В това издание правим стъпка встрани с избора си на събеседник, тъй като тя все още не е човек под тога, но искрено й пожелаваме един ден да бъде. Даниела Тодорова е български студент по право в САЩ и ще ни разкаже за изучаването на юридическите науки през океана. Интервюто с нея е изключително интересно и полезно както за кандидат-студенти, студенти, така и за преподаватели, а и за юридическата общност като цяло. Даниела завършва гимназия през 2005 г. в Свиленград, след което кандидатства в колеж в Санта Барбара, Калифорния, където изучава политически науки и глобални изследвания. През 2011 г. специализира в програма „Политически науки с акцент върху международните отношения”. Сега е студент в правния колеж на Санта Барбара и Вентура и й предстои да придобие своята докторска степен по право през 2014 г. Даниела е носител на редица стипендии: Global Studies Scholarship, International Student Scholarship, Santa Barbara Women Lawyers Association Scholarship, CPA/Law Society of Ventura Scholarship, сред които и стипендия за най-висок успех.
Опиши ни накратко процеса на юридическо обучение в САЩ. Най-напред как се кандидатства, колко време ти бе необходимо за подготовка?
Голямата разлика между юридическото образование в България и тук е, че тук трябва да завършиш бакалавър преди да можеш да кандидатстваш да учиш право. Това отнема поне 4 години след гимназиалното завършване. Някои студенти го виждат като губене на време, но аз специално го възприемам като една голяма възможност да развивам и усъвършенствам аналитичните си умения и стил на писане. След завършване на бакалавър, повечето юридически училища изискват от кандидатите да се явят на изпит LSAT (Law School Admission Test). Колкото по-добър е университета, толкова по-големи са изискванията за отличен резултат на LSAT. Подготовката за изпита отнема между 3 и 6 месеца. Последната стъпка е да кандидатстваш. Кандидатите трябва да напишат мотивационно писмо защо искат да учат право и защо избират точно това учебно заведение. Повечето юридически факултети изискват също препоръки от поне двама професори.
Какъв е принципът на обучение и оценка? Различават ли се в отделните дисциплини?
Има задължителни и избираеми дисциплини. Повечето изпити завършват с поставянето на оценка (А, B, C, D, E, F), като А е най-високата, а F най-ниската възможна. Някои летни класове приключват с оценка „издържал” или „не издържал”. Всеки професор има различен стил на преподаване, но като цяло се набляга на Сократовия метод – студентите винаги трябва да са готови да дискутират материала и да отговарят на зададените от професора въпроси. Свързването на теорията и практиката също е ключов момент в обучението.
Повечето дисциплини завършват с поставянето на оценка. Тя се формира от междинен изпит по време на семестъра (нещо като контролна работа), който е около 15-20% от оценката и голям изпит в края на семестъра, който е 80-85% от оценката. В някои дисциплини този изпит е 100% от оценката. Изпитите са само писмени. Нямаме устни такива. Финалните изпити са разпределени в 3 отделни периоди – понеделник, сряда и петък, в 3-часови сесии, през които се тестват 3 различни предмета. По-голямата част от изпитите са базирани на казуси от реалния живот. Студентите трябва да покажат не само знание на законите, но и да разсъждават върху правата на „фиктивните герои” от изпита.
Малко са изпитите, които се оценяват с „издържал” или „не издържал”. Сред тях са бизнес преговори, интервюиране на клиенти, психология за адвокати. Тези дисциплини могат да завършат с представянето на проект в клас или курсова работа, те не са толкова стриктни по своя характер.
Какви са взаимоотношенията между преподаватели и студенти?
Моите лични наблюдения на взаимоотношенията между преподаватели и студенти, базирани единствено на учебното заведение което аз посещавам, са че преподавателите биват изключително отдадени на това да помагат на студентите да успеят. Те са винаги готови да отговорят на въпроси в клас или извън клас, гледат на нас като на професионалисти, които ще бъдат практикуващи адвокати след няколко години. Взаимно уважение, стремеж към една цел – успехът и професионализъм, така най-добре бих могла да опиша взаимоотношенията между преподаватели и студенти.
Изследвате ли в обучението си въпроси, свързани с върховенството на закона и независимостта на съдебната власт?
Нямаме отделна дисциплина, която изследва независимостта на съдебната власт, поне такава не се предлага в юридическия факултет, който аз посещавам, но темата е част от други дисциплини – конституционно право, федерализъм, граждански процес. Конституционното право изключително набляга на факта, че Конституцията обособява разделението на трите самостоятелни и равнопоставени законодателна, изпълнителна и съдебна власти, и че никоя от тях не може да узурпира другата. Тук искам да уточня, че темата за независимостта на съдебната система и принципа на разделение на властите се изучава от ранна възраст и е част от учебната програма в училищата.
Имат ли колегите ти предварителна професионална ориентация в коя точно сфера на правото желаят да се развиват?
Много малко от колегите ми имат предварителна професионална ориентация. Тези, които я имат, обикновено са хората, на които образованието им е платено от работодателя срещу обещанието, че ще работят за него за определен период след завършването си - в сферата, в която самият работодател практикува. Други имат член на семейството, който е практикуващ адвокат и ще работят за него/нея. Много от нас започват да учат право с идеята, че ще практикуват в една сфера, но записват предмет, който толкова им харесва, че осъзнават, че това е тяхното призвание и впоследствие променят плана си. Мнозинството от нас ще са щастливи да си намерят работа като адвокати след завършването си. С натрупания опит ще имаме повече свобода да практикуваме в сферата, в която наистина искаме да се развиваме.
Знаем, че в САЩ се правят рейтинги на юридическите факултети. Как се отразява това на качеството на образованието? Какво е личното ти мнение за правенето на рейтинги?
Качеството на образованието се повишава в резултат на имплементирането на рейтинг системата. Рейтинг системата е огромна мотивация за юридическите факултети да предлагат не само по-добро и качествено образование, но също и да получават повече финансова помощ, чрез която могат да предлагат стипендии и финансова подкрепа на студентите си.
Не е изненада, че юридическите факултети, които имат много висок рейтинг, също така имат професори, които са световно известни в областта си на преподаване. Студентите им често изучават материала от учебниците, написани от техните преподаватели. Колкото е по-висок рейтингът, толкова по-високи са изискванията за кандидат-студентите. Качеството на студентите също е много по-високо от това на юридически факултети с по-нисък рейтинг. Топ училища като Харвард и Йейл приемат само 5% от всички кандидат-студенти. Цената на обучението е също много по-висока в тези заведения. Моето лично мнение за правенето на рейтинги е, че дава стимул на юридическите заведения да се стремят да дават най-доброто от себе си, и че дават идея на кандидат-студентитие да знаят за какво плащат и какво качество на образование могат да получат.
Има ли в твоя ЮФ правна клиника? Ако да, ти участваш ли? Какво е мнението ти за този метод на преподаване?
Моят ЮФ, а и повечето други факултети, с които съм запозната, не предлагат правна клиника. Всеки град има правни клиники (Legal Aid), които не са обвързани с юридическите заведения. Тези правни клиники предлагат безплатни консултации за хора по гражданскоправни казуси, които не могат да си позволят да платят на адвокат. Безплатни адвокатски услуги, включително представителство в съда, се предлагат на всички задържани криминално проявени лица от обществен защитник (Public Defender’s Office), той действа в областта на наказателния процес. Моят факултет задължава всички студенти да работят безплатно поне 65 часа с една от тези организации. Ние работим директно с адвокат, който ни дава напътствия в правилната посока. Аз лично практикувах при обществен защитник и работих по случай за опит за убийство. Направих проучвания по фактическата обстановка, срещнах се с клиента в затвора да го интервюирам, направих научни изследвания по случая и т.н. Това е нашият начин да дадем безплатни услуги на тези в нужда.
Адвокатската асоциация насърчава хората в юридическата професия да помагат на клиенти, които не могат да си позволят адвокатски услуги, въпреки че са в частна практика. Аз лично познавам много адвокати, които вземат по няколко клиенти про боно на година.
Какво би пренесла от наученото там в България? Какво би споделила с българските си колеги?
Това, което съм чувала за юридическото образование в България, е че не е забавно, защото материалът е много сух. Начинът на образование тук балансира теорията и практиката по такъв начин, че студентите визуализират задачата като проблем, с който ще се сблъскат в реалния живот. Тук често казват, че теорията може всеки да я научи, но не всеки може да я прилага. Приложението на теорията, а не самата теория, те учи да мислиш като юрист и е най-ценното умение, което се научава в ЮФ. Този начин на образование е първото нещо, което бих пренесла от наученото тук в България.
Другото, което бих пренесла в България, е практиката по време на самото обучение, а не след завършването. Практиката по време на обучение подпомага процеса на усвояване на знанията, помага на студентите да се насочат към област на практика (ако все още са неориентирани) и те учи как да действаш стратегически като юрист.
Третото нещо, което бих пренесла в България е начина на проверка на знанията. Изпитите ни тук са случаи, с които ще се сблъскаме в реалния живот. Например, типичен изпит за непозволеното увреждане е: „А си върви по улицата, минава под една сграда, която е в строеж. Работникът на строежа, вместо да си гледа работата, изпраща sms на жена си. Заради неговото невнимание, една греда пада и удря А по главата. В същото време В кара колата си, но се заглежда към инцидента, в който А е ранен. В удря с колата си едно дете С, което пресича пешеходна пътека. В същото време D, крадец, използва момента и дръпва чантата на Е, пенсионерка, която се връща от пазар. Е, с бастуна си, удря D по главата. Какви са правата на A, B, C, D и Е?” Такъв вид изпит тества не само теорията, но и приложението на теорията.
