Механизъм за сътрудничество и проверка - от препоръки към резултати

Или пътят на "пътните карти", който не води доникъде

Докладът на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка от януари 2017 г. не донесе със себе си изненади в изводите и препоръките. Възможно е донякъде това да се дължи на факта, че вече 10 години се констатират едни и същи институционални и процедурни дефицити и липса на смислени резултати в наблюдаваните области.

За първи път обаче Комисията отправя толкова конкретни препоръки към българската държава.  Това поставя и нови, по-високи очаквания за реални резултати и постижения. Комисията сякаш ни отправя послание, че общите формулировки в плановете за действие и анализите на проблемите вече не вършат работа. Нужни са целенасочени действия, които водят до конкретни положителни резултати.

Малко след излизането на доклада Министерството на правосъдието (МП) от своя страна оповести отчета си на плана за действие за 2016 г., изработен в отговор на препоръките в предходния доклад от 2016-та година.

Половината от мерките са отбелязани като изпълнени. Сред тях са изработеният закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, подобряване на стандартите за избор на ръководители в органите на съдебната власт, анализ на осъдителните решения на ЕСПЧ срещу България, изработване на закон за изменение на НПК и др.

Другата половина от мерките не са изпълнени или се изпълняват в момента. Например, разработване на нова концепция за наказателна политика, оптимизиране на съдебната карта и др.

Макар и оповестен в мандата на служебния министър на правосъдието, изпълнението по голяма част от мерките датира от 2016 г. Министърът на правосъдието в онзи период демонстрираше активно намерение да се върви към изпълнение на предвиденото в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа. Прегледът на препоръките от последния доклад на Комисията обаче показва, че част от препоръките продължават да са актуални. Отбелязва се известен напредък, но силно се акцентира върху необходимостта от трайни и необратими резултати.

Отново е повторено колко е важно назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно. Конкретно е посочена необходимостта да се приемат изменения на НПК и НК за подобряване на нормативната уредба за преследване на корупцията. Не е пропусната и съдебната карта. Това поставя въпроса доколко планът по препоръките от миналата година е предвиждал мерки, които действително да доведат до търсените резултати. Едва след това идва въпросът, ако мерките са били адекватни, доколко сериозно, качествено и задълбочено е било тяхното изпълнение.

Конкретен пример, който може да даде насока за отговор на горните въпроси, намираме в препоръка от доклада от 2016 г. Тя предвижда „ВСС да постигне резултати, показващи прозрачно и последователно вземане на решения във връзка с назначенията, като се прилагат ясни стандарти за професионални качества и етика и при своевременно вземане на тези решения“. Министерството на правосъдието отчита мярката като изпълнена. Достатъчно за българската държава очевидно е било, по думите в отчета на МП, да се направи „преглед на правилата за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт и подобряване на качеството на стандартите“. В изпълнение на тази мярка е бил изготвен проект на наредба за конкурсите и изборите по раздели I и IIa от ЗСВ.

В доклада от януари 2017 г. още втората препоръка е „да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд“. Очевидно свършеното през 2016 г. не е оценено като достатъчно от Европейската комисия. Конкретни примери, че това е така, са редица избори на административни ръководители в българските съдилища. При тези процедури членовете на Висшия съдебен съвет с несъстоятелни аргументи или въобще без никакви мотиви предпочитат един кандидат пред друг. Това поставя под силно съмнение желанието и намерението на този ръководен орган на съдебната власт, а чрез него и на страната ни, да постигне пълна прозрачност в подобни процеси.

Друг пример е дълго отлаганата реформа в НК и НПК. Още в доклада от 2016 г. Комисията е констатирала, че „с дългите дебати около промени в НК и НПК могат да бъдат забавени спешни и целенасочени промени“. В същото време се препоръчва подготвяне на законодателни промени на НПК. Министерството на правосъдието отчита тази мярка като изпълнена. Пояснява, че е разработен проект на Закон за изменение и допълнение на НПК. Проектът е обсъден на заседание на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, но не е внесен за разглеждане в Министерски съвет. Очевидно са положени някакви усилия за изпълнение на препоръката от миналата година, но те не се проведени докрай. Промени в НК и НПК присъстват и в новия доклад, този път с отношение към корупцията. По този начин, докато се подготвя цялостна нова концепция за наказателна политика, явно ще се правят промени (или опити за такива) на части. Затова не би трябвало да изненадва повтарянето на едни и същи неща в докладите.

По сходен начин се подхожда и  в новоизготвения от Министерство на правосъдието План за действие за изпълнение на препоръките от доклада на Европейската комисия от януари 2017 г. в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка. В отговор на отправените 17 препоръки Министерството е изработило план от 45 мерки.

Какво по-специално съдържа той? Министерството е начертало календар на изпълнение на препоръките, но от начина, по който те са предвидени, сякаш изглежда, че крайните резултати, към които Комисията от толкова години се стреми да подтикне България, така и няма да бъдат достигнати. Този извод е мотивиран от характера на някои от мерките. Част от тях са под формата на различни видове анализи, доклади, разработване на пътни карти.

В това няма нищо лошо, но поредният набор от документи, който ще бъде произведен всъщност няма да изпълни препоръките. Документите са само стъпка към финала на реформите, но България сякаш от години бави или направо отказва да пресече финалната линия. Това е така, защото липсват конкретните действия, които да доведат до търсения от Комисията и така желан и очакван от българското общество резултат – независима и справедлива съдебна власт, преодоляване на корупцията и елиминиране на организираната престъпност. Комисията, а и навярно мнозинството от българските граждани, очакват реални действия и постигнати видими резултати. Неслучайно 72% от българите смятат, че действията на ЕС чрез Механизма за сътрудничество и проверка трябва да продължат, докато България постигне стандарт, близък до този на другите държави-членки на ЕС.[1] По всичко изглежда обаче, че пътят на „пътните карти“ засега не води наникъде.

[1] https://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/publicopinion/index.cfm/Survey/getSurveyDetail/instruments/FLASH/surveyKy/2128

Автор: Боряна Христова, БИПИ

Следвайте ни


  • Начало
    • В медиите
      • Механизъм за сътрудничество и проверка - от препоръки към резултати