ЕФЕКТИВНА БОРБА СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА

Подпомагане действието на антикорупционни стандарти

(Effective Combat Against Corruption. Supporting Stakeholders in Implementing Anti-Corruption Standards)

Новини 

30 юли 2021 г.

Добри международни антикорупционни практики в контекста на пандемичната криза

8 юни 2021 г.

Триумф на корупцията и разпиляване на милиони в Covid-кризата

3 юни 2021 г.

Биляна Гяурова-Вегертседер: Корупцията в здравеопазването е в едни от най-високите размери

15 март 2021 г.
Брошура в помощ на участниците в Парламентарни избори - 2021 г. 

26 октомври 2020 г.
Държавен бюджет за купуване на любов

5 октомври 2020 г.

Преминаването към машинно гласуване не става за една нощ

16 септември 2019 г. 

Избрани изказвания от международна конференция "Парите в политиката: Ограничаване на неправомерното влияние върхи политическите партии"

5 юли 2019 г.
Д-р Магнус Оман: Държавната субсидия за партиите е част от цената на демокрацията​

15 март 2019 г.
Теодор Славев: В процедурата за ЦИК не бяха зададени същностни въпроси

08 февруари 2019 г.
Народното събрание изпада в политическа и юридическа черна дупка, когато избира на органи​

Анализи

I. Описание:

Продължителност: 2022 г. - 2023 г. (Фаза 3)

В третата фаза на проекта продължава партньорството между участващите организации по реализиране на следните дейности: 1) реформа на модела на магистратски възнаграждения с цел по-справедливо заплащане на труда им и превенция на корупцията; 2) мониторинг на изразходването на публични средства за спряване с Covid-19 на местно ниво - изграждане на капацитет и оценка на корупционния риск; 3) подобряване на обучението във връзка с правната и съдебна етика; 4) подобряване разбирането на публичната администрация за злоупотребата с публични ресурси за предизборни и изборни цели.  

Продължителност: 2020 г. - 2021 г. (Фаза 2)

Във втората фаза на проекта се реализират дейности по две основни направления: 1) етични стандарти, наставничество и възнаграждения в съдебната власт и 2) превенция на злоупотребата с държавен ресурс за партийни и електорални цели. Български институт за правни инициативи осъществява планове за действие в тези области чрез мониторинг, анализ и партньорство с национални публични институции, гражданското общество и международни партньори.

Продължителност: 2018 г. – 2019 г. (Фаза I)

Основната цел на проекта е да изгради партньорства с местни представители на заинтересовани страни и представители на подготвящите и вземащи решения в България, Румъния и Черна гора, за да се идентифицират, приоритизират и успешно въведат антикорупционни препоръки и ангажименти. Тези реформи могат да включват законодателни и регулаторни изменения, структурни и институционални подобрения за подкрепа на ефективното прилагане на антикорупционни мерки и мерки за развиване на капацитета за прилагането на закона, надзора и ефективната борба с корупцията.

II. Основни дейности/ предмет:

  1. Прозрачност на финансирането на политически партии и предизборни кампании
  2. Интегритет на съдебната власт
  3. Наказателно преследване на корупцията (подкупа)
  4. Борба срещу измамите в обществените поръчки и реформа на правоохранителните и правоприлагащите органи

III.  Финансиране/ Подкрепа/ Партньори:

Водещи организация/и:

  • Международна фондация за електорални системи (International Foundation for Electoral Systems/ IFES)
  • Правна инициатива за Централна и Източна Европа (Central and Eastern Europe Law Initiative/ CEELI Institute)

Партниращи държави:

  • България
  • Румъния
  • Черна гора
  • Босна и Херцеговина

Проектът се осъществява с финансиране от: Държавен департамент на САЩ (DoS/INL)

Пресконференция в БТА за представяне на Индекс на корупционния риск при обществените поръчки

На 11 септември 2023 г., екипът на БИПИ представи съвкупност от показатели, които дават индикации за висок корупционен риск при обществените поръчки и са изведени на база на анализ на практиката на ВАС, КЗК, АДФИ, Сметна палата, както и препоръки от международни организации. Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ; д-р Радостина Ангелова, директор на „Глобал Метрикс“; д-р Теодор Славев, ръководител на проекта; адв. Цветомир Тодоров, експерт по обществени поръчки; Цветелина Василева, експерт по обществени поръчки представиха структурата и методологията на създадения Индекс на корупционния риск при обществените поръчки на пресконференция в БТА.

Пилотното тестване на Индекса на корупционния риск е базирано върху представителна извадка от общо 166 процедури. Извадката е изтеглена чрез случаен подбор от общо 1224 процедури, обявени в периода 01.01.2020 г. – 30.06.2023 г., чийто предмет са строителни дейности и са на обща прогнозна стойност 2.73 милиарда лева. В обхвата на анализа влиза възлагането на строителни дейности от областните центрове. Поради представителния характер на извадката резултатите могат да бъдат отнесени към всички поръчки за строителство, които са възлагани от 28-те областни центрове в България чрез ЦАИС ЕОП. Попадналите в извадката процедури са на обща стойност 259,9 милиона лева. Данните бяха обявени от д-р Радостина Ангелова, директор на „Глобал Метрикс“ на пресконференция в Националния пресклуб на БТА. По време на пресконференцията бе представен инструмента „индекс на корупционен риск“.

Според д-р Ангелова тази стойност на индекса от 23,75% показва, че в немалка част от обществените поръчки са допускани отклонения от това, което законът предписва. По думите й това е сериозна индикация за проблеми и нарушения в процеса на възлагане. Тя обясни, че границите на индекса се движат от нула до сто, като нула е идеалното състояние, в което няма риск от субективизъм и риск от каквито и да било корупционни практики. Сто е теоретичният максимум на този риск, посочи тя. Ангелова обясни, че индексът, приложен в различен период и друг обхват от възложители, би могъл да бъде доста различен. Експертите са установили два типа лоши практики, които са най-разпространени по отношение на обществените поръчки в сектор строителство. Д-р Теодор Славев, ръководител на проекта в България, обясни, че 60 процента от обявените поръчки завършват с една оферта по различни причини – има един кандидат или другите са отстранени. По думите му така по един или друг начин се стеснява конкуренцията и възможността за състезание.  

Д-р Славев констатира, че Агенцията за обществени поръчки публикува публичните възложители, които са сключили договори за обществена поръчка въз основа само на една оферта. При по-малките общини като Грамада, Брусарци това са сто процента от всички обществени поръчки за първото полугодие на т.г. са въз основа само на една оферта. За София те са 22,86%, Пловдив – 47,75%, Варна – 58,33%, Бургас – 77,92%, или общо от 308 процедури 240 договора са сключени въз основа на подадена само една оферта, посочи той.

Сред лошите практики, които бяха обобщени, са практики от типа: „Тука има – тука няма“, когато възложителят не е качил цялата документация за дадена обществена поръчка. При тях често се публикува само техническа спецификация, няма протокол за избор, не се публикува и методиката за оценка.  Следваща лоша практика е от типа: „Всеки сам си преценя“, при които критериите, заложени към изпълнителя,  позволяват субективност при интерпретацията за изпълнението или субективно интерпретиране при доказване на условията за съвместимост на кандидатите или на изискванията към техническото предложение.

Повече за индекса можете да видите тук

Двудневен семинар “Ефективна борба срещу корупцията. Добри практики при одитирането на политическите партии и кампании”

19-21 октомври, 2022 г.

На 20 октомври, 2022 г. в хотел Белчин Гардън, стартира двудневният семинар “Ефективна борба срещу корупцията. Добри практики при одитирането на политическите партии и кампании”. Събитието се организира с партньорството на Международната фондация за електорални системи (IFES) и Института CEELI в Прага (CEELI Institute). В семинара се включиха одитори от Сметната палата, които дискутираха различните аспекти на борбата с корупцията в областта на политическото финансиране, представени от лекторите адв. Цветомир Тодоров, д-р Магнус Оман, Барбара Стоунстрийт и Гергана Николова. 

Директорът на БИПИ, Биляна Гяурова-Вегертседер, и председателят на Сметната палата, Цветан Цветков, откриха събитието, като поставиха фокус върху тригодишното ползотворното сътрудничество между организацията и институцията. Г-н Цветков отбеляза, че въпреки правомощията на Сметната палата не са обвързани с борбата с корупцията, върховните одитни институции са последната преграда пред незаконосъобразните действия на политическите партии. Именно затова, подобен семинар има огромно значение за ефективното функциониране на Сметната палата. Чад Викъри, вицепрезидент по глобални стратегии и техническо лидерство в IFES направи видео обръщение към всички участници.

БИПИ подписа споразумение за сътрудничество със Сметната палата

03 Юни, 2020 г.

Председателят на Сметната палата Цветан Цветков и директорът на Фондация „Български институт за правни инициативи“ Биляна Стефанова Гяурова-Вегертседер в качеството си на партньор за България на Международната фондация за електорални изследвания (IFES) и Институтa CEELI по проект „Ефективна борба с корупцията“, финансиран от Държавния департамент на САЩ, подписаха днес споразумение за сътрудничество за засилване на независимостта и ефективността на финансовия контрол на политическите партии, като целта е превенция на нeпозволено финансиране чрез подобряване на одитните техники и процедури.

Двете страни ще работят за постигане на повече прозрачност при финансирането на политическите партии и предизборните кампании, като споделят и обменят информация, добри практики и техническа помощ.  Сътрудничеството ще се осъществява и в посока на усъвършенстване на методология за осъществяване на финансов контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното им имущество, както и за създаването на публичен регистър на наложените от Сметната палата санкции, свързани с финансирането на политическите партии и предизборни кампании.

Конференция "Възнагражденията на магистратите – проблеми и решения"

На 24 февруари 2022 г., БИПИ организира  конференция  „Възнагражденията на магистратите – проблеми и решения”.

Цялата конференция можете да гледате тук.

Конференцията се проведе в Гранд Хотел София и се излъчваше на  живо във Фейсбук страницата на БИПИ.

Г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер откри дискусията със събитията в Украйна, посочвайки, че  предстоящата дискусия може да провучи като проява „лукс“ на фона на събитията, но нейното провеждане е важно. Темата за възнагражденията на магистратите е важна, тъй като е пряко свързано с независимостта на съдебната власт. Г-жа Гяурова каза, че конференцията не цели да обсъждане на бюджета на съдебната власт, въвеждането на програмно бюджетиране или намаляване на възнагражденията на магистратите. Свиканата дискусия е за търсене на инструменти за намаляване на разликата във възнагражденията между инстанции. Това също е мярка за борба с корупцията, подчертана от GRECO, Венецианската комисия и други международни организации. Тази дискусия е и за социалния статус на българския магистрат.

Павлина Петрова, икономист, представи икономическите модели за реформа на възнагражденията на магистратите, представяйки механизма и  моделите за тяхното структуриране. Г-жа Петрова представи основните принципи, около които са структурирани моделите, като подчерта, че моделите се разработват в рамките на сегашния бюджет, поискан от Висшия съдебен съвет. Моделите не представят текущото възнаграждение, дадено за звание и стаж (години, прекарани в системата), а са формулирани с идея за положителни резултати (не предвиждат намаляване на заплатите). Моделите също не отразяват пряко ситуацията на работното натоварване, което е принципно подценяване.

Пресконференция за представяне на изследването "Прозрачност и ефективност на публичните средства за справяне с COVID-19 в България"

На 24 февруари 2022 г., БИПИ организира  конференция  „Възнагражденията на магистратите – проблеми и решения”.

При висок медиен интерес БИПИ представи анализа в Наицоналния клуб на БТА, на 03.06.2021 г.

Анализът се състои от 4 основни части, включващи представяне на международни антикорупционни стандарти, изготвен е правен анализ на нормативната рамка и практика на регулацията по време на извънредното положение, икономически анализ на средствата, отпуснати за справяне със здравния, икономически и социален аспект на кризата, включено е и журналистическо разследване.

На пресконференцията присъстваха авторите на изследването Ваня Григорова, адв. Грета Ганева, д-р Теодор Славев, както и редакторът на анализа и директор на БИПИ – Биляна Гяурова-Вегертседер. Пресконференцията започна с цитираните от д-р Славев внушителната за 2019 г. сума, на която възлиза корупцията в здравеопазването в глобален мащаб - 500 млрд. долара по данни на Световната банка. Към тези злоупотреби допринася неочакваното натоварване върху здравната система, управлението и системите за контрол, които, от своя страна, водят до увеличаване на корупционните рискове при справяне с пандемията от COVID-19. След разглеждането на международния опит, адв. Ганева постави въпроса за законовата адекватност на противоепидемичните мерки в България. Тя наблегна на една от мерките, продължила за прекалено дълъг период, като забраната за износ на лекарства, за чието преустановяване напомня и Европейската комисия. Икономическият анализ на Ваня Григорова наблегна върху подпомагането на видовете бизнес като транспортни компании, фирми за недвижими имоти, куриерски фирми болници, в т.ч. СБР и др. Тя отбеляза и порочните практики в здравеопазването, продължителността на болничното лечение, ненужнита хоспитализации и злоупотреби, чиито пряк ефект е увеличаване на директните плащания от страна на пациента. Най-голям обществен интерес предизвика цената, на която страната е закупила PCR-тестове – 16 лв. за  PCR тест и липсата на отговор за ценообразуването от страна на НЗОК и частните лаборатории.

За да се запознаете по-задълбочено с анализа – изберете ТУК.

Представяне на анализ "Злоупотреба с държавен ресурс за партийни и електорални цели в България"

На 17.11.2020 г. БИПИ организира пресконференция и хибридна дискусия за представяне на анализа "Злоупотреба с държавен ресурс за партийни и електорални цели в България"

При висок медиен интерес БИПИ представи в Националния пресклуб на БТА анализа на 17.11.2020 г.

Анализът е на първото по рода си проучване върху сериозен проблем на съвременната публична среда и е изготвен от авторски колектив по международния проект „Ефективна борба с корупцията“, който се финансира от Държавния департамент на САЩ (DoS/INL). Български институт за правни инициативи е партньор за България по проекта.

Проучването е направено въз основа на критичен правен анализ на забраната за злоупотреба с държавен (публичен) ресурс за партийни и за електорални цели, както и на оскъдната практика по прилагане на забраната. Поради законовата флуидност на уредбата, забраните, които съществуват не са достатъчни, за да предотвратят възможна злоупотреба в предизборна кампания. Публичните услуги, които предоставят държавните и общинските органи и техните администрации, и обявяването на обществени поръчки са онези най-чести случаи, в които е възможна злоупотреба с публични ресурси за електорални цели в полза на политическа партия, коалиция или обявен кандидат. Предстоящите през 2021 г. два национални избора дават основание на екипа да повдигне болезнен въпрос за българското общество – честно изборно състезание при еднакви и равни условия и да предложи 21 препоръки за преодоляване на оскъдната правна уредба, за избягване на лоши практики на национално и местно ниво, за да бъдат съхранявани публичните ресурси, но и да се алармира, че предимството в предизборната кампания е белег на овладяната държава. Препоръките са за подобряване на законодателната уредба и на практиката по прилагането ѝ от компетентните органи. Ролята на медиите и на неправителствените организации е значима в сигнализирането и в преодоляването на лошите практики у нас.

Авторите на аналитичното проучване са убедени, че повдигането на проблема за злоупотреба в общественото пространство е първата малка крачка по пътя на преодоляването на злоупотребата с публичен ресурс от онези партии и коалиции, които са на власт. Автори на анализа са: Ива Лазарова; доц. д-р Наталия Киселова; д-р Теодор Славев, адв. Цветомир Тодоров. Редактор: Биляна Гяурова-Вегертседер

Също през деня БИПИ организира и хибридна дискусия с представители на подготвящите и вземащите решения, изпълнителната власт, политически партии, независимите регулатори, академичната общност и гражданския сектор.

Международна конференция "Парите в политиката: Ограничаване на неправомерното влияние върху политическите партии"

На 16.09.2019 г. от 13 ч. в „Гранд Хотел София“, зала Триадица 1 Български институт за правни инициативи /БИПИ/ организира международна конференция на тема: „Парите в политиката: ограничаване на неправомерното влияние върху политическите партии“.

В конференцията взеха участие представители на законодателната и изпълнителната власт, на Президента на Републиката, ЦИК и Сметна палата, на бизнеса, на експертната и академичната общност.  

Конференцията е част от международния проект „Ефективна борба срещу корупцията“ (“Effective Combat Against Corruption. Supporting Stakeholders in Implementing Anti-Corruption Standards”). БИПИ е партньор за България. Проектът се осъществява от Международна фондация за електорални системи (International Foundation for Electoral Systems/ IFES) и Института на Правната инициатива за Централна и Източна Европа в Прага (CEELI Institute Prague) с партньори още от Румъния и Черна гора, с финансиране от Държавния департамент на САЩ (DoS/ INL).

Един от акцентите на проекта е темата за прозрачността и отчетността на финансирането на политически партии и предизборни кампании. По време на дискусията бяха представени гледни точки, анализи и данни от изследвания, свързани с прозрачността на финансирането на политическите парии и предизборните кампании. Отправиха се предложения за промяна на нормативната база, за да се засили контрола върху финансирането, да се повиши доверието в институциите, оправомощение с тези задачи. Коментари се отправиха и по отношение злоупотребата с държавен ресурс. 

Лектори на конференцията (респективно темите на изказванията им) бяха

  • Проф. д.п.н Антоний Тодоров ("Ще убие ли политическият пазар демокрацията?");
  • Доц. д-р Даниел Смилов ("Финансирането на политическите партии в Европа");
  • Д-р Чад Викъри ("Контролни механизми при финансирането на политическите партии в САЩ");
  •  Д-р Ваня Нушева ("Законодателните промени и практиките, свързани с финансиране на политическата дейност в България: приближаване или отдалечаване от международните стандарти?") 
  • Ива Лазарова ("Ролята на държавната субсидия за финансирането на политическите партии").

Следвайте ни