На 24 февруари 2022 г., БИПИ организира  конференция  „Възнагражденията на магистратите – проблеми и решения”.

Цялата конференция можете да гледате тук.

Конференцията се проведе в Гранд Хотел София и се излъчваше на  живо във Фейсбук страницата на БИПИ.

Г-жа Биляна Гяурова-Вегертседер откри дискусията със събитията в Украйна, посочвайки, че  предстоящата дискусия може да провучи като проява „лукс“ на фона на събитията, но нейното провеждане е важно. Темата за възнагражденията на магистратите е важна, тъй като е пряко свързано с независимостта на съдебната власт. Г-жа Гяурова каза, че конференцията не цели да обсъждане на бюджета на съдебната власт, въвеждането на програмно бюджетиране или намаляване на възнагражденията на магистратите. Свиканата дискусия е за търсене на инструменти за намаляване на разликата във възнагражденията между инстанции. Това също е мярка за борба с корупцията, подчертана от GRECO, Венецианската комисия и други международни организации. Тази дискусия е и за социалния статус на българския магистрат.

Павлина Петрова, икономист, представи икономическите модели за реформа на възнагражденията на магистратите, представяйки механизма и  моделите за тяхното структуриране. Г-жа Петрова представи основните принципи, около които са структурирани моделите, като подчерта, че моделите се разработват в рамките на сегашния бюджет, поискан от Висшия съдебен съвет. Моделите не представят текущото възнаграждение, дадено за звание и стаж (години, прекарани в системата), а са формулирани с идея за положителни резултати (не предвиждат намаляване на заплатите). Моделите също не отразяват пряко ситуацията на работното натоварване, което е принципно подценяване.

На 24 февруари 2022 г., БИПИ организира  конференция  „Възнагражденията на магистратите – проблеми и решения”.

При висок медиен интерес БИПИ представи анализа в Наицоналния клуб на БТА, на 03.06.2021 г.

Анализът се състои от 4 основни части, включващи представяне на международни антикорупционни стандарти, изготвен е правен анализ на нормативната рамка и практика на регулацията по време на извънредното положение, икономически анализ на средствата, отпуснати за справяне със здравния, икономически и социален аспект на кризата, включено е и журналистическо разследване.

На пресконференцията присъстваха авторите на изследването Ваня Григорова, адв. Грета Ганева, д-р Теодор Славев, както и редакторът на анализа и директор на БИПИ – Биляна Гяурова-Вегертседер. Пресконференцията започна с цитираните от д-р Славев внушителната за 2019 г. сума, на която възлиза корупцията в здравеопазването в глобален мащаб - 500 млрд. долара по данни на Световната банка. Към тези злоупотреби допринася неочакваното натоварване върху здравната система, управлението и системите за контрол, които, от своя страна, водят до увеличаване на корупционните рискове при справяне с пандемията от COVID-19. След разглеждането на международния опит, адв. Ганева постави въпроса за законовата адекватност на противоепидемичните мерки в България. Тя наблегна на една от мерките, продължила за прекалено дълъг период, като забраната за износ на лекарства, за чието преустановяване напомня и Европейската комисия. Икономическият анализ на Ваня Григорова наблегна върху подпомагането на видовете бизнес като транспортни компании, фирми за недвижими имоти, куриерски фирми болници, в т.ч. СБР и др. Тя отбеляза и порочните практики в здравеопазването, продължителността на болничното лечение, ненужнита хоспитализации и злоупотреби, чиито пряк ефект е увеличаване на директните плащания от страна на пациента. Най-голям обществен интерес предизвика цената, на която страната е закупила PCR-тестове – 16 лв. за  PCR тест и липсата на отговор за ценообразуването от страна на НЗОК и частните лаборатории.

За да се запознаете по-задълбочено с анализа – изберете ТУК.

На 17.11.2020 г. БИПИ организира пресконференция и хибридна дискусия за представяне на анализа "Злоупотреба с държавен ресурс за партийни и електорални цели в България"

При висок медиен интерес БИПИ представи в Националния пресклуб на БТА анализа на 17.11.2020 г.

Анализът е на първото по рода си проучване върху сериозен проблем на съвременната публична среда и е изготвен от авторски колектив по международния проект „Ефективна борба с корупцията“, който се финансира от Държавния департамент на САЩ (DoS/INL). Български институт за правни инициативи е партньор за България по проекта.

Проучването е направено въз основа на критичен правен анализ на забраната за злоупотреба с държавен (публичен) ресурс за партийни и за електорални цели, както и на оскъдната практика по прилагане на забраната. Поради законовата флуидност на уредбата, забраните, които съществуват не са достатъчни, за да предотвратят възможна злоупотреба в предизборна кампания. Публичните услуги, които предоставят държавните и общинските органи и техните администрации, и обявяването на обществени поръчки са онези най-чести случаи, в които е възможна злоупотреба с публични ресурси за електорални цели в полза на политическа партия, коалиция или обявен кандидат. Предстоящите през 2021 г. два национални избора дават основание на екипа да повдигне болезнен въпрос за българското общество – честно изборно състезание при еднакви и равни условия и да предложи 21 препоръки за преодоляване на оскъдната правна уредба, за избягване на лоши практики на национално и местно ниво, за да бъдат съхранявани публичните ресурси, но и да се алармира, че предимството в предизборната кампания е белег на овладяната държава. Препоръките са за подобряване на законодателната уредба и на практиката по прилагането ѝ от компетентните органи. Ролята на медиите и на неправителствените организации е значима в сигнализирането и в преодоляването на лошите практики у нас.

Авторите на аналитичното проучване са убедени, че повдигането на проблема за злоупотреба в общественото пространство е първата малка крачка по пътя на преодоляването на злоупотребата с публичен ресурс от онези партии и коалиции, които са на власт. Автори на анализа са: Ива Лазарова; доц. д-р Наталия Киселова; д-р Теодор Славев, адв. Цветомир Тодоров. Редактор: Биляна Гяурова-Вегертседер

Също през деня БИПИ организира и хибридна дискусия с представители на подготвящите и вземащите решения, изпълнителната власт, политически партии, независимите регулатори, академичната общност и гражданския сектор.

На 16.09.2019 г. от 13 ч. в „Гранд Хотел София“, зала Триадица 1 Български институт за правни инициативи /БИПИ/ организира международна конференция на тема: „Парите в политиката: ограничаване на неправомерното влияние върху политическите партии“.

В конференцията взеха участие представители на законодателната и изпълнителната власт, на Президента на Републиката, ЦИК и Сметна палата, на бизнеса, на експертната и академичната общност.  

Конференцията е част от международния проект „Ефективна борба срещу корупцията“ (“Effective Combat Against Corruption. Supporting Stakeholders in Implementing Anti-Corruption Standards”). БИПИ е партньор за България. Проектът се осъществява от Международна фондация за електорални системи (International Foundation for Electoral Systems/ IFES) и Института на Правната инициатива за Централна и Източна Европа в Прага (CEELI Institute Prague) с партньори още от Румъния и Черна гора, с финансиране от Държавния департамент на САЩ (DoS/ INL).

Един от акцентите на проекта е темата за прозрачността и отчетността на финансирането на политически партии и предизборни кампании. По време на дискусията бяха представени гледни точки, анализи и данни от изследвания, свързани с прозрачността на финансирането на политическите парии и предизборните кампании. Отправиха се предложения за промяна на нормативната база, за да се засили контрола върху финансирането, да се повиши доверието в институциите, оправомощение с тези задачи. Коментари се отправиха и по отношение злоупотребата с държавен ресурс. 

Лектори на конференцията (респективно темите на изказванията им) бяха

• Проф. д.п.н Антоний Тодоров ("Ще убие ли политическият пазар демокрацията?");
• Доц. д-р Даниел Смилов ("Финансирането на политическите партии в Европа");
• Д-р Чад Викъри ("Контролни механизми при финансирането на политическите партии в САЩ");
•  Д-р Ваня Нушева ("Законодателните промени и практиките, свързани с финансиране на политическата дейност в България: приближаване или отдалечаване от международните стандарти?") 
• Ива Лазарова ("Ролята на държавната субсидия за финансирането на политическите партии").