Фабиан Щайнхауер (1970) е хабилитиран преподавател по публично право, медийно право, теория и философия на правото в университетите в Базел, Швейцария и Гийсен, Германия. Следва право и история на изкуството във Wuppertal и Frankfurt am Main. През 2000 г. защитава докторат в областта на историята на изкуството, а през 2006 г. по право. Дисертацията му по право изследва юридическите норми и дискусии относно личния образ (Bildregeln: Studien zum juristischen Bilderstreit. München 2009) и е удостоена с наградата Walter Kolb на град Франкфурт. Автор е на множество монографии и статии. Фабиан бе лектор в дискусията, посветена значението на фундаменталните дисциплини в юридическото образование, която се проведе на 24 януари. С проф. д-р. Щайнхауер разговаря Неда Грозева: 

- Г-н Щайнхауер какви са вашите впечатления и как се чувствате след събитието, в което споделихте Вашия опит в преподаването на фундаменталните правни дисциплини (бел. авт. – в  България това са История на българската държава и право, Римско частно право, Философия на правото и Социология на правото)?
- Тръгвам си изпълнен с много изводи и размишления от днешната дискусия, в която имах удоволствието да споделя опит, но и да науча нови неща. Хареса ми това, че участниците споделиха свободно своите различни виждания. Понякога се фокусирам повече върху начина, по който говорят хората, не само върху това, което казват. Не че едното е по-значимо от другото, но да речем, че за мен са еднакво важни. Тази дискусия имаше дух и отношение по темата за фундаменталните правни дисциплини. Тяхното развитие очевидно е много важен въпрос за мен и за всички участници. Както казах по време на събитието, фундаменталните правни дисциплини могат да се превръщат от исторически в по-практични, когато се свържат с определено тематично поле или област - например когато започнем да говорим за право и медицина, за етика и медицина и т.н.

- Как възприемат тези дисциплини студентите по право и по философия?
- Юристите и философите имат различна призма. За правистите фундаменталните правни дисциплини са нещо по-встрани, нещо сякаш ненужно в практиката, а за философите това е основополагащо и се възприема изначално като такова. В този смисъл не мога да кажа, че имам единен подход за предизвикване интереса на студентите. Старая се обаче да предизвиквам ситуации, в които те разсъждават, излизат от зоната си на комфорт и някак успявам да подразня тази зона. Тогава и те разбират колко е интересно да надмогнеш очевидното и да достигнеш до непознатото.

- Защо са важни фундаменталните правни дисциплини?
- Фундаменталните правни дисциплини могат да провокират студентите да бъдат креативни, да експериментират и поглеждат ситуацията по-отдалеч и отстрани. Да се справят с двусмислието и парадоксите, където срещат такива. Т.е. тези дисциплини им дават свобода. Така студентите разбират, че светът е по-сложен, отколкото си мислим. Затова трябва да се запитаме не защо, а по какъв начин са важни тези дисциплини. Има различни начини да ги разбираш  – много е лесно да кажеш това е история, това е философия... Тези дисциплини са важни, защото позволяват на студентите да бъдат предизвикани и да се изправят срещу рационалното.

- Вие имате две висши образования, интересувате се от право и от история на изкуството. Откъде идва цялото това любопитство и страст към знанията?
- Как да ви кажа... Любопитството идва от нищото, от незнайното. От място, в което има празнота и желание да запълним това пространство. Когато имаш усещане, че светът не е затворен, че по него има рани и прорези. Тогава знам, че любопитството идва от пространството на незнание. То е свързано с желанието за знание. Дали това е моето желание или моето желание да науча нещо е свързано с нещо отвъд, нещо по-голямо?! Запитай се - откъде идва твоето любопитство?

- Какво е Вашето разбиране за правната етика?
- Правната етика e една много интересна формулировка. Немските юристи са горди от своето образование. Има една автомономия по отношение на правото. Правото е в основата и обяснява самото право. В този свят, в който съм израснал и аз, правната етика е нещо много странно. Правото само по себе си трябва да е етиката (the legal itself is the ethics), т.е. етиката се възприема като дубльор на очевидното, на онова, което вече е със статут на решение, нали така? Но пък точно това е мястото, което правната етика става интересна. Навсякъде имаме стандарти, нормативност, която не е задължително да е свързана с правото, но пък е свързана с етиката. Етични стандарти има в медицината, в технологиите. Така че каква е връзката между тях и етичното. Нима е етично да правим експерименти с животни? Това е изключително интересно.

- Благодаря Ви, г-н Щайнхауер!
- Благодаря на БИПИ за поканата да участвам в днешния форум, за мен това бе изключително преживяване. Обичам да казвам, че въпросите понякога са по-интересни от отговорите. Така че въпросите, с които ме предизвикахте са подаръкът, с който си тръгвам.