Това заяви пред БНР Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.

Със закъснение от близо година и половина Министерският съвет прие правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество. Създаването на съвета беше предвидено с промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2016 г., които влязоха в сила от 1 януари 2018 г. Според тези промени съветът за развитие на гражданското общество отдавна трябваше да е факт. Те предвиждат, че до 3 месеца от влизането на закона в сила, т.е. до началото на април м. г., МС трябва да приеме правилника за конституирането и дейността му. Сред неговите функции е и създаването на правила и изготвяне на препоръки как да се разпределя държавното финансиране за неправителствените организации в страната, което за тази година трябваше да бъде в размер на 1 млн. лева. Тези пари трябваше да бъдат разпределени след създаването на съвета, което обаче доста се забави. По най-оптимистични прогнози той ще е готов в началото на следващата година - правилникът дава два месеца на администрацията на Министерския съвет да разработи уеб базирана електронна платформа за регистриране на НПО за участие в процедурата за избор на членове на съвета и чак тогава се пристъпва към провеждане на избора.
"Капитал" разговаря по темата с Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор на фондация "Български институт за правни инициативи" (БИПИ), която взе активно участие в работата по изготвянето на проекта и в общественото обсъждане.

Български институт за правни инициативи е партньор за България по международния проект „Ефективна борба срещу корупцията“ (“Effective Combat Against Corruption. Supporting Stakeholders in Implementing Anti-Corruption Standards”). Проектът се осъществява от Международната фондация за електорални системи (International Foundation for Electoral Systems/ IFES) и Института в Прага за Централна и Източна Европа (Prague CEELI Institute). Проектът е с финансиране от Държавния департамент на САЩ (DoJ/ INL) и освен в България се изпълнява още в Румъния и Черна гора.

Член на екипа на проекта е д-р Магнус Оман /Magnus Ohman/, който е директор на регионалния офис на IFES (най-голямата международна организация в света, занимаваща се с избори и избирателни системи) в Прага и е старши съветник по партийно финансиране. Занимава се с темата от 1990 г. Притежава докторска степен от университета в Упсала, Швеция. Има множество публикации по темата за финансирането на политическите партии.

В светлината на скорошните събития, свързани с финансирането на партиите, разговряхме с д-р Оман. 

Самите текстове, предоставени на присъстващите по време на представянето на предложенията за законодателни промени, свързани с тримата големите, стана непосредствено преди дискусията, която изключва същностен дебат. В самите предложения за промени в НПК, в преходните и заключителните разпоредби, се съдържат предложения за промени в Закона за съдебната власт. От гледна точка на законодателната техника това е неправилно. Това каза Биляна Гяурова в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио. 

„Безнаказаност и политическа слепота доведе до ситуацията, в която се намираме в момента.“ Това каза директорът на БИПИ в предаването „Кой говори?“ на Дарик Радио с водещ Пролет Велкова.

Биляна Гяурова коментира актуалната тема за корупционните скандали през последните седмици. Законът, който създаде Антикорупционната комисия се пропуква. „Ако имахме силни институции, контролни механизми и взаимно възпиране на властите нямаше да имаме това потъване. Хората проявяват много висока степен на нетърпимост, защото това ги връща 50 години назад. На практика, в антикорупционния закон са обединени още пет закона – получихме гигантска конфигурация, с различни функции, които не могат да работят заедно. Антикорупционната комисия беше избрана от най-политизираният орган. Зле скроеното законодателство води до тази ситуация.“, каза тя.

От Български институт за правни инициативи сме удовлетворени, че в страната се постига устойчива съдебна практика, отнасяща се към публичността на декларациите на висшите държавни служители. От друга страна, съдопроизводството отнема значително време, а забавянето на предоставянето на информация за потенциален конфликт на интереси към кандидати, които ще бъдат избрани да управлява милиарди бюджетни средства, в определена степен обезсмисля получаването. Не на последно място, сме озадачени, че въпреки политическите заявки за публичност и прозрачност на държавното управление, администрацията продължава не само да не спазва закона, но и да не разбира смисъла на достъпа до информация и за необходимостта от почтеност, публичност и прозрачност.

В предложенията личи опит да се превърне антикорупционната комисия „във втори ДАНС“, каза Гяурова в предаването „12+3“ по „Хоризонт“. Притеснителен е стремежът за унифициране на върха на Антикорупционната комисия, ДАНС и Националното бюро за специални разузнавателни средства:

„Тези три органа не трябва да бъдат унифицирани. Напротив, трябва да имат различни правомощия, взаимно да се допълват и взаимно да се възпират, а не да се унифицират и да се превръщат в една машина, която да преследва неудобните и да защитава удобните или силните на деня“.

Всички институции трябва да имат участие в избора на ръководството на Антикорупционната комисия, „защото само по този начин ще бъде заявена волята от всички страни на държавното управление за реално справяне с корупцията“, убедена е тя.

„Или не разбират какъв е смисълът на подобно изслушване, или нямат желание да се занимават, или имат някакви други съображения. Това мое впечатление се потвърждава и от изслушването на кандидатите за ЦИК. В процедурата за ЦИК не бяха зададени същностни въпроси. Това е идеята на такова изслушване – да има обсъждане, разговор, експертна оценка за състоянието. Ако не бяха кандидатите и въпросите на НПО – едва ли щеше да има какъвто и да е дебат“, коментира Славев в интервю за предаването „Преди всички“ за Българското национално радио в интервю на Веселина Миланова и Силвия Великова

БИПИ публикува есетата на отличените участници в конкурса за есе „Кога изчезна етиката в правото?“. Той бе обявен като съвместан инициатива между Българския институт за правни инициативи и Посолство на Кралство Нидерландия в България.

Авторите на отличените работи получиха парични награди и правна литература. Може да прочетете творбите, които направиха впечатление на авторитетното жури тук... 

Заменете този текст с ва

Ниската оценка за прокуратурата трябва да притеснява всички – обществото, представителите на съдебната власт, изпълнителната и законодателната власт.

Около 60% от гражданите виждат акциите на прокуратурата като кампании и спорадични, а 50% мислят, че имат вмешателство. Назад във времето сме се нагледали на показни акции, но дълготрайни успехи в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Това каза Теодор Славев от БИПИ в сутрешния блок на ТВ Европа. Вижте цялото интервю ...

На 06.03.2019 г. БИПИ проведе пресконференция на тема "Какъв главен прокурор искат гражданите".

По време на събитието бяха представени данни от национално представително изследване за оценка работата на главния прокурор и очакванията към следващия. Представи се и инфографиката със стъпките на процедурата за избор на следващ главен прокурор.

Изследването е проведено сред 1090 пълнолетни български граждани в периода 5 – 20 февруари. Теренната реализация по събиране на данни е проведена от социологическата агенция "Глобал Метрикс" по поръчка на БИПИ. Вижте данните тук...

Директорът на БИПИ, Биляна Гяурова-Вегертседер, участва в предаването „Кой говори?“ по Дарик Радио с водещ Пролет Велкова. Те коментираха течащата процедура за избор на първия Главен европейски прокурор.

Европейската прокуратура ще разследва злоупотреби с европейските фондове и престъпления, свързани с данъчни измами, както и корупционни престъпления, извършвани от длъжностни лица от системата на Европейския съюз.

„Мандатността в упражняването на публичната власт, заедно с провеждането на честни избори, е сред фундаменталните критерии, които определят една държава като демократична. В България, надявам се, не е установен диктаторски режим или режим на наследяване на властта, че да оставяме хора да управляват или регулират цели сектори. Законите трябва да се спазват, независимо от политическата конюнктура. В случая ако не се предприеме спазване на процедурата, се рискува най-малкото да се хвърли съмнение върху основанията за легитимност на ЦИК. В определен смисъл хората в ЦИК стават заложници на депутатските прищевки. От друга страна тези действия на парламента, грубото погазване на закона, дават отблъскващ сигнал към обществеността и по този начин се детронира доверието в институциите“, изказа мнение Славев в предаването „Преди всички“.

В предаването Q&A на телевизия Bulgaria on Air Теодор Славев определи избора на нов Главен прокуро като променлива, която може да промени политическата конфигурация. "Очаквам активизиране на прокуратурата във връзка с предстоящите избори", каза той в разговор с водещата Клара Маринова. 

Теодор Славев дискутира още политическата ситуация в страната, работата и проблемите на институциите и други актуални въпроси. Вижте цялото интервю...

След изключително успешни проведени две стажантски програми, БИПИ има удоволствие да обяви, че ще реализира поредна стажантска програма.

Какво предлагаме?

БИПИ предлага 2-месечен платен стаж с гъвкаво работно време и заетост от 4 часа дневно. Стажът е подходящ за студенти по право и студенти по обществени науки, със завършен поне I курс на обучение.

„Не трябва да се позволява при избора на следващ главен прокурор да има политическо вмешателство, макар че то сигурно ще присъства – ще има или политическа битка, или политически пазарлък за личността. Не трябва да се позволява някой или група от хора да си има личен главен прокурор“. Това коментира пред БНР Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.

По думите му политическата обвързаност на избора е заложена в начина, по който се конструира Висшият съдебен съвет, защото половината от състава му се избира от Народното събрание. Според него това трябва да се реформира и да се намали парламентарната квота.

На 15 декември приключи успешно стажът на Калина Найденова, студент I курс в НБУ, и на Петър Керелов, студент V курс в СУ "Св. Климент Охридски" в БИПИ.

В продължение на два месеца, двамата студенти по право, имаха възможност да се запознаят с нашата работа, да се включат в различни инициативи и проекти и да разберат повече за неправителствения сектор. 

Благодарим им за работата и им пожелаваме успех!

Вижте техните впечатления от прекарното в БИПИ време.

КОНКУРС ЗА ЕСЕ

Фондация Български институт за правни инициативи съвместно с посолството на Кралство Нидерландия в България организират конкурс за студентски есета на тема: „КОГА ИЗЧЕЗНА ЕТИКАТА В ПРАВОТО?“

Вижте условията за участие, крайния срок и наградния фонд...

"Крупна търговия с гражданство е невъзможна без политически чадър, ако изнесените факти са верни. Но ние наблюдаваме една активизация на българската прокуратура при политически събития. И това е устойчива практика у нас на действие на прокуратура и на разследващи органи, може да се търси връзка,  но ние няма как да знаем със сигурност и просто наслагваме събития, които се случва паралелно". Това каза Теодор Славев, Български институт за правни инициативи, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов по повод концентрацията на напрежение в общественото пространство след протестите на майките на деца с увреждания и активизацията на прокурорските действия.

В седмицата между 8 и 13 октомври, професор д-р Лени Де Хроот-ван Леуен / Prof. dr. Leny de Groot- van Leeuwen /от Юридическия факултет на Университета Радбауд, Ниймеген, Холандия ще гостува в България по покана на Българския институт за правни инициативи и с финансовата подкрепа на Посолството на Кралство Нидерландия в България.

Проф. Де Хроот ще изнесе лекции пред студенти по право от Нов български университет и Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“ на тема „Етика за юристи - от етичните дилеми до теорията“. съответно на 10 и 11 октомври. Холандският гост също така ще изнесе лекция пред курсисти от Националния институт на правосъдието. По време на посещението си в България проф. Де Хроот ще се срещне и с представители на институции, както и със Съюза на съдиите в България.

В Деня на правото да знам, БИПИ бе удостоен с Грамота за организация, използвала най-активно правата си за достъп до информация.
Грамотата е за усилията ни за повече прозрачност при публичните назначения от парламента и в съдебната власт. Конкретен повод са и спечелени дела срещу кмета на Столична община и директора на АСП. От Програма Достъп до Информация/Access to Information Programme също така, посочиха и работата ни да съберем информация от 19 държавни институци за гражданската активност при подаването на сигнали за корупция. 

Процедурата за номинации на конституционни съдии има анемично разписани правила с кратки срокове за изслушване и обсъждане на кандидатурите. Това заяви Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи в предаването "12+3". В коментара си тя посочи, че традиционно се предлагат толкова кандидати, колкото позиции има, но е възможно сега "да има изненада и да се получи конкуренция, тоест не състезание само с един кон".

И този парламент за пореден път не осветлява информация за това как точно съдия Красимир Влахов е станал кандидат на парламентарното мнозинство, а тази липса на прозрачност повдига въпросителни, смята Биляна Гяурова:

„За мен това „решение” е неадекватно поради три причини. За първи път чувам, че решение на правителство няма правна стойност. Това може би е някаква правна иновация. Второ, то е неадекватно, защото няма мотиви. На практика има една политическа поръчка да се измислят мотиви, които да оправдаят позицията на правителството. На трето място е неадекватно, защото е преждевременно. Орбан каза, че започва действия по обжалване на решението, което може да отнеме много време”, коментира Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи в сутрешния блок на Нова телевизия. 

БИПИ предлага 2-месечен платен стаж с гъвкаво работно време и заетост от 4 часа дневно. Стажът е подходящ за студенти по право и студенти по обществени науки, със завършен поне I курс на обучение.

Кандидатствай до 30 септември на office@bili-bg.org. Ще те информираме за статуса на твоята кандидатура до 04 октомври. Интервютата с одобрените кандидати ще се състоят до 8 октомври.

85% от критиките, отправени към Унгария в доклада на Европейския парламент (ЕП), са валидни и в България. Това каза Теодор Славев, Български институт за правни инициативи, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

"Основните критики към Унгария са насочени към влиянието на другите власти върху съдебната власт и независимостта на институциите. В някои случаи може да се види, че политическата практика в България дори надвишава проблемите, посочени в доклада за Унгария", допълни той.

Директорът на БИПИ заяви в ефира на БНР, че не ѝ е било известно да е било направено някакво изследване или по-сериозен анализ на това какво налага необходимостта точно сега в тези 11 населени места да бъдат закрити тези прокуратури. В три от единайсетте населени места, чиято прокуратура ще бъде закрита, местната общественост се вдига на протест. Тя определи като "суперпроблемно" приемането на решението за закриването на 11-те прокуратури с единодушие от Висшия съдебен съвет: "И един такъв сериозен въпрос като прекрояването на съдебната карта може да мине тихомълком. Често пъти съдът и прокуратурата всъщност представляват единствените стълбове на държавността в тези малки градове, където е закрита болница, училище, полицейски участък и т.н."

Статия на Биляна Гяурова-Вегертседер за в-к Капитал:

Защо съветът толерира атаки срещу съдии - дали защото не успява да се справи или защото не иска

[...] Съветът просто си "купува" време и се кани да изготви поредния документ като обяснение защо не реагира на кристално ясни ситуации, при които съдии биват обругавани заради решения, без да се сочат аргументи по същество.

265 сигнала за корупция от граждани са получили 19 институции през 2016 г. Това каза в предаването "12+3" Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи. Екип от експерти в различни сфери разгледа темата за борбата с корупцията през гражданската активност при подаване на сигнали за корупция. Проучването, което е за 2016 г., се базира на данни от 19 институции. "Единствено от НАП не получихме отговор... 6 от тези 18 институции изобщо не са получавали сигнали, свързани с корупция."

Проф. Сюзън Карл беше в България за участие в кръгла маса, организирана от Българския институт за правни инициативи, по повод изследването „Значението на фундаменталните дисциплини в юридическото образование. Ценностни измерения в юридическото образование“, което предстои да бъде публикувано. То се извършва с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“.

Интервюто, посветено на тенденциите в юридическото образование и бъдещето на правните професии, беше предоставено специално на „Лекс“. Публикуваме го с незначителни съкращения.

Цветомир Тодоров, експерт от Български институт за правни инициативи, гостува в сутрешния блок на Телевизия "Европа". Той дискутира с водещия дали е необходим ли е закон за личния фалит, как би облекчил „вечните длъжници” и няма ли да се родят нови кредитни милионери? 

За предаването "Преди всички" по "Хоризонт" Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи припомни принципа "кадрите определят всичко" при назначенията от миналото и допълни: Народното събрание само нарушава правила, които е създало и нарушава преходни и заключителни разпоредби. Последния такъв избор беше при избора на Висш съдебен съвет. Тук възникват съмнения дали не се търси някакъв политически мотив, защото тези процедури изникват тайно, скришно. НС няма никаква протактивна роля да популяризира тези свои правомощия по назначаване. Това е нещо, на което сме свикнали. За съжаление обаче, е неприемливо от обществена гледна точка новата Антикорупционна комисия, толкова провъзгласена от правителството като инструмент, който ще пребори корупцията по високите етажи, да започне с толкова ниско обществено доверие именно поради процедурите и това усещане за предрешеност!

До средата на март Народното събрание (в противоречие със законовите срокове) ще
избере председател на комисията, който ще има един месец, за да предложи на депутатите
своя екип. По стара парламентарна традиция не следва да се очаква, че Георгиев ще предложи
повече от четирима членове на комисията, тоест няма да има никакво състезание, а най-
вероятно НС отново ще действа като гумен печат за решения, вземани извън пленарната зала. От обществена гледна точка е неприемливо тази комисия да стартира с ниско
обществено доверие. Това обаче би било неизбежно, ако Народното събрание и парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика не проявят проактивност и не създадат минимални условия за състезателност и прозрачност при процедурата – нещо, за което от неправителствения сектор настояват отдавна. 

От интервю за Българското национално радио на Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи:

Този орган беше създаден с изключително високи очаквания. В първите години на своята работа Инспекторатът получаваше доста позитивни оценки в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Полека лека обаче може да се каже, че неговата дейност се изроди по някакъв начин и първоначалните добри намерения катастрофираха в едно лошо изпълнение или по скоро едно умишлено неизпълнение. Не може да се даде еднозначна оценка. Намеренията, с които той беше създаден бяха изключително позитивни и търсещи баланс между силите, но в последствие като че ли работата на Инспектората се превърна по скоро в някаква инквизиция по отношение на магистратите, а не в търсения коректив на тяхната работа.

Фабиан Щайнхауер (1970) е хабилитиран преподавател по публично право, медийно право, теория и философия на правото в университетите в Базел, Швейцария и Гийсен, Германия. Следва право и история на изкуството във Wuppertal и Frankfurt am Main. През 2000 г. защитава докторат по историята на изкуството, а през 2006 г. по право. Дисертацията му по право изследва юридическите норми и дискусии относно личния образ (Bildregeln: Studien zum juristischen Bilderstreit. München 2009) и е удостоена с наградата Walter Kolb на град Франкфурт. Автор е на множество монографии и статии. Фабиан бе лектор в дискусията, посветена значението на фундаменталните дисциплини в юридическото образование, която се проведе на 24 януари. С проф. д-р. Щайнхауер разговаря Неда Грозева:

Проф. Сюзън Карл от Американския университет във Вашингтон изнесе лекция на тема "Професионалната етика като елемент от юридическото образование: поглед към минало, настояще и бъдеще". Проф. Карл е гост на БИПИ по повод представянето на изследване "Значението на фундаменталните дисциплини в юридическото образование – ценностни измерения в юридическото образование", където също ще изнесе лекция. Сюзън Карл направи преглед на преподаването на правна етика от въвеждането му в учебната програма в САЩ до днес. Тя обобщи шест метода за преподаване на правна етика: всеобхватния метод на Дебора Роуди, доктринален, интердисциплинарен (философия, история, теория), учене чрез казуси, хипотетични сценарии (what if..) и симулации (ролеви игри). Тя спомена още, че юридическият пазар е преналесен, което мотивира някои преподаватели да се насочат към преподаване на умения, които юристите могат да прилагат в други сфери, например лидерство. 

Президентът Румен Радев върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, като го оспорва по принцип и в неговата цялост. Аргументирайки подробно своите мотиви, президентът обобщава: "Очакванията на българското общество са за бързи и ефективни резултати в борбата с корупцията. Най-силното доказателство за успеха на усилията в борбата с корупцията ще се изразява в това престъпленията да бъдат разкривани своевременно и по отношение на извършителите да се осъществява ефективно наказателно преследване." 

2017 г. беше динамична и изборна година за системата на съдебната власт. Това каза в интервю за предаването "Преди всички" Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. Славев припомни за изборите на членове на Висшия съдебен съвет от магистратската квота и от квотата на Народното събрание. Той коментира също началото на новия мандат на  Висшия съдебен съвет и изборът на председател на Върховния административен съд.
В разговора със Силвия Великова се обсъдиха още и мониторинговия механизъм за България, както и проблемите, които изпитва Европейският съюз с някои страни-членки по отношение на върховенството на правото. Като ключово събитие за съдебната власт за 2018 г. Теодор Славев определи мегаделото за КТБ.

Проблемът с кадруването в съдебната власт е значителен, тъй като по много процедури сме свидетели на състезание с един кон. Това каза в предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" на Българското национално радио Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. По повод номинацията на Борислав Сарафов за директор на Националната следствена служба той коментира: "Той е човек с много дълга кариера в системата на съдебната власт, той е бил и следовател. Съдейки по концепцията му, той казва, че би се допитал до окръжните прокурори за мнението им за работата на следователи. Повдига любопитство защо не би попитал и самите следователи, които работят по места, какво им е мнението за прокурорите." 

„Да решиш да променяш Конституцията, за да направиш ревизия на българския преход е българска политическа иновация. Въвеждането на ретроактивни мерки в Конституцията е опасен прецедент. Тази промяна няма да доведе до никакви конкретни резултати.“ Това коментира в предаването Q&A на Bulgaria on Air, Теодор Славев.

„Парадоксално е, че през 2010 г. – 2011 г., когато се приеха промените за създаване на специализираните съдилища, с аргумента, че това са очакванията на обществото.Седем години по-късно се използва същата „дъвка“ за обществените очаквания. Политиците не разчитат правилно обществените очаквания, това са политическите очаквания на конюнктурата.“ Това каза Биляна Гяурова-Вегертседер в предването „Кой говори“ на Радио Дарик. 

„Докладът изчерпа своята сила, възможности и иснтрументариум да довежда до успешни стъпки, реформи и действия. В първите три години от Механизма имаше възможност за налагане на санкции, на този етап не се предвиждат такива.“ Това каза Теодор Славев, който гостува в предаването на „Директно“ на Димитър Абрашев по телевизия Bulgaria on Air

Той припомни, че в доклада на ЕК за Румъния са посочени 4 от 12 показателя, по които съседката ни има напредък. А България, според него, е изпълнила само един - избирането на новия ВСС на принципа един магистрат - един глас. Славев смята още, че вероятно от 2019 г. ще има нова форма, под която не само България и Румъния ще бъдат проверявани.

"Бъдещ общоевропейски механизъм за върховенство на правото може да има по-негативни ефекти за България", сподели в интервю за сайта Правен свят директорът на Български институт за правни инициативи, г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер. "Решението дали България все още да бъде обект на наблюдение по механизма, или не, е политическо. Факт е, обаче, че поредица от социологически изследвания отчитат високо доверие на българското общество към механизма", добави още тя. С цялото интервю можете да се запознаете тук:

По данни на Световната банка над 1 трилион щатски долара годишно се превъртат под формата на подкупи в световен мащаб. Иначе казано, глобалната цена на корупцията се равнява на повече от 5% от световния БВП. Подкупът е навярно най-популярната корупционна практика в България и света. Когато чуем думата корупция, първото нещо, което ни хрумва, е "подкуп", "рушвет", "алъш-вериш" с властта. Подкупът е като тангото, за него са нужни двама. През 2011 г. Британският институт за стандартизация разработва система за управление за борба с подкупите на национално ниво BS 10500, за да отговори на тамошните законови изисквания и интересите на бизнеса...

Тhe Federal Judicial Center (FJC) and the Bulgarian Institute for Legal Initiatives under the American Judges for Bulgaria Network Initiative supported by the America for Bulgaria Foundation, offer a 1-month judicial fellowship in the FJC, Washington DC. The successful applicant will be provided with the opportunity to research at the FJC database on a preliminary selected topic by him/her.

"Нека върнем лентата в началото. Следим развитието на процедурите по избор още от 42 НС на хората във висшия ешалон във властта. Има някакво подобрение в процедурите; в момента имаме нещо, което наподобява процедура. Голямата разлика е, че докато процедурата осигурява някаква публичност, нещо, което се преескпонира от политиците, тя не гарантира прозрачност. Това всъщност видяхме и при избора на 11 членове от парламентарната квота на Висшия съдебен съвет - няма никаква прозрачност в цялата процедура." Това каза Биляна Гяурова в интервю на Полина Паунова за BiT.

"Напоследък имах възможността да чуя различни политически лица да обясняват, че процедурите са публични. Товя е вярно дотолкова, доколкото ние можем да ги наблюдаваме и имаме достъп до информация за самите процедури, но те не са прозрачни, защото публичност е, когато виждаш нещо, а прозрачността е, когато знаеш какво се случва. Когато за ключови органи се предлагат точно определен брой кандидати и когато няма автентично състезание, не можем да говорим за нищо друго, освен за окопаване във властта и политическа договореност." Каза Теодор Славев в интервю за БНР на Веселина Миланов. Той допълни, че НС назначава хора, които отговарят за огромни бюджетни средства и ако обществеността не е убедена в това, че те могат да удържат на натиска и са най-добрите професионалисти, което може да се докаже единсвено в едно състезание, то доверието в институциите ще продължава да бъде толкова ниско.

По покана на съпредседателите на Гражданския съвет към ВСС  (ГС), директорът на БИПИ, Биляна Гяурова-Вегертседер, посети последното заседание на ГС в рамите на този ВСС, което се проведе на 18 септември. Тя предостави на вниманието на членовете на съвета обобщени отговорите на номинирани за членове на ВСС относно питанията на БИПИ за дейността на ГС и работата с неправителствени организации като цяло. Това показа колко е важно да се поддържа добронамерен, професионален и активен диалог между неправителствения сектор и съдебната власт. Следващото заседание на ГС ще бъде на 27 октомври 2017 г.

Ситуацията с избора на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота много прилича на онзи момент в началото на цирковото представление, когато прожекторите са насочени към манежа и е осветена само една малка част от случващото се, а всичко друго на сцената е в мъгла и така публиката не вижда какво се случва... така че ние единствено бихме могли да предполагаме възможни сценарии. 

Това, което се случва до момента - имахме изслушване на 7-и септември, което беше проформа и то беше изключително критикувано от неправителствените организации, поради факта, че нямаше дебати, не бяха зададени въпросите на неправителствените организации.  

След това на 11-и септември Комисията по правни въпроси внесе доклада от изслушването, където имаше констатация, че всички 18 кандидати притежават необходимите качества да бъдат избрани. Парламентарната практика показва, че когато комисия внесе подобен доклад решенията по него ще бъдат взети същата седмица - това обаче не се случи.

"Битката за овладяване на Върховния административен съд е битка за поддържане или прекратяване на модела на корупционни зависимости." Това каза Теодор Славев от Български институт за правни инициативи в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Иван Нончев. Беше обсъдена и темата за антикорупционната политика.

На 7 септември от 9:00 часа ще се състои изслушването на номинираните за членове на ВСС от парламентарната квота в Комисията по правни въпроси в Народното събрание. Номинирани са общо 18 души – 11 за съдийската колегия (от тях 6 ще бъдат избрани) и 7 (от тях 5 ще бъдат избрани) за прокурорската. БИПИ, ползвайки методологията на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, на база общественодостъпната информация, състави публични представяния на кандидатите. Изберете "Още", за да се запознаете с представянията.

"Мотивите, с които депутатите излязоха, са смехотворни. Те твърдят, че така ще се гарантира по-висока независимост на съдебната власт, което не е вярно. С оглед да бъде по-добре изпълнена Оперативна програма "Добро управление", което е европейското финансиране, беше решено да бъдат отделени средства директно за професионалните организации."

Според Директора на БИПИ Народното събрание бърза, за да гарантира кариерните бонуси на настоящите членове на ВСС. Със Закона за изменение и допълнение на Закона на съдебната власт ще бъде забранен Съюза на юристите в България, организация с над 100 годишна история. Тя припомни, че Националният институт на правосъдието е създаден като неправителствена организация с чуждестранно финансиране. 

"Хората, избрани от професионалната квота на ВСС, дават надежда, че най-малко ще има обективен и аргументиран диалог в следващия състав на ВСС, който да бъде изчистен от махленското и обидно ниво, до което беше сведена дискусията в сегашния."

Това каза директорът на Българския институт за правни инициативи, Биляна Гяурова-Вегертседер, в интервю със Силвия Великова за предаването "Преди всички" на Българското национално радио.

Тя коментира и дискусията, която се организира днес, с избрани от професионалната квота и номинирани от Народното събрание за членове на ВСС, експерти, неправителствени организации: "Гражданският сектор не е злонамерен, ние не хапем, имаме реални въпроси". 

Наскоро стана известно, че Светла Петкова, един от най-фамозните членове в сегашния състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтичащ мандат, е била одобрена за съдебен заседател в Софийския градски съд. Новината не е скандална, а по-скоро любопитна. Решението на Петкова да стане заседател е оригинален прецедент в българската съдебна история – едва ли има друг случай, в който върховен съдия да става съдебен заседател. ...този случай за пореден път поставя въпроса за реалния смисъл и роля на съдебните заседатели в българското правораздаване.

"През 2017 г. най-важният от тези избори ще е на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет. С последните промени на Конституцията парламентът ще трябва да избере с мнозинство от две трети 11 юристи. Най-вероятно това ще се случи по модел с основен критерий квотното разпределение на местата по политически групи, без оглед на личните качества на кандидатите както се случи с избора на инспектори в ИВСС през февруари миналата година. Част от имената на потенциалните кандидати за ВСС - правителството на съдебната власт, както го наричат, вече се прехвърлят на листчета сред народните представители." Вижте целия анализ на Теодор Славев за Дневник: 

Съдебната 2017 е различна от съдебната 2012. Предстоят избори за членове на ВСС, в които няма да гласуват делегати както бе преди. Дори на някои да им се иска и сега  да бъде така, всеки магистрат сам ще подкрепя своите представители. Системата има реален шанс да се изчисти отвътре и да произведе нова управленческа генерация. Това зависи от решението на всеки един магистрат, без значение дали е административен ръководител или не. Дали и доколко това ще се случи, е в ръцете на 4 186 професионалисти. Съгласно обявените списъци от ВСС това са 2 237 съдии, 1 505 прокурори и 444 следователи.

Теодор Славев беше гост в предаването "Директно" с водещ Димитър Абрашев. Теми на разговара бяха съдебната реформа и предстоящия избор на нов Висш съдебен съвет.

Политическите и юридически възли в правосъдната система в България и ЕС, както и проекта за създаване на общоевропейска прокуратура, която да разследва измами, свързани със структурните фондове на ЕС, подкрепиха 16 държави, включително и България, коментира Биляна Гяурова-Вегертседер, в предаването "Клуб Инвестор" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков. "Бих призовала всички магистрати да присъстват на общите събрания за избор на ВСС и да гласуват с хартиена бюлетина." Гледайте цялото интервю тук.

На 17 март Съюзът на съдиите в България (ССБ) отбеляза своята 20-годишнина, организирайки тематичната конференция „Съдебна независимост”. По време на събитието имахме възможност да се срещнем с един от лекторите -  съдия Жозе Игрежа Матош, председател на Европейската съдийска асоциация (ЕСА). В презентацията си той разкри ролята на ЕСА за отстояването на съдийската независимост, настоящите ѝ приоритети, сред които са борбата с корупцията и съхраняването на съдийския интегритет. Със съдия Матош разговаря Неда Грозева:

Докладът на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка от януари 2017 г. не донесе със себе си изненади в изводите и препоръките. Възможно е донякъде това да се дължи на факта, че вече 10 години се констатират едни и същи институционални и процедурни дефицити и липса на смислени резултати в наблюдаваните области. Какви са препоръките и как българската страна ги изпълнява?

Адвокат Мария Шаркова разговаря с Биляна Гяурова-Вегертседер за алтернативните способи за разрешаване на спорове. Разговорът им е насочен към това как, при вече възникнали спорове, включително такива за допусната медицинска грешка, могат да се използват възможностите за тяхното алтернативно разрешаване.

"От процедурна гледна точка има развитие, което включва и самата възможност да се задават въпроси – както от НПО, така и от висши училища и професионални сдружения в съдебната система. Това е възможност системата да се отваря отвътре навън и съдиите да проговорят." Така Неда Грозева от БИПИ коментира процедурата по избор на председател на Специализирания наказателен съд (СНС) в предаването "Преди всички" по Българското национално радио.

От анализ на Теодор Славев за Дневник: 

2017 г. ще е година, в която обществото ни ще трябва да се справи с огромни предизвикателства.

Преди обаче да можем да плуваме редом до останалите в новия световен хаос, ще трябва да подредим собствените си институции. Опасността да бъдем изхвърлени от процесите в ЕС на фона на все по-силна политическа интеграция в сърцето на Европа и Еврозоната за сметка на периферията е голяма. 2016 г. беше тежка, но 2017 г. крие далеч по-взривоопасен за България момент – да пропусне възможността да се измъкне от задушаващата прегръдка на корупцията.

Индиректно докладът на европейските прокурори повдига много важния въпрос за мястото на прокуратурата. Въпрос, който през последните 25 години с различна динамика беше обсъждан или избягван в публичното пространство. Това мнение изрази в предаването "Преди всички" Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Българския институт за правни инициативи.

"Опити на прокуратурата да покаже някаква активност, включително на гърба на съда да замаже своята некомпетентност и политическа зависимост" - така Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Български институт за правни инициативи, коментира зачестилите разпити на министри пред БНТ. "Ситуацията е странна - съдебната власт да бъде коректив на политическата класа," отбеляза Гяурова. 

На 8 ноември 2016 г. бе представен проектът „Правосъдно табло” (Justicebox), чиято цел е да създаде и развие прототип на уеб-базирана система за визуализация на информация относно нуждите на българските граждани в областта на правосъдието.

Биляна Гяурова-Вегертседер пред Дарик: Спекулациите за отпадане на Механизма за сътрудничество и проверка целят да се измести фокусът от проверката в прокуратурата. Директорът на БИПИ в интервю за предаването "Кой говори?" на Дарик Радио.

Неда Грозева взе участие в деветoто издание на Black Sea NGO Forum, който тази година бе посветен на изграждането на стратегическа рамка за сътрудничество на граждански организации в Черноморския регион. Форумът се проведе във Варна между 31 октомври и 2 ноември. В събитието се включиха 130 участници от България, Армения, Азербайджан, Беларус, Белгия, Грузия, Гърция, Македония, Молдова, Румъния, Турция, Украйна. Грозева участва в работна група, посветена на обмяната на опит и утвърждаването на антикорупционни практики на регионално ниво.

На 27.09. се проведе Alpha Ω Academy of Social Entrepreneurship. Alpha Ω обедини над 50 участници от България, Словакия и Чехия. Събитието бе уважено от посланика на Южна Африка в България Н.П. Ванеса Калвърт, представители на Министерството на труда и социалната политика и Министерство на външните работи. Академията бе открита от Сали Берхорст, зам. ръководител на Политико-икономическата секция в Посолството на САЩ в София. „И за лекторите, и за участниците бе изключително преживяване да научат за предприемаческия живот в Чили, Зимбабве, Южна Африка и Мароко. Alpha Ω е уникална инициатива за България”, коментира координаторът на проекта Неда Грозева.

Днес приключи гласуването за съдебната реформа, най-ключовият момент в която беше съдийското самоуправление. Това заяви Биляна Гяурова-Вегертседер от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) по Bloomberg TV Bulgaria. В „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков тя говори за приетите през последните два дни текстове от Закона за съдебната власт.

БИПИ продължава да настоява за провеждане на публични, отчетни, конкурентни и честни процедури по избор на лица, заемащи висши държавни длъжности. Политологът Теодор Славев разяснява защо Народното събрание само опорочава поверените му избори, както и рисковете пред предстоящия такъв на нов председател на Комисията за финансов надзор.

Съсловните организации на магистратите са неправителствени организации и съществуват като такива в обществена полза и при тях няма нищо потайно, скрито или подмолно, каквато роля им се приписва. Това не са профсъюзи, които се борят с политиката на Висшия съдебен съвет, а представят мнението на магистратите по важни въпроси, поясни за БНР директорът на Българския институт за правни инициативи.