Тази критика, която идва от президентството към почти всички играчи на политическия терен, води до намаляване на доверието към партиите и оттам на парламента. Може би на Румен Радев много му харесва да управлява със служебни кабинети, но това не е естественият демократичен процес.

"Ако си представим коалицията като един ресторант с няколко звезди, защото така беше етикетирана част от коалицията, в такива ресторанти преди да започнат да идват хора, се прави много сериозна заготовка на продуктите, за да може да бъдат бързо и качествено обслужени хората, когато се напълни с клиентела. Тази заготовка помага това да се случи. В кухнята на коалицията имаше заготовки, но те не бяха извадени"

Когато печелиш избори с две водещи теми като борбата с корупцията по високите етажи на властта и вечно продължаващата съдебна реформа, трябва да си готов да реализираш важните законопроекти много бързо. Ние не видяхме тази бързина, а едно много сериозно забавяне, което доведе управляващата коалиция до задънена улица.

"Консултациите с всички политически партии преди връчването на третия проучвателен мандат е добра практика, която показва, че президентът иска да изслуша всяка политическа сила относно нейните нагласи да създаде работещо правителство".

"Европейският парламент чрез един евродепутат се явява като пощенска кутия на българската прокуратура. При условие, че Иван Гешев сезира Конституционния съд, дали НС има право на период от време и да се дебатира наказателната политика. Изведнъж Гешев проявява прокурорска проактивност, и изпраща само на един депутат от ЕНП - данни и факти за доказателства от досъдебно производство. Ние не знаем какво стана с това разследване."

"Дългогодишните проблеми по отношение на конкурсите и командироването в съдебната власт са намерили място в новия доклад на ЕК за върховенството на закона у нас. Фактът, че това е първата препоръка в доклада показва, че ЕК е разбрала един много сериозен проблем за системата, водещ след себе си и съмнения за злоупотреби, непотизъм, конфликт на интереси и прекомерно влияние на административните ръководители в тази система".

На много места видях коментари от сорта на „провинцията наказа столицата“, „софиянци няма повече да диктуват какво да става в съдебната система“ и т.н. Този подход ми се струва много погрешен, защото внася поредната разделителна линия между магистратите, независимо дали говорим за съдии, прокурори или следователи. А тези разделителни линии бяха съвсем умишлено прокарвани през времето, за да няма спойка сред магистратите.

Във вторник Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС) предстои да направи ключов избор. На това заседание е насрочено изслушването на единствения кандидат за поста административен ръководител на Окръжен съд Благоевград (БОС). За тази длъжност се „бори“ само един съдия от БОС – Петър Узунов – близък до досегашното ръководство на съда и брат на бившия член на ВСС Димитър Узунов, останал в историята с прозвището „човекът на Бойко“.

Оттук нататък ние ще имаме само коалиционни правителства. Това трябва да е ясно на всички. Няма такъв политически субект, който да има доверието на значителна част от обществото.

Ситуацията в политически и икономически план се изостря както на ниво ЕС, така и на ниво НАТО. Никой няма да чака България да заявява двусмислени позиции. Заедно с това, разделението в обществото позволява чуждата намеса, чрез дипломатически способи, а другият е чрез корупция по високите етажи на властта.

“Проблемът е, че знаем, че административните ръководители до голяма степен се капсулират като такива и имат различни лостове, чрез които могат да повлияят на кариерното израстване на редовите съдии. Редовите съдии са тези, които всеки ден с сблъскват с реалните проблеми на системата.”

Д-р Славев отбеляза, че до края на годината две ключови неща, заложени в Плана за възстановяване, е необходимо да бъдат приети kato закони. В противен случай България няма да получи заложените в плана средства. Тези две неща са  Антикорупционната комисия и промени, които да дадат възможност за обективно разследване на Главния прокурор.

На 13 юни, 2022 г., Български институт за правни инициативи организира провеждането на дискусия с кандидатите за членове на Съдийската колегия на ВСС. Конференцията се проведе в зала „Триадица” в Гранд хотел София и се излъчваше на живо на Фейсбук страницата на БИПИ.

В началото на лятото и в разгара на лятната сесия, Калин Цвятков успешно завърши стажантската си програма в БИПИ. Радваме се, че за четири месеца той беше част от нашия екип и му пожелаваме безбройни успехи навсякъде, където приключенският му дух го отведе.

Преди 5 години, в края на май, 2017 г., тогавашният парламент вече беше приел процедурни правила за условията и реда, по който трябва да бъдат предлагани кандидатите, тяхното публично оповестяване, както и начина, по който трябва изобщо да се осъществи процедурата. Към настоящия момент, отново преди 5 години, вече беше започнато публично обсъждане на имена и  начина, по който ще се реализират номинациите. В момента ние виждаме, че няма абсолютно никакво движение от страна на парламента, което наистина дава основание за притеснение, че няма да бъдат спазени сроковете

Ако Народното събрание наистина се забави или се провали с избора, вакуум няма да има. Настоящият състав на ВСС ще продължи да изпълнява функциите до окончателното окомплектоване с нови членове. Съвсем друг е въпросът каква легитимност ще имат те, продължавайки да заемат позициите - възможно е и решенията им да бъдат обжалвани, и особено тези, свързани с конкурсни процедури. 

„Опасенията ми са да не се стигне до социален популизъм. Тези мерки трябва да бъдат така предвидени, че да разпънат предпазна мрежа пред гражданите и пред бизнеса.

Извън този арест на бившия министър-председател, който и съдът каза, че е незаконен, и който беше 24-часово риалити, което гледахме, нещо друго на хоризонта няма. Но да кажем, че закриването на спецправосъдието е стъпка напред. Въпросът оттук нататък е как ще се предложат промените в този закон. Оттук нататък Висшият съдебен съвет (ВСС) ще трябва да преназначи тези магистрати, т.е. приложението на закриването и следствията не са по-маловажни от самия акт на закриване.

Дали има, или няма накърняване на престижа на съдебната власт би могло да се съди и по общественото доверие към работата на прокуратурата, а откакто сегашният главен прокурор е начело на тази институция, то не се е повишило особено, дори напротив. 

Теодор Славев е гост в тазседмичния епизод на Политизирай това, където Мирена, Николай и Теодор разсъждават по въпросите за бавещите се реформи, общественото усещане за действията на управляващата коалиция, върховенството на правото като ценностен фундамент на либералната демокрация, равенството пред закона и защитата на правата на човека, комплексната процедура (най-сложната в Европа) за избор на Главен прокурор в България и др.

Всички тези процесуални действия представляваха един тест за прокуратурата, като на идеята на тези действия, включително в хипотезата нае неотложност, е да има достатъчно синхрон между правоохранителните органи и прокуратурата и след това те да бъдат продължени в едно по-сериозно разследване и събиране на доказателства и евентуално изготвяне на обвинителен акт. Този синхрон се пропука именно от страна на прокуратурата. От адвокат на държавата, тя се превърна в адвокат на „дълбоката държава.“

Не очаквам катарзис от специализираната прокуратура и от Главния прокурор на този етап. За мен ще бъде изненада. Но докато се развие целият процес, то може да няма специализирана прокуратура. Все пак трябва да изчакаме някакви официални становища.

"За мен е много притеснително да се създават политически проекти на база на геополитически ориентации, макар че имаме една такава партия в Народното събрание. Макар че гледаме социологическите изследвания, твърдо в България обществото е проевропейско". 

"Всъщност през годините, още в предишния състав на Висшия съдебен съвет с европейски проект беше направен опит да се започне този разговор по какъв начин може да бъде затворена тази "ножица“, но доникъде не се стигна".

Български институт за правни инициативи работи по темата повече от година в рамките на  международния проект „Ефективна борба с корупцията“. Той се стреми да стимулира антикорупционни реформи в България в областта на съдебната система, публичната администрация и финансирането на политически партии и предизборни кампании, като отговор на международни препоръки към България.

"По повод на тази цитадела, наречена прокуратура вече имаме ясно позициониране на президент, изпълнителна власт и управляващо мнозинство в Народното събрание. Такава композиция не сме имали в последните 12 години, по отношение на действията на Иван Гешев има определено - сходност на позициите, и те са в една посока."

Другата опорка, която се върти е, че главният прокурор е просто административен ръководител на административните ръководители в прокуратурата. Очевидно той не обвързва строгия мониторинг с някакви санкции по отношение на България, за него строгият мониторинг е обвързан с удължаване във времето на дискусията за промените, които биха засегнали йерархичната пирамида в прокуратурата.

За четвърта поредна година се провежда церемонията за награждаване на победителите в конкурса за есе, организиран съвмество с посолството на Кралство Нидерландия в България.

„Конституционните промени са задължителни, подкрепени с редица национални и международни препоръки във връзка с композицията на ВСС и парламентарната.” Той допълни, че е необходимо те да предхождат промените в Закона за съдебната власт и за това е редно е да им се предостави достатъчно време за тяхното внимателно планиране и оформяне.

„То е по бръснача на популизма решението. Защото имаше напрежения и престрелки между министър-председателя и председателя на КЕВР, обвинения за несъгласуване от страна на изпълнителната власт, от друга страна – на регулатора – обвинения в намеса в независимостта на КЕВР. Според мен е популистко – за да се намери изкупителна жертва, аватар, който да обясни това неприятно вдигане на цените.“

По-важно е обаче да се помисли какви са източниците, основанията за тази коренна промяна в модела на ВСС - трябва да се тръгне оттам, за да се види какво ще се променя в структурата, правомощията или функциите. От гледна точка на гражданското общество един от основните проблеми е, че ВСС не съумява през всички тези години да се опази от външни, неправомерни влияния, а той на първо място трябва именно да съблюдава за независимостта на съдебната власт. 

За първи път кадровият орган, който ще гласува по кандидатурата, е в непълен състав, което подлага на риск самия избор. За да бъде избрана Захарова са необходими 17 гласа.Преди дни Пленумът на ВКС изслуша кандидата и изрази становище за наличието на качествата.

Започваме новата година с изпращането на още един студент успешно завършил стажантската ни програма – Стефан Каралеев, който е студент по право в Софийски университет.

„Работата на сегашното правителство по отношение на съдебната реформа е свързана най-вече с управление на очакванията. Очакванията за неосъществяващи се до момента дълбоки промени в съдебната власт са много високи и според мен трябва едно такова управление да се пази да не падне от високо.”

Предвид новата политическа конфигурация в Народното събрание и разместването на властовите позиции извън Народното събрание смятам, че 47-ото Народно събрание, ако иска да реализира сериозна съдебна реформа, трябва да стартира с откриване на процедурата за избор на главен инспектор и на инспектори.

На 9 декември по време на заключителната среща на преходния състав на Съвета за координация на участието на България в ПОУ, в която се включи и служебния заместник министър-председател по управление на европейските средства г-н Атанас Пеканов, предложената от БИПИ мярка бе приета. По нея ще си сътрудничат Министерски съвет, БИПИ и граждански организации.

Самата нагласа и съзнанието, че можеш да кривнеш и можеш да получиш неща, облаги, пари, власт по друг начин, извън законоустановения и приетите норми, вече означава, че ти си корумпиран вътре в главата си.

„Едно от нещата, които трябва да предприеме бързо този парламент е първо да попълни квотите си“, каза в интервю за Евроком д-р Теодор Славев. Той беше гост в предаването „Делници“, където анализира последните парламентарни и президентски избори и коментира редица актуални теми, свързани със публичните назначения в България, съдебната власт и необходимостта от реформи в редица сектори.

Корупцията в сектор “здравеопазване“ се свърза много силно както с обществени поръчки, така и с други форми. Свързва се както с ръководители и директори на здравни заведения, така и със специалисти и ръководители на отделения. Изследавнето ни показва, че има едно много широко разпространено мнение за проникване на корупцията във всички нива. Това означава, че самата организация на здравните услуги е създала предпоставки за различни злоупотреби и нередности.

Общото между двата анализа е задълбочаването в темата за общественото усещане за корупция, за институционална неправомерност и отдалечаване на гражданите от институциите. Адвокат Цветомир Тодоров определи Темата за корупцията като безкрайна. “Това е море, в което често се давят държавите". Той припомни, че заради пандемията от COVID-19 погледът на обществото е прикован именно към случващото се в сферата на здравеопазването.

В този смисъл фокусът на действията на прокуратурата беше насочен към опазване на здравето на хората. Не пролича обаче ясен ангажимент на прокуратурата да разследва икономически престъпления, корупция в здравеопазването, много средства се насочваха към справяне с кризата, имаше и сигнали за злоупотреби със средствата, но не видяхме такива разследвания.

Прокуратурата се беше фокусирала към спекулата на медицински средства през аптеките и нарушаване на карантината от граждани. Нямаме обаче резултати от тези проверки

По поръчка на Българския институт за правни инициативи бе проведено национално представително социологическо изследване на тема „Какъв трябва да е следващия председател на Върховния касационен съд (ВКС)“.

Интересен извод от изследването е за приоритетите в работата на следващия председател на ВКС. Българите определят като най-важен приоритет достъпа до правосъдие. Това означава, че на практика обществото чувства съда като отдалечена институция, която не е активен участник в общностния живот. На второ място запитаните са посочили като важен приоритет ефективното използване на правните механизми, чрез които може да се подобри работата на съда.

В случая не е известно задължение за деклариране на гражданство от кандидатите за министерски постове. Непряко такова задължение може да се търси чрез разширително тълкуване, което най-вероятно би породило много нови въпроси. Във всеки случай малко вероятно изглежда Кирил Петков да понесе наказателна отговорност за невярната си декларация, но това не значи, че всички неприятности, свързани с проверките около нея, ще му бъдат спестени.

Сигналът към следващото НС е то да се опита да отзове своите представители там. Тоест по този път да бъде прекратен мандата на ВСС поради липса на членове е легитимност. Защото тук залогът е много по-голям. Защото всъщност става въпрос за течащата процедура за избор на нов председател на Върховния касационен съд

Яна Митева е студентка по Международни отношения в СУ “Св. Климент Охридски”. Тя започна стажа си в началото на лятото с присъщия за младите и будни студенти хъс, амбиция и огромна доза креативност.

Главният прокурор Иван Гешев обяви изпреварващо в понеделник, 16 август, че искането да бъде изслушан в парламента, както и да внесе доклад за действията на прокуратурата във връзка с полицейско насилие, е нарушение на прокурорската независимост и противоречи на конституцията. Ден по-късно /17 август/ парламентът все пак гласува, при това единодушно, Гешев да внесе доклад по темата, и то със срок до петък (20 август). Днес /18 август/ той отказа и поканата на Временната комисия за подслушванията на протестиращи граждани и за образуваните дела срещу тях с председател Николай Хаджигенов. А междувременно днес получи още една покана - от току-що сформираната Постоянна правна комисия да отиде на заседанието й утре, 19 август. На тази покана Гешев предстои да отговори.

Пречетете интервю на Петя Владимирова с Теодор Славев за Дневник... 

"Работата ми в БИПИ ме свърза с обществено значими теми, като развитието на студентските правни клиники в България, въвеждането на ефективно гражданско образование в училищата и борбата с корупцията на местно и държавно ниво. Похвален е фокусът, който института поставя върху необходимостта от прозрачност и отчетност на държавните институции, които от своя страна ще допринесат за подобрено и устойчиво управление."

На 16 юли 2021 г., от 11:00 часа, в гр. Варна, се проведе обучение по изготвения от Български институт за правни инициативи наръчник „Стъпка по стъпка: по следите на парите за справяне с COVID-19”. 

На 06 юли 2021 г., от 14:00 часа, в „Гранд Хотел София” се проведе, организираната от екипа на БИПИ, конференция „Гражданското образование: пресечна точка между държавата и гражданския сектор.

„Прокурорската колегия е като едно войнишно подразделение, там всички гласуван анблок, създава се впечатлението, че няма собствена мисъл в независимите иначе прокурори и следователи, които са избрани, а по-скоро е всичко предначертано“, коментира още Гяурова.

Трети избори за годината са рисков фактор за фрагментираното общество, смята политологът. 

Усеща се опит за подмяна на протестните искания и то от политическото представителство на хора, които бяха на улиците.

На днешния ден, 13 юли, преди точно 30 години официално е обнародвана най-новата ни Конституция, която определя страната ни като парламентарна република.

В седмицата, в която ще се определи състава на новото 46-то Народно събрание, решихме да публикуваме стенограмата от „Конституцията на Република България - 30 години по-късно“.

Българите масово се страхуват да сигнализират за нередности в офиса

90% смятат, че трябва да се сигнализира, но разчитат да го направи някой друг

Коментар на Биляна Гяурова-Вегертседер и Радостина Ангелова върху анализа "Подаването на сигнали за нередности и корупция в България" и изготвената по поръчка на БИПИ социологическо проучване - "Обществени нагласи към корупция на работното място".

На 03 юни 2021 г., от 10:00 часа в БТА се проведе пресконференция, организирана от БИПИ, за представянето на анализа „Прозрачност и ефективност на публичните средства за справяне с COVID-19 в България”.

Биляна Гяурова коментира доклада на БИПИ  "Прозрачност и ефективност на публичните средства за справяне с COVID-19 в България.

Tова са изводите от изследване на Българския институт за правни инициативи (БИПИ), посветено на порочните практики на корупция в здравеопазването в условията на пандемия.

От началото на пандемията в България има хаос в управлението и финансирането на здравната криза, който води до разпиляването на огромен ресурс за ваксини, тестове, лекарствени препарати, медицински изделия и апаратура, капитално строителство и др, показва проучването

На 14 май 2021 г. БИПИ организира професионална дискусия „Конституцията на Република България - 30  години по-късно“, която беше първото присъствено събитие на института от повече от една година насам. 

Предстои публикуването и на пълните изказвания на участниците в дискусията.

Корупцията в здравеопазването е в едни от най-високите размери. Установихме ръст в лечението по клинични пътеки за изгаряне по време на пандемията.

„Направихме анализа като част от международен проект, подпомогнат от Държавния департамент на САЩ за това как се харчат средствата свързани с Covid в здравеопазването“, каза пред БНР Биляна Гяурова, председател на УС на Българския институт за правни инициативи във връзка с анализ на корупционните рискове при борбата с пандемията.

Ще работи ли ефективно Европейската прокуратура и как България ще участва в нея?

Европейската прокуратура започва работата си по същество. Всеки европейски гражданин ще може да подава сигнали до институцията на собствения си език. За старта в Люксембург се събраха главният европейски прокурор Лаура Кьовеши и еврокомисарите Вера Юрова и Дидие Рейндерс.

Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на Български институт за правни инициативи, припомни в "Светът и ние", че през 2017 година е създадена с приет тогава регламент."Основната идея на Европейската прокуратура е да се продотвратят сериозните злоупотреби и измами при използването на различните финансови инструменти на ЕС", подчерта Биляна Гяурова-Вегертседер.

„Поводът за нашата конференция е навършването на 30 години от приемането на най-новата българска Конституция, което е станало на 13 юли 1991 година от 7-ото Велико Народно събрание.

Но нашето изследване, което е представително за страната, сочи, че голяма част от гражданите, близо 70 на сто, смятат, че не е необходимо да бъде приемана нова Конституция. Хората по-скоро се обединяват около това да се направят промени в отделни части в настоящата Конституция, но не и приемането на изцяло нов основен закон“, съобщи Гяурова.

Когато става дума за борба с корупцията, неправителственият сектор не може да бъде възприеман като враг на държавата. Той може да допринесе със знания и идеи за създаването на работещи механизми за противодействие на корупцията. За България директна възможност за това дава Гражданският съвет към Националния съвет по антикорупционни политики, който е към правителството. БИПИ е член на този граждански съвет и участва активно с мнения и становища по проекта на нова антикорупционна стратегия. Част от тях са влизат в нея - за злоупотребата с публичен ресурс за политически и електорални цели. През ноември 2020 г. БИПИ представи първия за България подробен анализ на този вид злоупотреби - тема, която в настоящия изборен контекст е особено актуална. Не случайно и в приетата от правителството стратегия за първи път се употребява изразът "изборна корупция", допълни Гяурова.

Четвъртокурсникът по право в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски", Георги Динев приключи успешно своя стаж в БИПИ и получи сертификат. 

Ето какво казва той: След приключването на стажа ми съм на мнение, че гражданският контрол върху дейността на институциите е изключително важен  и трябва да се работи постоянно за неговото засилване.

„Това, което предизвиква вниманието, е мълчанието на партията на Слави Трифонов, защото от „Има такъв народ“ зависи дали ще има предсрочни избори, или ще се състави някаква дори и временна формация“, коментира ситуацията след изборите на 4 април политологът Теодор Славев в „Преди всички“.

Най-вероятно стартът на българските европейски делегирани прокурори може да е на полето на обществените поръчки, каза пред БНР Биляна Гяурова-Вегертседер, председател на Българския институт за правни инициативи.

Българските европейски делегирани прокурори са в „малко разкрачено положение, в един шпагат“, защото си остават прокурори и следователи по националното законодателство, а при нас прокуратурата е йерархична структура и опасността и рискът от вътрешноинституционален натиск си остава, коментира Гяурова в предаването „Преди всички“.

На онлайн церемония бяха обявени финалисите в третото издание на конкурса за есе, организиран от Български институт за правни инициативи с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България. 

Тази годината тема бе: "Разобличаването (whistleblowing) в България - доносничество или възможност за справяне с корупцията". В аторитетното жури, класирало победителите, се включиха: проф. д.н. Живко Драганов (преподавател в ЮФ на УНСС); Сотир Цацаров (Председател на КПКОНПИ); Петя Тянкова (секретар на Националния съвет по антикорупционни политики при Министерски съвет); д-р Боряна Кацарска, (съветник в посолството на Кралство Нидерландия), Биляна Гяурова-Вегертседер  (юрист, медиатор, Директор на Български институт за правни инициативи). 

Oт текста на Биляна Гяурова-Вегертседер: 

Така стигаме до декември 2020 г., когато по бързата писта беше внесен и гласуван на първо четене в пленарна зала нов законопроект, чрез който отново се предлага въвеждане на фигурата на юберпрокурора, но с модификации. Алтер егото на главния прокурор вече ще се избира от пленума на ВСС и имайки същия мандат като него (7 г.) ще разполага с достатъчно време да работи единствено и само по предварителни проверки и разследвания срещу главния прокурор. Съобразно тълкувателното решение на КС произнасянията на юберпрокурора няма да са в нарушение на чл. 126, ал. 2 от КРБ.

Интервю на Теодор Славев за Дневник:

Главният прокурор продължава да се държи като популист и през цялата година води странна медийна политика. Липсват резултати в борбата с корупцията по високите етажи на властта, но макар и да е необходимо време за тях, обществото е уморено и обезверено, че този главен прокурор ще е независим. За съжаление той ясно се позиционира като политически играч и поведе открита война срещу президента, който е основният критик на управляващите, а от друга страна прокуратурата не видя нищо незаконно в изтеклите записи и снимки на премиера, както и в твърдяното от Васил Божков и отказа да образува разследване. Нямаме информация за пробив по знаковото за Гешев дело по сагата „КТБ“.

Този текст не е срещу социалните плащания, компенсации или помощи за хората и бизнеса, които в България липсват или са нищожни. Целта му е, да обърне внимание на антидемократичния феномен на злоупотребата с държавен ресурс за предизборни и електорални цели, който се наблюдава в България. Унижението, на което са подложени българските граждани и бизнес от обсега и размера на държавната помощ, не трябва да се допълва с това те да бъдат под въпрос спрямо това какви биха били изборните резултати. Тегленето на заеми и използването на европейските средства за справяне с кризата не трябва да стават оръжие за печелене на политическа подкрепа чрез наливането им в нереформирани и пробити обществени системи, в които нито работещите, нито ползващите ги не усещат осезаемо подобрение.

"Дискусията във Висшия съдебен съвет беше безрезултатна въпреки опитите на малцинството да я напълни със съдържание". Това каза за БНР Биляна Гяурова, директор на Българския институт за правни инициативи, във връзка с дискусията във ВСС по искането на Съюза на съдиите в България съдебните кадровици да преценят дали има основание за започване на процедура по отстраняване на главния прокурор.

Текст на Биляна Гяурова-Вегертседер

Преструктурирането на съдебната карта е обявявано за приоритет в работата на ВСС поне от 6-7 години. Темата определено е чувствителна, защото е свързана с евентуално закриване на съдилища, преместване на хора и други ресурси и последващите от това финансови и инфраструктурни промени. Прокуратурата вече започна този процес и към момента вече са закрити над 30 районни прокуратури. Процес, който беше съпроводен от протести на хората от населените места, където се закриваха прокуратури и на които не станаха ясни критериите за закриване.

"Отговорно може да се каже, че преди присъединяването на България към ЕС български и чуждестранни неправителствени организации както от ЕС, така и извън него работеха изключително интензивно с българските правителства и парламенти на прехода и успяха да поставят голяма част от институциите в страната и съдебната ни система на една демократична основа. Тогава управлението на страната (в голяма степен) и неправителственият сектор гледаха в една посока и бяха постигнати много добри и устойчиви резултати. Присъединяването към ЕС беше върхът на тези общи усилия, след което обаче започна, по мое мнение, едно постепенно "отпускане" най-вече в институционално и управленско ниво. Това до голяма степен се дължи и на паричните потоци, които започнаха да постъпват директно към институции и управление, което доведе до занижен контрол върху тяхното харчене и оттам до злоупотреби, които достигнаха уродливи размери."

Интервю с д-р Стафан Дарнолф, старши глобален съветник „Електорални операции и администрация“ и д-р Фернанда Бурил, старши изследовател „Център за приложни изследвания и обучение“ в Международната фондация за електорални изследвания (IFES).

БИПИ е партньор за България на IFES по проекта „Ефективна борба с корупцията“, финансиран от Държавния департамент на САЩ. Проектът има два основни фокуса: 1) прозрачност на финансирането на политическите партии и 2) почтеността в съдебната система. От БИПИ се обърнахме към експертите на IFES, които имат международен поглед, с актуални за България въпроси за машинното гласуване.

Много в стила на министър-председателя - още от времето, когато беше кмет, – е сам да създава проблеми и сам да ги решава, като винаги е победителят и умиротворителят. В ситуацията на настоящия конфликт, залагането на подводни камъни и инструментите за това са различни. Най-напред е необоснованата финансова политика на правителството. План за излизане от вирусната криза няма, а пари се раздават без идея зя оценка на последствията, в някои случаи истерично. Което е необмислено и пречи изключително на инвестиционния климат. Това заяви във видео интервю за „Студио Банкеръ“ политологът Теодор Славев, част от екипа на Български институт за правни инициативи (БИПИ).

„Виждали сме много по-крайни форми на протест в България и в други държави. За мен блокадите дори изглеждат симпатично. Това не е ограничаване на правото на движение. Това е ограничаване на по-комфортно преминаване през центъра с автомобил. Не мисля, че барикадите ще бъдат вдигнати. Може обаче да има ескалация между двете страни”, е мнението на Славев.

Протестите са най-силното хапче срещу една опиянена и самозабравила се власт. Един от непосредствените и най-явни резултатите е, че протестът ясно построи барикадите – от коя страна застават в момента различни групи и хора е показателно. Той задължава тези, които утре ще влязат в парламента, да не извършат предателство чрез безпринципни коалиции, защото всички знаем, че властта е най-силният опиат. 

Директорът на БИПИ участва в предаването „Студио Хъ“ на телевизия „7/8“. Тя коментира писмото на 8 неправителствени организации, изпратено до европейските институции във връзка със заплахите за върховенството на правото, свободата на медиите и свързаните скандалите през изминалите дни. Според нея България се доближава до Полша и Унгария по отношение на върховенството на правото.

Д-р Теодор Славев беше гост в предаването „Студио Хъ“ на телевизия „7/8“.

„Много се говори за овладяна или превзета държава, но това е овладяване става и чрез регулаторите“. Той коментира безпрецедентните отворени 6 процедури за избор на колективни или еднолични органи от Народното събрание. „Ние разбираме за името на някой, назначен в регулаторите, само при скандал.“

"Фактът, че Боян Магдалинчев, представляващ Висшия съдебен съвет, не посмя да допусне, че ВСС или Етичната комисия към прокурорската колегия може да се сезира, вече показва проблем". Това каза пред БНР Биляна Гяурова, директор на Българския институт за правни инициативи, във връзка с декларации от адвокатски колегии за оставката на главния прокурор Иван Гешев. 

По-голямата част от делата, които се гледат в Специализирания съд и прокуратура, са по мерки за неотклонение. Нуждата от създаването на тези институции не беше породена от обществени отношения, а по политически цели. Доколкото знам тази седмица в почивен ден ще заседава Специализирания съд, което е необяснимо, предвид че той не е толкова натоварен. За мен обяснението е, че наближават избори, сподели тя.

Във връзка с неприетия жребий от министъра на правосъдието, с който БИПИ бе определен за член на Гражданския съвет към Съвета за сътрудничество и координация, Биляна Гяурова – Вегертседер участва в предаването “Студио Хъ“ на ТВ 7/8.

„Бяхме изтеглени на случаен принцип. Знаем, че министър Кирилов е радетел на случайното разпределение. Буквално няколко часа по-късно видяхме в медиите прессъобщение, в което се казва, че министърът не приема избора. Това е много странна формулировка. Какво означава, че не го приема?“, каза директорът на БИПИ.

Председателят на Сметната палата Цветан Цветков и директорът на Фондация „Български институт за правни инициативи“ Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер в качеството си на партньор за България по проект „Ефективна борба с корупцията“, финансиран от Държавния департамент на САЩ, подписаха днес споразумение за сътрудничество за засилване на независимостта и ефективността на финансовия контрол на политическите партии, като целта е превенция на нeпозволено финансиране чрез подобряване на одитните техники и процедури.

„За тези от нас, които следим отблизо процесите, не е изненада, че мониторингът не отпадна. Този, който не се е произнесъл за отпадането на механизма – това е Съветът, където държавите-членки не могат да постигнат съгласие. Според мен ЕК вдигна ръце от България.“, коментира той.

Според Славев, през есента се очаква да излязат докладите по новия механизъм за демокрация, върховенство на правото и фундаментални права. Той ще е обвързан с достъпа до европейските пари.

„У нас обикновено избори, важни за държавата, се провеждат, когато са намерени правилните хора, а не в срокове. Изборът на инспекторите трябва да се проведе по ново разпределение и това вероятно е затруднило политическите договорки“.

Според Гяурова трябва да се повдигне важен въпрос - дали инспекторатът, който има важни правомощия, трябва да бъде избиран от най-политическия орган на държавата.

Директорът на БИПИ коментира и още първите 100 дни от мандата на новия главен прокурор: "Публичност, публичност и пак публичност. Това са трите думи, с които могат да бъдат определени първите 100 дни от работата на главния прокурор". 

По думите на Гяурова главният прокурор се е разходил по целия спектър на социалния, икономическия, политическия и културния живот:

Същевременно недоволството сред хората расте, разликата в доходите става все по-видима и като резултат от това, агресията и насилието стават все по-сериозен проблем и обхващат всички прослойки на обществото. Най-вероятно всеки си задава въпроса – защо и какво ни докара до това незавидно състояние?

Отговорът е едновременно прост и не толкова. Простата формулировка е – липсата или за да не сме съвсем песимистични, много ниското ниво на върховенство на правото у нас.

На 26 февруари, 2020 г. Н. Пр. Беа тен Тъшер, посланик на Кралство Нидерландия в България, награди победителите в конкурса за студентско есе, съвместна инициатива на посолството и БИПИ за втора поредна година.

Темата тази година беше: ,,Правни ценности и етични измерения в технологичното развитие на XXI век." Вижте есетата на финалистите...

„Получаваме лош сигнал към нас и към магистратите, защото в парламента наблюдаваме тенденция на нарушаване на мандатите и на забавяне. Това е демонстрация, че трябва да се търси изпреварваща лоялност от тези институции, за да се осъществи този избор. Единственото логично обяснение е наложилата се практика да се търси някаква политическа договорка. Явно такава договорка все още не е намерена, което е лош сигнал за такъв важен орган като инспектората“. Това коментира пред БНР Биляна Гяурова, изпълнителен директор на Българския институт за правни инициативи.

БИПИ предлага 2-месечен платен стаж с гъвкаво работно време и заетост от 4 часа дневно. Стажът е подходящ за студенти по право и студенти по обществени науки, със завършен поне I курс на обучение.

Екипът на БИПИ се състои от професионалисти, които имат значителен опит в неправителствения сектор. Стажът е подходящ за развитие на аналитичните и комуникационните умения. При успешно завършване на стажа ще бъде издадена препоръка.

Славев коментира в предаването "12+3" по "Хоризонт", че има основание по чл. 175, ал. 5 от Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет да разгледа случая и би могло да се твърди, че има основания Иван Гешев да бъде отстранен, защото има незаконни действия на прокуратурата, но точно прокуратурата пък би трябвало да каже, че тези действия са незаконни. Според него това отново отвежда казуса  до стария казус - "кой може да разследва главния прокурор".  

Български институт за правни инициативи бе определен, чрез жребий, за член на Съвета по приалгане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, съгласно Постановление на Министерски съвет №3 от 2016 г. 

От анализ на политолога Теодор Славев: Поставянето на Иван Гешев на позицията главен прокурор и изборът на Сотир Цацаров за ръководител на КПКОНПИ много напомнят на руския модел на споделяне на властта. В България като че ли се очертава особен тип политически режим на тандемокрация. Тя не трябва да се бърка с изграждането на нова номенклатура и трудоустрояването на народните „богатства“ и „радости“ в правоприлагащите органи. Залогът е много по-голям: Цацаров да поеме Върховния касационен съд след 2022 г., а в тандем с Гешев да управлява прокуратурата –  цикълът ще е затворен.

Президентът не е обвързан със срокове. Той обаче даде заявка, че ще действа спрямо правомощията предоставени му от Конституцията и че това ще бъде в „обозрим срок“. При отказа да назначи видяхме, че този обозрим срок беше около две седмици. Възможно е да се очаква подобна реакция и в момента. На теория обаче, той може да бави подписването на указа колкото иска. Случилото се в Словакия, където моделът е подобен е показателно /там президентът бави подписа си повече от 2 години и така довежда нещата до нов избор/. Трябва да е наясно обаче, че с всеки изминал ден натискът върху него ще се увеличава.  

Цялостното впечатление от вчера е за провален дебат във ВСС. Това каза пред БНР Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи относно преизбирането от ВСС на Иван Гешев за главен прокурор. 

„На моменти се стигаше до грозни изказвания, внушения, подмятания, инсинуации, които идваха от председателстващия, от министъра на правосъдието, който в случая е един церемониалмайстор на това заседание, той няма право на мнение. В изказвания той, на ръба на обидата, посочваше кой е прав, кой не е прав, дали ще дава въобще думата, което е абсолютно недопустимо“, коментира той в предаването „Преди всички“.

В периода 12-16 ноември американският съдия Джон Тунхайм (John R. Tunheim) ще бъде на посещание в България по покана на Българския институт за правни инициативи. 

Той ще се срещне с представители на магистратската общност и ще изнесе лекции пред магистрати, студенти и обучаващи се в НИП. Обсъжданите теми варират от правна етика, процедурна справедливост до съвременни аспекти в криминалното право. 

През лятото на 2019 агенция за маркетингови и социологически проучвания и анализи "Глобал Метрикс", по поръчка на Български институт за правни инициативи, проведе изследване на тема: "Нагласи на магистратите към създаване на механизъм за търсене на дисциплинарна и наказателна отговорност на главния прокурор, председателя на ВКС и председателя на ВАС." Изследването обхвана 612 магистрати от цялата страна. 

Анализ на Цветомир Тодоров, БИПИ: Без да твърдим, че България е средновековна или феодална държава, не може да не забележим, че процедурата за избор на главен прокурор у нас всеки път напомня на изключителни моменти от историята на Средновековна Европа. И няма как да е иначе, когато българският главен обвинител, по силата на своите правомощия, действително притежава властта  да създава или сваля "династии" или ако предпочетем да осъвременим речника си – да сваля или толерира политико-икономически групировки.

"Въпросите, свързани с процедурата за нов главен прокурор, не бяха организирани и конспиративни. НПО-та, представители на академичните среди и медии се обърнаха със своите запитвания и становища към кандидата. Те касаеха функцията на прокуратурата, структурата, както и информация, свързана с отчетността на главния прокурор и независимото разследване към него", уточни гостът.

Вижте цялото интервю...

„Рискът, който е пред нас - с падането на механизма и избора на Гешев, е да се бетонира въобще разговорът за това какво не работи и какво трябва да се променя. Такава необходимост има, изпитват го и самите магистрати, не само обществото“. Това заяви пред БНР Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи.

Със закъснение от близо година и половина Министерският съвет прие правилник за организацията и дейността на Съвета за развитие на гражданското общество. Създаването на съвета беше предвидено с промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2016 г., които влязоха в сила от 1 януари 2018 г. Според тези промени съветът за развитие на гражданското общество отдавна трябваше да е факт. Те предвиждат, че до 3 месеца от влизането на закона в сила, т.е. до началото на април м. г., МС трябва да приеме правилника за конституирането и дейността му. Сред неговите функции е и създаването на правила и изготвяне на препоръки как да се разпределя държавното финансиране за неправителствените организации в страната, което за тази година трябваше да бъде в размер на 1 млн. лева. Тези пари трябваше да бъдат разпределени след създаването на съвета, което обаче доста се забави. По най-оптимистични прогнози той ще е готов в началото на следващата година - правилникът дава два месеца на администрацията на Министерския съвет да разработи уеб базирана електронна платформа за регистриране на НПО за участие в процедурата за избор на членове на съвета и чак тогава се пристъпва към провеждане на избора.
"Капитал" разговаря по темата с Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор на фондация "Български институт за правни инициативи" (БИПИ), която взе активно участие в работата по изготвянето на проекта и в общественото обсъждане.

cder cferfk;lj;' 

Български институт за правни инициативи е партньор за България по международния проект „Ефективна борба срещу корупцията“ (“Effective Combat Against Corruption. Supporting Stakeholders in Implementing Anti-Corruption Standards”). Проектът се осъществява от Международната фондация за електорални системи (International Foundation for Electoral Systems/ IFES) и Института в Прага за Централна и Източна Европа (Prague CEELI Institute). Проектът е с финансиране от Държавния департамент на САЩ (DoJ/ INL) и освен в България се изпълнява още в Румъния и Черна гора.

Член на екипа на проекта е д-р Магнус Оман /Magnus Ohman/, който е директор на регионалния офис на IFES (най-голямата международна организация в света, занимаваща се с избори и избирателни системи) в Прага и е старши съветник по партийно финансиране. Занимава се с темата от 1990 г. Притежава докторска степен от университета в Упсала, Швеция. Има множество публикации по темата за финансирането на политическите партии.

В светлината на скорошните събития, свързани с финансирането на партиите, разговряхме с д-р Оман. 

Самите текстове, предоставени на присъстващите по време на представянето на предложенията за законодателни промени, свързани с тримата големите, стана непосредствено преди дискусията, която изключва същностен дебат. В самите предложения за промени в НПК, в преходните и заключителните разпоредби, се съдържат предложения за промени в Закона за съдебната власт. От гледна точка на законодателната техника това е неправилно. Това каза Биляна Гяурова в предаването „Кой говори?“ по Дарик радио. 

„Безнаказаност и политическа слепота доведе до ситуацията, в която се намираме в момента.“ Това каза директорът на БИПИ в предаването „Кой говори?“ на Дарик Радио с водещ Пролет Велкова.

Биляна Гяурова коментира актуалната тема за корупционните скандали през последните седмици. Законът, който създаде Антикорупционната комисия се пропуква. „Ако имахме силни институции, контролни механизми и взаимно възпиране на властите нямаше да имаме това потъване. Хората проявяват много висока степен на нетърпимост, защото това ги връща 50 години назад. На практика, в антикорупционния закон са обединени още пет закона – получихме гигантска конфигурация, с различни функции, които не могат да работят заедно. Антикорупционната комисия беше избрана от най-политизираният орган. Зле скроеното законодателство води до тази ситуация.“, каза тя.

От Български институт за правни инициативи сме удовлетворени, че в страната се постига устойчива съдебна практика, отнасяща се към публичността на декларациите на висшите държавни служители. От друга страна, съдопроизводството отнема значително време, а забавянето на предоставянето на информация за потенциален конфликт на интереси към кандидати, които ще бъдат избрани да управлява милиарди бюджетни средства, в определена степен обезсмисля получаването. Не на последно място, сме озадачени, че въпреки политическите заявки за публичност и прозрачност на държавното управление, администрацията продължава не само да не спазва закона, но и да не разбира смисъла на достъпа до информация и за необходимостта от почтеност, публичност и прозрачност.

В предложенията личи опит да се превърне антикорупционната комисия „във втори ДАНС“, каза Гяурова в предаването „12+3“ по „Хоризонт“. Притеснителен е стремежът за унифициране на върха на Антикорупционната комисия, ДАНС и Националното бюро за специални разузнавателни средства:

„Тези три органа не трябва да бъдат унифицирани. Напротив, трябва да имат различни правомощия, взаимно да се допълват и взаимно да се възпират, а не да се унифицират и да се превръщат в една машина, която да преследва неудобните и да защитава удобните или силните на деня“.

Всички институции трябва да имат участие в избора на ръководството на Антикорупционната комисия, „защото само по този начин ще бъде заявена волята от всички страни на държавното управление за реално справяне с корупцията“, убедена е тя.

„Или не разбират какъв е смисълът на подобно изслушване, или нямат желание да се занимават, или имат някакви други съображения. Това мое впечатление се потвърждава и от изслушването на кандидатите за ЦИК. В процедурата за ЦИК не бяха зададени същностни въпроси. Това е идеята на такова изслушване – да има обсъждане, разговор, експертна оценка за състоянието. Ако не бяха кандидатите и въпросите на НПО – едва ли щеше да има какъвто и да е дебат“, коментира Славев в интервю за предаването „Преди всички“ за Българското национално радио в интервю на Веселина Миланова и Силвия Великова

„Или не разбират какъв е смисълът на подобно изслушване, или нямат желание да се занимават, или имат някакви други съображения. Това мое впечатление се потвърждава и от изслушването на кандидатите за ЦИК. В процедурата за ЦИК не бяха зададени същностни въпроси. Това е идеята на такова изслушване – да има обсъждане, разговор, експертна оценка за състоянието. Ако не бяха кандидатите и въпросите на НПО – едва ли щеше да има какъвто и да е дебат“, коментира Славев в интервю за предаването „Преди всички“ за Българското национално радио в интервю на Веселина Миланова и Силвия Великова

БИПИ публикува есетата на отличените участници в конкурса за есе „Кога изчезна етиката в правото?“. Той бе обявен като съвместан инициатива между Българския институт за правни инициативи и Посолство на Кралство Нидерландия в България.

Авторите на отличените работи получиха парични награди и правна литература. Може да прочетете творбите, които направиха впечатление на авторитетното жури тук... 

Заменете този текст с ва

Ниската оценка за прокуратурата трябва да притеснява всички – обществото, представителите на съдебната власт, изпълнителната и законодателната власт.

Около 60% от гражданите виждат акциите на прокуратурата като кампании и спорадични, а 50% мислят, че имат вмешателство. Назад във времето сме се нагледали на показни акции, но дълготрайни успехи в борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Това каза Теодор Славев от БИПИ в сутрешния блок на ТВ Европа. Вижте цялото интервю ...

На 06.03.2019 г. БИПИ проведе пресконференция на тема "Какъв главен прокурор искат гражданите".

По време на събитието бяха представени данни от национално представително изследване за оценка работата на главния прокурор и очакванията към следващия. Представи се и инфографиката със стъпките на процедурата за избор на следващ главен прокурор.

Изследването е проведено сред 1090 пълнолетни български граждани в периода 5 – 20 февруари. Теренната реализация по събиране на данни е проведена от социологическата агенция "Глобал Метрикс" по поръчка на БИПИ. Вижте данните тук...