Директорът на Българския институт за правни инициативи г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер в разказ и равносметка за осъществяването на най-иновативния проект в практиката на Института - Инициативата за прозрачни съдебни назначения.
Г-жо Гяурова-Вегертседер, вече измина година и половина от старта на Инициативата за прозрачни съдебни назначения. Каква е равносметката?
Бих искала съвсем накратко да кажа няколко думи за самия проект. Стартирахме през лятото на 2011 година с пълното съзнание, че можем да срещнем сериозна отпора от страна на магистратите и Висшия съдебен съвет. Същността на проекта е революционна по своя характер не само за България, но и за региона. Никой до този момент не беше правил профили на съдии и прокурори по начина, по който ние ги изготвяме, камо ли те да бъдат качвани в интернет и да бъдат достъпни за всеки. Дори самото прибавяне на снимка на конкретния магистрат – кандидат за лидерска позиция в системата, беше абсолютна новост. Промяната на определена нагласа и начин на мислене и възприемане на нещата винаги е най-трудна. Мисля, че за година и половина ние успяхме да направим първите стъпки в това отношение – да започне една промяна в начина, по който се избират и назначават съдии и прокурори на лидерските места в съдебната власт. Промяна не само в процедурите, но и промяна в отношението към тях и в самото им провеждане. Самият период се оказа богат и интересeн откъм назначения и избор, така че в чисто статистически и количествен план, равносметката е повече от 100 изготвени профила като сред тях са и тези на кандидатите за главен прокурор, съдии в Конституционния съд и номинирани за членове на ВСС. С не по-малко значение са и профилите на много съдии и прокурори, които са кандидатствали за председатели на различни съдилища в страната.
Какви трудности срещнахте при реализацията на този проект и как успяхте да се справите с тях?
Най-голямата трудност и предизвикателство се състоят в това да се преодолеят инерцията и нагласата, че изборите са предрешени и нищо не може да промени това статукво. Оказа се обаче, че ако кандидатът бъде представен по един обективен, професионален и максимално прозрачен начин, това може да има значение. Трудности срещнахме и при изготвянето на методологията, по която изработваме профилите. Като всяко нещо, което се прави за първи път, ние “разоравахме целината” и единственият опит, от който можехме да почерпим, беше външен. Същевременно, това, което се прави в САЩ и в някои държави в Европа, не може да бъде механично привнесено в България, а трябва да бъде адекватно напаснато на нашите условия и процедури. Това отнема време и изисква особено внимание, защото работата ни е свързана с реални хора и информацията за тях трябва да бъде представяна адекватно, обективно и с нужното уважение към тяхната професия, а и към самата им личност. Ние не си позволяваме никакви отклонения от законовите изисквания за боравене с лични данни; не публикуваме информация, която не е проверена или такава, която може да бъде окачествена като “жълта”; винаги търсим обратна връзка от кандидата и това по възможност преди да сме публикували самия профил.
Как магистратите реагират на цялостната концепция и смятате ли, че те я възприемат позитивно? Или...
Отношението на магистратите беше едно от най-големите ни притеснения при започването на проекта. Бяхме подготвени за най-лошото. За наша изненада, болшинството от тях реагираха позитивно и харесаха идеята за изготвяне на профили, които отново ще повторя, по един абсолютно обективен и прозрачен начин, показват съответния магистрат не само като професионалист, но и като личност, като човек. Естествено, имало е и негативни реакции, но това е разбираемо и приемливо. Изключително ме радва фактът, че магистратите осъзнаха, че работата ни по този проект не е работа срещу тях или срещу системата, в която работят. Напротив, дейността ни в рамките на Инициативата има за цел да подпомогне всеки един магистрат в страната и особено тези, които кандидатстват за лидерските позиции в системата. Мисля си, че по-голямата част от съдиите и прокурорите наистина желаят тяхната работа, а и работата на ВСС, да бъде в най-висока степен прозрачна и предвидима, защото това е и начинът за повишаване авторитета на системата сред обществото.
Един от основните елементи на проекта е осъществяването и поддържането на контакт със съдиите и прокурорите, на които правим профили. И това на всеки един етап от изпълнението на проекта. Разработили сме най-различни анкети и формуляри в този смисъл. Хубавото е, че една много голяма част от тях изпращат положителни коментари и дават висока оценка на нашата работа. Получавали сме и предложения за подобряване на отделни елементи от дейността ни и ние с удоволствие сме ги вземали под внимание.
Продължава работата по проекта, какви са бъдещите му посоки на развитие?
Изминалата година беше изключително наситена откъм важни за съдебната власт избори – нов ВСС, нов Главен прокурор, избор на конституционни съдии, избор на главен инспектор в ИВСС. Това са позиции, които ние наблюдаваме и отразяваме. Искам обаче да наблегна на факта, че ИПСН не е проект, който покрива само подобни ключови назначения. Напротив, много повече Инициативата е насочена към това да покаже какви са хората, които се избират на ръководни позиции във всеки един съд в страната. Голямата част от тези 100 и повече изготвени профили е именно на кандидати за председатели на районни и окръжни съдилища от цялата страна. И това е особено ценното в случая – да се покаже на обикновения гражданин, че в неговия град има съдии, които са честни, достойни и почтени хора и могат да бъдат пример за подражание. Друга посока, в която работим е свързана с изготвянето на профили на съдии, на които предстои да придобият статут на несменяемост. Това е тема, която малко се засяга, но е от изключителна важност. Наблягайки на нея, искаме да покажем, че критериите за придобиване статут на несменяемост, трябва да бъдат завишени, защото това е последната важна бариера преди “пълното” влизане в системата.
Бихте ли направила кратък обзор на развитието на съдебната реформа в България и самото състояние на правосъдната ни система през последните две години?
Много е трудно да се направи кратък обзор на тема, която в последните 23 години не слиза от радара на общественото внимание. За този период се свърши изключително много работа, както от българска страна, така и чрез много чуждестранни организации, които осъществиха редица проекти свързани с подобряване работата и организацията на процесите в съдебната система. Въпреки това, българските магистрати нямат самочувствие и рейтингът на съдебната власт е сред най-ниските. Логичен е въпросът – защо. Защо в една система, където хората са сред най-добре платените в държавата и която е една от най-организираните, нещата продължават да зациклят. Говорим за съдебна реформа от самото начало на демократичните процеси в страната. Решихме, че с приемането на България в ЕС тази реформа е достигнала своя връх и няма какво повече да се направи. Оказа се, че далеч не е така. Желанието за запазване на статуквото е много по-силно от желанието за промяна “из основи”, която ще го разруши и ще доведе до реално спазване на правилата. И проблемът не е само вътре в системата. През всичките тези години, всяко едно управление е правило опити да “яхва” съдебната власт и да насочва юздите в желаната от него посока. Успехът беше променлив, но създаде една прослойка в самата власт, която удобно се оставя да бъде “яхвана” без да се интересува, че това лепва петно върху всички останали. Много тъжно е да чуеш, че в днешно време има съдии, които се срамуват да кажат какво работят и предпочитат да се крият от обществото вместо да бъдат неговите естествени лидери и примери за подражание.
През последните 2 години обаче се наблюдава едно раздвижване и желание за промяна, която да не остава само на повърхността, а да слезе по-дълбоко и да разчупи статуквото. Все повече магистрати осъзнават, че за да има устойчива реформа, тя трябва да се случи първо в самите тях и така да се разпростре върху цялата система. Смея да твърдя, че БИПИ също има своята роля в това раздвижване и тя в голяма степен се дължи на Инициативата за прозрачни съдебни назначения.
С кое от постиженията/резултатите сте изключително горди, че успяхте да постигнете? Какво още може да се направи?
Разработихме и изпълняваме проект, който е уникален по своя характер и който отвори една нова възможност за работа в областта на съдебната реформа и върховенството на закона. Оценявам високо възможността, която ни беше дадена от Държавния департамент на САЩ и съм радостна, че ще продължим работата по ИПСН с помощта на Фондация “Америка за България”. През изминалата година бяхме удостоени и с наградата Златен ключ на Програма “Достъп до информация” за активната ни дейност в търсенето на информация и отстояване на правото да я получим. Това само показва, че вървим в правилната посока и че усилията ни имат смисъл. Най-хубавото в този проект е, че развитието в него се случва ежедневно. Специализираният Интернет портал judicialprofiles.bg, на който качваме профилите и друга полезна информация бива постоянно обновяван и подобряван. Тепърва ще бъдат добавяни нови процедури и нови възможности за включване на магистратите в изработването на техните профили и в стимулиране на активното им участие в процесите на кариерно израстване в системата. Имаме амбицията да създадем условия за широко участие на съдии и прокурори в обсъждането на съответна кандидатура. Обсъждаме и други интересни идеи, с които се надявам да изненадаме положително хората, които следят нашата работа.
