Конституционна криза, хаос, блокаж и много неизвестни.
Така изглеждат накратко отговорите на въпроса до какво ще доведе фактът, че новият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) - най-важния орган за съдебната власт, продължава да не е попълнен, а мандатът на настоящите членове изтича на 3 октомври. Така ден след предсрочните избори в страната, които по прогнозите на социолозите ще донесат поредния нестабилен парламент, една от ключовите институции на държавата ще се окаже в ситуацията или да превиши мандата си, или да спре да работи.
Вариантите пред съвета са няколко, като всички засега са условни и ще зависят от решение на Конституционния съд (КС), който беше сезиран по друг повод, но становището му вероятно ще е приложимо и към този казус. От решението ще зависи дали органът ще изпадне в нелегитимност, което, от една страна, може да създаде хаос вътре в съдебната система с преки отражение върху гражданите, а от друга страна, би представлявало тежък институционален проблем пред държавата, чието решаване изглежда ако не невъзможно, то поне изключително трудно.
За да бъде възелът още по-затегнат, съдбата на новия ВСС ще се определи и от висящото пред Върховния административен съд (ВАС) дело, в което се оспорва изборът на част от 11-те новоизлъчени членове на съдебния съвет от магистратската квота. Произнасянето по него предстои на 17 ноември - повече от месец след датата, в която би следвало да има нов състав на съвета. Една от причините да се стигне до тази ситуация е, че има само два конституционно установени органа, за които основния закон не дава отговор какво следва, ако не са избрани членове - Висшият съдебен съвет и Инспекторатът към ВСС. Според юристи вероятно това е станало, защото при приемането на конституцията никой не е очаквал, че е възможно държавен орган да не изпълни вмененото му задължение и така да блокира работата на друг орган.
Атанаска Дишева, член на ВСС от съдийската квота, определи пред "Дневник" ситуацията като конституционна криза.
За Цветомир Тодоров, анализатор от Българския институт за правни инициативи (БИПИ), "невъзможността да имаме нов легитимен ВСС е изключително тежък удар върху десетилетията напразни опити в България да бъдат установени що-годе демократични процедури на управление, които да ни дадат възможност да живеем в предвидима и справедлива среда".
Според него казусът със съдебния съвет не е от професионално, нито експертно, а от политическо естество и е отражение на крайния политически и ценностен антагонизъм, до който е доведено българското общество.
Работата и изборът на съдебния съвет
Висшият съдебен съвет (ВСС) се състои от 25 членове. Трима от тях влизат в състава по право - председателите на върховните съдилища и главният прокурор, 11 се избират от самите съдии, прокурори и следователи и формират т.нар. професионална квота, а останалите 11 - от парламента (т.нар. парламентарна квота). Съветът е разделен на две колегии - за съдиите и прокурорите, които вземат решенията отделно съответно за съдилищата и прокуратурата, а пленумът се събира, за да обсъжда по-голямата част от общи въпроси от значение за цялата съдебна система - имущество, бюджет и финанси и др. През пролетта магистратите свършиха своята работа и избраха своите 11 представители в съвета. Изборът на някои от новоизбраните членове обаче бе оспорен, а делото е висящо пред ВАС и решение по него няма да има преди 17 ноември.
Заради сложната политическа формула на предишното управление, парламентът дори не направи опит да избере своите представители и не обяви началото на процедура по избор, която по закон продължава от 3 до 6 месеца. Членовете на съдебния съвет трябва да са юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж и могат да бъдат предлагани от всички политически сили. За да бъдат избрани обаче, са нужни гласовете на 2/3 от народните представители, а в предишния формат на Народното събрание това изискване налагаше да се поиска и подкрепа от опозицията.
Освен че не успя да избере нови членове, предишният парламент не направи и нищо за промени в Закона за съдебната власт, с които да се отговори на препоръките от редица организации, включително и международни, за реформа на структурата и функциите на съвета.
Какво ще стане след изтичането на мандата
Според Закона за съдебната власт за новоизбран се смята съдебният съвет, който е конституиран, след като са избрани членове, които - заедно с членовете му по право - образуват две трети от неговия състав. Това означава да има общо 17 членове на съвета, а до момента определените от професионалната квота 11 души и тримата по право са общо 14, т.е. не са достатъчни за формирането на нов ВСС. Пак по закон дейността на досегашния съвет се прекратява с конституирането на новоизбрания орган. Последното не е станало, което значи, че ВСС не може да прекрати мандата си. Не е сигурно обаче и доколко легитимни ще са решенията му, ако остане да действа сегашният състав.
В очакване на произнасянето на Конституционния съд вариантите за това как ще работи съдебният съвет след 3 октомври са няколко. Единият вариант е развръзката да дойде именно от Конституционния съд, който беше сезиран през април от Пленума на ВАС за изтеклия преди повече от две години мандат на Инспектората към съдебния съвет. Питането е оформено така, че има "вратичка", която може да даде възможност решението да бъде използвано и за съдебния съвет, макар че двата органа са различни. По информация на "Дневник" въпросът ще бъде обсъждан преди 3 октомври, но не е известно дали Конституционният съд ще се произнесе преди тази дата. Няма задължителен срок за решение.
Конституцията едновременно регламентира мандата на ВСС, но и постановява, че органът е постоянно действащ. Затова, по думите на настоящия член на съвета Атанаска Дишева, решението на Конституционния съд може да даде отговор на въпроса на кой от двата принципа трябва да бъде даден приоритет - мандатност или непрекъснатост на работата. По думите й, в случая много важни са мотивите на съда и логиката на аргументите, които ще бъдат изложени в решението. Ако условно се приеме, че ВСС не спира да работи и органът съществува като постоянно действащ въпреки изтеклия мандат на настоящия му състав, в този случай са възможни няколко варианта.
Вариант 1: състав от нови членове и "тримата големи"
Според този вариант, който е много малко вероятен, ВСС ще може да работи само в състав от новоизбраните членове на професионалната си квота (11 членове), заедно с тримата свои членове по право (председателите на върховните касационен и административен съд и главния прокурор).
"В този случай пленумът на ВСС би могъл да взема решения от оперативен характер, но не и тези, които изискват квалифицирано мнозинство от 17 гласа. Именно мнозинство от две трети от членовете обаче е необходимо, за да се вземе решение по два от най-важните кадрови въпроси в системата в близко бъдеще - избора на нов председател на ВАС и възможността за временно отстраняване на главния прокурор", коментира Цветомир Тодоров от БИПИ.
Ситуацията е безпрецедентна и достатъчно сериозна. Към нея трябва да се подходи без излишен драматизъм, но със съзнание за нейната сериозност - Крум Зарков, служебен министър на правосъдието
Атанаска Дишева също обясни, че ако само новите членове встъпят в длъжност, заедно с "тримата големи" биха могли да формират кворуми за решенията във всички формати - в двете колегии и в пленума. Това обаче би означавало, че за да има кворум изобщо за провеждане на заседанията, не трябва да има нито един отсъстващ по никакъв повод. Нещо повече - по думите на Дишева, за да бъдат взети решения, те трябва да бъдат абсолютно единодушни. "В случая стигаме до много по-сериозни проблеми - при отвод на някой от членовете, при отпуск или болничен дори и на един от членовете на съвета, няма да може да бъде взето никакво решение. Особено притеснителен и не по-малко важен е и другият аспект - какво се случва с независимостта, обективността и безпристрастието на всеки един от членовете, ако трябва да гласуват единодушно по всички въпроси", коментира Дишева пред "Дневник".
Вариантът за работа на ВСС в такъв състав е проблемен и по друга причина - част от новоизбраните членове няма как да встъпят в длъжност, тъй като изборът им е оспорен пред ВАС, а до окончателното произнасяне на съда те няма как да бъдат назначени.
Вариант 2: сегашният състав остава до избор на нов
Вторият възможен вариант пред ВСС е той да продължи да работи в сегашния състав до попълване на парламентарната квота някога, в неизвестното бъдеще. "В професионалните среди има нагласи, че именно това е по-вероятния вариант за излизане от кризата. Само че от гледна точка на гражданите това не е добро решение, тъй като то създава нови огромни проблеми.
Ако този най-важен орган на съдебната власт може да функционира без оглед на законовата мандатност на своите членове, то защо мандатите трябва да бъдат спазвани по отношение на другите органи на съдебната власт", коментира Цветомир Тодоров.
Атанаска Дишева пък допълва поредицата от въпроси: "Ако настоящият състав продължи да функционира, докога новоизбраните членове от професионалната квота могат да стоят и да чакат, без да встъпят в длъжност? Ако условно приемем, че всички те са легитимно избрани, какъв е техният статут и кога могат да встъпят в длъжност?". Според нея, ако тази ситуация продължи неизвестно колко дълго време (за инспектората са вече над две години), има основание да се иска тълкуване от Конституционния съд по въпроса.
Вариант 3: нови и някои действащи членове в един орган
Не е възможен и вариант на "хибридна форма" на работа, при която законно избраните нови членове на професионалната квота да встъпят в длъжност на мястото на сега действащите, като продължат работа с настоящата парламентарна квота. Конституцията обаче не допуска подобна хипотеза за хибридна форма на работа на смесен състав.
"В този случай ще бъдат поставени много въпроси и ще се стигне до обжалване на решенията на ВСС - както на съответните колегии, така и на пленума", предупреждава Дишева и посочва, че подобен вариант би бил противоконституционен. Тя обяснява, че ако служебният министър на правосъдието все пак реши да инициира процедура по встъпване в длъжност на новоизбраните членове, то няма орган, който да оспори подобно решение, тъй като към момента част от тях са легитимно избрани. "По конституция ВСС е регламентиран като единен орган. Колкото и да е абсурдна настоящата ситуация, такава частична замяна би била недопустима", смята Дишева.
Вариант 4 - нито стар, нито нов съвет
Последният вариант, който е възможен и според юристи - вероятен, е съдебният съвет да спре да съществува изцяло в очакване на пълното си окомплектоване. Това обаче би блокирало за неизвестно дълъг период от време изцяло работата на съдебната власт и не само ще отложи решаването на важни проблеми, но и ще доведе до натрупването на нови.
При най-добър развой на събитията нов и законно действащ състав на ВСС може да има най-рано в началото на 2023 г. И това може да стане възможно при серия от изпълнени условия - на предстоящите парламентарни избори да бъде излъчено стабилно управляващо мнозинство, Народното събрание още в първия работен ден да открие процедурата по избор на членове на ВСС, която трае минимум три месеца. Същото Народно събрание не само да предложи, но и да избере членове с гласовете на над 160 депутати. Ако след изборите не бъде излъчено стабилно мнозинство в парламента, то ВСС може изобщо да не съществува за неопределен период от време.
Министърът: Ситуацията е безпрецедентна
"Позволете ми да не спекулирам по отношение на това какво може да се случи, ако няма произнасяне на Конституционния съд до 3 октомври. Това обаче е удобен повод да припомним, че когато Народното събрание не изпълни навреме свои конституционни задължения, това води неминуемо до проблеми. Това е един от първите въпроси, които новото Народно събрание трябва да обсъди наред със създаване на правителство и приемане на необходимите закони, защото трайното решение е именно там", коментира пред "Дневник" служебният министър на правосъдието Крум Зарков.
Той припомни, че има множество държавни структури с непопълнен състав или с изтекъл мандат, но за конституционно закрепени органи като ВСС и инспектората към него това застрашава сериозно стабилността. Зарков подчерта, че изборът на нови членове на съвета ще бъде сериозно предизвикателство заради големите мнозинства и спешността на решението и допълни:"Този избор на нов състав на ВСС има отношение към политиката на страната и тук конституционното задължение трябва да преобладава над политическите интереси и пристрастия." Още през април, докато все още имаше работещ парламент, бившият член на ВСС и съдия Калин Калпакчиев определи неизпълнението на задължението на депутатите да попълват конституционно създадени органи "проява на правен нихилизъм" и призова за законови промени, които да осигурят защитен механизъм.
"Конституционният принцип за взаимно възпиране и баланс на властите изисква да бъде създаден такъв ред, така че да се препятства блокиране на функционирането на една власт от друга - в случая на съдебната от законодателната", посочи юристът пред списание "Тоест". Като добър пример той посочва параграф 7а от Закона за Федералния конституционен съд на Германия, в който е предвиден защитен механизъм за номиниране на член на Конституционния съд, в случай че парламентът не изпълни в срок своето задължение за това.
Защо липсата на ВСС ще създаде проблеми
Съдебният съвет взема решения по основните въпроси за съдебната система - приема проекта на бюджета на съдебната власт, гласува за прекратяване на мандата на изборен член на съвета, организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, отговаря и управлява недвижимите имоти. Сред правомощията на пленума на съвета - прави предложение до президента за назначаване и освобождаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор. Някои от решенията на съвета трябва да се вземат с квалифицирано мнозинство - т.е. 17 души, което не би било възможно при непопълнен състав. Ако се развие вариантът, при който съдебният съвет спре да съществува изцяло, това на практика означава, че няма да може дори да пенсионира магистратите, нито да решава въпроси за имуществото и бюджета на съдебната власт. Със същите проблемите ще се сблъскат и отделните колегии.
"Ако сте се чудили някога как би изглеждало закриването на държавността у нас такава, каквато я познаваме, може да се окаже, че ще се случи именно по начина, по който наблюдаваме в момента: чрез скучно, технократско, институционално самоубийство в името на неизвестно какво. Част от този (само)убийствен процес на държавността е поредицата от конституционни казуси през последните две години. В него изпъкват непопълнения състав на Конституционния съд (КС), просрочения мандат на инспектората, противоконституционния избор за председател на КЕВР и др.", казва Цветомир Тодоров.
По думите му проблемите, които се създават с тези кризи, "не са нито достатъчно зрелищни, нито достатъчно шумни, за да влязат задълго в дневния ред на обществото", но за сметка на това водят до неизбежни фундаментални последици за него.
