Статия на Христо Иванов, програмен директор на Български институт за правни инициативи, за trud.bg
В настъпилия кипеж от последните дни пак се чуха предложенията за изборност на съдиите по примера на САЩ. Добре е да се вгледаме в американския опит, преди да подкрепяме подобна идея.
Конституцията на САЩ предвижда федералните съдии да се назначават от президента след потвърждаване от Сената доживот, те не подлежат на дисциплинарна отговорност и може да бъдат освобождавани само чрез импийчмънт. Всеки щат има своя конституция и съдебна система. Днес в 39 от щатите избирателите участват под една или друга форма в назначаването на съдиите за определен мандат. Класическата форма е чрез пряк първоначален избор, като в някои от щатите кандидатите са партийно обвързани, а в други - непартийни.
Но изборът предполага конкуренция, а конкуренцията - кампания. Първият проблем е, че избирателите нямат нужните знания да преценят юридическата компетентност и пригодност за съдийската професия на кандидатите. Затова кампаниите често се политизират и в тях печелят хора, които може да са умели политици, но не непременно добри съдии. Естествено - за кампаниите са необходими средства. Най-мотивирани да финансират кампании на съдии са групи, заинтересовани от работата им - адвокатски кантори, лобисти и пр. (виж таблиците). Особено ясно личи проблемността на това положение, когато си представим съдия, който решавайки делата, трябва да (не) мисли как действията му ще се отразят на популярността му и благосклонността на спонсорите след края на мандата му и в кампанията за преизбиране.
За мнозинството от американските юристи избирането на съдии е проблематично. Така легендарната бивша върховна съдийка Сандра Дей О'Конър в статията си
"Правосъдието - вън от кампаниите"
в "Ню Йорк таймс" призова за реформиране на този вид системи: "Щатските съдилища решават най-важните правни въпроси в нашия живот... Повече от 100 милиона дела се завеждат всяка година в тях. Когато влезете в някоя от техните съдебни зали, последното нещо, за което искате да се безпокоите, е дали съдията е зависим повече от спонсор на кампанията си, от някоя идеологическа група или от закона... Трябва да има пълна сигурност, че в съда всеки гражданин ще получи безпристрастно правосъдие."
За да се справят с риска от влияние върху съдебната система, без да ограничават правата на избирателя, в отделните щати се прилагат различни мерки, като драконовски ограничения върху източниците и размерите на финансиране и за това какво може и не може да говори кандидатът по време на кампания. Разпространяват се хибридни модели, при които първоначалното назначаване на съдиите се прави от специализирана комисия, а избирателите получават възможност да гласуват против това назначение след определен период.
За да могат все пак гражданите да вземат информирани решения, се развиват различни сложни методики за оценка на качеството на работата на съдиите, които преди избори се предоставят на обществеността. Постоянно се разширява и компетентността на федералните съдилища.
Все пак, ако в САЩ всичко това проработва, то е заради богатата демократична традиция, силната преса, работещите институции. Да не забравяме също, че в Америка и в Европа понятието "политика" е малко като понятието "футбол" - името е едно и също, но играта е съвсем друга. В България твърде често името и на двете е "черно тото".
Зад искането за избор на съдии стои важно обществено настояване за повече гражданско участие в правосъдието. То трябва да се обсъди сериозно.
Настоящият модел на съдебна власт предвижда три форми на подобна легитимна намеса отвън. На първо място - бюджетът на съдебната власт се приема от парламента, а тя, в лицето на председателя на ВКС и на главния прокурор, всяка година отчита дейността си пред депутатите. Вниманието на медиите към това е нулево, а четенето на докладите става при празна зала в парламента. Въвеждането на реално програмно бюджетиране и индикатори за ефективност (особено за прокуратурата) обаче може да се превърне в могъщо средство за обществен контрол в рамките на един добре обвързан цикъл на
договаряне и отчитане
на бюджета и дейността.
На второ място - мнозинството от 25-членния Висш съдебен съвет (ВСС), който администрира съдебната система и назначава всички магистрати, се излъчва с участие на други институции - 11 членове се избират от парламента, а главният прокурор и шефовете на двете върховни съдилища се назначават с указ от президента. Ако тези формално пряко избираеми институции вземаха своите решения за тези назначения по открит за обществено участие начин, всички тези въпроси просто нямаше да стоят. Опитът от това лято показа, че гражданският натиск успя да принуди парламента да промени правилата за проверка и изслушване на кандидатите за ВСС. Да, партиите не допуснаха за участие кандидатите, номинирани от коалиция неправителствени организации, приложиха новите правила формално и накрая се съобразиха единствено със своите пазарлъци, но въпреки това стана ясно, че промяна по посока на превръщането на
квотата на парламента в "обществена"
е възможна. Друго доказателство за потенциалното влияние на общественото мнение в едно такова назначение даде скандалът "Марковска".
На трето място - в България и сега има изборни съдии. По тежките наказателни дела (тези, които най-много вълнуват обществото) първоинстанционните решения се вземат от 3- и 5-членни състави, в които съдебните заседатели с права на съдии са мнозинство пред професионалните магистрати. (Двама към един при 3-членния състав и трима към двама при 5-членния. Председателят е винаги професионален съдия - б. а.)
Заседателите са обикновени граждани, излъчвани от общинските съвети от наше име. Днес тези позиции се разглеждат от общинските съветници като дребни синекури, които да раздават на свои приближени. Но те са реална форма на обществено участие и дори се случва заседателите да определят изхода на делото.
Тези три форми на обществено участие биха били напълно достатъчни за това Темида да стане отворена за гражданите, без да я разрушим съвсем. Те просто трябва да бъдат ренационализирани в полза на публичния интерес от политическите котерии, които ги използват за задоволяване на своите битови нужди. За това не е нужно да сменяме модела на съдебната власт или да пипаме конституцията, а само дребни законодателни промени и последователен обществен натиск.
А ако мислите, че не сме в състояние да заставим пряко избираните президент, депутати и общински съветници да заработят в обществен интерес, защо предполагате, че ще имаме по-голям успех с пряко избрани съдии?
