Бъдещ общоевропейски механизъм за върховенство на правото може да има по-негативни ефекти за България

Госпожо Гяурова, въпреки критиките към част от последните промени в Закона за съдебната власт, допълнителното възнаграждение на спецмагистратите, това изменение все пак бе прието от парламента.

Поредната разделителна линия. Българският парламент напрактика създава специализирана съдебна власт, която ще бъде материално задължена да престира резултати. Същият опит преди години е бил направен и в Словакия, но там словашкият конституционен съд е обявил текстовете за противоконституционни, казвайки, че подобни възнаграждения са дискриминационни. 

Като председател на едно от НПО-та, които работят най-активно в областта на правосъдието, не ви ли тревожи това, че народните представители не се съобразиха с резервите на професионалните организации, на Съвета по съдебна реформа, както и със становището на Висшия съдебен съвет (ВСС), че подобни бонуси са "необоснована привилегия"?

Да тревожи ме, защото е сигнал за нарушена комуникация между институциите; липса на чуваемост и открита, но необоснована, демонстрация на сила. 

Председателят на правната комисия на парламента Данаил Кирилов от своя страна заяви, че това не са бонуси, а "обезщетения за положен труд", които няма да се изплащат на всички магистрати, а само на онези, които отговарят на определени критерии.

Съгласно Кодекса на труда обезщетения се дават за извънреден и нощен труд. Ако се предположи, че законодателят е правил такава аналогия, то би следвало да се обясни каква е извънредността в работата на привилегированите магистрати. Същевременно в Закона за съдебната власт има текст, който дава и към настоящия момент възможност Висшият съдебен съвет да определя "допълнително възнаграждение на съдия, прокурор или следовател" при преценка на натовареността на съответния съдебен орган /чл. 233, ал. 6 ЗСВ/. Висящи остават въпроси като този какви ще са критериите, по които ще се преценява на кой съдия/прокурор/следовател ще се дава бонус – който е издал най-много осъдителни присъди или е оправдал правилните хора?

Дебати се водят и по отношение на преместването на делата за корупция по високите етажи на властта от Софийския градски съд (СГС) в спецсъда. Пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) обяви, че ще сезира Конституционния съд (КС) заради промяната на подсъдността на делата за т.нар. "висока корупция". Но все пак спецсъда бе създаден преди повече от 5 г., за да гледа включително и такъв тип дела, а не само тези за организирани престъпни групи. 

От 6 ноември преместването на юрисдикцията е факт. А съмнения за противоконституционност имаше и при създаването на специализираните структури, защото КС беше сезиран от 58 депутата от 41-то НС и с Решение № 10 от 15.11.2011 г. част от текстовете бяха обявени за противоконституционни. Сегашните промени са още една стъпка към превръщането на тези структури в извънредни, а Конституцията на РБ в чл. 119, ал. 3 забранява това. 

По време на председателството на България на Съвета на Европейския съюз, един от акцентите ще е свързан с изграждането на структурата на Европейската прокуратура. Приложими ли са моделите на правосъдие в другите европейски държави у нас?

България е една от държавите, която подкрепя този процес. Неслучайно работа по институционализирането на Европейската прокуратура е заложена като един от приоритетите на българското председателство в частта за "Ефикасно, бързо и справедливо правосъдие". Европейската прокуратура не е модел на правосъдие, заимстван от някоя от другите държави-членки, а независима институция, чиито основни функции ще са свързани с разследването и преследването на престъпления, свързани със злоупотреби и нарушения на финансовите интереси на ЕС. 

Предстои скоро да бъде обявен и поредният доклад по "Мониторинговия механизъм". Какво очаквате да е съдържанието и кой изготвя тези документи?

Докладите на Европейската комисия се изпращат едновременно до Съвета на Европейския съюз и до Европейския парламент, което означава, че освен чисто експертен профил, те имат и политически такъв. Те се разработват от експерти на ЕК в задълбочен диалог с правителството на съответната държава, политици, представители на съдебната власт, експерти, гражданско общество. Институциите на ЕС и държавите-членки са заинтересовани съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност в България да бъдат доведени до успешен край. Констатацията както на българското общество, така и на европейските ни партньори до момента, е за липса на видими резултати в тези сфери. Последният доклад по механизма съдържа 17 конкретни препоръки към българските власти. Очаквам сегашният доклад да представи обективна оценка за нивото на изпълнение на тези препоръки.  

Нужно ли е България все още да бъде обект на наблюдение от страна на Брюксел. Защо сте толкова силен привърженик на този механизъм? Не сме ли изпълнили за 10 години необходимото по дадените показатели?

Решението дали България все още да бъде обект на наблюдение по механизма, или не, е политическо. Факт е, обаче, че поредица от социологически изследвания отчитат високо доверие на българското общество към механизма. Експресно проучване на Евробарометър от януари месец тази година показва 72% подкрепа за механизма. Погрешно е да го схващаме като едва ли не унизителен за България. Той е форма на подкрепа за справянето с проблеми, които безспорно имаме. Докато българското общество е раздирано от скандали, свързани с корупция по високите етажи на властта, а в същото време съдът и прокуратурата не успяват да покажат резултатите, то за нас като общество е по-добре механизмът да продължи да действа като форма на външен, критичен поглед. За съжаление, както обективните данни, така и усещането на гражданите е, че за 10 години не сме изпълнили в задоволителна степен 6-те показатели по механизма.

Не следва ли да се оформи един общ механизъм за наблюдение над всички държави в ЕС, а не такъв механизъм да работи само върху някои от държавите членки. При последното посещение във Франция на външния министър Екатерина Захариева, френският министър на правосъдието Никол Белубе заяви, че и те подготвят конституционни промени, така че да се подобри независимостта на френските съдии. Тоест всички държави членки имат своите слабости и необходимост от определени реформи.

Това е често използвана опорна точка от политици, но няма какво да се лъжем - България е най-корумпираната, а поради това и най-бедна държава в ЕС. Взаимовръзката между двата показателя е ясна. Ето защо е нелепо да поставяме България до държави като Франция.

Тук трябва да се спомене и още нещо.

Преди няколко дни Комисар Юрова отбеляза в речта си, изнесена в Хелзинки, по време на конференция, посветена на върховенството на правото, че ЕС трябва да подходи по-широко към поддържане върховенството на правото и обвързването му с усвояване на структурните фондове на съюза. Нещо повече, тя подчерта, че в държави, в които има съмнения за върховенството на правото, трябва да се правят по-сериозни наблюдения и проверки. И това да се отнася не само за структурните фондове, но за всякакъв вид публично финансиране от ЕС. Първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс също е заявил съгласие за общ механизъм. 

Във връзка с това, ако механизмът за сътрудничество и проверка за България и Румъния отпадне, то това ще има само краткосрочен вътрешнополитически ефект. В зависимост от това как ще се структурира един бъдещ общ механизъм, е възможно той да има далеч по-негативни за българското общество и икономика ефекти, тъй като нагласите са той да бъде скрепен с финансови санкции. Към момента, механизмът за сътрудничество и проверка не предвижда такива. 

Преди една година по това време българската прокуратура беше обект на проверка от европейски обвинители, очаква се скоро и българските съдилища да минат през такава процедура. Кои съдилища следва според вас да бъдат проверени?

Да се прави някаква обща проверка на съдилищата, без конкретен фокус, е нелогично и безсмислено занимание.

През април месец тази година съдийската колегия на ВСС първоначално взе решение да предложи на Министъра на правосъдието да "се отправи искане до Службата за подкрепа на структурните реформи на Европейската комисия за оказване на техническа помощ във връзка с изпълнението на цел 3.4.5. и 3.6.1. от Пътната карта за изпълнението на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата на съдебната система". Тези две цели са свързани с "Оценка на ефективността на структурите за специализирано правосъдие (системата на административните съдилища; военните съдилища; специализираните наказателни институции) – цел 3.4.5. и "План за институционално укрепване на ВАС" – цел 3.6.1.

Впоследствие съдийската колегия на ВСС отмени това си решение по отношение на административното правосъдие. Във връзка с това, проверка може да има по делата за корупция, колкото и малко да са те. Тук трябва да се отбележи, обаче, че изричната препоръка от последния доклад по механизма за сътрудничество и проверка е да се потърси външна помощ било то от Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК, или от Съвета на Европа по отношение на Инспектората към ВСС, а не по отношение на съдилищата. 

Как оценявате до момента работата на новия ВСС?

Новият ВСС е все още в "меден месец" и е трудно да му бъде дадена оценка. Той получи тежко наследство от предишния състав и ще трябва време, за да го преодолее. Предстои му обаче да решава сериозни въпроси като тези за съдебната карта; завършване на процеса на цялостно въвеждане на централизираната система за измерване натовареността на съдиите /СИНС/; преструктуриране на системата на военните съдилища; по-ефективно организиране на апелативните райони; предстои да се види как този ВСС ще работи с новосъздадения Съвет за партньорство, който включва само професионални организации и с неправителствения сектор. Най-важното правомощие на ВСС все пак е кадровата политика и първият тест в това отношение за новия ВСС беше изборът за председател на ВАС. След дълга дискусия сегашният състав на ВСС предпочете да продължи завареното положение. Предстои обаче истинският тест за независимост – изборът на нов Главен прокурор през 2019 г.

До края на годината предстои създаването на новия антикорупционен орган. Още ли сте на мнение, че той не е необходим и няма да работи?

От изготвянето на първия законопроект през 2015 г. до сега нашето становище не се е променило и то е принципно. Не може и не трябва да се прави толкова сериозна законодателна промяна без да има задълбочен анализ на свършената дотук работа от съществуващите органи, нейните дефицити и възможностите за подобрение. Сегашният законопроект е концептуално сбъркан, защото свежда работата на комисията до пощенска кутия, която ще събира огромно количество информация и само ще я преразпределя. 

А още през 2015 г. ЕК в доклада си по механизма говори за "Предоставянето на една-единствена институция на правомощията и самостоятелността, необходими за координирането и контролирането на изпълнението на дейностите по противодействие на корупцията".

Препечатано от Правен свят.

Следвайте ни