На 30 юли 2019 г. съдийската колегия на ВСС проведе заседание, на което бе изслушана съдия Мирослава Тодорова във връзка с публикувани нейни лични данни от Инспектората към ВСС. Всъщност покана за изслушване бе отправена към главния инспектор Теодора Точкова, на която тя не се отзова поради ползване на отпуск.

След обявяване на предложението от председателя на Върховния касационен съд с 9 гласа "за" и 1 "против" (Стефан Гроздев, парламентарна квота, номинация на ДПС) се пристъпи към изслушването на съдия Тодорова. Публикуваме със съгласието и корекциите на съдия Тодорва изказването ѝ, отразено в пълния стенографски протокол на ВСС. Акцентите са поставени от БИПИ. След изслушването съдийската колегия прие декларация, която някак се сгуши из прессъобщенията на Съвета покрай други събития. Пълният стенографски протокол № 23 от 30.07.2019 г. можете да прочетете в сайта на ВСС тук.

Мирослава Тодорова: Благодаря за вниманието, благодаря за поканата и за решението да ме допуснете до изслушване. Мислех дали има смисъл да идвам, в смисъл какво да ви кажа допълнително, обаче реших, че ако не дойда - това е съзнателно или несъзнателно съучастие в общия процес на девалвация. Т.е. случват се някакви неща, достатъчно тежки в очите на хората и на колегите, и след това няма никакви последици. И изглежда, че няма смисъл нито човешкото действие, нито правонарушението, нито бездействието на административните органи, които са задължени да създадат ред и сигурност за съдиите. Факт е, че моите лични данни излязоха, факт е, че декларацията е озаглавена по този енигматичен начин. От това, което успях да направя като предварителна проверка, установих, че декларацията се отваря на различни компютри в различни съдилища, няма парола на данните, които не са успели да изтрият. Могат да бъдат изтрити поне от седем компютъра от различни системи. Освен това, моята декларация е била попълнена във формат, в който са попълнили всички останали колеги от СГС. Това го казвам не за да подклаждам световната конспирация, но все пак това е даденост и видимост, която дължи своята интерпретация и евентуално някакви последици, така че колегите и аз самата, да сме сигурни следващия път, когато декларираме данни, че те няма да бъдат оповестени по начин, който да поставя в риск нас и семействата ни.

Освен това, самият факт, че съм наказателен съдия и това не предизвика никаква форма на загриженост от никого, според мен, дава едно тревожно послание, защото ако ние самите показваме, че не се отнасяме сериозно към това, което правим, в смисъл такъв – аз по служба, така да се каже причинявам институционализирано страдание на разни хора и само в седмицата, когато изтекоха данните, го направих няколко пъти. Т.е. ако ние не приемаме, че това е достатъчно сериозно, за да предизвика реакция в хората, които са потребители на правосъдието, да не наричам евфемистично криминалните среди, това означава, че не гледаме достатъчно сериозно на собствената си дейност, на професионалното си достойнство и по този начин приканваме и хората да не ни вземат насериозно. От това, към правния нихилизъм, крачката е може би по-малко от една. Така че не можем да се правим, че нищо не се е случило – случило се е!Освен това, разбира се, че подлежат на интерпретация и тези съвпадения, които са свързани с кодовата терминология, с професионалната ми съдба, със засиления интерес на Инспектората към мен. Това също, едно на ръка, при всички положения трябва да бъде внимателно обсъдено, защото другата опасност е да се приеме, че съдебната власт допуска създаване и съществуване на органи, които могат да служат не за законните цели, а за саморазправа.

Така че, това беше моят мотив да дойда. Разбира се, че никога няма да разбера какво се е случило, съмнявам се, че и вие ще разберете, но при всички положения апелирам да изглеждаме сериозно. Т.е. да се отнесем към случилото се така, че да изглежда, че разбираме какви биха могли да бъдат последиците и какво означава това. Поначало регламентацията на личните данни и нейната строгост изобщо не е безсмислена, но личните данни на съдия и неговото семейство са вече съвсем различен въпрос и защитата, която се изисква да им бъде осигурена, е много по-висока. Освен това, разговаряме с колегите, че ако ИВСС няма нужния функционален, институционален, организационен капацитет, трябва да се помисли, защото в крайна сметка фактическото е това, с което единствено разполагаме, без да обсъждаме въпроса за неговата нормативна сила. Тогава трябва да се помисли дали е оправдано ИВСС да има такива правомощия. Защото колегите се притесняват, че публикуването на данните на техните съпрузи или хора, с които живеят на фактически начала, минава една граница, която е недопустима. А освен това, ако е възможна и грешката да бъдат оповестени и децата на наказателните съдии, и изобщо на всички съдии, тогава вече говорим за една организирана анархия, ако не и нещо друго. Административните органи на съдебната власт, според мен, трябва да създават впечатление, освен че не са корумпирани, и за това, че са достатъчно капацитетни да създадат предпоставки за нормалната работа и сигурност на съдиите. Вече съм склонна да приема - дори не да им помагат, а ако не успяват да създадат организация, за да им помогнат да работят при по-нормални условия, то поне да не ги поставят в опасност. Виждате и до каква степен занижихме стандарта?! Така че, моето участие тук го приемете като един акт на съпротива срещу девалвацията.

Благодаря ви за вниманието! Готова съм да отговарям на въпроси, в случай че има нужда от това.

Лозан Панов: Г-жо Дишева, заповядайте.

Атанаска Дишева: Съдия Тодорова, въпросът може би ще излезе от контекста на това, което говорихте. В житейски план, а и в професионален, чувствате ли се уязвена и уплашена? Ако можете да отговорите искрено и ако смятате, че формата на това говорене го позволява, и защо? Първият ми въпрос, а имам още един… Всъщност отговорете първо на този, а след това ще си позволя да задам следващия. Ако искате, разбира се.

Мирослава Тодорова: Мога да кажа безопасният отговор, защото от гледна точка на криминологията не трябва да казваме точно колко ни е страх, защото това е послание към потребителите на правосъдието, но мога да кажа, че съм обидена. Защото смятам, че това е унизително. Унизително е да полагаме усилия да попълваме декларации и да спазваме срокове и накрая, най-малкото, ако не е нещо повече – никой да не създаде такава организация, че да провери дали данните, които не бива да бъдат публикувани, при цялата организация на държавата да спазва общия регламент за защита на данните, са заличени и да публикува данни, които не би трябвало въобще да се съдържат в публично достъпната декларация. Освен това, аз наистина не разбирам как не са могли да бъдат изтрити! Никой не ме е потърсил, за да ми каже, че има технически проблем и да съдействам за отстраняването му, което също е обидно. А освен това как да повярвам, че не могат да бъдат изтрити, когато те наистина се трият на различни компютри в различни системи, в различни органи на съдебна власт. Не съм безразсъдна, знам на какво подлагам семейството си по този начин и, разбира се, че ще взема мерки, за да осигуря защитата така, че да няма нужда от помощ. (въпрос от А. Дишева, извън микрофона) В смисъл, като човек, като човек със – слава Богу – здрава социална среда. Разбира се, и с подкрепа от колегите. Г-жа Точкова ми се обади в неделя вечерта след предаването, в което участвах "120 минути" и въпросът, който ѝ зададох, е, защо до този момент не ми се е обадила? Тя ми каза, че сутринта е разбрала, че ще участвам в предаването. Не е въпросът дали ще участвам по телевизията и ще мога широко да споделя това, което се е случило. Всички ние разбираме за какво става дума. Наистина ми се струва недопустимо, в смисъл на несериозно, никой да не ме потърси толкова дни. Създава впечатление, че държавата е на автопилот по въпроси, които не представляват интерес на реалната власт.

Атанаска Дишева: Вие, като че ли по някакъв начин отговорихте косвено на втория ми въпрос, но ще си позволя да Ви го задам, ако искате да отговорите. Струва ми се от Вашето изявление, че се чувствате като обект на особено третиране, на различно третиране. Дали правилно съм разбрала? И ако е така, защо смятате това? Защо смятате това и защо считате, че сте такъв обект?

Мирослава Тодорова: Заради множеството съвпадения, които са се случили. Да кажем "съвпадения", евфемистично, защото не е моя работа да кажа повече, но допустимите интерпретации не са много на брой и общо взето те се правят в медийното пространство. Но вече беше оповестено, че съм била в тефтерче, в което фигурирам в графа "Да се удари", а сега съм във файл, в който пише Да не се чисти!. С удивителна! Общо взето, ние сме юристи, правото е наука на резона. Не са много възможните интерпретации на поредицата съвпадения. Не е трудно да кажем какво разбираме от всички тези неща? Плюс, разбира се, има и други евфемистични и неевфемистични видове заплахи. Така или иначе няма как да забравя, че съм била единственият съдия проверен за две години по сигнал на главния прокурор. По сигнал, който поначало не е бил годен да предизвика нищо. Но пак казвам: моята идея е да дадете знак, че това, което се случва има тежест, защото в крайна сметка всички ние по делата, и вие като администратор на съдебната власт, имаме смисъл само ако внимаваме за защита на основните права и човешкото достойнство. Иначе, абсолютно сме ненужни! Независимо от това кой какви кратковременни ползи смята, че получава в реално време. Общо взето, съдия съм от 1999 г. Видяла съм всякакви цикли от опитите за въздействие върху съдебната власт и как историческият метаболизъм заличава доста бързо имената на хората, които уязвяват съдебната власт. Общо взето, тяхната професионална съдба нито е твърде завидна, от гледна точка на отношението на самата система, нито е много продължителна. И не само не се помнят с добро, не се помнят изобщо.