Меню

Добре дошли

Добре дошли в официалния сайт на Фондация "Български институт за правни инициативи"!

Българският институт за правни инициативи (БИПИ) е независима и безпристрастна неправителствена организация, работеща за установяване върховенството на закона в България, региона на Югоизточна Европа и Черноморския регион. Институтът е учреден през 2006 година като фондация, регистрирана в обществен интерес и се финансира изключително от утвърдени международни и правителствени донорски програми.

 

Позиции и становища

Български институт за правни инициативи публикува трети коментар относно   Законопроекта  за предотвратяване на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Проектът бе предложен за   обсъждане в портала за обществени консултации Strategy.bg. Становището на БИПИ засяга принципни въпроси по структурата и замисъла на закона и  е  само основа за последващо прецизно обсъждане на разпоредбите текст по текст.  Изтегли становището в PDF тук.

В чл. 50 от ЗЗК е уредено едно изключително важно правомощие на КЗК, а  именно извършване проверки на място (т.нар. претърсване).  Какво е мнението на  кандидатите за това правомощие, особено по отношение необходимостта от  издирване на доказателства за доказване на антитръстовите нарушения?  Какво е отношението им и към възможността откритите по време на проверката  документи и доказателства, пораждащи съмнения за извършване на други  нарушения по ЗЗК  (извън това, за което се извършва претърсването),  да  могат   да  бъдат иззети и в бъдеще да послужат за образуване на друго производство (чл.50, ал. 4 от ЗЗК)? Вижте всички въпроси тук.

Комисията по икономическа политика и туризъм е свикала свое заседание на  09.03.2016 г. от 14:00 ч., на което ще изслуша кандидатите за ръководство и членове на КЗК.  Обявлението за заседанието е публикувано днес, 07.03.2016 г., на интернет страницата на   Народното събрание. В същото време, Процедурните правила за избор на КЗК указват 3-дневен срок от датата на публикуване, в който НПО и медии могат да изпращат становища или въпроси до икономическата комисия на парламента. На практика, парламентът не изпълнява този срок, с което лишава граждани и организации от участие в процедурата. Прочетете цялата позиция тук.

 

С решението от 20 януари 2016 г. за смяна на своя представляващ, този състав на Висшия съдебен съвет за пореден път потвърди своите зависимости. Нравственият фалит на върховния административен орган придоби цинични измерения по отношение върховенството на правото. Вчерашните демонстративни действия не подлежат на коментар. Заслужава си обаче да припомним как бе взето решението за избор на Соня Найденова за представляващ съвета на 3 октомври 2012 г . и какви изказвания го съпроводиха тогава. Виж пълния текст на позицията в PDF.

9 граждански организации призоват Народното събрание:
"...като минимум текстовете да бъдат приети поне във вида на ЗИД на КРБ от 27.07.2015 г. Евентуално отстъпление и от тях ще е равнозначно на липса на каквато и да е реформа и не само би потвърдило обществените опасения за симулация на такава, но би обрекло на провал дългоочакваните промени. В този смисъл, гласуването на ЗИД на КРБ ще утвърди или отрече напълно капацитета, волята и желанието на 43-то НС да започне съществени реформи в полза на българските граждани. Призоваваме Ви на второто гласуване на промени на ЗИД на КРБ да отговорите на очакванията на Вашите избиратели и да се съобразите с установените на международно ниво стандарти за устройство на съдебната власт и с препоръките на Венецианската комисия, които именно Вие поискахте да бъдат дадени при постигането на съгласие за внасяне на сегашния законопроект..."


БИПИ в медиите

"За първи път много ясно пролича, че Механизмът се променя и оценките за България и Румъния са толкова различни, а ножицата между тях се разтваря не в полза на България.", каза директора на БИПИ пред БНР и добави:  "информацията, която се подава от съд, прокуратура и министерство е изключително разнопосочна. Статистиката, която те подават за едно и също нещо, е изключително различна. Как тогава не само ние, но и експертите, които идват да правят наблюденията, могат да си направят реален извод за ситуацията в България? Това създава негативно усещане за нашите външни партньори". Цялото интервю е достъпно на Bnr.bg

Теодор Славев, изследовател в Български институт за правни инициативи, с анализ на правомощията на парламента, свързани с назначенията на висши държавни длъжности.   Народното събрание по конституция и закон избира ръководствата на еднолични или колективни държавни органи. Общо 32 броя.  Назначенията са сред най-любимите занимания на депутатите. Чрез тях те могат да индуцират политическо влияние, да капитализират участието си в политиката и да си осигурят канал за достъп до политически и икономически ресурс, ако се наложи да излязат от парламента. Прочетете целия анализ тук.

Прочетете статията на Боряна Христова в Webcafe.bg, юрист в Български институт за правни инициативи, която надлежно разяснява задълженията и мястото на съдебните заседатели в първоинстанционния наказателен процес: "Знаете ли, че има случаи, в които държавата делегира на нас част от своите правомощия? Това се случва именно в съдебната власт, в чиято безпристрастност обикновено се усъмняваме.  Има един начин да се уверим, че системата работи, като бъдем активни граждани и решаваме казуси в съдебната зала, без да ни е необходимо юридическо образование.   Да бъдем съдебни заседатели."

 
 





Новини

"Съдийската служба е най-деликатната и отговорна юридическа професия, защото съдията разполага с честта, имота и живота на хората. Тази длъжност затова не трябва да се заема от хора, които нямат необходимите за правилното ѝ управление знания и способности.", каза за "Човекът под тогата" съдия Светла Станимирова, която правораздава в Окръжен съд Монтана от 1998 г. Съдия Станимирова е седемнадесетият събеседник в рубриката "Човекът под тогата", която даде своето начало през 2013 г. в Judicialprofiles.bg, платформата за прозрачни съдебни назначения.

  


Aнжела Каптейн е родена през 1956 г. в Арнем, Холандия. Понастоящем е апелативен съдия в Хага, преди това в продължение на 15 години работи като прокурор, постепенно издигайки се в йерархията. В периода 2008 – 2009 г. участва в Мисията на Европейския съюз в Косово (EULEX KOSOVO). Допринася за провеждането на множество обучителни инициативи и мероприятия. Анжела Каптейн е представител на Съюза на съдебната власт на Кралство Холандия и първи гост в рубриката "Човекът под тогата" за 2016 г. в Judicialprofiles.bg.

На 29 януари Програма Достъп до Информация организира конференция под надслов "Достъпът до информация - инструмент за постигане на нашите цели". На събитието бяха представени новоприетите промени в Закона за достъп до обществена информация, както и продукти и кампании на НПО, в резултат на неговото използване. Неда Грозева представи Judicialprofiles.bg - платформата на Инициативата за прозрачни съдебни назначения, активна от 2011 г. и разказа за развитието на проекта във времето. Припомни още обществените нагласи тогава и яркото позициониране на темата  "съдебна реформа" сега. Дискутирани бяха и ключови казуси, по които БИПИ е ползвал  Закона за достъп до обществена информация.  Програма Достъп до Информация представи и своя нов обучителен филм "Имам правото да знам"

Фондация "Америка за България" предоставя възможност за краткосрочно професионално обучение в САЩ на млади български юристи и през 2016 година. Програма "Обучение за професионалисти в сферата на правосъдието" среща 7 български съдии, 7 прокурори и 7 адвокати с най-добрите практики в сферата на върховенството на закона.

Разглежда ли БИПИ индивидуални становища и сигнали?
БИПИ не е държавна институция и няма компетенциите на такава. Дейността на института е насочена към подпомагане осъществяването на устойчива реформа и политики в сферата на съдебната власт. В тази връзка Фондацията не се ангажира с работа по конкретни казуси и сигнали.



                  EEA Grants logo