Източник: в. Дневник, автор: Христо Иванов, програмен директор на Български институт за правни инициативи

В отбелязването на първата година от мандата и на този главен прокурор има нещо твърде самодържавно. Все същото вторачване в личността на "главния", изключващо наличието на прокуратурата като самостоятелен институционален субект, съществуващ и работещ, независимо кой формално го оглавява.

Дори да можем да дадем най-високи лични референции на господин Цацаров, тази постановка на нещата говори за сериозен проблем. Прокуратурата не може да бъде сведена до положението на двор на руски цар, а ние като крепостни селяни

да гадаем на какъв "батюшка" сме случили този път

и дали от кафкианския си "Плод и зеленчук" не се е върнал самият Иван Грозни. Ние добре познаваме някои от възможните метастази на това положение на нещата от предишни лични режими в най-овластената институция у нас.

Би трябвало да възприемем като аксиоматично положението, че докато разрешаването на проблема със свръховластяването, съответно безотчетността, на главния прокурор и свеждането на държавното обвинение до негова сянка, в която избуява каква ли не фауна, не бъде поставено в центъра на дейността както на самата прокуратура и Висшия съдебен съвет (ВСС), така и на парламента, изобщо не може да се говори за някакъв траен прогрес или подобряване на положението в прокуратурата.

Ако все пак опитаме да дадем някаква оценка, тя несъмнено трябва да се оттласне от главното обществено очакване към прокуратурата: да поведе и да спечели в съдебна зала битката със системната корупция по високите етажи на властта.

Господин Цацаров порази фантазията на много представители на българския коментариат

с предприемането на различни процесуални действия спрямо видни фигури на българския политически и бизнес елит, членовете на който досега се ползваха с фактически имунитет от наказателно преследване, поне докато са "в играта".  Като се почне от действията, насочени срещу господин Цветан Цветанов, подслушването, изборните измами и скорошното разравяне на казуса с убийството на Чакъра и се стигне дори до ключови фигури на настоящата парламентарна гарнитура като господин Христо Бисеров и господин Волен Сидеров, всичко това изглежда на мнозина от дуднещата братия като една нова ера на безкомпромисността.

Макар да е твърде рано да се правят някакви изводи за изгледите на едно или друго производство,

трупат се фактори, разколебаващи тази красива картина

От една страна, не малко дела, сред които и емблематичните за тази година относно бюлетините в Костинброд и срещу бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси, вече извървяха утъпкания път от гръмката пресконференция в началото до внасяне на незначителни обвинения в съда или потъване в пълно мълчание по казуса.

От друга, събраха се доста важни казуси, по които прокуратурата си направи оглушка, или, след като провери нещо различно от предизвикалото скандал, не откри нищо смущаващо. Достатъчни са примерите с проверката по казуса със записа от Банкя (в комбинация с безславната съдба на казусите по отношение на господин Мирослав Найденов и неговите пиарки) и относно източването на френски социални фондове от министър Иван Данов. Така черните "прасенца-касички" на предишното и настоящото управление останаха извън полето на интерес на прокуратурата (и заедно с това – въпросът за ролята на г-н Борисов в назначенията в съдебната власт, включително и това на господин Цацаров).

От трета страна, докато продължава да не може да стигне до отговора на въпроса по чия инициатива се е срещал с господин Делян Пеевски в кабинета на министъра на вътрешните работи и, главното, защо,

някои от действията на подчинената на Цацаров прокуратура се оказват доста удобни за управляващите

или силни групи и фигури в техните редици, например казуса на напусналия групата на ГЕРБ депутат Георги Марков.

Всичко това идва да напомни, че между гръмката пресконференция по повод началото на някакви процесуални действия и реалния резултат от тях има безброй неизвестни възможности за непредсказуеми процедурни обрати, и – най-важното – много политическо време, в което могат да бъдат реализирани различни политически и икономически цели. За съжаление, все повече почва да изглежда, че,

ако навлизаме в нова ера, тя не е прокурорска, а политическа

Мащабното преструктуриране на дългосрочни властови потенциали и позиции, на което сме свидетели (и което ще се разпростре в повече от един изборен цикъл), има нужда от наказателното преследване (заедно с другите репресивни органи, тайните служби, възможностите за подслушване, медиите и пр.) като рамка, в която да протекат отделните мизансцени и схватки за място на софрата, включително и като алтернатива на мокрите поръчки от предишни периоди (засега).

Грешката в оптиката на наблюдателите идва не само поради факта, че процесуалното време и медийният секундарник създават напълно различна представа за значението на едно и също събитие. Но и поради неизбежната грешка да приписваме действието на сцената на лица от миналия етап като "ГЕРБ" или "БСП", или на неуспешно ашладисаните фикции "ляво" и "дясно", докато всъщност реалните процеси протичат между трудни за регистрация с невъоръжено око моментни коалиции, безлики фракции, сенчести съсиреци и прочие феноменология на "нощта".  

Колкото до прокуратурата в това ново състояние на политическата ни джунгла, за момента тя все повече

изглежда да надгражда жанрово Филчевите "дела на трупчета" и Цветановите "МВР продакшънс"

в едни повърхностно по-компетентни юридически "медийни производства" или "пресконферентни присъди", разчитайки на все по-бързото политическо време, продължаващата ампутация на паметта на медиите и връщането на електората в състояние на блокаж на способността да се скандализира поради претрупване на възприятията със скандали.  

Но за да не попадаме в капана на прогнозите и интерпретациите по конкретни производства, има един прост тест за наличието на воля за борба с високата властова корупция и той е:

прави ли се реформа в прокуратурата

Защото провеждането на ефективна кампания срещу овластилата се мафия у нас няма да стане с медийни мизансцени, или дори с едно или няколко успешни дела, изнесени "на мускули". Това е дългогодишна задача, изискваща дълбоко ешелонирана стратегия, която започва със и се познава по системните и структурни мерки, за привеждане на прокуратурата в готовност да се справи с нея.

По-конкретно, прокуратурата се нуждае от сериозна структурна реформа, колкото по отношение на статута и отчетността на главния прокурор, толкова и по отношение на редовите прокурори, която да изпълни със съдържание конституционното обещание за професионална независимост и отговорност на държавния обвинител, съобразена с неговата конкретна процесуална функция, а не с някакъв изкуствен "магистратски" статус.

Докато въпросите относно статута на главния прокурор са основно в компетенциите на конституционния законодател, проблемите, свързани с положението на редовите прокурори и точните съотношения на фактическите правомощия по йерархичната стълбица са в огромна степен въпрос на вътрешна регулация. А където се изисква законодателна намеса, е логично инициативата за нея да бъде формулирана с активното участие на ръководството на прокуратурата.

Без да има ясен, прозрачен и окончателен отговор:

- докъде се простира на практика усмотрението на прокурора по едно дело;
- какви и в каква форма указания може да получава от горните йерархични нива и каква е тяхната отговорност и отчетност;
- как се разпределят преписките;
- как се осигурява специализация и екипност;
- как се възнаграждава работата по трудни и времеемки дела вместо да се поощряват бързите и лесни "бройки" и как се отчита натовареността;
- какви са критериите за ефективност и качество;
- и не на последно място, каква реална отговорност се носи за некачествена работа,
тоест, без яснота за всичко изброено прокуратурата ще продължи да прилича на азиатска деспотия по модела на Златната орда, а не на модерна институция, способна да се справи с отвоюването на държавата от мафията.

В първата година от управлението на господин Цацаров се падна изготвянатено на функционален анализ на прокуратурата. Макар и иницииран единствено поради изискването му от Европейската комисия (ЕК), това беше безпрецедентен шанс за новото ръководство да формулира визия за реформа, (ако има такава).

Анализът беше изготвен (но изобщо не беше поставен на обсъждане нито сред прокурорите, нито с по-широката експертна общност) с участието на уважавани експерти и практикуващи прокурори и, по един или друг начин, обозначи важни проблеми, като разхитителното раздуване на щатове, липсата на модел на резултатно ориентирано управление, пълния хаос на вътрешната нормативна база по модела "мътна вода", отсъствието на реални критерии за оценка на качеството на работа и носене на отговоност при несправяне, политическия и йерархичен натиск и др.

След това, ръководството на прокуратурата изготви свой план за действие, който дори не беше оповестен. Ако не броим множеството мерки за вътрешно преструктуриране на енигматични сектори и отдели във върховните нива на прокуратурата без никакъв оглед на критерии за качество и ефективност и няколко пожелателни бланкетности, въпросният план не прави особена връзка дори с констатациите на функционалния анализ и напълно игнорира други приложими документи като Стратегията за съдебна реформа от 2010 г. или констатациите от докладите на ЕК. Общото впечатление е за документ на Китайската комунистическа партия – съдържащ мъглива заплаха с мащабна чистка за апарата, но без каквато и да е било връзка с външна референтна рамка и напълно неразгадаем за страничния читател.

При известно интелектуално напрежение, освен структурните и нормативни преобразувания,

за реформа могат да бъдат приети и апаратните размествания.

Изтеклата година беше богата на необясними изпадания в немилост, мълниеносни разжалвания, нахлувания по кабинети и описи на каси, височайши опрощения, елиминирания чрез повишаване, давания на шансове, унизителни приемания и изпитания на лоялността на фаворити на предишния самодържец и прочее сюжети, достойни за турски исторически сериал. Във всички тях отсъстваше ясна мотивация по някакви обективни критерии. И ако имаше някакъв принцип, той беше формулиран най-добре от службогонстващия при тогавашния премиер и предполагаем брокер на издигането на г-н Цацаров на поста на главния прокурор  бивш градски прокурор на София г-н Кокинов - "днес ме бие, утре ме гали".

Показателен е примерът с разгонването на мракобесния Инспекторат към ВКП – нещо, което събуди надежди дори у най-големите скептици поради използване на тази структура за мачкане не само на прокурори, но и на съдии. Всичко започна, както е обичайно за това ръководство на прокуратурата, с ярки сценични действия и пресконференции, но от направените общи констатации за случаи на оказване на натиск върху прокурори и съдии не последва задължителната конкретика (кой точно е оказвал натиска и в чия точно полза, срещу кой точно магистрат и имало ли е резултат). Обещанията за конкретни гаранции, че повече натиск няма да има също не се материализираха, започнатата дисциплинарка срещу бившата шефка на Инспектората напълно заглъхна, нейните подчинени потънаха в други отдели...

Друг пример, но вече на терена на ВСС, където залозите включват възможността да се назначават "правилните" хора за административни ръководители в прокуратурата и важните съдилища, беше

казусът "Ситнилски", който внесе пхенянски акцент в тази първа година

Вярната на г-н Цацаров кохорта във ВСС атакува влиятелния при предишния режим в прокуратурата г-н Камен Ситнилски практически за същото, което стана ясно по отношение на самия г-н Цацаров от записа  "Банкя": че за избора му е било лобирано и са правени някакви договорки. Разбира се, за разлика от г-н Цацаров, г-н Ситнилски явно не е имал честта в подготовката на неговия избор да е участвал самия премиер Борисов.

Всичко това прилича на

укрепване на върха, печелене на лоялност, вземане на страх, разчистване на неудобните,

овладяване на критични властови позиции и прочие дворцово-апаратни ходове, но не и на реална реформа.

Така, ако трябва да обобщим, в края на тази първа година от седемте на мандата, положението е като в най-късия разказ на гватемалския писател Аугусто Монтеросо, който гласи: "Когато се събуди, динозавърът все още беше там". По всичко личи, че ни предстоят още шест години съжителство с все същите динозаври.

Освен ако не успеем да наложим на управляващите и правосъдната административна номенклатура  да се захванат реално с реформиране на прокуратурата. 

***
Текстът е част от серията коментари и оценки за първата година от мандата на главния прокурор Сотир Цацаров.
Авторът Христо Иванов е програмен директор в Българския институт за правни инициативи (БИПИ)