Българският институт за правни инициативи /БИПИ/ провежда от години систематичен мониторинг на назначенията на ръководствата на независимите национални надзорни, контролни и регулаторни органи. Интегрална част от гражданското наблюдение е съставянето на публични представяния /профили/ на кандидатите за ръководни позиции в страната[1].
Профилите съдържат общодостъпна информация за кандидатите, която се извлича от публични източници. При съставянето на профилите извличаме и информация от декларациите по чл.12, т. 2 във връзка с чл. 14 от вече отменения Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.[2], които се подават пред органа по назначаване. Тези декларации съдържат информация дали и къде държавният служител, преди назначаването, си е участвал в търговски дружества, неправителствени организации, кооперации и дали е развивал дейност като едноличен търговец. Отделно от това се декларират задължения над 5 000 лв., както и дали държавният служител има договори с лица в областта на дейността, с която се занимават, или някакъв частен интерес. Отмененият закон съдържаше и изискване държавните органи да поддържат регистър на тези декларации и да ги публикуват при спазване Закона за защита на личните данни (чл.17, чл. 18 от ЗПУКИ - отменен)[3].
Досегашният ни опит показва, че съществува различна практика: някои институции публикуват самия регистър на подалите декларации, без самите декларации; други публикуват декларациите, а трети – не публикуват нито списъка на подалите, нито декларациите. Досега Народното събрание също не е изисквало и не е разглеждало тези декларации, когато извършва избор на кандидати за различни позиции. Тъй като има случаи, при които кандидатите не за заемали публични позиции към момента на избор, от БИПИ многократно сме предлагали на парламентарните комисии по избор да изготвят нарочна декларация за имущество и интереси, която кандидатите да попълват преди избора си. Това е и едно от исканията на коалиция от граждански организации[4].
В хода на процедурите за избор на председател на Комисията за защита на конкуренцията и на управител на Националния осигурителен институт поискахме декларациите за конфликт на интереси съответно на Юлия Ненкова, избрана за председател на 29.06.2016 г., и на Ивайло Иванов, избран за управител на 19.09.2017 г. Те бяха изискани по реда на Закона за достъп до обществена информация, съответно от Кмета на Столична община, тъй като г-жа Ненкова заемаше длъжност заместник-кмет преди да бъде избрана за председател на КЗК и от Агенцията за социално подпомагане, на която господин Иванов е бил изпълнителен директор, преди да бъде избран за управител на НОИ. Получихме изрични откази и от двете места. Интересен за отбелязване е фактът, че мотивът за отказ на Кмета на СО е основният смисъл на търсене на информация, а именно: „информация, свързана с обществения живот на Република България и даваща възможност гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти.“
Водени от мисията ни за обществена прозрачност и институционална отговорност като елементи на доброто управление, важни за всяко консолидирано демократично общество, обжалвахме отказите, с които поискахме от съда да отмени и двата отказа, с което да ни бъдат предоставени декларациите на Юлия Ненкова и Ивайло Иванов. Процесуален представител и по двете дела е адв. Александър Кашъмов, програмен директор на Програма „Достъп до информация“.
С решение 6822 от 2016 г. на АССГ е отменен отказът на Кмета на Кмета на Столична община да предостави декларацията за конфликт на интереси на Юлия Ненкова. Решението на АССГ е обжалвано като делото пред ВАС беше насрочено за март месец 2018 г. (неоправдано дълъг срок за дела по ЗДОИ, което е една от причините граждани да се отказват да водя такива дела). С решение 4305 от април 2018 г. състав на Върховният административен съд потвърждава решение на АССГ, което задължава Столична община да предостави декларацията за конфликт на интереси. В решението на върховната инстанция се казва, че: „исканата информация, по своята същност е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект във връзка с предоставените му по закон правомощия.“ Декларациите на Юлия Ненкова получихме на 09.05.2018 г., които бяха поискани през юни месец 2016 г. Отново подчертаваме, че дългият период, който отнемат делата по ЗДОИ, създава опасност да се обезсмисли получаването на обществена информация, особено когато касае лица, заемащи публични длъжност с мандат.
По другия казус, с решение 3021 от май 2018 г. на АССГ, по делото срещу отказа на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, съдът отново отменя отказа на АСП и връща преписката на агенцията. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок, който тече в момента. В решението се казва, че: „В случая се констатира безпротиворечиво, че исканата информация попада в обхвата на чл. 2, чл. 9- чл. 11 от ЗДОИ, поради което и на изследване подлежат предпоставките на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, чиято липса, по аргумент на противното, обуславя осигуряване на достъп до нея.“
Споделяме публично тази информация, защото намираме за изключително важен факта, че вече се утвърждава постоянна съдебна практика, чрез която декларациите за конфликт на интереси се определят като обществена информация. Макар и продължително във времето, съдебното производство показва, че има смисъл неправителствените организации и всеки гражданин да търсят правата си, свързани с достъп до обществена информация по съдебен ред. Този механизъм на правовата държава е един от начините да се накарат институциите да вършат работата си – законно, прозрачно, отговорно и в служба на гражданите.
[1] Повече за парламентарния мониторинг и нашата работа може да научите на специализирани уебсайт, поддържан от БИПИ: www.appointmentsboard.bg
[2] Задължението за деклариране на имущество и интереси на лица, заемащи висши държавни длъжности вече произтича от чл. 35, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество.
[3] Чл. 41, ал. 1 от ЗПКОНПИ предвижда органите по назначаване да поддържат регистри.
[4] Вж. позиция на НПО
