Какви са първите знаци, които разчетохте от изявленията на правосъдния министър по отношение на намеренията му за съдебната реформа?
Мисля, че е рано да се разчитат знаци. Трябва да видим какви приоритети и програма ще бъдат обявени. Изключително показателен ще бъде изборът на заместници – дали ще бъдат утвърдени реформатори или или крепители на статуквото.
Правителствата ни допускат повтарящи се грешки – свеждат съдебната реформа до някакви конкретни технически изисквания на ЕК и разглеждат докладите по механизма за сътрудничество и оценка като периодични политически рискове, които трябва да бъдат избягвани. И основната задача, която се поставя на министрите, е "да оправят комуникацията с Брюксел”, т.е. да намерят начин да замажат нещата. Това създаде една порочна динамика, при която ние все повече въвличахме ЕК в ролята на класна, която се чуди как да застави слаб ученик да си пише домашните, като измисля нови и все по-конкретни „препоръки”, които да заместят липсата на политическа воля за провеждане на съдържателна реформа. Всъщност, това е стратегия на изтощението: заставяш "даскала” да управлява повърхностно процеса, докато те гледа в ръцете - формално изпълняваш каквото ти се казва, но щом си обърне гърба – подкарваш както си знаеш. Вече шест години месец преди всеки доклад институциите ни пристъпват към кампании по имитация на някакви действия по "препоръките” - изпразнени от съдържание и сведени до формални бюрократични упражнения - и чакат и това тридневно чудо да отмине по реда си.
Г-жа Златанова трябва да разбира, че това е порочен подход. Пада й се тежката задача да върне инициативата за реформата в София – тук трябва честно и смело да назовем проблемите си в дълбочина и да определим работещите решения. ЕК трябва само да засвидетелствува нашите действия и да докладва на другите страни членки за тях, както и да ни оказва каквато техническа и финансова помощ ни е нужна. Като първа крачка на г-жа Златанова ще й се наложи да убеди в необходимостта от такава променена философия на реформата парламентарните сили, които ще трябва да подкрепят, включително законодателно, една амбициозна и адекватна програма за реформи. Като втора – да убеди ръководителите в съдебната власт. В този смисъл, предизвикателството ще бъде комуникацията не с Брюксел, а със "София". Дали работи и дали успява в това направление ще стане видно още с имената на заместник министрите.
Може ли да извлечем нещо важно от говоренето на БСП и ДПС в предишния парламент за съдебната реформата и да кажем, че то разкрива някакви намерения сега?
Срамно е, че най-голямата партия в управляващата коалиция БСП си позволи да се яви на избори без платформа в частта за правосъдието. Изключително обезпокояващо е и че в т.нар. "План Орешарски" думата "правосъдие" не се среща. Това е една от структурните теми за България и нейното отсъствие говори изключително зле за нивото на осъзнаване на реалната политическа ситуация, в която се намираме. В последните години станахме свидетели на това как дефектите на нашата демокрация започнаха да кристализират в модел на управление. От дефицити на политическия процес, те се превърнаха в негова същност. Ние трябва не просто да сменим един кабинет с друг, едни лица с малко по-прилични такива, да преместим ГДБОП от МВР в ДАНС – всичко това е като пренареждането на шезлонгите на палубата на Титаник, което не променя курса на кораба. Ние трябва сериозно да преосмислим как се управлява този кораб, ако искаме да сменим неговия ход.
В този смисъл темата за съдебната реформа е централна. Тя не е въпрос само за обслужване на бизнеса или за наказване на закононарушителите. Това е фундаментален въпрос, с чието решаване започва изграждането на нормална демокрация. Нетърпящата отлагане задача пред нас като нация е да пристъпим към възстановяването на държавността като започнем с целия спектър от институции в сектора правосъдие и вътрешен ред.
Какво стои в основата на реформата?
Самата съдебната реформа има за свой крайъгълен камък осъзнаването, че съдебната власт боледува от корупция, разбирана не само като взимане на подкуп, а като всички онези фактори, които оказват натиск върху съдията и прокурора да не действат само според закона и фактите в кориците на делото. Към това добавяме и лошото управление. Тези две заболявания се подхранват взаимно, но техният корен е в политическата система. Например, липсата на обективен кариерен процес, превръща повишенията в мощен инструмент за натиск. Това пък гарантира израстване не на най-добрите, а на онези, които най-добре умеят да ползват подобни лостове. Но политическата система е тази, която назначава хората по върховете на съдебната власт - ВСС, "тримата големи”, главния инспектор и инспекторите към ВСС – всички онези от които зависи дали ще въведат обективен кариерен процес, или ще продължат да го ползват като инструмент за влияние и да търгуват със силните на деня. И БСП, и ДПС са дългогодишни участници в тази игра, в която задкулисно се спазаряват безпринципни назначения, а на сцената се имитират реформи. Благодарение на бруталността и лакомията, с която ГЕРБ се включиха в постановката обаче, тази система буквално "лъсна". Задачата ни сега е да я реформираме реално.
Политическите сили и лидерите в съдебната система трябва да достигнат до консенсус и да прекратят всички канали, по които кадруваха безпринципно и оказваха влияние в съда. Това обаче изисква цивилизационен скок в мисленето им. Г-жа Златанова трябва ясно да формулира този проблем като основа за мандата си и да поведе процеса на демонтиране на механизмите за политическо влияние върху съдебната система. Сред експертите има висока степен на консенсус по това какво конкретно трябва да се направи. Липсва политическата и лидерска воля. В този смисъл особено важен тест ще бъде подходът при избирането на нов главен инспектор. Това са не просто лицата, които ще бъдат номинирани и избрани, а и дали ще бъде дадена една честна и адекватна оценка за настоящото състояние на съдебния инспекторат, който е ключов фактор за липсата на обективна кариерна и дисциплинарна политика в съдебната власт и на добро управление изобщо.
Първата сериозна заявка на управляващите за начина, по който смятат да решава сериозни въпроси, е преместването на ГДБОП от МВР в ДАНС. Според вас този стил на поведение правилен ли е и дали можем да очакваме да бъде пренесен и към решаване на въпросите със съдебната реформа?
Тези действия са порочни. Както по начина си на извършване, така и по съдържание. Като преместиш отдела и разгониш досегашния му състав не решаваш проблема, а го скриваш. Посланието е: "Забравете. Случаят е приключил" – до следващия път. Имаме дълбоки проблеми в институциите по сигурността, но вместо те да бъдат внимателно и публично анализирани, се действа с някаква необяснима конспиративна ударност. Говорим, че липсата на обществен контрол и прозрачност в МВР води до превръщането му в заплаха за гражданските свободи, но взимаме острието на този проблем и го пращаме в една още по- безконтролна институция. Повтаряме, че успехът в борбата с престъпността изисква полицията да се научи да събира годни доказателства, а вземаме поделението, което трябва да се справя с най-сложните форми на престъпна дейност и го пришиваме към един странен разузнавателен хибрид, който има съвършено различна философия на събиране и работа с данни. Това се случва при пълна конспиративност и противоречие с логиката на публичния и състезателен съдебен процес...
Ще ви върна към аферата "Уотъргейт", станала нарицателна за всички подобни катаклизми – и ние все за "гейтове” говорим. И до ден днешен големи части от логиката на структуриране и философията на работа на американската система за сигурност и гражданския контрол върху нея се извежда от поуките от "Уотъргейт”. В Конгреса и други институции са проведени множество анкети и разследвания, анализиращи дълбоките институционални причини за скандала и на тази база е начертана и дългосрочна траектория на реформиране и демократизиране. Ние днес сме изправени пред аналогичен, ако не и по-сложен комплекс от проблеми по целия периметър на съд, органи за сигурност, медии, политическа система, избори. Тези проблеми се трупаха в предишни управления, но кулминираха в управлението на ГЕРБ. Въпросът е дали тази кулминация ще доведе до катарзис и обрат или просто ще позволим проблемите да бъдат заметени с различни сценични ефекти и задкулисието да продължи да си ги експлоатира както до сега. Това е големият политически въпрос, на който трябва да отговорят сегашните управляващи. Те би трябвало да знаят, че след известно време разликата между среднощна чистка в еничерския корпус и последователна реформа става доста явна.
Как се вписва прокуратурата в сегашната политическа ситуация? Подчертава ли с действията си, че има нужда от реформа из основи?
Наказателното преследване на г-н Цветанов породи доста оптимизъм, но трябва да кажем следното – докато не видим една прокуратура, която работи по такива случаи планомерно, всяка подобна сюрпризираща активизация ще поражда сериозни съмнения за политически инженеринг. Не симпатизирам на г-н Цветанов, но ние трябва да видим дали имаме един латиноамерикански модел на разчистване на сметки между политически клики или имаме прокуратура, която планомерно започва да разчиства авгиевите обори на корупцията по високите етажи на властта. В този смисъл, реформата на прокуратурата не може да бъде заместена от поредния нискобюджетен съдебен трилър, чиято кулминация е по въпроса за мярката за неотклонение, след което всичко губи смисъл.
Ето защо за мен най-важното събитие не е преследването срещу Цветанов, а докладът с функционалния анализ на прокуратурата, който предстои да бъде обявен. Там трябва да видим честен и задълбочен анализ по широк кръг проблеми и набелязване на сериозни мерки за решаването им. Например: по проблема с ефективността на бюджетния и човешкия ресурс на прокуратурата; джунглата от инструкции, писма и указания, както и практиките за даване на устни заповеди, които изпразват от съдържание идеята за независимост на отделния прокурор, както и възможността да се търси отговорност от някого; отсъствието на връзка между процеса по атестации и качеството на работа; кога се и кога не се самосезира обвинението и как се осигурява ресурс за дългосрочна и планомерна работа по сложните дела, свързани с корупция, еврофондове и др.; как точно ще се гарантира, че Инспекторатът към ВКП повече няма да оказва натиск на магистрати и пр. Наред с това, след всичко, което стана ясно от разговора на Кокинов с Бойко Борисов, както и от другите изтичания по медиите, ВСС и прокуратурата трябва да преживеят драматичен катарзис по отношение на начина на назначаване на ръководни постове и отговорността на заемащите ги. Все така стои въпросът за преодоляване на зависимостта на обвинението от МВР. Не по-малко важен е и предстоящият избор на ново ръководство на Асоциацията на прокурорите – ще стане ли тя най-сетне реален изразител на мнението на редовите прокурори, чиито глас практически отсъства от обществения дебат...
В момента имаме разговор на висок тон между Цветанов и Пеевски, който трови средата. Как управляващите могат да разчистят терена, за да не бъде засенчена реформата от съмненията за зависимостите?
За да се изчисти терена трябва да се случи последователен отказ от това кръвосмесително обединяване между политическата власт и медийната власт, между политическата власт и съдебната система, между контрол върху МВР и печелене на изборите - всички те се използват за трупане на икономически дивиденти, които после се влагат в нови цикли на властово и медийно кръвосмешение. Господата Цветанов и Пеевски символизират двете лица на тази монета. И въпросът не е в лицата – виждаме падението на едното днес, утре ще последва и другото. Самата монета трябва да бъде извадена от обръщение. Това не може да стане с едно действие, а с дългосрочен осъзнат проект за пречистване.
Какви действия очаквате от избрания по времето на ГЕРБ Висш съдебен съвет в условията на новото управление?
За съжаление опитът ни досега е еднозначен. Висши кадри в съдебната система, които са назначени като част от политическа сделка, при смяна на ветровете правят нова политическа сделка. Така се формира и се възпроизвежда административната номенклатура в съдебната власт. В работата си виждам множество съдии и прокурори, които трябва всекидневно да се борят със системата, за да си вършат работата. Виждам как някои от тях се отчайват и деморализират. За обществото, това са едни невидими микро трагедии, но те се случват и определят това, което получаваме, когато ни се наложи да потърсим правосъдие. Докато не видим един ВСС, осъзнал ясно отровата на политическите зависимости, разграждащ последователно механизмите за влияние в съдебната система и застанал решително на страната на тези съдии и прокурори, които всекидневно се борят за това да си свършат работата, не сме помръднали.
Източник: mediapool.bg
Автор: Красен Николов
