Новият правилник за работа на Народното събрание показва нежелание изборът на висши държавни длъжности да е прозрачен - коментар на Директора на БИПИ г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер.

Източник: Капитал

Буквално преди минути беше обнародван и влезе в сила новият Правилник за организацията и дейността на народното събрание (ПОДНС) - http://www.parliament.bg/bg/rulesoftheorganisations. Още в началото на работата на 42-рото Народно събрание (НС), заместник-председателят и председател на временната комисия за изработване на правилника - г-жа Мая Манолова, изрази мнение, че новият правилник ще бъде изготвен след широк диалог с представители на гражданското общество, за да може НС "да върне престижа си на висш законодателен орган". Редица организации се включиха, Български институт за правни инициативи (БИПИ) също изпрати своите предложения, подчертавайки колко важна е нуждата от ясни правила за избор на висшите държавни длъжности (http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/BILI_National_Assembly_Letter_29.05.2013.pdf).

Поредно бягство от отговорност

Резултатът е поредното бягство от отговорност и нежелание да се работи по процедури и правила, които да направят избора на висшите държавни длъжности прозрачен, обективен и достоен. Нещо повече, резултатът е дори по-лош и от начина, по който 41-рото НС избра представителите на парламентарната квота на Висшия съдебен съвет през есента на миналата година. Тогава поне имаше някакви правила, които макар и приети със скърцане на зъби и под натиска на гражданския сектор, осигуриха някаква привидна публичност. Сега дори и правила няма. Не, сега дори е обезсмислена нуждата от правила.

Някъде по пътя между пленарна зала и обнародване в Държавен вестник текстът от проекта за ПОДНС - "Чл. 80а. Когато Народното събрание избира изцяло или частично органи, съгласно действащото законодателство, то приема (подчертаването е на автора) процедурни правила за условията и реда за издигане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия. Изслушванията в комисиите са публични." Текстът на проекта може да бъде видян на - http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2060/documents

Се превърна в това - "Чл. 87. Когато Народното събрание избира изцяло или частично органи съгласно действащото законодателство, то може да приеме (подчертаването отново е на автора) процедурни правила за условията и реда за издигане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия. Изслушванията в комисиите са публични".

Една дума променя целият смисъл на текст, който е ключов за работата на Народното събрание като "висш законодателен орган" или поне би трябвало. Става ясно, че при всеки следващ избор, дори и при нов избор за шеф на ДАНС, НС удобно може и да не приеме правила ... А други важни избори тепърва предстоят – за главен инспектор на ИВСС, за председател и членове на Сметната палата, управител на НОИ и др.

Днес г-жа Мая Манолова отново беше събрала представители на гражданския сектор, за да изложат своите идеи и предложения за промени в Изборния кодекс. Ситуацията се повтаря. И докато депутатите оправдават длъжността си, ковейки най-вероятно нов Изборен кодекс, парламентът ще продължава на сянка, задкулисно и при пълна липса на правила да избира хората, които вземат решенията в държавата.