Цветомир Тодоров: За ефекта от решението за гражданството на Петков и нивелирането с прокурорски прийоми

Всеки коментар по конституционния казус "Кирил Петков" е безвъзвратно закъснял, защото съгласно принципите на правото в България всичко по казаната конституционна тема вече е решено. Оттук насетне всяко разсъждение по казуса рискува да бъде възприето малко или много като политическо. И с право, все пак сме в навечерието на тежки генерални избори, съпътствани от институционална, здравна и стопанска кризи.

Има един въпрос обаче, върху който можем да поразсъждаваме по-свободно, и то най-вече с оглед на бъдещето, а имено: закъсня ли със своето решение Конституционния съд (КС)? Отправна точка за отговора ни е чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България.  Съгласно него решенията на КС влизат в сила три дни след обнародването им, което пък трябва да се случи 15 дни след тяхното приемане (макар че има мнения, че конкретното решение влиза в сила от момента на неговото постановяване). Казано с други думи, решението на КС по делото за гражданството на бившия министър на икономиката влиза в сила веднага след изборите на 14 ноември. Т.е. от днес до тази дата единствената отговорност, която може да понесе господин Петков е политическа и "репутационна".

След тази дата нещата се променят. През тази призма все по-неслучайно започва да изглежда изявлението на Специализираната прокуратура от 13 октомври, с което обяви, че е започнала проверка, свързана с декларираното гражданство от Кирил Петков, като обвърза резултатите от проверката с решението на КС. Получава се така, че веднага след изборите прокуратурата ще бъде с отвързани ръце спрямо лидера на една от парламентарните сили, за която социологическите проучвания сочат, че ще играе важна роля в бъдещото 47-о Народно събрание. Дали тогава декларираната многократно от г-н Петков позиция, че него "не го е страх", ще издържи на евентуалните прокурорски прийоми за нивелация на политическото пространство, ще покаже само бъдещето. Отделен въпрос е, че след изборите Кирил Петков най-вероятно ще придобие имунитет в качеството си на народен представител. Такъв обаче не би имал като министър или министър-председател. Всичко това допълнително ще усложни бъдещото развитие на казуса "Кирил Петков" и ще стесни възможностите за политически маньоври пред бившия министър.

В казаното дотук ключов се превръща въпросът дали действията по невярното деклариране на гражданството от Кирил Петков осъществяват състав на престъпление?  Добре познатият на всички, занимаващи се с документооборот, чл. 313 от Наказателния кодекс гласи, че всеки, който декларира неистина се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба. Важното уточнение, което прави чл. 313 НК обаче е, че налице е престъпление само ако декларацията се дължи по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет. В случая не е известно задължение за деклариране на гражданство от кандидатите за министерски постове. Непряко такова задължение може да се търси чрез разширително тълкуване, което най-вероятно би породило много нови въпроси. Във всеки случай малко вероятно изглежда Кирил Петков да понесе наказателна отговорност за невярната си декларация, но това не значи, че всички неприятности, свързани с проверките около нея, ще му бъдат спестени.

Конституционният съд еднозначно "оневинява" президента Румен Радев за издаването на порочния указ, като заявява, че "Декларирането на изискуемите от Конституцията обстоятелства е задължение на лицата, които са кандидати за заемането на висши публични длъжности" като "при издаването на Указа за назначаване на служебното правителство не е предвидено извършване на проверка относно отразеното в нея". По отношение на това бил ли е министър Кирил Петков - трудно е да се направи еднозначна преценка за това от решение 16 от 2021 г. на КС. Самият КС казва "не би могло да има съмнение, че в периода, през който Кирил Петков Петков е действал като служебен министър на икономиката, е участвал в работата на Министерския съвет, както и е постановявал министерски актове в периода 12.05.2021 г. - 16.09.2021 г., т.е. издавал е редица актове с правно значение - правилници, наредби, инструкции и заповеди".

Няма съмнение обаче, че всеки, който има правен интерес може да обжалва актовете на Кирил Петков, издадени в качеството му на министър. Така че ще станем свидетели на такива административни дела, и то много скоро след изборите. За да се уверим в това, е достатъчно да си припомним за уволненията в ръководствата на Държавната консолидационна компания, Военно-машиностроителните заводи и Българската банка за развитие, чиито принципал беше за кратко Кирил Петков в качеството си на министър. Случайно или не, в сянката на решението по конституционното дело "Кирил Петков" остана още един акт на КС от вчерашния ден (27 октомври), а именно определението, с което бе допуснато за разглеждане по същество искането на главния прокурор за установяване на противоконституционност на разпоредбата на § 25 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (обн., ДВ, бр. 80 от 24.09.2021 г.).

Именно с тази законова поправка Бюрото за защита на свидетелите преминава от контрола на главния прокурор под контрола на Министерството на правосъдието. Това беше и единствената реална мярка срещу свръхконцентрацията на власт, съсредоточена в ръцете на главния прокурор, която предприеха депутатите в предходните два парламента.

Статията е публикувана в сайта на Дневник

Следвайте ни