За корупцията с любов

публикувано в dnevnik.bg с автор Неда Грозева: 

Корупцията не бива да се възпява или отрича, а кротко да се приеме.

Признанието води до изцеление. Нейната опитност се трупа във времето. Откак свят светува туловището ѝ се разстила по дълга верига, която никой не иска да счупи. Веригата обичайно е толкова обширна, че от единия край изобщо не виждат другия. Как изглежда един примерен механизъм за поддръжка целостта на веригата?

От време на време "институции" с "правомощия" (заслужават си кавичките) прихващат някоя крайбрежна рибка, неблагоразумна да прояви своеволие, да хитрува или просто да се окаже на точно място в точно време, за да прикрие по-голям рибок. Оставят ги да повъртят опашки на сухо и люспите им да заблестят из въздуха. Я виж с дребния улов са отклонили нечие внимание.

Голямата рибка вече е отплувала в дълбоките и недостъпни води на своя подводен Олимп, а "институцията" се залавя да пъчи коремче след добре свършената работа, оглеждайки се за ново похождение. Per lovem, добре че пишем национални стратегии тъй абстрактни и феерични, та всяко действие или бездействие да можем да пришием към стратегия. Така синхронът между най-едрите звена на веригата, сиреч институции и големи рибоци, остава незасегнат.

Разбирате ли, корупцията не е неудобство, дори напротив.
Тя е комфорт, бързина, начин на мислене


Бизнес модел. Корупцията (и в частност търговията с влияние) понякога е друга дума за съдействие. Представете си, че имате да свършите нещо важно. Представете си, че бизнесът ви зависи от това. Посещение при някого, назначение, придвижване на документи по обществена поръчка или надежда за задълбочен поглед на кандидатура. Ако това ви е необходимо и може да стане тук и сега, какво пък. Нямате време за губене.

Ставало е преди, ще става и след вас. Веригата е толкова дебела, че никой не иска да я скъса. Такъв е животът, такава е и човешката природа. Ta защо е добре да преосмислим идеята си за корупция, да премислим себе си, а оттам и бъднините си?

Защото новият начин на мислене произвежда нови действия. Повторението на прилежно наизустени факти ще продължава да ни носи по течението.

Борбата с корупцията не трябва да е борба.
Борбата с корупцията трябва да е нашата нова реалност


Ако се фокусираме в силата на главния прокурор, всъщност ние се фокусираме в собственото си безсилие. Ако пришиваме един "антикорупционен" закон за конкретен министър, той ще се загуби заедно с него. Хронично корумпираното съзнание не подлежи на промяна. Младите умове обаче, да. Те заслужават да направят своя избор – в каква държава да живеят, на кого да служат, какъв бизнес да управляват. За това са необходими категорични действия, а такива примери могат да бъдат видяни в най-неочаквани места:


2016, Индия, 8 ноември, 08:15 pm.
Mинистър-председателят Нарендра Моди излиза на екран в нощния праймтайм


за да оповести, че най-разпространените местни купюри от 500 и 1000 рупии излизат от обращение и ще бъдат заменени с нови, за които се твърди, че са на практика нефалшифицируеми. Индия е вторият най-голям "производител" и потребител на банкноти след Китай. Корупционният индекс на Transparency International за 2015 г. поставя страната на 76-то място от 168 държави по скала от 100 до 0 с 38 пункта (където 100 представлява ниско ниво на корупцията, а 0 високо ниво). За сравнение, България заема 69-та позиция със стойност в индекса от 41 пункта, което е по-ниско от световната средна стойност от 43 пункта.

Целта на индийското правителство е да се справи с фалшифицирането на банкноти - печатат се предимно в Пакистан, ефективно да неутрализира the black money (черни пари), съхранявани в брой и които не се облагат с данъци, както и ограничаване на финансирането на тероризма с неистински парични знаци.

Моди пази до последно тайна и изведнъж "спуска" мярката. Хората са поразени. Опашките пред банките започват от 4 сутринта. Банкоматите затварят. В Индия над 90% от разплащанията се извършват кешово и е нормално хората да съхраняват парите си у дома (както злато и други ценности, които обаче остават извън обхвата на мярката). Обикновените люде могат да скътат по няколко хиляди рупии, но има и такива, които съхраняват милиони в къщите си. Досещате се, че не всички суми ще бъдат внесени в банка и декларирани.

Най-интересно е обаче, че макар гражданите и бизнесът да преживяват изключителни житейски неудобства, мненията на анализаторите да са противоречиви, хората подкрепят мярката, защото знаят, че ефект би настъпил в дългосрочен план и че най-сетне се прави нещо конкретно, без оглушки, с ясното съзнание за цената, която трябва да бъде платена. Това, дами и господа, е

исторически момент в държава с далеч по-труден от нашия живот,
а не исторически компромис

Междувременно компромисът в България е съвкупност от стратегически норми и позиции на ръба на посредствеността и привидната компетентност, без да въздействат в перспектива. Горният пример цели да покаже, че категоричност може да бъде произведена навсякъде и от самата нея като начин на действие следва да се поучим. Не е нужно неуморно да надничаме в паничката на Румъния, Индия или която и да е друга държава.

Примерите служат, за да покажат, че може

Важното е "институциите" да се превърнат в институции, поемайки отговорност и прилагайки ясни мерки, относими към българската реалност. Те най-добре знаят как да скъсат веригата.

Следвайте ни