Водещ: Кое се оказа ябълката на раздора за кризата в управлението – това питаме политолога Теодор Славев.
Теодор Славев: Ябълката на раздора, ако мога да използвам вашата алегория, за да продължа – стана цяла кошница с ябълки на раздора, не една.
Водещ: Какво съдържа тази кошница?
Теодор Славев: Изключително много теми, имам чувството, че почти всяко решение, което правителството, съставено от тия четири формации, се опитва да вземе, е подложено на напрежение. Почти няма решение, което да не е. Като гледаме по законодателния, по дневния ред – ето, вчера имаше внесено решение от няколко парламентарни групи, включително депутати от управляващите, за отпускане на парите, които са за строителите за пътища, за поддръжка и т.н., което всъщност не мина. Т.е. оттук нататък на мен ми се струва, че ще сме свидетели на плаващите мнозинства по различни решения. Това е притеснително опасно, защото в крайна сметка това правителство, което още няма управленска програма, но има коалиционно споразумение, има някакъв обем от политики и някакви решения, които се е съгласило предварително, че ще реализира. В един момент обаче, когато се започне с тия плаващи мнозинства, немалка част от тях са елемент на политическо договаряне. В смисъл такъв: ако сега ти ме подкрепиш, да кажем условно една партия от управляващата коалиция се обърне към представители на опозиция на едно, може да разчитате на нас за друго – в тоя смисъл, няма да може в пълния обем да се реализират тези неща в коалиционното споразумение и евентуална управленска програма, която да бъде представена. Каруцата куца, но върви. Казано честно, аз лично не мога да дам прогноза дали колелата сега ще се смажат от самия път от вървенето, или ще се строшат. Предстои да видим, но тези странни спорове са притеснителни. Част от тях са по кадрови въпроси, например за БНБ. Много години наблюдавам тези назначения, които са от парламента – въобще подходът беше объркан от самото начало. Тук даже не става въпрос за двете кандидатури, които се издигнаха впоследствие.
Водещ: А къде е пропускът?
Теодор Славев: Първо трябваше да има обсъждане, в което да се включат експертите, обществото, за състоянието на сектора, какво БНБ е свършило за последните шест години от мандата на това управление, какви са задачите, какво предстои да свърши. Оттам нататък да се види какъв тип профил човек трябва, който да започне да се търси. Но няма как за БНБ, която трябва да е с изключителна степен завишена независимост, да се предлагат две толкова явни политически фигури.
Водещ: А трябва ли да е политическа фигура въобще?
Теодор Славев: Aко ме питате – не. Не може да предлагаш председател на парламентарна група и шеф на бюджетна комисия, които са изключително партийно, политически обвързани. Между другото, аз слушах изслушването на двамата в комисията – по същество почти нямаше разлики, нещо да се открои. При гласуването, което сега трябва да тече, докато говорим с вас, много биха били затруднени народните представители да направят отсявка на база на идеи. Защо няма писмени концепции за управление? Когато се избират тримата големи в съдебната власт, понеже има и много критики към тия избори, но все пак там има концепции, в които е записан анализ на проблемите и какво ще се прави, те са писмени, винаги може да се реферира към тях. Тук няма такова нещо – набързо някакви дебати се организират и има напрежение в кулоарите кой ще управлява БНБ.
Водещ: Днес трябва да гласуват всъщност единствената останала кандидатура за нов управител на БНБ. Андрей Гюров оттегли своята преди няколко дни, остана само Любомир Каримански.
Теодор Славев: От това, което проследих като изказвания, не изключвам варианта г-н Каримански да се откаже в рамките на днешния ден преди гласуването. И ГЕРБ, и ДПС до последния момент се чудят какво да правят, няма някаква стабилна заявка. Така че за мен това също е възможност, което означава, че процедурата ще започне отначало – прием на нови процедурни правила и всичко това наново.
Водещ: Пари за пътища не гласуваха. Очакваме да видим и развоя по тази линия с управителя на БНБ. Още една тема, която разбуни духовете в парламента, е за правосъдната реформа.
Теодор Славев: Фактически първата стъпка от това, което е съдебна реформа – то е много по-сложно, касае страшно много различни неща, да не ги изброявам, но това беше закриването на специализираното правосъдие. Този акт е в програмите и на четирите управляващи формации, предизборните програми. После залегна и в коалиционното споразумение. Те са декларирали всички, че се обявяват за закриването. Фактически в управляващите нямаше същностен разнобой. Те защитаваха и в комисии, имаше – може би вашите слушатели са проследили, много разгорещени продължителни дискусии в комисии на първо и второ четене и в зала. Специализираното правосъдие – според управляващите, не е ефективно, използва се като бухалка.
Въпросът е оттук нататък обаче какво ще се случи с борбата с корупцията по високите етажи на властта. И тук на мен ми се струва, че има забавяне от страна на управляващите по отношение на законодателни инициативи. Сотир Цацаров подаде оставка. В момента тази комисия е обезглавена – Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), тя продължава да доработва на някакви самостоятелни обороти без да има ръководство, в смисъл политическо, в другия смисъл на думата, лидерско. И това е проблематично – какво ще се прави с тези органи, не се знае. Времето си тече, в същото време управляващите твърдят за злоупотреби.
МВР изкара един списък с нарушения, но като че ли някакви големи неща, които от ревизия на предишното управление да се прави, някак си не се вижда, или поне аз не виждам. Извън този арест на бившия министър-председател, който и съдът каза, че е незаконен, и който беше 24-часово риалити, което гледахме, нещо друго на хоризонта няма. Но да кажем, че закриването на спецправосъдието е стъпка напред. Въпросът оттук нататък е как ще се предложат промените в тоя закон. Част от промените, част от тях са с такъв, обтекаем смисъл, има някакви противоречащи. Оттук нататък Висшият съдебен съвет (ВСС) ще трябва да преназначи тези магистрати. Т.е. приложението на закриването и следствията не са по-маловажни от самия акт на закриване – това се опитам да кажа, за да видим ще има ли наистина осъдени висши държавни служители и политици за корупция. Защото вижте какво се оказва – няма нито един осъден в България. Значи или ние сме най-честното, почтено население на света и нито един от управляващите не се е изкушил, или просто съдебната власт в лицето на прокуратурата и на съда разпъва чадър. Това са двете възможни обяснения на ситуацията. И оттук нататък всеки може да си направи собствено заключение кое е вярното.
Водещ: И вероятно тепърва трябва да има промени, доста реформи в правосъдната система. Но това ли беше първото нещо, около което се обединиха и застанаха на една позиция в управляващата коалиция, защото те дойдоха със заявката за промяна?
Теодор Славев:По отношение на съдебната реформа това е първото нещо. По отношение въобще на законодателни инициативи първото е всъщност приемането на бюджета.
Това беше първото, около което се обединиха. Между другото, вижте колко е интересно става като разговаряме с вас. Значи ние броим случаите, в които са се обединили, а не в които са се разединили, защото са по-малко и може би е по-лесно така да ги броим. Но вчера законопроектът, който Корнелия Нинова внесе за кредиторите и регулация на тяхната дейност – не мина в комисия, беше бламиран също от мнозинството от управляващата коалиция, което също е съмнително. А по отношение на правосъдието – права сте, няма как просто със закриването на спецсъда да очакваме още от утре да започне нещо. Това ще отнеме много време, трябва структурни реформи и за мен най-важното и ключовото оттук нататък всъщност е изборът на членове на ВСС и на Инспектората към ВСС. Това никой не казва ще се случи по стария закон. Някаква комисия има в парламента за конституционни промени, която е създадена, а не е заседавала. Въпросът е ще започнем ли сега по старата процедура избор на членове на ВСС. Народното събрание трябва да открие процедурата до юни месец, защото мандатът изтича през есента. В момента текат събранията, т.е. номинациите от представителите на съдебната власт на прекия избор на общите събрания на съдии, прокурори и следователи. Това е ключовото за мен, защото новият ВСС е този, който гарантира независимост, кадрува, дисциплинарни производства. Ето, ние имаме едно висящо положение с искането за предсрочно прекратяване мандата на главния прокурор, което сега то си продължава на заседания на Пленума на ВСС да се разглежда. Приеха си вътрешни правила, присъединиха на Янаки Стоилов искането към това на сегашната министърка, т.е. това е също в ход да се види. Но за мен ключовото е промяната във ВСС. Това трябва да се направи. Иначе и много други неща има. Как ще разследва главният прокурор, какъв механизъм ще се измисли за независимо разследване – това още стои на дневен ред, макар че от Плана за възстановяване и устойчивост така, тсъвсем бланкетно, в щрихи е посочен какъв ще е механизмът. Но той трябва да се облече в законодателна форма. Какво ще се прави с антикорупционния орган? Има и много други неща – Съдебната карта. Това е едно нещо, което ВСС започна, опитаха се да предложат едни модели – не стана. Кои органи на съдебна власт ще се закриват, кои ще се окрупняват? Има ли някакви изследвания, които да се базират на демографски, икономически анализи?
Защото, вижте, – намаляваме като население, намаляват делата в някои съдебни райони, задаваме си въпроса трябва ли да поддържаме толкова много хора в системата и органи, от една страна. От друга обаче, някъде по границите – там задължително трябва да има съд, нищо, че е малко населеното място, защото има определен тип дела, които трябва да се гледат, свързани с трансгранични престъпления, бежанци, проблеми и т.н. В крайна сметка съдът е и представител на държавността в едно населено място.
При изследвания на други държави може да се види, че там, където се закрива полицейски участък или съд, автоматично се повишава престъпността, просто защото самата сграда я няма, няма едни хора, облечени във власт, във властнически правомощия. Много са нещата и на мен ми се струва, че се бавят. Обаче и това забавяне аз го дължа на неразбирателство вътре в управляващите за това какви да са финалните решения по отношение на съдебната реформа извън закриването на спец.
Водещ: Г-н Славев, какво ги събира, какво ги обединява?
Теодор Славев: Много добър въпрос. Той е всъщност ключовият за това доколко е стабилно правителството. На фона на повечето коментари, които се питат кога ще падне правителството, а според мен то ще се задържи, именно поради причината, че в момента чисто електорално нито една формация няма никаква полза да излезе на избори. Това го осъзнават четирите формации. В момента, в който предизвикат избори в тази ситуация, част от тях въобще могат да не влязат в следващото Народно събрание.
Водещ: Например кой очаквате, че може да не влезе?
Теодор Славев: , „Има такъв народ“ примерно, поради факта, че там електоратът е изключително волатилен поради други съображения. Примерно те могат да отпаднат, там нямат твърди ядра, това не е при някаква формация твърдо изградена. Така че много е крехък точно този момент. Самият им интерес да не ходят на избори е това, което крепи правителството в момента. Другото, което е – ние сме критични, такива са и времената, изключително динамични. Искаме бързи неща да се случват, но според мен трябва да се даде още някакъв хоризонт, за да могат да се свършат промени и да се видят в Народното събрание някакви неща. Ето за европейски програми, пари идват, трябва да се управлява, да се инвестира в икономиката. Това трудно става без парламент. Българското общество също не иска да ходи на избори. Миналата година четири избора имахме, активността силно тръгна да спада надолу.
Водещ: А извън коалицията? Между другото „Възраждане“ призова Корнелия Нинова да подаде оставка, БСП да напусне управлението заради темата за военна помощ за Украйна.
Теодор Славев: Това са политически такива партийни заигравки. „Възраждане“ в момента се възползват от кризисните ситуации, а те са много, наистина. Част от тези кризи не са предизвикани от правителството. В никакъв случай не искам да звуча като защитник на правителството, но обективно погледнато, за войната няма как да виним някой от българските политици. Но част от тях, като „Възраждане“, се възползват максимално от кризите и дори бих казал от трагедията на хората – пример с българските моряци и прочие. Струва ми се, че им носи политически дивиденти, в смисъл социологически проучвания, които показват, че това е единствената сила в Народното събрание, която показва растеж. И това, което ние може да констатираме, е, че имаме новия образ на националпопулистка България, който тотално замести и заглуши всички останали. Имам предвид бившите патриотични формации – тях просто ги няма в момента. А в публичността в момента Костадин Костадинов изцяло взима този терен, което гарантира стабилност на формацията на евентуални избори. Зависи кога са, зависи как ще се развие ситуацията и външните фактори. Към този етап е така.
Водещ: Една от другите горещи теми от седмицата, беше за Северна Македония. Как може да се защитава – не само в коалицията, тезата в името на националния интерес?
Теодор Славев: Отново много правилно казахте – да се обединим всички около една теза. Сега очевидно има проблеми в отношенията ни с Македония. Но аз тук искам малко по-различно да подходя към темата. Социологически проучвания преди три-четири години на въпроса „Одобрявате ли приемането на Северна Македония в ЕС?“ мнозинството от българите одобряваха. Каква е ситуацията в момента, какво се случи за тези три-четири години?
Случи се същото нещо, каквото се случи с Истанбулската конвенция и т.н. Създава се една масова психологическа истерия, започват да говорят определени политици и това се превръща в доминантната теза в обществения модел, защото тя ангажира държавници, такива установени, които представляват политици от системи, политически субекти, дори включително представители на публични институции – тук визирам президента. В обществото ни преди години беше по съвсем различен начин отношението към Северна Македония. Сега вече е различно.
Водещ: Какво се промени?
Теодор Славев: Знаете ли, от една страна според мен се промени точно това – една група от политиците се възползваха от ситуацията. Казаха: „Ето сега ние трябва да имаме нов враг, за да може да си осмислим съществуването въобще в политическото пространство“. И лека-полека започнаха да се променят обществените нагласи. В случая отгоре надолу.
Водещ: Кои политици?
Теодор Славев: Ами, това бяха от предишната формация в кабинета „Борисов“ 3, около „Обединени патриоти“ – НФСБ, Каракачанов и т.н. От там тръгна, от консервативните вълни в България. Българският национален интерес е Северна Македония да е в Европейския съюз. И нека да се знае – в момента, в който се даде съгласие за стартиране на преговори, ще има един период, който трае между 7 и 10 години за присъединяване. Всяка една преговорна глава се гласува в Съвета. Т.е. България там ще има право също да налага вето на всяка една глава. И искам да ви кажа, че за нас е по-добре да се отворят преговорите, защото ние вече ще преговаряме от името на ЕС, като всички 27, а това ще даде много по-голям тласък на реформите в Македония. Защото аз съм съгласен, че има проблеми. Пример е последното преброяване – не знам защо ние като държава приехме тези резултати. Според мен трябваше да има реакция, в която да се казва, че не приемаме резултатите от преброяването.
Водещ: Преброяването в Македония изкара малко над 3500 българи.
Теодор Славев: Тук са прави тези, които казват: „Не може да издаваме стотици хиляди паспорти и в един момент при преброяване в Македония българи няма“. Това как става?
Водещ: Реагирахме ли, какво направихме, какво казахме в официална позиция?
Теодор Славев: Президентът Радев реагира, в интерес на истината, с коментар – само него съм проследил за реакция. Друга реакция не съм видял, нито на Външно министерство, нито на някои политически сили. Има проблемни моменти в отношенията ни със Северна Македония, това не може да се отрича.
Водещ: Много хора не отричат, или поне анализаторите, с които говорим, политическите лица не отричат необходимостта от Северна Македония да бъде интегрирана, но на каква цена?
Теодор Славев: То българският национален интерес е следният: в един момент, в който Македония стане част от ЕС, ние дали ще имаме държава партньор, или държава, която е по-скоро неприятелски настроена към нас в рамките на Съюза? Защото в рамките на ЕС, колкото и да сме единни и да има механизми за съвместно взимане на решения, има различни държави с различни интереси. Това се вижда. И в този смисъл нашият интерес е ние да имаме повече партньори в ЕС, за да ни тежи повече мнението, когато нещо искаме да наложим собственото и имаме някакви различия с другите. Много са чувствителни нещата, които сме сложили на масата за преговори. Вижте, нагласи, настроения, исторически школи, събития – това не се променя за един ден. Трябва изключително много време да мине, за да може да се промени това нещо. Даже бих казал, че е поколенчески въпросът. Но стартът трябва да се сложи някъде и в момента ми се струва, че и от българска страна, и от северномакедонска страна има политическо съгласие и заявка за това, защото другото, което ние може да направим, е да се увеличи евроскептицизмът в Македония. Това пък би станало проблематично за региона, в който се намираме, за Балканите. Може с нашата реакция да се предизвика вътрешнополитически процеси там, което също може би е нежелано. В този смисъл, какво има да губи България? Как така се краде, извинявайте, някаква фигура от миналото, без значение коя е? Не става лесно. За всички е ясно тези владетели къде са били, историята сме чели и я познаваме.
Водещ: За кои е ясно? За всички нас може би е ясно, но за другите…
Теодор Славев: За всички в България, за всички в България.
Водещ: За всички в България, да.
Теодор Славев: За всички нас в България е така. За мен е малко проблематичен тоя подход там.
Водещ: Но не е ли факт, че има присвояване на история? Смятате ли, че премиерът Кирил Петков се опитва да заобиколи коалиционното споразумение и да свали ветото на България към Република Северна Македония без условия?
Теодор Славев: Дори и да има такова намерение, не може да стане без решение на Народно събрание. А на този етап не виждам как политически би минало това. Просто различните партии, мнозинството от партиите казват, че все още не трябва да се вдига ветото – накратко отговорът. Дори да пробва, това трябва да мине през Народно събрание.
